МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА №
91/29.07.2019 Г. ПО НОХД № 445/2018 г. ПО ОПИСА НА ИРС, І СЪСТАВ
Районна прокуратура – И. е повдигнала обвинение срещу Д.М.К.
***, Й. *** и М.В.К. *** за това, че на ....2017г. около ....ч. в гр.И...., обл.С...., до клуб „..”, в съучастие помежду си и с Д.Н.И.,
чрез нанасяне на поредица от удари в главата, са причинили на К.И.У., средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата очна ябълка и зоната около
нея, което е довело до намаление на зрението на лявото око за срок по-голям от
30 дни което увреждане по своя медикобиологичен
характер представлява трайно отслабване на зрението на лявото око - престъпление
по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представител на Районна
прокуратура – И...., който твърди, че са събрани достатъчно доказателства за
това, че именно Д.К., Й.А., М.К. и Д.И. са нанесли поредица от удари на К.У. като
по този начин са му причинили контузия на лявата очна ябълка и зоната от около нея,
което увреждане е довело до намаление на
зрението на лявото око за срок по-голям от 30 дни и по своя медикобиологичен
характер представлява трайно отслабване на зрението, което от своя страна
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 НК. Сочи се,
че показанията на пострадалия, съпоставени с показанията на св. Ц.Ю., а и
показанията на Д.И. в качеството му на свидетел достоверно отразяват случилото
се. Специално внимание се обръща на показанията на В.Б., който е бил разпитан
пред съдия непосредствено след инцидента. Навеждат доводи за това, че деянието
е извършено при пряк умисъл и в съучастие между подсъдимите. Предлага се след
съобразяване на степента на обществена опасност на деянието и извръшителите, на Д. К.... да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение да бъде отложено за
три години, на М.К. също да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено за три години, а на Й.А. да
бъде наложено наказание лишаване от свобода за три месеца, чието изпълнение
бъде отложено за ри години.
Пострадалият
от престъплението К.У. се конституира като частен обвинител в производството,
като лично и чрез повереника си адв. М., пледира за
доказаност на обвинението. Сочи се, че наказанието следва да бъде определено при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Подсъдимият
Д.К. не се признава за виновен, като отрича, да е участвал в побоя над
пострадалия и моли за оправдателна
присъда.
Защитникът
му адв. Я. твърди, че повдигнатото и поддържано обвинение от държавното и
частното обвинение не е доказано по несъмне и категоричен начин. Навежда доводи
за това, че са събрани доказателства за противоправно поведение на пострадалия.
Сочи се, че чрез използването на едни и същи думи и изрази в диспозитива на обвинението
не е направено разграничение на участието на всеки един от подсъдимите.
Подсъдимият
М.К. не се признава за виновен, като твърди, че К.У. го е бил ударил с юмрук
по-рано вечерта.
Защитникът
му адв. Н. също пледира за недоказаност на обвинението . Твърди се, че са
налице съществени противоречия в твърденията на самия пострадал при подаването
на сигнала и впоследствие в хода на досъдебното производство. Навеждат се
доводи за това, че не е доказано какво е било здравословното състояние на
пострадалия преди случилото се, за да се установи, дали увреждането на зрението
му е следствие оп побоя. Сочи, че показанията на св. Ю.
са недостоверни
Подсъдимият
Й.А. също не се признава за виновен като твърди, че единствено Д.И. а нанасял
удари на У.
Защитникът
му ав. Т. изцяло
оспорва фактическата и правната страна на обвинението. Счита, че липсват
каквито и да е доказателства подазищният му да е
нанасял удари на У., като пледира за оправдателна присъда.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и доказателствата, намиращи се по досъдебно производство № ………/2017
г. по описа на РУ на МВР-И.... поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.
16 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На ....2017 г. свидетелят С.Д. имал рожден ден. Вечерта
той, заедно със свои приятели Р.М., В.Б., Д.К., М.К., Д.И., Й.А., Б.Б., К.Б. и други, били в ресторант „П....“ в гр. И..... Около ....часа
на ....2017г. решили да продължат празненството и отишли в д.... „..".
