М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 38 от 18.09.2018 година
по НОХД № 401/2018 година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 32/2018 година
по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 89/2018 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, Надя Митева – Прокурор при Районна прокуратура –
Свиленград повдига обвинение:
на Г.Н.Д., роден на
*** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с начално образование, ЕГН **********,
неосъждан, за това,
че на 20.01.2018 година в град Свиленград, област Хасково, чрез разрушаване на преграда (счупване на преден
десен прозорец на лек автомобил
марка „Тойота”, модел „Ярис” с държавен регистрационен № Х 49 66
КВ), здраво направена за защита на
имот, отнел чужди
движими вещи – пари 30 лв., мъжка кожена
чанта, мъжки портфейл, Лична карта, Свидетелство за управление
на моторно провозно средство (МПС), Контролен талон, Паспорт, документ за годност за
извършване на таксиметров превоз, документ за издържан
психоизпит за категория шофьор, карта за ДДС и дебитна карта
на банка „ДСК”, всичко на
обща стойност 65 лв. от владението на Х.К.Д. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.чл. 194, ал. 1 от
НК.
В съдебно заседание подсъдимия
и служебния му защитник –
адвокат М.М., заявяват, че признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на
съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за
определяне на справедливо наказание при условията на чл. 55 от НК.
Участващият по делото Прокурор Мария Кирилова поддържа обвинението,
така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано
от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка
от събраните доказателства в хода на процеса,
както и установени съставомерните – обективни и субективни признаци на
вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това, Прокурорът
пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му бъде наложено
предвиденото в чл. 195, ал. 1 от НК наказание, което да се индивидуализира при
условията на чл. 55 от НК. Държавният обвинител предлага на подсъдимия да се
наложи наказание „Лишаване от свобода” в размер на 6 месеца като се приложи
разпоредбата на чл. 66 от НК.
Производството в съдебната си фаза е протекло
по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие
от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание, след
разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл. 370,
ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по посочения особен
процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на
предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от привлечения
подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на страните,
постановявайки нарочен съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие
във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената
част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът,
след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата
на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание
на всички факти от обстоятелствената
част на ОА, приема
за установено от фактическа страна,
следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 700 от 02.08.2018 година, издадена от Бюро съдимост при Районен съд -
Свиленград, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената
в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимият няма доходи, не притежава недвижими имоти и МПС.
Съгласно
Характеристичната му справка, изготвени от Полицейски инспектор Ж.П.подсъдимият
Д. не е криминално проявен, няма противоправни прояви, сред съучениците си е
известен като кротък, но малко безотговорен младеж, не е воден и не е бил обект
на проверка от Детска педагогическа стая – Свиленград, не се издирва от
органите на МВР и няма наложени мерки за напускане на страната.
На 19.01.2018 година подсъдимият с прякор „Смока” посещава свой приятел
– свидетеля Б.Л.Л., в неговия дом в град Свиленград,
област Хасково, за да се видят. Докато е там и гледат филми му свършват
цигарите и излиза, за да си купи такива. Напуска дома на свидетеля Л.около 00.00
часа. Тъй като няма пари решава, че ще извърши кражба, за да си набави
необходимите средства. Минава по улица „Иван Вазов” в град Свиленград, след
това продължава в посока към центъра на града. Приближавайки училище „Х. Ботев”
забелязва автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис” с държавен
регистрационен № Х 49 66 КВ, черен на цвят, в който има мъжка чанта. За да не
бъде разпознат поставя тениска на лицето си, качулка на главата си и ръкавици
на ръцете си и след това с лакътя на дясната си ръка нанася удар и счупва
дясното стъкло на вратата на автомобила, като взема черната мъжка чанта от него,
поставена между двете предни седалки. Тъй като се страхува да не бъде забелязан,
веднага побягва в посока улица „Александър Стамболийски” към детския магазин,
след което завива наляво по улица „Московска” и минава покрай таверна „Олимп”.
Продължава по улица „Димитър Благоев” и отново се връща в дома на свидетеля Л..
Веднага след като взема мъжката чанта от
лекия автомобил, подсъдимият я отваря и вижда, че вътре има сумата от 30 лв. и
документи. Взема парите в себе си, а чантата оставя пред дома на свидетеля Л..
Когато се връща обратно в дома му, му казва, че иска да си тръгва, да не го
чака повече. Не му разказва за извършената от него кражба. Когато си тръгва взема
оставената пред дома на свидетеля Л.чанта, ведно със съдържащите се в нея
документи. Отива на паркинга на магазин „Пени маркет”
в град Свиленград, където запалва част от съдържащите се в нея документи.
