Р Е Ш Е Н И Е
Гр.К.01.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К.гражданска
колегия, в публично заседание на 22.02.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1499 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от И.Х. Н., ЕГН **********, против ************ - Военно
формирование ***** - гр. С., бул. „******“ ***, представлявани от командира на ************:
генерал-майор М.Д.П., като възложител на работа на М. И. Г., ЕГН **********, с
правно основание чл. 49, чл. 86 от ЗЗД, да му заплати обезщетение за вреди
настъпили на ******г., следствие възникнал пожар в размер на 19277,76 - вземане
за разликата /остатъка/ до пълния размер на паричното вземане за претърпени
имуществени щети, пряка последица от изпълнението на възложената от ************
- Военно формирование ***** - гр. С., бул. „******“ ***, работа предизвикала
пожара, ведно с 13333,55 лева, законна лихва за забава върху сумата 19277,76
лв. за периода от ******г. до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва за
забава върху сумата от 19277,76 лв., считано от деня на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира ************ - В.ф. ***** - гр.
С., да му заплатят направените разноски в производството.
Твърди, че подп. М. И. Г. през ****
г. e заемал длъжността командир на военно формирование /в.ф./ ***** - К.. В
изпълнение на негова заповед № *****/*****.**** г., за времето от 07:00 часа на
******г. е заповядано провеждане на Стрелкова тренировка на ГУЦ „*****" с
личния състав на втора механизирана рота и военнослужещи от 2-ри модул
специалиста. По това време действала заповед № *****/****.**** г. на командира
на в.ф. - **** – К., бригаден генерал Д.А.Ш., издадена на основание заповед с
рег. № ЗРД-***/*****.**** г. на командира на ************, на чието подчинение
е в.ф. ***** - К.. В т. II от цитираната заповед, при провеждане на занятия по
огнева подготовка стрелбите следвало да се провеждат само със стрелково оръжие,
без използването на боеприпаси с трасиращ куршум, запалителни и
бронебойно-запалителни боеприпаси. Съгласно т. III от заповедта, ръководителите
на занятията по огнева подготовка следва да извършват оценка на предпоставките
за възникване на пожари и при наличие на условия за възникване на пожари,
стрелбите следва да се прекратяват. Отговорността за изпълнението на заповедта
е възложена на командирите на военни формирования в състава на бригадата, сред
които е и командирът на в.ф. ***** – К.. Разпореждайки в занятието на ******г.
да участват БМП-1П с цялото си въоръжение, подп. Г. не изпълнил заповедта на
неговия пряк началник, където в т. I и ІІ било разрешено провеждането на
занятия по огнева подготовка само със стрелкови оръжия. Подготовката за самото
занятие на в.ф. ***** - К.се извършила в продължение на няколко дни преди
самото занятие, като включвала изготвяне на планове, мерки за безопасност,
подготовка на техниката и въоръжението, материалното осигуряване и
организацията и реалното протичане на самото занятие.
Сочи, че по време на провежданите
съвещания, кап. С.- определен за ръководител на стрелбата, не еднократно настоявал пред подп. Г. преди
започване на занятието да бъде изорана противопожарната полоса на полигона. Поради
недостиг на дизелово гориво, подп. Г. отговарял, че това не може да бъде
направено преди осъществяване на стрелбите.
Сочи, че на основание чл. 178, ал. 1 от
ЗОВС и чл. 8, ал. 5 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на
Република България /УВСВС на РБ/, тази заповед /№ *****/*****.**** г./ била
задължителна за кап. С.. В изпълнение на получената заповед, кап. С.от
съображения за сигурност, в качеството си на старши ръководител на стрелбата
лично започнал стрелбата с всяка една от машините със запалителен боеприпас -
гранатата *****. Заредил втория изстрел
и го произвел, след което видял през наблюдателните прибори, че на разстояние
около 1000 метра пред него дими. Същата информация му била потвърдена и от
наблюдателя - редник П.Н.П.. Изпразнил оръжието, излязъл от машината и заедно с
противопожарния автомобил и екипажа му се отправил към мястото на пожара.
Започнали да гасят пожара с тупалки и с водата от автомобила. В процеса на
гасене била изразходвана водата на противопожарния автомобил, но въпреки това
огънят започнал бързо да се разпространява.
Сочи, че във връзка с възникналия пожар,
било образувано НОХД № ***/**** г. по описа на Военен Съд – П.. Извършител на
деянието според внесения обвинителен акт от 4.07.**** г., е бил подп. М. И. Г.,
ЕГН **********, от Министерство на отбраната, Дирекция „Операции и подготовка
на щаба на отбраната”, отдел „Подготовка и сертификации”, живущ в гр. С., кв. „*****”,
ул. „*****”, *****. В резултат на започналата стрелба с ****П с изстрели ПГ
15В, на ГУЦ „*****" - К.възникнал пожар, който се разпространил на ****
декара в землището на община К., област С. и причинил вредни последици, на
пострадалия И.Х. ***.
Съгласно приетата по НОХД № ***/**** год. по описа на Военен Съд – П.
тройна пожаро-техническа експертиза, причина за възникване на пожара била
използвания при стрелбите запалителен боеприпас гранатата *****, която се явявал
открит огнеизточник на възпламеняване. Огнището на пожара се намирало на 1270
м. в посока североизток от огневия рубеж в полигон ГУЦ „*****” - К..
Провежданите на ******г. стрелби не били съобразени с метеорологичните условия
- силен вятър и висока температура на въздуха, а правилата за пожарна
безопасност не са били спазени след като са отсъствали минерализовани ивици и е
била налице висока суха тревна растителност на значително разстояние зад
мишеното поле. В резултат на пожара били нанесени значителни имуществени щети
на ДГС - К., Община - К.и на лицето И.Х. Н., който бил собственик на поземлени
недвижими имоти - пчелин, находящ се в местността „*******“ в землището на
Община К.и лозе, находящо се в местността „*******" в землището на Община К..
Твърди, че общата стойност на причинените
имуществени щети на пострадалия Н., съгласно съдебно-оценителна експертиза
приета в хода на НОХД № ***/**** г. по описа на Военен Съд – П., възлиза общо
на 22672,90 лева, както следва: от плодни дръвчета в пчелина: 24 бр. дървета -
2254,44 лв.; в лозето: 17 бр. дървета – 894,24 лв.; от бодлива тел: 875 м. х
0,19 лв. – 166,25 лв.; от колове бетонни: 37 бр. х 9 лв. – 333,00; от колове
дървени: 25 бр. 5 лв. – 125,00; от куче Доберман /3 годишно/ - 500 лв.; от
кошери, включващи восък, пчели-майки, лекарства, мед, рамки, боя за кошери,
безир - 92 бр. х 200 лв. – 18400 лв..
Сочи, че въз основа на молба от 12.09.****
г., на основание чл. 84, ал. 1 от НПК ищецът И. Н. бил конституиран като
граждански ищец по НОХД № ***/**** г. по описа на Военен Съд – П., с предявен и
допуснат за съвместно разглеждане граждански иск против М. И. Г. с основанието
на чл. 45 от ЗЗД и срещу в.ф. ***** – К.с основанието на чл. 49 от ЗЗД, за
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 32733,40 лв..
С влязла в сила присъда ****по ВНОХД № *******г.
по описа на Военно-апелативен съд – С., последният признал подсъдимия подп. М. И.
Г. за ВИНОВЕН в това, че не изпълнил заповед № ***/****.**** г. на командира на
в.ф. - **** – К., в т. ІІ от която изрично разпоредено стрелбите да се
провеждат само със стрелково оръжие, като издал заповед № *****/*****.**** г.,
с която разпоредил на ******г. на ГУЦ „*****” да се проведат стрелби с бойни
машини – престъпление по чл. 372, ал. 1, пр. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 лв..