В д....та имало и други посетители, включително и пострадалия
К.У., както и св. К.Д., Й.М. и Н.С.. Охрана в заведението бил св. Д.Б., който
обаче нямал сключен трудов договор.
Малко преди ....ч. на ....2017г. У. отишъл при свидетелките К. и Б. Б..... До
тях бил и подс. М....К.. Възникнало спречкване между У.
и К., при което У. ударил К. с юмрук в областта на лицето. Както обичайно в
случай на сбиване, персоналът включил осветлението в д....та и музиката била
спряна. При К. и У. дошъл св. Д.Б., който ги разтървал.
Компанията, с която бил К. била изведена през главния
вход на д....та, а св. К.Д. повел У. през задния вход, за да несе стигне
до по-сериозен инцидент. За да се излезе
през този вход У. преминал през офиса и склада на д....та, където бил св. Г.Ч.
– собственик на заведението, който отворил задната врата.
След като излезли от д....та Б. и К. Б...., както и
св. Е.П. тръгнали към дома си, а Д. К...., М.К., Й.А., Д.И., С.Д., Р. М. и В.Б. *** и видели, че У. излиза от
задния вход на д....та. Времето било студено и имало навалял сняг.
След като У.
направил няколко крачки подс. Д.К., носейки празна
бутилка от уиски го ударил с нея в теменната област. У. се подпрял на стената,
но бил бутнат на земята, след което Д.К., М.К., Й.А. и Д.И., започнали да нанасят
удари с ръце и крака по главата и тялото на пострадалия. Там били и св. С.Д. и св. В.Б.. По време на побоя св. Д.И.
изпуснал мобилния си телефон,. След като преустановили побоя У. бил придружен
до дома си от К.Д..
По-късно през нощта У. бил транспортиран от роднините
си във Ф…….. град И.... и впоследствие до М…………. „С….. А…………..“ АД за
консултация и лечение.
От заключението на изготвената съдебно медицинска
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и безпристрастна, се
установява, че вследствие на нанесения му побой К.У. е получил контузия на
лявата очна ябълка и зоната около нея, което е довело до намаление на зрението
на лявото око за срок по-голям от 30 /тридесет/ дни, което увреждане по своя медикобиологичен характер представлява трайно отслабване на
зрението на лявото око. Вещото лице от медицинската документация е установило и
наличието на контузия на главата с две разкъсноконтузни
рани на меките черепни покривки, причинили на пострадалия временно разстройство
на здравето, неопасно за живота за всяка една от тях, множество мекотъканни контузии – охлузвания, кръвонасядания
и и тъканни отоци по главата, лицето и крайниците,
които преценени в съвкупност са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и счупване на кариозно променена коронкова част на първи долен десен зъб, причинило на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, които обаче
са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Изложената фактическа обстановка се установява от част
от събраните гласни доказателства, които и кореспондират с останалите по делото
доказателства. Доказателственият материал, включващ показанията
на пострадалия У., св. Д.И., частично показанията на св. В.Б., К.Д., протоколът
за оглед на местопроизшествие, при който е намерена стъклената бутилка, и
протоколът за оглед на веществени доказателства, съдебно медицинската експертиза,
доказват важни факти относно обстоятелствата,
релевантни за престъпното деяние и способстват за установяване на
фактическите обстоятелства относно време, място на извършване на престъплението, изпълнително деяние и механизъм
на осъществяване.
На първо място, съдът не кредитира обясненията на подс. К., А. и К.. Тези доказателствени източници освен доказателствено средство, са и средство за защита. В
случая нито един от тях в обясненията си
възпроизвеждат факти, които биха могли да опровергаят твърденията на
прокуратурата или да наведат съмнение в повдигнатото обвинение. Тримата отричат
съпричастността си нанасянето на телесното увреждане на У., но техните
твърдения са опровергани от останалия събран доказателствен
материал. Нещо повече – в обясненията си подс. А.
излага твърдения, че в побоя над У. е участвал единствено св. И., което
представлява своеобразен оговор, доколкото деянието е
осъществено в съучастие между четиримата именно със св. И..
Безсъмнено е, че най-солидният пряк доказателствен източник са показанията на пострадалия У.,
който е заинтересуван от изхода на делото. Неговият интерес обаче следва да
бъде тълкуван само в контекста на установяване на авторството на деянието,
доколкото за съда няма съмнение, че телесното му увреждане е причинено именно в
резултат на нанесения му побой.
Съдът кредитира изцяло показанията на У. за това, че
именно К., К., А. и И. са му нанесли побоя, доколкото
те отразяват непосредствени възприятия за случилото се и пресъздават събитията
по логически последователен, житейски достоверен и непротиворечив начин, който
кореспондира на останалите доказателства по делото.
Напълно неоснователно е възражението на защитника на подс. К. за това, че съществуват противоречия между
показанията на пострадалия и твърденията му преди образуване на досъдебното
производство. Сведенията от У. при подаването на жалбата нямат каквато и да е
процесуална стойност, тъй като не са събрани по надлежния ред и не могат да
бъдат обсъждани в хода на образуваното впоследствие наказателно производство.
В подкрепа на извода за достоверността на твърденията на У. са
показанията на св. В.Б., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия
от РС-И.... на …….2017 г. /л. 27 от досъдебното производство/ и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК.. Следва да се има предвид, че свидетелски показания, приобщени съобразно
изискванията на закона, имат същото доказателствено
значение, както тези, събрани в хода на съдебното следствие и могат да се
поставят в основата на присъдата, ако след техния анализ и оценка се приемат за
достоверни. За достоверността на показанията на св. Б. от ……..2017 г., а не на
тези, дадени в хода на съдебното следствие, съдът се обосновава на
обстоятелството, че първите на дадени непосредствено след случилото се когато
възприятията на свидетеля са били най-обективни и преди да е осъществен какъвто
и да е контакт с подсъдимите К., К. и А., с които е в
приятелски отношения. Именно Б. е категоричен, че Д.К. е ударил с намерената на
местопроизшествието бутилка У. по главата, а впоследствие заедно с подс. К. и св. И. започнали да го ритат, след като паднал
на земята.
Показанията на пострадалия са подкрепени и от
твърденията на св. К.Д. в показанията му, дадени в хода на досъдебното
производство, които са прочетени от съда на основание чл. 281, ал. 4 НПК, тъй
като са налице съществени противоречия в показанията на св. Д., дадени в хода
на досъдебното производство и тези, дадени в хода на съдебното следствие. Съдът
приема за достоверно именно заявеното от свидетеля пред разследващия полицай на
……….2017 г. /л. 24 от досъдебното производство/, а именно, че той със
съдействието на св. Г.Ч. е извел У. през задната врата на д....та, както и че
пострадалият се е движел пред него, когато 5-6 човека са го нападнали, бутнали
на земята и започнали да го ритат. Впоследствие именно Д. е завел У. до дома
му. При оценката на показанията на св. Д. съдът съобрази процесуалната гаранция по чл. 281, ал.8,
вр. ал.4
НПК, че осъдителната
присъда не може да се основава само на приобщено гласно доказателствено
средство, събрано от разследващият орган в отсъствие на обвиняемия и защитата
му. В случая показанията на Д. напълно кореспондират с показанията на
пострадалия У., както и на показанията на св. Д.И..
Специално внимание следва да се
обърне на показанията на св. Д.И., който
е участвал в нанасянето на телесното увреждане на У., като спрямо него е било
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по чл. 381 НПК. В случая И. има право да участва в производството в качеството му на
свидетел на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК, като неговите показания представляват
годен доказателствен източник. Именно И.
последователно излага фактите, при които се е случил инцидента – за случилото
се вътре в д....та, за това, че той, заедно с К., К....,
А. и св. С.Д. са видели У. да излиза от задния вход на д....та, за това, че
подсъдимите, а и други лица са се нахвърлили върху него и са започнали да го
бият, за това, че св. Д. се е намирал на мястото на инцидента и е помогнал на У.