Междувременно на 19.01.2018 година, около
19.00 часа, свидетелят Х.К.Д. – собственик на лек автомобил марка „Тойота”,
модел „Ярис” с държавен регистрационен № Х 49 66 КВ
(видно от Справката от НБД „Население”, че има сключен граждански брак с лицето
Е.Й.Д.) паркира автомобила пред дома си
в град Свиленград, на улица „Иван Вазов” № 3. Около 07.00 часа на 20.01.2018 година
излиза, за да пие кафе и вижда, че предният десен страничен прозорец на
автомобила е супен. От вътре липсват черната му кожена чантичка, мъжкия му
кожен портфейл, бежов на цвят, съдържащ сумата от 30 лв. и личните му документи,
които са в нея - Лична карта, Свидетелство
за управление на МПС, Контролен талон, Паспорт, документ за годност за
извършване на таксиметров превоз, документ за издържан психоизпит
за категория шофьор, карта за ДДС и дебитна карта на банка „ДСК”. Решава да
отиде на паркинга пред магазин „Пени маркет”, където
бил чувал, че понякога се намирали откраднати вещи и по–конкретно документи.
Когато отива на въпросния паркинг вижда изгорялата си чантичка, ведно със
запалени в нея документи.
За така установената кражба сигнализира
органите на реда.
По-късно, на 23.01.2018 година около 10.30 часа до едно
дърва в двора на дома си намира завити в бяла мокра салфетка Личната си карта, шофьорската книжка и
международния си паспорт.
От проведените оперативно-издирвателни мероприятия самоличността на извършителя на престъплението е установена, а именно подсъдимият Г.Н.Д.. Последният признава пред полицейските служители при проведената беседа за
извършената от него кражба, като дава и подробни обяснения
при разпита му качеството на обвиняем и в присъствие на служебно назначения
му защитник.
Назначената по
делото Оценъчна експертиза установява, че стойността на вещите - предмет на престъплението, които имат стойност (мъжка
кожена чанта и мъжки кожен портфейл), включително парите, възлиза на 65 лв. Откраднатите документи нямат
стойност.
Събирането
и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията
на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия, подкрепени от приложените
към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл.
373 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Докладни записки, Свидетелство за
регистрация на МПС – част ІІ с № *********, Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с Албум, заключение по Оценъчната експертиза, Справка
за съдимост, Характеристична справка, Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние и др.; приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл. 283
от НПК. Кръгът на гласните доказателства,
обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: Х.К.Д.,
Иво Валентинов Иванов, Теодор Андонов Димов и Б.Л.Л.,
всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът
кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката
им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се
в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на
изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направеното
самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2
от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и
надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията
на свидетелите, Справка за съдимост, Протокол за оглед на местопроизшествие, както
и от заключението на назначената и изготвена Оценъчна експертиза.
Обясненията
на подсъдимия също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и
се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП
- кредитирани, поради което липсват основания изложеното от Д. в
качество на обвиняем да се счита обективно невярно. До същия извод Съдът
достигна и по отношение на самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебната
фаза на процеса.
Съдебният състав
възприема изцяло и заключението по извършената Оценъчна експертиза. Последната е извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2018
година за съдебния район на Окръжен съд – Хасково и на Административен съд –
Хасково, липсват индиции
за предубеденост, а от формална страна
изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за извършената оценка и
фактически констатации, поради което се
явява обосновано и аргументирано, в съответствие
и кореспондиращо с фактите
по делото и останалите доказателства, с оглед което не
възникват каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Липсват и обратни
доказателства, опровергаващи
констатациите и заключенията на вещото лице, поради това Съдът намира за
обоснована,
аргументирана и правилна експертизата и ползва същата при формирането
на фактическите и правните си изводи.
Възприетата по–горе
фактическа обстановка, е в синхрон със заключението на вещото лица, което бе прието
без възражения от страните.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът
ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда,
извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта
им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия
признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се
подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства,
като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК,
ползва това самопризнание за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на Присъдата.
При така изяснената
фактическа обстановка и установените факти,
изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си подсъдимият Г.Н.Д. е осъществил състава на
престъплението чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.чл. 194, ал. 1 от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на
установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните
доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото авторство. С
деянието си подсъдимият Г.Н.Д. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна, престъпния
състав по чл. 195, ал.
1, т. 3, вр.чл. 194, ал.
1 от НК.
От обективна
страна - на
20.01.2018 година в град Свиленград, област Хасково, чрез разрушаване на преграда (счупване на преден
десен прозорец на лек автомобил
марка „Тойота”, модел „Ярис” с държавен регистрационен № Х 49 66
КВ), здраво направена за защита на
имот, подсъдимият отнел чужди движими вещи
– пари 30 лв., мъжка кожена
чанта, мъжки портфейл, Лична карта, Свидетелство за управление
на МПС, Контролен талон, Паспорт, документ за годност за
извършване на таксиметров превоз, документ за издържан
психоизпит за категория шофьор, карта за ДДС и дебитна карта
на банка „ДСК”, всичко на
обща стойност 65 лв. от владението на Х.К.Д. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Обстоятелството, че деянието е било
извършено чрез счупване на преден десен прозорец
на лек автомобил
„Тойота”, модел „Ярис” с държавен регистрационен № Х 49 66
КВ, безспорно представлява повреждане на преграда, здраво направена
за защита на имот по
смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК и обосновава наличието на този
квалифициращ белег в правната квалификация на обвинението на подсъдимия.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Тъй като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици
и от волева страна е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че тези вещи не му принадлежат и са чужди, но
въпреки това ги е отнел и присвоил, като е целял именно това. Осъществил е хладнокръвно
отнемането на движимите вещи. Т.е. съзнавал е, че с деянието си, ще лиши от
фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал
е преминаването на вещите в негова фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението с цел последващо разпореждане без правно
основание.
Подсъдимият
Г.Н.Д. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град Свиленград, ж.к.„Изгрев”, блок № 3, вход „Б”, етаж 1, ап.№ 4, област Хасково. Не е женен. С
начално образование е. Не е осъждан. Ученик е в ХІІ-ти клас в СОУ „Д-р Петър Берон” в град
Свиленград, област Хасково, свободна форма на обучение.
При определяне вида и размера на наказанието
на подсъдимия, Съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност
и принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателноправната ни система за извършеното от
подсъдимия
престъпление в специалния текст на 195, ал. 1 от НК се предвижда наказание наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година до 10 години. Съставът на престъплението има и специален минимум и специален максимум, непозволяващ замяната
на наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид наказание, но позволяващ
приложение на чл. 55 от НК.
При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с
обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на
престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия в съдебната фаза и на фазата на ДП, с обясненията
си съдейства за разкриване на
обективната истина, младата му
възраст, тежкото му финансово и социално състояние, изразеното
съжаление и искрено разкаяние, липса на изградени престъпни навици, сравнително добрите му характеристични данни и изразеното
желание за в бъдеще да спазва правомерно поведение, както и се отчете много
ниската стойност на предмета на престъплението (сравнено с минималната работна заплата за страната за 2018 година в размер
на 510 лв. съгласно ПМС № 316/20.12.2017 година); а отегчаващи вината обстоятелства не се събраха в хода на настоящото производство. В тази връзка следва да се отбележи, че се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия,
доколкото възрастта от 19 години не предполага житейски
опит, който е достатъчен, за да може лицето
да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ
му да не
извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст може да бъде
определена като достатъчно млада, за да обоснове
наличието на смекчаващо вината обстоятелство.
Обществената опасност на деянието и дееца не е завишена предвид стойността
на предмета на престъплението и предвид изложеното по–горе относно личността на
подсъдимия.
Причини за извършване на
престъплението е ниското правно съзнание и култура на подсъдимия и незачитането на установения в
страната правен режим и неприкосновеността на собствеността на физическите и юридическите лица.
В случая
са налице предпоставките на чл. 55 от НК
за индивидуализиране на наказанието под законоустановения минимум. Наличните, посочени по-горе, смекчаващи обстоятелства
сочат на многобройност, като е налице и втората кумулативна предпоставка за приложението на чл. 55 от НК, а именно и най–лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко. С оглед на
така коментираните обстоятелства, имащи значение за размера
на отговорността, както и предвид разпоредбата на чл. 373, ал.
2 от НПК, Съдът постанови Присъдата
си при наличието на многобройни смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца като призна подсъдимия Г.Н.Д. за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.
1, т. 3, вр.чл. 194, ал.
1 от НК и му наложи справедливо наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер под минималния, предвиден в специалния текст
на чл. 195, ал. 1 от НК, а именно: наказание „Лишаване
от свобода” за срок от
6 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 3 години, считано от влизане в сила на
Присъдата, тъй като наложеното наказание
е до 3 години, лицето не е осъждано и за постигане на целите на наказанието и
за поправянето на подсъдимия не е необходимо да изтърпи наказанието ефективно.
Така
индивидуализираното по вид и размер наказание, ще въздейства в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия като предизвика положителни промени в
съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка
по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната репресия,
съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В
случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него Г.Д. ще бъде предупреден, че подобно поведение не
може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде
възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се
повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска
занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира
за една адекватна на извършеното престъпление санкция и прецени
за необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на наказателната
репресия, дефинирани в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, както и за постигане на генералната превенция, а
именно: да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите
нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Относно
разноските:
По
предявеното обвинение подсъдимият бе признат за виновен, като при този изход на
наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да
заплати направените по делото разноски по Републиканския бюджет в размер на
35.19 лв. – разноски от ДП, вносими по сметка на ОДМВР
- Хасково, съответно и по Бюджета на съдебната власт – държавна такса - 5 лв. в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметката на
Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)