Моли съда да направи следния правен извод,
а именно, че ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение
или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд
съгласно чл. 413 НПК - ДВ, бр. 86/2005 г. и чл. 300 ГПК били задължителни за
гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.
Сочи, че съгласно чл. 49 от ЗЗД “Този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа.“ Така вменената отговорност е обективна и
безвиновна. Възложителят на работа не може да се освободи от нея дори ако
докаже, че няма вина по отношение на чуждото увреждащо деяние, нито че не е
виновен при избора на изпълнителя на работата. Достатъчно е при този състав да
се докаже, че лицето, което пряко е причинило вреда, е виновно. В този смисъл
обусловена от вината на прекият причинител била и гражданската отговорност на
възложителя, който е солидарно отговорен с прекият причинител. Отговорността по
чл. 49 ЗЗД била за чужди виновни противоправни действия; тя имала
обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтичала от вината на
лицето. Посочва съдебна практика.
Сочи, че във връзка с възникналия пожар,
от ищеца Н. срещу ответника ************ - Военно формирование ***** - гр. С.,
бил предявен частичен иск за заплащане на обезщетение за претърпените вреди за
непозволено увреждане, като било образувано ГрД № ****/**** г. по описа на РС –
К..
С влязло в сила Решение № ***/*****2020 г.
на РС – К., съдът решил: „ОСЪЖДА ************ на Българската армия - В.ф. *****
- С., представлявани от генерал-майор М.Д.П. - командир на ************ да
заплати на И.Х. Н., ЕГН ********** *** сумите: 2500 лв., обезщетение за вреди
от пожар, пряка последица от изпълнението на възложената от ************ на
Република България - В.ф. ***** - гр. С. работа, настъпили на ******год.,
представляващи част от всички претърпени имуществени щети в общ размер от
21777,76 лв. като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта над 21777,76 лв. и до 22672
лв.; 1228.37 лева, представляващи обезщетение за забавеното изплащане на сумата
2500 лв. за периода от ******г. до 26.08.**** г. като ОТХВЪРЛЯ претенцията в
частта до 1249,93 лв. като неоснователна; законната лихва върху сумата 2500 лв.
от 27.08.**** г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; 1095 лв., представляващи разноски по делото съразмерно с
уважената част от претенциите.
Сочи, че съгласно задължителната съдебна
практика - Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/ **** г.
на Върховен касационен съд, ОСГТК, в т. 2 било прието следното становище:
Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Моли съда да осъди ************ - Военно
формирование ***** - гр. С., бул. „******“ ***, представлявани от командира на ************:
генерал-майор М.Д.П., с основанието на чл. 49 от ЗЗД, да му заплати обезщетение за причинените
имуществени вреди в резултат на възникналия на ******г. пожар, в размер на
19277,76 лева, представляващи вземане за разликата /остатъка/ до пълния размер
на паричното вземане, произтичащо от същото право от цялото обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди в общ размер на 21777,76 лева от унищожени - плодни дръвчета в
пчелина: 24 бр. дървета - 2254,44 лв.; за ограда от бодлива тел, дървени и
бетонни колове – 623,32 лв.; от куче Доберман - 500 лв.; от 92 бр. кошери и
пчелни семейства – 18400 лв. - пряка
последица от изпълнението на възложената от ************ - Военно формирование *****
- гр. С., бул. „******“ ***, представлявани от командира на ************:
генерал-майор М.Д.П. работа, предизвикала пожара вследствие на който са
унищожени вещите, ведно със законна лихва за забава в размер на 13333,55 лв.
/използван е калкулатора на портала за електронни услуги на НАП/, изчислена
върху разликата /остатъка/ до пълния размер на паричното вземане от 19277,76
лв., за периода ******г. – 16.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава
върху разликата /остатъка/ до пълния размер на паричното вземане от 19277,76
лв., считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
Претендира за разноски по делото. Посочва банковата сметка, по която да
бъде изплатено присъденото обезщетение: IBAN: *** – „***“ АД Клон К., титуляр – И.Х. Н..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника.
Сочи, че
искът е недопустим, тъй като бил с правно основание чл.
49 от ЗЗД, по която искова претенция ответникът - Командирът на ************,
не можело да носи съдебна отговорност. Това възражение направили пред Районен
съд - К.по гр.д. №****/**** г., който не го уважил и постановил съдебното
решение против Командира на ************. Това решение не било основание
настоящият съдебен състав да не приема възраженията им за това, че отговорност
не можело да се търси от работодателя, след като безспорно в наказателното
производство било прието, че подп. М. Г. не бил изпълнил заповед на прекия си
командир - заповед на в.ф. **** - К.. Намира, че ищецът нямал правен интерес от
предявяване на исковите претенции срещу Командира на ************, тъй като при
провежданото занятие последното било по заповед на командира на в.ф. **** - К.,
а не по заповед на работодателя му - Командира на ************.
Сочи, че исковата молба е за частично
непредявен иск - за разликата от 19277.76 лв., непредявен до момента. Била
депозирана в съда на 17.07.2020 г., към която дата вече била изтекла давността
за търсене на отговорност за имуществени вреди съгласно чл. 110 от ЗЗД - 5
годишна давност. На това основание моли съда да прекрати производството по
делото, а в случай, че не стори това, да отхвърли исковата претенция, поради
изтекла давност. Сочи, че съгласно чл. 116а от ЗЗД законодателят въвел
правилото, че когато вземането е предявено частично, давността се спира или
прекъсва само за предявената част. При частично предявеният иск за
непредявената част давността си течала, не се прекъсвала и не се спирала,
поради което, считано от датата на увреждането - ******г. до предявяване на исковата
молба по настоящото дело 17.07.2020 г. е изтекла погасителната давност за
вземането от 19277.76 лв., като непредявена разлика в 5 годишния давностен
срок.
Сочи, че оспорва изцяло предявените искови
претенции по основание и по размер, като неправилни и незаконосъобразни и моли
съда да ги остави без уважение. В обстоятелствената част на исковата молба
ищецът посочил, че претърпял имуществени вреди на ******г. в
резултат на виновно /по непредпазливост/ и противоправно действие, извършено от
подп. М. И. Г. - командир на втори механизиран батальон - военно формирование *****
гр. К., в състава на военно формирование **** гр. К. /61 Стрямска механизирана
бригада/. Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД изисквала наличие на причинени вреди от
лице при и по повод изпълнение на възложената му работа, т.е. работа, която
може да се възложи от работодател.
Сочи, че отговорността по чл. 49 ЗЗД
настъпвала, след като натовареното лице при и по повод изпълнение на
възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. За възникване на
отговорността по чл. 49 ЗЗД били необходими следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия ищец; вредите да са причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник, е възложил работа; вредите да са причинени
при и по повод изпълнението на работата, възложена от ответника;
работникът/служителят/ да има вина за причинените вреди.
Твърди, че в конкретния случай вредите не
били извършени при и по повод възложената работа, защото разрешението за
извършване на възложената работа било свързано със Заповед № *****/****.**** г.
на командира на в.ф. **** - К., даващо разрешение и разпореждащо стрелбите да
се провеждат само със стрелково оръжие, без използване на боеприпаси с трасиращ
куршум, запалителни и бронебойно запалителни боеприпаси. Разпоредено било
предварително при наличие на условия за възникване на пожари, стрелбите да се
прекратят. Нямало нито едно доказателство, както в настоящото дело, така и в
наказателното производство срещу подп. Г. последният да е действал при и по
повод изпълнение на работа, възложена от работодателя му - Командира на ************.
С действията си подп. Г. излязъл извън обхвата на възложената му работа и
като допуснал извършване на стрелба с ****П /бойна машина на
Пехотата/, той не е действал „при и по повод извършената работа“, възложена от
прекия му началник - командира на в.ф. **** - К. с цитираната Заповед № *****/****.****
г.. Съгласно приетата пожаро-техническа експертиза по НОХД №***/**** г. на Военен
съд - П. причина за възникване на пожара била използвания при стрелбите
запалителен боеприпас граната *****, която се явявала открит огнеизточник на
възпламеняване. По тази причина нямало правно основание за търсене на
отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД от ответника - Командира на ************,
защото подп. Г. като разпоредил и допуснал извършване на стрелба с ****П и
запалителен боеприпас граната *****, действал извън кръга и обхвата
на възложената му работа.
Твърди, че неоснователна била претенцията
за законови лихви, считано от датата на увреждането ******г. до изплащане на
главницата. Предявеният иск бил за причинени имуществени вреди и законовата
лихва за тези вреди се дължала от датата на предявяване на исковата претенция за
главницата, а за периода от увреждането до датата на предявяване на иска за
главницата можело да се претендира мораторна лихва, но само за последните три
години преди датата на предявяване на исковата молба. Искът бил предявен през
м. юли 2020 г., поради което законовата лихва щяла да се дължи от
датата, на която исковата молба е депозирана в съда. Тъй като не било предявено
искане за присъждане на мораторна лихва, такъв не можело да се разглежда в
процеса. Искането за присъждане на законова лихва от датата на увреждането до
датата на предявяване на иска в съда следвало да бъде отхвърлено като
неоснователно и недопустимо.
Сочи, че по гр.д. № ****/**** г. пред
КРС ищецът предявил частичен иск за сумата 2500,00 лв. от цялата сума 22 672
лв. С настоящата искова молба претендира за разликата от 19 277.76 лв., за
която до момента не бил предявен иск. С оглед на изложеното моли съда да
прекрати производството по делото, поради изтекла погасителна давност за
предявяване на иск за плащане на обезщетение за причинени имуществени вреди
като разлика от частично непредявен иск - увреждането е настъпило на ******г.,
а исковата молба по делото била предявена на 17.07.2020 г., към която дата е
изтекла 5 годишната давност, на която изрично се позовава. При
условията на евентуалност - ако съдът не прекрати производството по делото,
поради изтекла погасителна давност, моли съда да остави без уважение предявения
иск като неоснователен и недоказан.
Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено
следното:
Във връзка с възникналия пожар, от ищецът Н. срещу ответника ************ -
Военно формирование ***** - гр. С., е бил предявен частичен иск за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди за непозволено увреждане, като било
образувано Гр.д. № ****/**** г. по описа на РС – К..
С влязло в
сила Решение № ***/*****2020 г. на РС – К., съдът е приел следното:
Със заповед
№ ЗДР-***/****.**** г. бригаден генерал Д. Ш.- командир на в.ф. **** - К., в
изпълнение на заповед № ЗРД-***/*****.**** г. на Командира на ************,
относно използване на гарнизонните учебни центрове (ГУЦ) и на осн. чл. 55,
ал. 4 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България е
разрешил провеждането на занятия по огнева подготовка с всички видове стрелкови
оръжия в 61 механизирана бригада като изрично е заповядал стрелбите да се
провеждат само със стрелково оръжие, без използването на боеприпаси с трасиращ
куршум, запалителни и бронебойни запалителни боеприпаси. Бригаден генерал Д. Ш.е
заповядал ръководителите на занятия по огнева подготовка да извършват оценка на
предпоставките за възникване на пожари. При наличие на условия за възникване на
пожари, стрелбите да се прекратяват. Отговорността за изпълнението на заповедта
е възложена на командирите на военните формирования в състава на бригадата след
които е и командирът на в.ф. *****.
План за подготовка на командирите, щаба и
формированията от втора МБ през учебната **** г., за който при поискването му
от съда ответникът е отговорил с писмо изх. № ***/*****.2020 г., че същият е
унищожен с протокол от 28.08.**** г. се съдържа в приложеното по делото
н.о.х.д. № ***/**** г. на Военно-апелативен съд на РБ (т.3, л.27 ДП). Същият е
утвърден от командирът на в.ф. ***** подполковник М. Г. и предвижда
провеждането на занятие по огнева подготовка с военнослужещи от личния състав
на Втора механизирана рота и военнослужещи 2-ри модул специалиста - 8 часа
стрелби с въоръжението на БМП от 07,00 до 16,00 часа на ******г. на ГУЦ „*****".
На ******год. на територията на Община К.в района на
ГУЦ „*****" по време на провеждане на занятие на част от личния състав на
в.ф. ***** по стрелкова подготовка е възникнал пожар.
Видно от заключението
на пожаро-техническата експертиза с вещо лице инж. К.Ц.В. мястото на
огнището на възникване на пожара е на 1270 м. североизточно от
огневия рубеж на ГУЦ „*****". Причина за възникване на пожара е
открит източник на запалване/възпламеняване какъвто е използвания при стрелбите
(занятията по стрелкова подготовка) боеприпас граната *****.
При произвеждане на изстрел от ****с граната *****,
същата е попаднала на земята на значително разстояние след мишената
непосредствено върху сухата трева след, което се е задействал пиротехническия
самоликвидатор. Провежданите на ******г. стрелби не са били съобразени с
метеорологичните условия - силен вятър и висока температура на въздуха, а
правилата за пожарна безопасност не са били спазени след като са отсъствали
минерализовани ивици и е била налице висока суха тревна растителност на
значително разстояние зад мишеното поле.
С влязла в
сила Присъда № **/08.11.**** год. постановена по н.о.х.д. № ***/**** г. на
Военно-апелативен съд на РБ подполковник М. И. Г. е признат за виновен в това,
че на *****.**** г. не е изпълнил заповед № ЗДР-***/****.**** г. на началника
си - командира на в.ф. **** - К., в т. II от която е
изрично разпоредено стрелбите да се провеждат само със стрелково
оръжие, като издал заповед № *****/*****.**** г., с която разпоредил на ******г.
на ГУЦ „*****" да се проведат стрелби с бойни машини - престъпление по
чл.372, ал.1, предл.1 НК.
От така
приетите за установени факти и обстоятелства съдът е направил следните изводи:
На ******год.
на територията на Община К.в района на ГУЦ „*****“ в резултат на действия на
част от личния състав на в.ф. ***** – К.отнасящи се до изпълнение на занятия по
стрелкова подготовка е възникнал пожар.
Извършването
на действията във връзка, с които е възникнал пожара (провеждане на стрелби) е
възложено от Командира на ************ със Заповед № ЗРД-***/*****.**** год., в
изпълнение на която заповед е издадена Заповед № ЗДР-***/****.**** г. на
бригаден генерал Д. Ш.- командир на в.ф. **** - К. за провеждането на занятия
по огнева подготовка с всички видове стрелкови оръжия в 61 механизирана
бригада.
Пожарът е
възникнал при изпълнение на възложената от Сухопътни войски на Българската
армия - В.ф. ***** - гр. С. на в.ф. ***** работа, следствие неправомерни действия
на лица от личния състав на в.ф. *****, изразяващи се в провеждане на стрелбите
със стрелково оръжие, различно от упоменатото от възложителя на работата;
непредприемане на препланиране на занятията по огнева подготовка, въпреки
конкретната метеорологична обстановка; неотчитането на моментното състояние на
метеорологичната обстановка и неизвършването на оценка на предпоставките за
възникване на пожар.
В резултат
на възникналия пожар ищецът е претърпял щети, унищожено е негово
имущество-движими вещи, подобрения в имот, животно и трайни насаждения на обща
стойност 21777,76 лв., от които твърдените от него 2 254,44
лв. за унищожени 24 бр. дръвчета в пчелина, твърдените от него 500 лв. за
унищожено куче порода „Доберман", твърдените от него 424,25 лв. за ограда
от бодлива тел, дървени и бетонни колове, твърдените от него 18400 лв. за
унищожени 92 бр. пчелни семейства и кошери за тях.
С влязло в сила Решение № ***/*****2020 г., по гр.д. № ****/**** г. РС – К.е
осъдил: ************ на Българската армия - В.ф. ***** - С., представлявани от
генерал-майор М.Д.П. - командир на ************ да заплати на И.Х. Н., ЕГН **********
*** сумите:
- 2500 лв., обезщетение за вреди от пожар, пряка последица от изпълнението
на възложената от ************ на Република България - В.ф. ***** - гр. С.
работа, настъпили на ******год., представляващи част от всички претърпени
имуществени щети в общ размер от 21777,76 лв..
При уважаване на частичния иск обективните
предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти /юридическите факти, от които Правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че
общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на
СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.
В случаите, когато предмет на последващия
иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и
също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за
остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната
му квалификация.
След като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане,
е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в
последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се
пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е
правната му квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в
диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на
вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича
присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в
решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с
оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на
ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18.
След като с влязло в сила решение, с което
е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем
/размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
Формираната СПН на решението по частичния
иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от
което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за
останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за
разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е
погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин.
Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не
се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната
изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване на частичния иск за
ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на
исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече
възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането,
той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на
частичния иск. /Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/ ****
г. на Върховен касационен съд, ОСГТК/.
От така приетите за
установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявеният иск представляващ вземане за разликата /остатъка/ до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право от цялото
обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ размер на 21777,76 лева е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
Всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното. Този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа (чл.45-49 ЗЗД).
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция;
тази отговорност не произтича от вината на лицето (Постановление № 7/58 от
29.12.1958 г.).
Лицето, което е възложило работата, не
може да се освободи от тази отговорност тъй като е лицето, на което е възложена
работата е причинило вреди; неговите действия са виновни
и противоправни и вредата е причинена при и по повод на възложената
му работа.
Носената отговорност на възложителя е
обективна невинна отговорност. Увредения има възможност да поиска обезщетение
както от непосредствения деликвент, така и/или от възложителя. Увредения
може да избере от кого да получи обезщетение. Ако потърси обезщетение от
възложителя - възложителя има регресно вземане срещу
непосредствения деликвент за цялото обезщетение.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно.
За вземането на ищеца няма предвиден в закона специален срок, затова и
на осн. чл. 110 ЗЗД този вид вземания се погасяват с изтичане на петгодишна
давност. Не е имало съмнение с оглед ясната разпоредба на чл. 114, ал. 3 ЗЗД,
че вземането възниква от деня на открИ.е на дееца, както и че от същия момент
то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава
съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В конкретния случай откриването на дееца става с
внесения обвинителен акт срещу подп. Г. от 4.07.**** г., от която дата започва
да тече погасителната давност за вземането.
Въз основа на молба от 12.09.**** г., на основание чл. 84, ал. 1 от НПК
ищеца И.Н. е бил конституиран като граждански ищец по НОХД № ***/**** г. по
описа на Военен Съд – П., като е бил предявен и допуснат за съвместно
разглеждане граждански иск против М. И. Г. с основанието на чл. 45 от ЗЗД и
срещу в.ф. ***** – К.с основанието на чл. 49 от ЗЗД, за обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 32733,40 лв..
Присъдата по ВНОХД № *******г. по описа на Военно-апелативен съд – С., е
влязла в законна сила на *****.**** г., през което време е налице съдебен
процес относно вземането на ищеца.
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД висящият съдебен процес е
основание за спиране на погасителната давност и бездействието на кредитора в
този период от време не се санкционира с неблагоприятната последица вземането
му да се погаси по давност. Изискването на закона е да е налице висящ съдебен
процес относно вземането, спрямо което тече погасителна давност. По тези
съображения следва да се приеме, че за спирането на давността е необходимо да
има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по реда на ГПК,
или на граждански иск в наказателния процес, а не само образувано наказателно
производство във връзка със същото деяние.
Ако пострадалият предяви граждански иск в наказателното производство, ще е
налице съдебен процес относно вземането му и това обстоятелство, а не висящото
наказателно дело, е основание за спиране на погасителната давност.
Ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният
момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало
по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент.“ /Тълкувателно
решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 5 / 2005 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК /
В този смисъл погасителната давност за вземането е започнала да тече от
4.07.**** г., като за времето от 12.09.**** г. до *****.**** г., давност не е
течала, т.е. погасителната давност за вземането не е изтекла.
Искът за заплащане на обезщетение за
причинени от ответника в качеството му на възложител на работа щети е
основателен за 19277,76 лв. - размера на разликата /остатъка/ до пълния размер
на паричното вземане от цялото обезщетение за претърпените имуществени вреди в
общ размер на 21777,76 лв..
При неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана.
Ответникът е направил възражение, като уточнява, че
лихва за забавено плащане се дължи само за последните три години преди датата
на подаване на исковата молба.
Размерът на законната лихва се определя от
Министерския съвет. Законната лихва върху сумата 19277,76 лв. за периода от
16.07.2017 г. до 16.07.2020 г. възлиза на 5874,90 лева.
Претенцията на ищеца ответникът да му заплати обезщетение за периода от ******г.
до 16.07.2020 г. за забавеното изплащане на сумата 19277,76 лв. в размер на
13333,55 лв. е основателна в частта до 5874,90 лева и следва да бъде уважена в
тази част.
В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху сумата
19277,76 лв. считано от 17.07.2020 г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
По въпроса за разноските в производството.
Ищецът И.Х. Н. има разноски за 1600,00 лв., за възнаграждение за правна
защита и съдействие.
Ответникът
Сухопътни войски на Българската армия не представя доказателства за направени
разноски.
Съразмерно с уважената част от исковете
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1234.06 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************ НА
БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ - ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ ***** - гр. С., бул. „******“ ***, представлявани
от генерал-майор М.Д.П. - командир на ************ да заплати на И.Х. Н., ЕГН ********** от гр. К., ул.
„*****“ ***, сумите:
- 19 277,76 лева /деветнадесет хиляди двеста седемдесет и седем лева и 76 ст./ -
обезщетение за вреди от пожар, пряка последица от изпълнението на възложената
от ************ на Република България - В.ф. ***** - гр. С. работа, настъпили
на ******год., представляващи вземане за разликата /остатъка/ до пълния размер на
паричното вземане от цялото обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ
размер на 21 777,76 лв.;
- 5 874,90 лева /пет хиляди осемстотин
седемдесет и четири лева и 90 ст./ , представляващи обезщетение за
забавеното изплащане на сумата 19277,76 лв. за периода от 16.07.2017 г. до
16.07.2020 г. като ОТХВЪРЛЯ
претенцията в частта до 13333,55 лв. като неоснователна;
- законната
лихва върху сумата 19277,76 лв. от 17.07.2020 г. - датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
- 1234,06 лв., представляващи разноски по делото съразмерно с
уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА ************
НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ - ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ ***** - гр. С., бул. „******“ ***,
представлявани от генерал-майор М.Д.П. - командир на ************ да заплати
в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К.сумата 1006,11 лева /хиляда
и шест лева и 11 ст./, представляваща държавна такса върху стойността на
уважената част от иска.
Банковата сметка,
по която могат да бъдат приведени присъдените
в полза на ищеца суми: IBAN: ******************** – „***“ АД Клон К., титуляр – И.Х. Н..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред Окръжен съд – С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: