Р
Е Ш Е Н И Е
№ 4, 15.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 04.03.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието
на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията а. х. д. № 2 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 145 Административнопроцесуален
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закон за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Делото е образувано по жалба на адвокат Н.П.Д., в
качеството й на пълномощник на С.А. А. с ЕГН **********, срещу Заповед за
задържане на лице рег. № *** г. издадена от полицейски орган Н.В.М. на длъжност
................. при ......... - П. В жалбата се твърди, че :
заповедта не отговаря на целта на закона – целта на мярката
по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е не да се наложи наказание, а да се попречи на
уличения в извършването на престъпление да се укрие или да извърши друго
престъпление или да осуети наказателно преследване, като в процесния случай
жалбоподателят по никакъв начин не е показвал намерения да се укрива или да
осуети наказателно преследване;
при задържането на жалбоподателя служителите от група
„***”, сектор „СПС” към ОП – ....... – ***и ***, нарушили чл. 11 от Закон за
................., тъй като упражнили целенасочено психическо и емоционално
насилие спрямо ..............., който станал свидетел на задържането на ......;
в заповедта липсват следните реквизити – не е посочено
правото на задържания на медицинска помощ, не е посочено правото на задържания
на телефонно обаждане, с което да съобщи за задържането си, не е записано, че
заповедта подлежи на обжалване пред Районния съд по седалище на органа, а
посочено, че се обжалва пред Административен съд – ......;
поради което е направено искане за отмяната й. Претендира
се присъждане на разноските по производството.
Ответникът – полицейски орган Н.В.М. на длъжност .................
в ............... при ОД на МВР - ......,
Продължение на решение на РСПд по ахд 2/20 – стр.
2/6
представляван
от *** – главен юрисконсулт в ОД на МВР - ...... оспорва жалбата, като твърди,
че : заповедта има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, издадена е от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административно-производствените правила, приложен е действащият материален
закон и съответства на целта на закона. За да упражни правомощието си по чл. 72 ЗМВР е достатъчно полицейският орган да разполага с даднни за извършено
престъпление, без да е необходимо да съществуват достатъчно доказателства,
установяващи виновността на дееца и отговорността на лицето, а в настоящия
случай има предявено обвинение по чл. 304а НК по БП № 68/20 г. Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона
– да се предотврати и разкрие престъпление. По изложените съображения главен
юрисконсулт ***моли съда да отхвърли жалбата и да присъди на ОД на МВР - ......
възнараждение за защита от юрисконуслут. Направено е и възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства намира следното:
Не се спори, а и се установява от изпратената от
полицейския орган преписка по издаване на атакуваната заповед, че на 01.02.2020
г. Н.В.М. - ................. в ............... при ОД на МВР - ......, е издал
Заповед за задържане на лице № ***, с която на
основание чл.
72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР е задържал за срок до 24 часа
С.А. А. в помещение за временно задържане на ..............., като посоченият в
заповедта мотив за задържането е следният : „заподозрян за извършено
престъпление по чл. 304а от НК по ЗМ **** г. по описа на ......“.
Законът – чл. 72, ал. 1 ЗМВР, допуска задържане на лица
от полицейските органи, но само в изрично предвидените в него случаи, сред
които попада и процесният – задържане на лице, за което има данни, че е извършило
престъпление – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като за законосъобразното упражняване
на това правомощие следва да се спазят стриктно императивните изисквания
регламентирани в чл. 72 – чл. 74 ЗМВР.
Съобразно чл. 74, ал. 1 ЗМВР при задържане на лице, за
което има данни, че е извършило престъпление се издава писмена заповед, която
трябва да отговаря на изискванията за съдържание визирани в чл. 74, ал. 2 ЗМВР,
според който : „В заповедта по ал. 1 се посочват: името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и
правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице;
датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл. 73; правото му: а) да обжалва пред съда законността на
задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на
медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето
задържане; д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в
случай
Продължение на решение на РСПд по ахд 2/20 – стр.
3/6
че не е
български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват
консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез
Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или
повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат
уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; е) да ползва
преводач, в случай че не разбира български език.“
Като доказателство по делото е приета преписката по
издаване на атакуваната заповед, в която се съдържат :
- разписка за връчването на
заповедта на задържаното лице, а също и разписка за освобождаването му на
02.02.2020 г. в 14.00 ч.;
- Протокол за полицейски
обиск на лице *** г.;
- Декларация **** г.
подписана от жалбоподателя на 01.02.2020 г. в 21.30 ч., в която същият е
удостоверил, че при задържането му е запознат със следните права и е
декларирал, че : желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка; не
желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната
помощ; има здравословни проблеми, изразяващи се във високо кръвно налягане и
главоболие, но не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова
смекта, а също и не желае медицински преглед от лекар; желае член от
семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането
му; е уведомен за правото му на свиждания, да получава колети и храна; няма
нужда от специална хранителна диета; при задържането му устно е бил запознат с
правата си по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 ЗМВР; е запознат при задържането му с
правото му на отказ от защитник и последиците от него.
При прочита на заповедта в унисон с твърдението на
жалбоподателя се констатира, че в нея не се съдържа информация за правото на
задържания на медицинска помощ, а също и на телефонно обаждане, с което да
съобщи за своето задържане, но видно от съдържащата се в преписката по издаване
на обжалваната заповедт декларация ***** г. в последната се съдържа изявление
на жалбоподателя, че има здравословни проблеми, но не желае медицински преглед
както от лекар по негов избор, така и от друг лекар, а също и че желае член от
семейството му да бъде уведомен за задържането му, а в жалбата същият признава,
че процесната заповед му е връчена на 01.02.2020 г., около 22.30 ч. „...в
присъствието на адвокат Н.Д. и на съпругата ми **** ***”, т. е. последната е
уведомена за задържането.
Разглежданата декларация съставлява частен подписан
документ, в който издателят му – жалбоподателят А., е удостоверил неизгодни за
него обстоятелства, с оглед на което се ползва с доказателствена сила за същите
и в частност, че при задържането му той е осведомен както за правото му на
медицинска помощ, така и за правото му на телефонно обаждане, с което да съобщи
за своето задържане, с оглед на което настоящият състав в разрез с доводите му
Продължение на решение на РСПд по ахд 2/20 – стр.
4/6
намира, че
при издаване на заповедта не са нарушени императивните изисквания на чл. 74,
ал. 2, т. 6, б. „в” и б. „г” ЗМВР.
Съобразно чл. 72,
ал. 4 ЗМВР /след изменението му обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г.) задържаното лице има право да обжалва законността на задържането
пред районния съд по седалище на органа.
Обжалваната заповед
е с дата, следваща във времето горепосоченото изменение на ЗМВР, като очевидно
е, че при издаването й то не е съобразено, тъй като в нея е посочено, че
„...може да се обжалва по реда на Администртивно процесуалния кодекс /АПК/ в
14-дневен срок от съобщаването й пред Административен съд – гр. .......”
Погрешното посочване на компетентния съд да разгледа жалбата срещу заповедта,
обаче, настоящият състав намира, че не я опорочава до степен за отмяната й, тъй
като дори и настоящата жалба да бе подадена до Административен съд – ......, то
в прерогативите на последния съгласно закона – чл. 135, ал. 1 и ал. 2 АПК, е
извършването на преценката за подсъдността на заведеното пред него дело и
препращането му на компетентия съд, с оглед на което некоректното посочване на
компетентия да разгледа жалбата срещу заповедта съд по никакъв начин не
осуетява и не накърнява правото на защита на жалбподателя.
Абсолютно неотносими към спора относно
законосъобразността на заповедта за задържане са твърденията на жалбоподателя
за извършени нарушения при фактическото му задържане от длъжностни лица,
различни от органа издал заповедта, на разпоредбите на Закона за
................. по отношение на трето лице, различно от жалбоподателя, поради
което същите не ще бъдат обсъдени.
Установи се по-горе в настоящото изложение, че в
атакуваната заповед е посочено като правно основание за задържането чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР, която разпоредба касае задържането на лице, за което има данни,
че е извършило престъпление, както и са описани следните фактически основания
за задържането – заподозрян за извършено престъпление по чл. 304а от НК по ЗМ №
*** г. по описа на ...............”.
По искане на полицейския орган издал заповедта бе
изискана информация от ............... и от Окръжна прокуратура – ...... за
хода на БП № **** по описа на ............... и за качеството на С.А. А., във
връзка с което бяха изпратени : писмо от ............... УРИ **** г., в което е
посочено, че БП **** г. на .. РУ – ......е започнато на 01.02.2020 г. срещу
С.А. А. за престъпление по чл. 304, ал. 1 НК, като на 06.02.2020 г. то е
изпратено на водещия разследването в ОП – ....... с мнение за педаване на съд
на обвиняемето лице; писмо № .../28.02.2020
г. на ОП –
......., в което се сочи, че БП № **** г. по описа на ............... е
започнало на 01.02.2020 г. срещу С.А. А., който на 02.02.2020 г. е привлечен
към наказателна отговорност, като му е повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 304а във вр. с чл. 304, ал. 1 НК за предлагане на
Продължение на решение на РСПд по ахд 2/20 – стр.
5/6
подкуп от
страна на ***на двама полицейски служители във връзка с предприети от тях
действия по съставяне на АУАН № **** г. спрямо ***за нарушение на Закона за
движението по пътищата – ползване на мобилно телефонно устройство по време на
управление на МПС – лек автомобил марка „***”, модел „****”, рег. № ****;
делото е внесено с обвинителен акт на 07.02.2020 г. в Окръжен съд – ......,
където е заведено като нохд № .../20 г. и е разгледано на
14.02.2020 г., като подсъдимият ***е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение; първоинстанционната присъда не е протестирана от Прокуратурата, като
няма данни дали срещу нея е подадена жалба от подсъдимия.
Въз основа на съдържащата се информация в изпратените от .................
и Окръжна прокуратура – ...... писма в съответствие с твърденията на
полицейския орган издал заповедта се констатира, че жалбоподателят е задържан
на 01.02.2020 г. с оглед наличието на данни за извършено от него престъпление
по чл. 304а във връзка с чл. 304, ал. 1 НК, във връзка с което още на следващия
ден му е повдигнато обвинение за същото престъпление, а на 07.02.2020 г.
обвинителният акт е внесен в Окръжен съд – ......, който на 14.02.2020 г. го е
признал за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Или фактическите основания за издаване на процесната
заповед могат да бъдат извлечени както от документите, изготвени във връзка и
по повод издаването й, така и от материалите по БП № *** по описа на .........
– ....... за 2020 г., информация за които се съдържа в изпратените от
............... и ОП – ....... две писма, като предпоставките за прилагането на
процесната принудителна административна мярка следва да се преценяват към
момента на налагането й.
Задържането на основание чл. 72, ал. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24
часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел не само да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или друго
противообществено деяние или да се укрие, а и да обезпечи разкриването на
престъпление. Ето защо макар и при задържането му жалбоподателят да не е
показал намерение да се укрива или да осуети наказателно преследване, то като
се вземе предвид обстоятелството, че той е задържан за срок по-кратък от 24
часа и още на следващия ден след задържането му е привлечен към наказателна
отговорност, то в настоящия случай мярката е предприета именно с цел
обезпечаване на дейността на органите на досъдебното производство по събиране
на достатъчно данни за образуване на наказателно производство, както и за
предприемането на последващи процесуални действия.
Предприетата спрямо жалбоподателя мярка не е и
прекомерна, тъй като към момента на прилгането й са били налице и данни за
съпричастността му с деянието, за което срещу него е образувано и наказателно
производство.
Продължение на решение на РСПд по ахд 2/20 – стр.
6/6
В обобщение съдът намира, че заповедта отговаря на
императивните изисквания за съдържание, налице е и съответствие между
фактическото и правното основание за задържането на жалбоподателя, а
приложената спрямо него принудителна административна мярка съответства на целта
на закона, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 АПК и
чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на
бюджета на органа, издал
атакувания акт - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Пловдив, сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено
в минимален размер съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
тъй като делото не съставлява нито фактическа, нито правна сложност и бе
разгледано в едно открито съдебно заседание.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С.А. ***с ЕГН
**********, срещу Заповед за задържане на лице рег. № ***/01.02.2020 г. издадена от полицейски орган Н.В.М. на
длъжност ................. при ..............., с която на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано задържане за срок до 24 часа на С.А. ***в
помещение за временно задържане на ................
ОСЪЖДА С.А. ***с ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с адрес – гр. Пловдив,
ул. „Княз Богориди“ № 7, сумата от 100 лева
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд
- Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
Р.М.