да се изправи.
Не на последно място, съдът съобрази
представената медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, която е изцяло в подкрепа на обвинителната теза, а и на показанията
на пострадалия. Според вещото лице
констатираните увреждания на У. са получени в резултат на множество наслагващи
се удари, нанесени с твърди тъпи предмети, като могат да бъдат получени и при
нанасяне на побой. При разпита си в съдебно заседание вещото лице е
категорично, че констатираните увреждания са в различна анатомична локализация,
като няма как да са получени едновременно при падане и контакт с терена. Нещо
повече – липсата на охлузвания на някои от уврежданията говори, че те няма как
да са получени в резултат от контакт с терена, а са нанесени с гладка контактна
повърхност. Вещото лице е категорично, че трайното отслабване на зрението е в
резултат именно на получената контузия на лявата очна ябълка и зоната около
нея, а не на друго заболяване, което да е констатирано преди инцидента, като
след възстановителния период зрението на пострадалия е било възстановено
напълно.
В обобщение съдът приема, че показанията на
пострадалия У., подкрепени от показанията на св. К.Д., Д.И.
и В.Б. следва да бъдат поставени в основата на доказателствената
съвкупност и въз основа на тях съдът може да
направи единственият възможен извод, че именно К., К.,
А., заедно със св. И. са нанесли побоя над пострадалия.
Съдът приема съдът приема, че в действителност
показанията на Ц.Ю. следва да бъдат поставени под съмнение и съответно - изключени
от доказателствената съвкупност като недостоверни,
доколкото неговото присъствие на мястото на инцидента не е установено от
каквито и да е други доказателства, а липсва житейска логика той да наблюдава
случващото се в пред задния вход на д....та и да не се намеси, а след
прекратяването на побоя – да не провери какво е състоянието на пострадалия.
Съдът не обсъжда показанията на св. М…… Ч. и Л.Б. доколкото
те не са възприели факти от значение за разкриване на обективната истина по
делото, а бяха допуснати единствено с цел проверка достоверността на
показанията на разпитани свидетели и в частност св. Д.Б., който отрича да е бил
охрана в д....та.
Съдът не дава вяра на св. Г.Ч., който отрича да е
съдействал на У. и Д. да излязат от задния вход на д.... „..“, тъй като
показанията му са опровегани от показанията на У. и Д.,
които обечидно е нямало как да преминат през служебни
помещения на д....та, за да излязат през задния й вход без съдействие от
персонала
В хода на съдебното следствие се събраха значителен по
обем доказателства за случилото се преди инцидента в самата д....та. Така от
показанията на св. Е.П., Б.Б., К.Б. и Д.Б., Й.М. и Н.С.,
се установи, че в действителност е възникнало спречкване между К.У. и подс. М.К., при което У. е ударил К. с юмрук в областта на
лицето. Именно това спречкване е и мотивът за извършване на престъплението
по-късно вечерта, при което четиримата съизвършители К.,
А., К. и И. са причакали У. и са му нанесли побоя.
Съдът приема за недостоверни показанията на св. С.Д. и
Р.М., които са близки приятелски отношения с подсъдимите, като чрез твърденията
си целят да подкрепят тяхната защитна теза. Нещо повече – съществуват данни за
това, че и те са участвали в побоя над У., но предвид дискреционната
власт на прокуратурата по отношение на обстоятелството спрямо кое лице следва
да бъде повдигано обвинение за извършване на дадено престъпление, съдът следва
да се ограничи в обсъждането единствено на участието на подсъдимите К., К. и А. в изпълнителното деяние
С оглед на изложеното съдът намира, че
са установени по безспорен
начин времето, мястото, изпълнителното деяние на извършеното
престъпление по
чл.129, ал. 2 НК и неговият автор – съпричиняването от
подсъдимите М.К., Й.А., Д.К. и свидетеля Д.И. чрез нанасянето на побой на
пострадалия К.У. трайно отслабване на зрението на лявото око.
Подсъдимият М.В.К. ЕГН ********** е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен. От справката му
за съдимост се установи, че К. е неосъждан, а от справката му за криминална проявеност – че е с добри характеристични данни.
Подсъдимият Д.М.К. ЕГН
********** е роден на *** ***, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен. Той също,
видно от справката му за съдимост и справката за криминална проявеност,
не е осъждан и не е регистриран за извършени престъпления.
Подсъдимият Й.Н.А. ЕГН ********** е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен. Той, според
справката му за съдимост е неосъждан, а според справката за криминална проявеност – не е регистриран за извършени
противообществени прояви.
Съобразно заключението на съдебнопсихиатричната
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и безпристрастна, подс. А., макар и да е бил непълнолетен към момента на
извършване на деянието, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, като отсъстват данни деянието му да е извършено
поради увлечение и лекомислие.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От
установените факти съдът прави извод, че в нанасянето на телесното увреждане на
пострадалия У. са участвали и тримата подсъдими М.К., Д.К. и Й.А., както и св. Д.И. – тяхното авторство се доказа от показанията на
самия пострадал, както и от показанията на св. Д.И. /по отношение на участието
на подс. К., А. и К./ и В.Б. /по отношение на
участието на подс. К. и К./.
От
обективна страна, бе установено по несъмнен начин, че в резултат на нанесения
му побой на У. е била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 НК, изразяваща се в контузия на лявата очна ябълка и зоната около нея,
което е довело до намаление на зрението на лявото око за срок по-голям от 30 дни.
Според настоящия състав тримата подсъдими К., К. и А., заедно със св. И. са действали в съучастие като
четиримата едновременно са нанасяли ритници в областта на главата и тялото на
пострадалия. Деянието е осъществено при условията на задружна
съвместна престъпна дейност във формата
на съизвършителство и при общност на умисъла, което
не изисква събирането на несъмнени доказателства относно автора на нанесения
удар, причинил съставомерния вредоносен резултат.
Съдебната практика приема (решение № 268/18.05.1995 г.
по н.д. № 131/1995 г., ІІ н.о. на ВС), че има съизвършителство
по смисъла на чл. 20 НК и когато всеки един от съучастниците
осъществява отделни елементи от престъпния състав, като съзнава, че другите му съучастници извършват другите елементи на престъплението,
без да е необходимо пряко и непосредствено да е причинил вредоносния резултат
Това означава, че независимо от това кой от четиримата е нанесъл удара, който е
причинил счупването на лявата очна ябълка на пострадалия, щом като всичките те
са ритали и удряли Узенов, всеки един от тях отговаря
за причиненото телесно увреждане.
В този смисъл е напълно неоснователно възражението на
защитата за това, че действията на тримата подсъдими са описани по един и същ
начин в диспозитива на обвинението, като не е разграничено участието в
изпълнителното деяние на всеки един от тях. Извършеното деяние е единно и е
осъществено при общност на умисъла, като престъпният резултат е елемент от
комплексна дейност, която като съчетава деянието на няколко лица довежда в
своята цялост до осъществяване на определено
престъпление. При съучастие под формата на съизвършителство
наказателната отговорност се носи от всички участници в изпълнителното деяние,
независимо кой от тях лично с какви по сила, насоченост и брой на ударите върху
жертвата е допринесъл за настъпването на съставомерния резултат.
Разграничението на приноса на всеки един от тях следва да се търси единствено
на базата на степента на участието му в самото изпълнение на деянието и има
отношение за индивидуализацията на отговорността на всеки от съучастниците, но не и за нейното възникване.
Съдът намира за уместно да отбележи, че от доказателствата
по делото е установено, че в д....та е възникнал конфликт между У. и единия от
подсъдимите – М.К., което обаче не означава, деянието на подсъдимите е
извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия. Не са
налице фактически основания, за да се приеме, че деянието покрива признаците на
силно раздразнение, причинено от пострадалия с противозаконно действие, от
което да са настъпили или да са могли да настъпят тежки последици за К.. За да
се приеме, че деянието е осъществено от подсъдимите в състояние на афект, следва да се установи поведение на пострадалия, което
съставлява насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие,
което поведение да предизвика съответна реакция у тях. Ударът на У. спрямо К. обаче
не е нанесен непосредствено преди започването на побоя, така че той да бъде преценен
като „отключващ“ ответната реакция на подсъдимите.
В
случая подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на действията си,
предвиждали са вероятното настъпване на общественоопасните последици и се е съгласили с тях, като
пряката им цел е да причинят някакво увреждане на пострадалия. Бесзъмнено е, че те са били улеснени за вземането на
решението за нанасянето на побоя над У. от
употребения алкохол и са били мотивирани от поведението на У. по-рано
вечерта в д....та. Всеки един от четиримата /К., К., А.
и св. И./ е съзнавал както собственото си участие в побоя, така и участието на
останалите съизвършители,
По изложените
съображения съдът прие, че подсъдимите М.К., Д.К. и Й.А. са изпълнили състава
на престъплението, за което им е било повдигнато обвинение от обективна и
субективна страна и са налице предпоставки за реализиране на наказателната им отговорност.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определянето на вида и размера на
наказанието спрямо подсъдимите съдът отчете както степента на обществена
опасност на извършеното деяние и на .всеки
един от извършителите, така и степента на участие в самото изпълнение на
деянието.
Така по отношение на подс.
М.К. съдът съобрази, че е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни,
като по делото не са събрани отегчаващи отговорността му обстоятелства. По
отношение на участието в самото изпълнение на деянието съдът отчете, че
извършеното от К. не се отличава от действията на останалите съучаствици, като и той е нанасял ритници над пострадалия У..
Именно спречкването между него и У. в д....та е станало повод за нанасянето на
побоя над пострадалия. При преценката на тези обстоятелства и предвид
определените в чл. 36 НК цели на наказанието, и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на осъдения, съдът прие, че следва да се наложи определеното
наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода. След като подс. К.
не е осъждан, то съдът намери, че така определеното наказание не следва да бъде
изтърпяно ефективно, поради което отложи неговото изпълнение за срок от три
години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимият Д.К. също е с чисто съдебно
минало и добри характеристични данни, като по делото не са събрани отегчаващи
отговорността му обстоятелства. По отношение на участието в самото изпълнение
на деянието съдът отчете, че именно К. е започнал побоя като е ударил У. с
празна бутилка по главата. Затова и съдът счете, че на К. следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение
на основание чл. 66, ал. 1 НК бъде отложено за срок от три години. Този размер
на наказанието би спомогнал за поправянето и превъзпитанието на К. и би
въздействал предупредително спрямо него.
Подсъдимият Й.А. също не е с висока
степен на обществена опасност и участието у в изпълнителното деяние не се
отличава с особен интензитет. Нещо повече - А. е бил непълнолетен към момента
на извършването на деянието. Това обстоятелство освен за редукцията по на чл.
63, ал. 1, т. 3 НК, има значение и за индивидуализацията на наказанието. Съдът
приема, че А. е бил улеснен във вземането на решението си за участие в деянието
именно от ниската си възраст и социална незрялост. Това обстоятелство съдът
отчете като изключително, поради което и определи наказанието при приложение на
чл. 55, ал. 1, т. 1, б. “б” НК, при което намери, че за поправянето и
превъзпитанието на осъдения следва предвиденото от закона наказание лишаване от
свобода бъде заменено с пробация за срок от шест месеца,
включваща задължителните пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяването и
подписването два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
постановеното признаване на подсъдимите за виновни виновен в извършване на
престъплението, за което им е било повдигнато обвинение, съдът в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК им възложи му възложи разноските по делото, в
размер на 669,51 лева, от които 359,51 лева, сторени в хода на досъдебното производство в
полза на ОДМВР –София и 310,00 лева, сторени в хода на съдебното производство в
полза на Районен съд – Ихтиман.
Съдът
постанови на основание чл.112, ал.2, пр.2 НПК вещественото
доказателство: 1 брой стъклена бутилка с вместимост 0,7 литра с надпис „Jameson“, да се унищожи по установения ред
след влизането в сила.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: