№ 11763
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110148991 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 27.03.2024 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника К. А. А. за
сумата от 896,12 лв., главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
м.01.2021 г.-м.04.2022 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „**“, ул. „**“ № 22, ет. 4, апартамент,
аб. № **, за сумата от 22,85 лв., главница за дялово разпределение през периода м.02.2021 г.-
м.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците за периода от 27.03.2024 г. до
изплащане на вземането, за сумата от 169,01 лв., мораторна лихва върху главниците за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г.-15.03.2024 г., и за сумата от 5,89 лв. мораторна
лихва върху главниците за дялово разпределение за периода 15.04.2021 г.-15.03.2024 г., както
и за направените по делото разноски. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 18001/2024 г.,
СРС, 161 с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което на ищеца
било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с
депозирането на настоящата искова молба. Ищецът сочи, че ответникът като собственик на
имота е бил негов клиент на топлинна енергия за имот с адрес – ж.к. „**“, ул. „**“ № 22, ет.
4, апартамент, аб. № **. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи
условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на приложимите в случая
общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто бил и ответникът, били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на
1
периода, за който се отнасят. В процесния имот през процесния период била използвана
доставената топлинна енергия, но същата не била заплатена, поради което настъпила забава
и се дължала и законна лихва за забава. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ
етажните собственици на сградата, в която се намирал процесният имот, били сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ООД. Сумите
за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота били
издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което
да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главници и
лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.03.2024 г. – датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до
окончателното изплащане. Претендира разноски. Оспорва като прекомерни разноските за
адвокат на ответника.
Ответникът К. А. А. оспорва исковете. Твърди, че за исковия период титуляр на
правото на ползване за процесния обект е била лицето ** ** **, поч. на ** г. Ответникът
сочи, че всички издавани фактури и съобщения за процесния период били издавани на
името на посоченото лице, като твърди, че не се явява наследник на последното. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите
на страните съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главница за
топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
По силата на нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №
29/22.03.2011 г., нот. Мила Енева, с № 140 на НК, ответникът е станал гол собственик на
процесния имот, а титуляр на пожизненото вещно право на ползване е станала предишната
2
собственица ** ** **, която е починала след исковия период по настоящото дело.
Нито нормата на чл. 153 ЗЕ, нито горепосоченото Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, не сочат изрично кой от двамата –
узуфруктуарят или голият собственик е клиент на топлинна енергия. Доколкото обаче
съгласно чл. 57, ал. 1 ЗС вещният ползвател е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в
което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване, то и
съдът намира, че вещният ползвател е клиент на топлинна енергия, като е без значение на
чие име се води партидата при предприятието – а в случая тя се води на името на вещната
ползвателка. Без значение за правоотношението с топлопреносното предприятие на битовия
клиент е по какъв начин е учредено вещното право на ползване – срочно или пожизнено,
възмездно или безвъзмездно, същественото е, че по отношение на самото топлопреносно
предприятие такова вещно право в полза на вещния ползвател съществува.
Ответникът като гол собственик в исковия период не е материално легитимиран да
отговаря по предявените искове за задължения в периода, в който вещната ползвателка е
била жива.
Колкото до твърдението на ищеца в молбата му по делото от 29.04.2025 г., че
ответникът следвало да отговаря за задълженията за топлинна енергия на осн. т. 3 от
договора за прехвърляне на имота срещу гледане и издръжка, обективиран в процесния
нотариален акт, според която договорна клауза ответникът се задължава да гледа и издържа
лично или чрез трето лице вещната ползвателка, като й осигури нормален живот, какъвто е
водила досега до края на живота й, трябва да се посочи, че това твърдение не е релевирано в
исковата молба и обсъждането му като правопораждащ юридически факт би нарушило
грубо принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК. Диспозитивното начало в
процеса предполага разглеждането на иска само на предявените от ищеца основания –
фактите, посочени в исковата молба, като правопораждащи претенцията – чл. 127, ал. 1, т. 4
ГПК.
Исковете за главница за топлинна енергия и за мораторна лихва върху това главно
вземане следва да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
вземането за услуга дялово разпределение
Исковете за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху това вземане
са неоснователни както поради липсата на облигационно отношение между ищеца и
ответника, така и на самостоятелно основание.
Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗЗД разноските по предаването на вещта и по тегленето и
меренето й са в тежест на продавача. Предвидените в чл. 36 от общите условия на ищеца от
2014 г. и чл. 22 от общите условия от 2008 г. разноски за изготвяне на изравнителна сметка и
отчет на уреди за топлинно разпределение са именно разноски, попадащи в предметния
обхват на чл. 186, ал. 2 ЗЗД (с арг. чл. 110, ал. 2 ЗС). Нормата е диспозитивна, като не
3
съществува пречка за дерогирането й както с нарочно писмено съглашение между ищеца и
ответниците, така и с клауза в общи условия, одобрени от надлежния държавен орган.
Именно това се е опитал да стори ищецът, приемайки общите условия от 2016 г. и 2014 г.
Същевременно нищо в текста не сочи, че за купувачите на топлинна енергия се предвижда
задължение да предплащат разноски по чл. 186, ал. 2 ЗЗД на ищеца. Такава уговорка не е
включена в общите условия, поради което за основателността на главния иск за дялово
разпределение, ищецът следваше да установи, че е заплатил на третото лице-помагач
визираната сума, което той не е сторил. Дори да се приеме, че подобно задължение за
предплащане на разноски е изводимо от уреденото право на ищеца да определя по
съглашение с третото лице-помагач реда и начина на заплащане на услугата, то отново
според съда в тежест на ответниците не би възникнало задължение за заплащането на
главницата. Това е така, защото клауза, предвидена в общите условия на търговец продавач,
според която той има право едностранно да определя ред и начин на плащане на задължения
за разноски в тежест на потребителя, е неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Чл. 186, ал. 2
ЗЗД е дерогируем по обща воля на страните по договора за продажба, но когато едната
страна е потребител, съглашението следва ясно да урежда правата и задълженията на
страните и предпоставките за дерогацията. В случая общите условия не отговарят на това
изискване, те дават възможност на търговеца едностранно да определя падеж на
задължението и начин на неговото възникване, поради което съдът приема, че клаузата е
нищожна и вземане за стойност на услуга „дялово разпределение“, представляваща разноски
по чл. 186, ал. 2 ЗЗД, не е валидно възникнало в полза на ищеца.
Главният иск за сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне, а с него и
акцесорната претенция за мораторна лихва. Тя е неоснователна и защото в общите условия
не е предвиден падеж на задълженията за главница, поради което те са изискуеми след
нарочна покана до длъжника, за каквато данни по делото няма.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът.
В исковото дело ответникът е сторил разноски от 900 лв. за адвокатски хонорар, а в
заповедното дело – 300 лв. С оглед възражението на ищеца за прекомерност на хонорара за
адвокат на ответника, ниската фактическа и правна сложност на делото и липсата на
явяване на адвоката в зала, съдът намира, че следва да намали хонорара за адвокат на
ответника на 400 лв. за исковото дело и на 150 лв. в заповедното дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
К. А. А., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 896,12 лв., главница за доставена от
4
дружеството топлинна енергия през периода м.01.2021 г.-м.04.2022 г. в имот с адрес: гр.
София, ж.к. „**“, ул. „**“ № 22, ет. 4, апартамент, аб. № **, за сумата от 22,85 лв., главница
за дялово разпределение през периода м.02.2021 г.-м.04.2022 г., ведно със законна лихва
върху главниците за периода от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата от 169,01
лв., мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г.-
15.03.2024 г., и за сумата от 5,89 лв. мораторна лихва върху главниците за дялово
разпределение за периода 15.04.2021 г.-15.03.2024 г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение от 09.04.2024 г. по ч.гр.д. № 18001/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на К. А. А.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв. разноски, сторени в
производството, и сумата от 150 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. № 18001/2024 г., СРС, 161-
ви с-в
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като
помагач на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5