Р Е Ш Е Н И Е № 260112
гр.Пловдив 13.04.2021г
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,наказателно отделение,в публично съдебно заседание на втори март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕСИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при участието не секретаря Христина Николова и прокурора Тодор Павлов,като разгледа докладваното то председателя ВАНД№-305/21г по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С решение №- 260717/16.12.2020г по ОНД №- 5837/20г по описа на ПРС 25 н.с. обв. Н. е призната за виновна в това,че на 03.03.2018 г. на път ІІІ – 375 км.33, Пещера-Пловдив при управление на лек автомобил „Джип“ марка „Гранд Чероки“ с рег. № *** е нарушила правилата за движение по пътищата,по чл. 25 ал.1 ЗДвП и чл. 46 ал.2 ППЗДвП,като по непредпазливост е причинила на С. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в контузии на главата, таза и лявата длан с разкъсване на лонното съчленение на таза, счупване на дясна срамна кост, счупване на основите на ІV и V дланни кости и на ладиевидната кост на лявата длан, довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника, както и до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник- престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.ІІ вр. с чл.342 ал.1 пр.ІІІ от НК ,като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, е освободена от наказателна отговорност,й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв.Н. е осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените в наказателното производство разноски в размер на 409,00 /четиристотин и девет/ лева за експертизи.
Недоволен от решението е останал адв. А.,който е депозирал жалба,в която е посочил искането си за отмяна на атакувания съдебен акт и признаване на Н. за невиновна.
Прокурорът счита,че жалбата е неоснователна.
Защитата представя доводи за липсата на достатъчно неоспорими доказателства за подкрепа на обвиненията по допуснатите нарушенияь от ЗДвП и ПП.
Въззивният съд,като провери изцяло атакуваното съдебно решение,взе предвид доводите наведени от страните,намира и приема за установено следното:
Атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно.
За да постанови съдебния си акт,първостепенният съд е възприел фактическа обстановка напълно ответна на събрания доказателствен материал приложен по делото. Съдът е приел,че обв. Н. е правоспособен водач на МПС с категории „В“ и „АМ“, притежава валидно СУМПС, издадено на 07.01.2005 г., подновено на 06.06.2018 г. Пострадалият Г. е правоспособен водач на МПС, който разполага с валидно СУМПС на 13.12.2013 г., с категории „В“, „М“ „А1“, А2 и „АМ“
На инкриминираната дата 03.03.2018 г. обв.Н. пътувала с л.а джип, марка „Гранд Чероки“ с рег. № ***, заедно със своята майка – св.Г. М., която пътувала на предна дясна седалка и дъщеря си /неустановена в хода на разследването/. Обвиняемата управлявала превозното средство в посока пътя към вход ІІІ – 375 км.33, Пещера-Пловдив, с посока от север на юг, след което спряла на знак „спри! пропусни движещите се по пътя с предимство“, като такива знаци били поставени и от двете страни на пътното платно. По същото време пострадалия Г. управлявал мотоциклет марка „Хонда ЦБР 1000 РР“ с рег. № *** по път № ІІІ-375, с посока на движение от изток на запад. Времето било ясно, пътната настилка – асфалтова, без неравности и след като спряла управляваното от нея превозно средство на горепосочения пътен знак „Б2“, обвиняемата се огледала за приближаващи пътни превозни средства и в двете посоки на движение, и при липсата на достатъчна сигурност, че е безопасно за останалите участници в движението потеглила, като предприела маневра „завой на ляво“, достигайки скорост от 6-7 км./ч. Това нейно действие било в разрез с разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП, според който: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, както и с разпоредбата на чл.46 ал.2 от ППЗДвП, според който: „Пътен знак Б2 указван на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „Стоп линията“, очертана с пътна маркировка или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“. Преди навлизане на автомобила на обвиняемата на път № ІІІ-375, последната не успяла да възприеме своевременно мотоциклета на пострадалия Г., като едва след потеглянето си го възприела и спряла управлявания от нея лек автомобил с надеждата,че е налице възможност да се размине с него. Свидетелят Г. не успял да спре управлявания мотоциклет и в резултат на пресичащите се траектории на двете превозни средства, между тях последвал удар.
За джипа този удар настъпил в предната лява част, а за мотоциклета на св.Г. – в предната дясна част. След удара мотоциклета се установил на място и в положение, които били отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения фотоалбум. Свидетелят Г. изпаднал от мотоциклета, преминал над превозното средство, което Н. управлявала и изпаднал западна от него на пътната настилка. В резултат на сблъсъка на двете превозни средства, св.Г. получил травматични увреждания – контузии на главата, таза и лявата длан, с разкъсване на лонното съчленение на таза, счупване на дясната срамна кост, счупване на основите на четвърти и пети дланни кости и на ладиавидната кост на лявата длан. Тези увреждания, които настъпили в областта на таза довели до причиняване на трайно затрудняване на движенията на двата долна крайника за срок от около 2-3 месеца. Уврежданията на лявата длан, довели до причиняване на трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за срок от около 3-4 месеца,съгласно СМЕ.
В уверение на тази фактическа обстановка съдът е посочил,че представената по делото АТЕ определя,че причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие е водачът на автомобила,който е предприел извършване на маневра „завой на ляво“ по начин и в момент, когато това не е било безопасно. При време по-малко от 4,64 секунди от потегляне от лек автомобил джип „Гранд Чероки“ до настъпване на удара, причината за настъпилото ПТП е и забавената реакция на водача на мотоциклета – св.Г.. Водачът на лек автомобил „Джип Град Чероки“ е имал техническа възможност да спре преди навлизане по платното за движение, да възприема и да пропусне мотоциклета, след което да изпълни предприетата маневра „Завой наляво“. Водача на мотоциклета „Хонда ЦБР 1000 РР“е нямал техническа възможност да установи мотоциклета преди мястото на удара и по този начин да избегне произшествието от момент на потегляне на автомобила, ако времето от потегляне на автомобила до настъпване на удара е било по-малко от 4,64 секунди, т.е. мотоциклетът е отстоял от мястото на удар на дистанция по-малка от 46,72 м. При отстояние на мотоциклета на дистанция по-голяма от 46,72 м. до достигане в удара към момент на потегляне на автомобила водачът на мотоциклета би имал възможност да спре преди мястото на сблъсъка. Предвид неопределимостта на начина на движение на автомобила преди удара /с ускорение и спиране или само с ускорително движение/ както и времето, през което автомобилът е бил спрял, то от техническа гледна точка възможността за предотвратимост на произшествието от водача на мотоциклета не може да бъде еднозначно и категорично определена.
Подкрепа на тази фактическа обстановка и заключенията на експерта от техническа страна съдът е намерил с оглед доказаността на възприетите факти,които счита,че са потвърдени от обсъдените в мотивите към решението доказателства по делото. За това съдът е анализирал съдържанието на протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях, обясненията на обвиняемата дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите Г., М., К., Д., Т., Ц., И. и Ш., заключенията по изготвените съдебно-медицинска експертиза, автотехническа експертиза, веществените доказателства /диск със записа на сигнала на телефон 112/, копия от регистър, медицинска документация съдържаща се в ИЗ 14518 на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, справка за съдимост, характеристична справка, справка за нарушител водач за обвиняемия и пострадалия.
Съдът е приел за установено, че обвиняемата е управлявала лекия автомобил, като се е движила в посока север- юг с направление от път за вход към път III – 375, км 33 Пещера-Пловдив,че е следвало и е изпълнила спирането си на знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ преди да навлезе на път III – 375. По същото време е по пътя Пещера-Пловдивсе е движил мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“ управляван от св.Г.. Обвиняемата се огледала в двете посоки, преценила е че е безопасно да извърши маневра завой наляво, потеглила е с управляваното МПС, като е навлязла на пътното платно, едва след което е възприела мотоциклета на св.Г. и е спряла. Скоростта развита от същата от момента на потегляне до момента на последващото спиране е била в порядъка на 6-7 км/час. По същото време св.Г. е управлявал мотоциклета със скорост 56.63 км/час, възприел е местоположението на управлявания от обв.Н. лек автомобил, като не е предприел някакви действия. В един последващ момент, възприемайки движение на лекия автомобил по навлизане на пътя св.Г. е задействал спирачната система на мотоциклета, но независимо от това е настъпил удар между двете превозни средства. Установено е, че в момента на удара лекия автомобил е бил спрял, а мотоциклета е бил управляван от св.Г. със скорост 49.85 км/час. Безспорно е установено, че в резултат на удара между двете превозни средства са настъпили материални щети за тях, както и че св.С. Г. е получил следните телесни увреждания : контузии на главата, таза и лявата длан с разкъсване на лонното съчлинение на таза, счупване на дясна срамна кост, счупване на основите на ІV и V дланни кости и на ладиевидната кост на лявата длан, довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника, както и до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник. Тези телесни увреждания покриват признаците на средна телесна повреда, видно от заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза.
Съдът е дал категоричен отговор на въпроса,че обвиняемата е нарушила правилата за движение по пътищата, в момент, когато това не е било безопасно,като е потеглила, за да осъществи маневра завой наляво, след което, макар да е спряла отново, между управлявания от нея лек автомобил и управлявания от пострадалия С. Г. мотоциклет е настъпил сблъсък, след който на /Х./- има се предвид Г. са причинени сочените по-горе телесни увреждания и е изключил инцидента да се дължи единствено и само на поведението на пострадалия.
Представеният от съда в мотивите към решението анализ на доказателствения материал представлява прецизна оценка на доказателствата,които въззивната съдебна инстанция намира за обоснован и законосъобразен. Обясненията на обв.Н. са обсъдени в дълбочината на процесуалното й качество и субективна представа в кой момент и на какво основание сочи,че е предприела маневрата завой наляво. Съдът надлежно е обсъдил останалите и представени от нея факти и които е оценил с частичната си кредитация,която е обосновал с отразените обстоятелства в протокол за оглед на местопроизшествие от 03.03.2018 г. и заключението по назначената по делото АТЕ.
Пълният анализ по обсъдените обяснения от съда изключва тяхната относимост към съществени и несъмнени факти за разположението на пътните знаци на кръстовището, разстоянието което е изминал автомобила преди повторно да спре, имало ли е превозно средство идващо отляво при потеглянето на обвиняемата и с каква скорост се е движил мотоциклета управляван от пострадалия. Този анализ въззивният съд намира за достатъчно обоснован и съответен на доказателствата по делото и приема като правилен извода на съда,че тази част от обясненията на Н. са необосновани и не се подкрепят от останалите доказателства.
Законосъобразно съдът е приел,че същностно значение за установяване обективната истина по делото се явяват и показанията на св.Г.,като последните са кредитират, предвид значителна част от събраните по делото писмени доказателства,които подкрепят скоростта на движение и предприетите от него действия за да задейства спирачната система на /автомобила/- мотоциклета, но не е успял да спре и да избегне удар.
Въззивният съд прецени обосноваността на останалата част от мотивите към решението,в която наред с представения анализ на останалите свидетелски показания е посочена логическата и фактическата им връзка със заключението на вещото лице по АТЕ.
Правилно съдът е дал своите правни съображения за обективната страна на деянието,след като е кредитирал изцяло съдебно медицинска експертиза,която е съпоставил с наличната по делото медицинска документация за характера на телесните увреждания,причинната им връзка с настъпилото ПТП и провежданото лечение на пострадалото лице.
Обективната страна на деянието и съставомерния резултат в достатъчна степен са представени в мотивите към решението относно мястото на удара, отстоянието между двете МПС преди потегляне на автомобила, предотвратим ли е бил удара и защо, какъв е механизма на пътнотранспортното произшествие, имали ли са водачите възможност да предотвратят инцидента или не. Предвид възприетите от съда факти въззивният съд приема,че правния извод на първостепенният съд,че двамата участници имат обективна вина за настъпване на пътния инцидент е законосъобразен. С поведението си подсъдимата е поставила в невъзможност пострадалия да избегне удара, тъй като е предприела потегляне и последващо спиране, когато това не е било безопасно с оглед разстоянието, на което се е намирал мотоциклета управляван от пострадалия. Дистанцията от 26.27 метра между двете превозни средства при потегляне на автомобила на обвиняемата е доста по-малка от опасната зона за спиране на мотоциклета при установената скорост от 56.67 км/час, която е 46.72 метра. Ето защо и при необходими 4.64 секунди за спиране на мотоциклета при тази скорост и изминаване на дистанцията от 26.27 метра за 1.67 секунди за св.Г. ударът е бил непредотвратим. От друга страна обвиняемата е имала възможност да предотврати сблъсъка, ако е изчакала преминаването на мотоциклета, за възприемането на който са липсвали каквито и да било обективни пречки. Наред с това пострадалият не е реагирал адекватно, а забавено на ситуацията, тъй като е възприел автомобила преди да реагира, решил е че няма нужда да предприема каквато и да било реакция, включително намаляване на скоростта си на движение и е реагирал в момент, когато е било вече невъзможно да предотврати инцидента при екстрено спиране след потеглянето на автомобила за осъществяване маневра завой наляво. Ето защо обосновано съдът е приел,че действията на пострадалия също са допринесли за случилото се ПТП и е налице съпричиняване на престъпния резултат.За това обосновано е изложено вътрешното убеждение на съда за липсата на съзнание у обвиняемата да се убеди по категоричен начин, че не е налице превозно средство, което следва да пропусне, поради което и нарушава правилата за движение по пътищата на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП, но независимо от това е предприела маневрата завой на ляво, като не е предвиждала, че могат да настъпят обществено опасни последици, но е бил длъжна и е могла да ги предвиди. Създала е предпоставките за възникване на ПТП, независимо че се е опитала да предотврати същия спирайки, след като е възприела вече движещия се по пътя с предимство мотоциклет. Именно потеглянето на автомобила на обвиняемата и осъществяването, макар и частично на маневрата завой на ляво, без да бъде пропуснат по безопасен начин управлявания от пострадалия, който се е движил по път с предимство правилно е дал основанието съдът да приеме че както от обективна,така и от субективна страна са нарушени правилата за движение по пътищата сочени в разпоредбите на чл. чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП от обвиняемата.В пълно съответствие с този правен извод съдът законосъобразно е определил,че от субективна страна обвиняемата е осъществила престъплението при непредпазливост като форма на вина, тъй като не е искала настъпването на обществено опасните последици, не ги е предвиждала, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Съзнавала е че следва да пропусне превозните средства движещи се по пътя с предимство, но е била убедена че няма такива за пропускане и че може да осъществи желаната маневра завой наляво без да предизвика инцидент, при който да има пострадали лица. Именно тази погрешна субективна увереност на обвиняемата и мотивира съда да приеме, че в конкретния случай същата е действала при форма на вина непредпазливост и на това основание правилно съдът е приел за доказано от обективна и субективна страна, че е извършено от обв. Н. е престъпление по чл. 343, ал. 1. б. „б" предл. 2 - ро. вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
Според настоящия съд института на освобождаване от наказателна отговорност при основанията на чл. 78а от НК правилно е приложен.Обосновано са отчетени всички кумулативни предпоставки посочени в закона.Представената индивидуализация на наказанието е отразила добрите характеристични данни, наличието на само едно нарушение на ЗДвП към момента на инцидента, за което е била санкционирана за период от над 13 години, наред с наличието на съпричиняване на престъпния резултат. Отчетено е като отегчаващо отговорността обстоятелство причиняването на няколко телесни увреждания, които покриват признаците на средна телесна повреда. Правилно и справедливо е определен минимума на предвиденото наказание глоба в размер на 1000 лева,като при липсата на въззивен претекст липсата на приложение на наказанието лишаване от право да управлява МПС се явява правилно.
Определения съгласно чл.189, ал.3 от НПК обв./Т./ - има се предвид Н. да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 409.00 /четиристотин/ лв., представляваща направени по делото разноски е обоснован.
Наведените от защитата съображения за несъставомерност на деянието се явяват необосновани.Съставът на вмененото обвинение включва чл. 25 ал.1 от ЗДвП, предвид конкретно установената маневра, завиване наляво и навлизане по друг път,като възниква задължението у водача на МПС да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение,както и чл.46 ал.2 от ППЗДвП относно пътен знак Б2 задължаващ участниците в движението да спрат на „Стоп линията“, очертана с пътна маркировка или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът и преди да потеглят отново да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.Представените от защитата факти за субективното възприятие на обвиняемото лице за предприетата маневра завой наляво,когато внезапно се установило наличието на мотоциклетист обективно не предполага това твърдение да е относимо към безспорно установените факти. Присъствието на мотоциклета на категорично установеното и доказано отстояние от лекия автомобил,преди последния да започне маневра несъмнено определя тезата на защитата като необоснована.Спирането на знак Б2 е предпоставката за изпълнение на предвидения закон ред,по който следва да преминават участниците в движението през дадено кръстовище. Голословното твърдение,че бил спазен закона не намира подкрепа в установеното местоположение на участващите в това ПТП превозни средства преди инцидента, местото на удара и при тяхното съприкосновение.
Цялостната проверка на съдебното решение не установи приложението на някое от посочените в чл. 348 ал.3 НПК основания.
Предвид на изложеното и на основание чл. 338,вр. чл. 334 т.6 НПК съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №-260717/16.12.2020г по ОНД №- 5837/20г по описа на ПРС 25 н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: