№ 7200
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. А.
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Мария В. А. Въззивно гражданско дело №
20251100506673 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 4883/20.03.2025 г. по гр.д. № 41982/2024 г. на СРС, 63 състав,
съдът е отхвърлил исковете на „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, срещу
„ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, за осъждане на „ДЗИ – Общо
Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Дженерали Застраховане” АД,
ЕИК 03026049, следните суми: сумата от 317,97 лева, представляващи частичен иск
от общо 647,07 лева, представляващи неизплатена част от регресно вземане за
заплатено от „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС” /в общ размер от 1729,39 лева и 15 лева
ликвидационни разноски/ за възстановяване на увреждания по застрахован лек
автомобил „Пежо 208”, рег. № ****, които „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, дължи като застраховател по застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите на виновния за настъпването на вредите водач на МПС с рег. № ****
за настъпило на 17.05.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 15.07.2024 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 35,66 лева,
представляващи частичен иск от общо 72,57 лева, представляващи обезщетение за
забава върху неплатената част от застрахователното обезщетение за периода
18.09.2023 г. – 11.07.2024 г.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК първоинстанционният съд е осъдил ищеца
„Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, да заплати на ответника „ДЗИ – Общо
Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 400 лева, представляващи разноски в
производството пред СРС.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Дженерали
1
Застраховане” АД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е
неправилно. Поддържа се, че СРС е определил неправилно действителната стойност
на вредите по процесното МПС, като е взел предвид само цените на отделен сегмент
от пазара, без да се съобрази с изготвената по делото САТЕ. Поддържа се, че е
неправилен изводът на първоинстанционния съд, че действителната стойност на
вредите трябва да се определи, без да се взимат предвид цените на официален сервиз.
Поддържа се, че средната пазарна стойност се определя, като се вземат предвид както
цените на официалните сервизи, така и цените при неофициалните (неоторизирани)
сервизи. Сочи се, че от отговора на първата задача по приетата по делото САТЕ е
видно, че стойността на вредите по средни пазарни цени възлиза на 1400,29 лева.
Твърди се, че в отговора на въпрос четири вещото лице е изчислило пазарната
стойност само въз основа на цените в неоторизираните сервизи. Твърди се, че към
определеното от вещото лице обезщетение трябва да се прибавят и 15 лева за
обичайни ликвидационни разноски. Поддържа се, че ответникът е възстановил
доброволно 1097,32 лева, поради което е останал остатък от 317,97 лева. Предвид
изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
исковете. Претендират се разноски по делото.
В установения за това срок не е постъпил отговор на жалбата от ответника „ДЗИ
– Общо Застраховане” АД. Със становище, депозирано преди последното съдебно
заседание пред въззивната инстанция, въззиваемият „ДЗИ – Общо Застраховане” АД
оспорва жалба, като моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Софийски районен съд е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За уважаването на
главния иск ищецът застраховател следва да установи при условията на пълно и главно
доказване: 1/ наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика
на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; 2/
наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната
страна и водача, причинил ПТП; 3/ настъпване през периода на застрахователното
покритие по двата договора на ПТП вследствие на противоправното поведение на
застрахования при ответната страна водач; 4/ вид и размер на вредите, причинени на
застрахованото от ищеца МПС; 5/ пряка причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди и ПТП; 6/ размер на обезщетението, заплатено от ищеца в
изпълнение на задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
2
доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Безспорни по делото с оглед изявленията в отговора на исковата молба са
следните обстоятелства:
1/ На 17.05.2023 г. е настъпило ПТП в гр. София, на кръговото кръстовище на
пл. „Площада на авиацията” между лек автомобил с рег. № ****, управляван от В.Н.И.,
и лек автомобил „Пежо 208”, рег. № ****, управляван от Д.Я.К.;
2/ Към датата на ПТП „Дженерали Застраховане” АД е било страна по договор
за имуществена застраховка „Каско” за лек автомобил „Пежо 208”, рег. № ****;
3/ Към датата на ПТП водачът на лек автомобил с рег. № **** е бил застрахован
по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите от „ДЗИ – Общо
Застраховане” ЕАД;
4/ Виновен за ПТП е водачът на лек автомобил с рег. № ****, като е налице
причинно-следствена връзка между ПТП и нанесените вреди на лек автомобил „Пежо
208”, рег. № ****;
5/ На 16.06.2023 г. „Дженерали Застраховане” АД е заплатило в изпълнение на
задълженията си по договора за имуществена застраховка „Каско” сумата от 1744,39
лева за ремонт на вредите по лек автомобил „Пежо 208”, рег. № ****,;
6/ „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД е заплатило на „Дженерали Застраховане”
АД сумата от 1097,32 лева преди иницииране на делото.
Следователно спор между страните е налице единствено относно размера на
регресното вземане, което „Дженерали Застраховане“ АД има към „ДЗИ – Общо
Застраховане“ АД.
В хода на първоинстанционното производство е приета без възражения от
страните автотехническа експертиза, от която се установява, че стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Пежо 208”, рег. № ****, изчислена
по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 1400,29 лева. Вещото лице е
посочило, че процесният автомобил най-вероятно не е бил в гаранция, тъй като е бил в
експлоатация от 5 години, 11 месеца и 15 дена, считано от първоначалната му
регистрация. Експертът е изчислил също, че стойността, необходима за възстановяване
на автомобила, без включени цени от официални сервизи, се равнява на 1095 лева.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
застрахованото имущество при пълна увреда или възстановителната му стойност при
частична увреда. Тоест застрахователното обезщетение не може да надвишава
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи ново от
същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, както и не може да надвишава стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид и качество, без обезценка
/чл. 400, ал. 2 КЗ/. В този смисъл е Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г.
на II Т.О. на ВКС.
Съгласно чл. 411 КЗ с плащане на застрахователното обезщетение
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата и срещу неговия застраховател по застраховка
„гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Делинквентът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане. В този смисъл обезщетението
3
при деликт цели да възстанови имущественото състояние на пострадалия отпреди
увреждането. Отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност” е функционално обусловена от отговорността на делинквента. Затова
обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с този на отговорността на
делинквента, когато не се надхвърля застрахователната сума по договора за
застраховка. Дължимото от делинквента обезщетение за причинените вреди се
определя по средни пазарни цени. Затова при регресен иск по чл. 411 КЗ, ако
застрахователят по имуществената застраховка „Каско” е изплатил по-голямо
обезщетение от дължимото по средни пазарни цени, платеното в повече не може да се
постави в тежест нито на делинквента, нито на застраховател по застраховка
„гражданска отговорност”.
Средната пазарна цена се формира на база цените за нови части от всички
сегменти на пазара. Тоест при изчислението на средните пазарни цени се взимат
предвид както цените на официални вносители, така и на алтернативни доставчици. В
този смисъл няма как посочената от вещото лице стойност от 1095 лева, определена
само по цени на ограничен сегмент от пазара – на алтернативни доставчици, без
официални такива, да онагледява средната пазарна цена по смисъла на КЗ. Дали
увреденият автомобил е в гаранция или не, е ирелевантно за това как се определя
средната пазарна стойност за възстановяване на причинените вредите. Гаранцията се
взима предвид само когато се преценява дали възстановяването е следвало да се
извърши единствено и само в официален сервиз с оригинални резервни части. Този
въпрос обаче не стои в настоящия случай, доколкото нито се твърди, нито се
установява автомобилът да е бил в гаранция.
Поради горното настоящият въззивен състав приема, че действителната
стойност на вредите по процесния лек автомобил, определена по средни пазарни цени
към датата на ПТП, възлиза на посочената в т. 1 от заключението на вещото лице сума,
а именно – 1400,29 лева. Към тази сума на основание чл. 411 КЗ следва да се прибавят
и обичайните разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лева. Тоест
ответникът „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД отговаря спрямо „Дженерали
Застраховане“ АД само до стойността от 1415,29 лева. Доколкото извънсъдебно от
страна на „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД са били заплатени 1097,32 лева, то е
останал дължим остатък от 317,97 лева (1415,29 – 1097,32 = 317,97). Предявеният
главен частичен иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е в размер
именно на 317,97 лева, поради което същият е изцяло основателен. Следователно, като
е отхвърлил иска, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния
закон.
Въззивният съд намира, че е основателен и искът за мораторна лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. По делото са представени покана за изпълнение, регресна преписка за
процесното ПТП и образуваната по него щета, както и доказателства, че поканата за
плащане е била получена от „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД на 16.08.2023 г.
Предоставеният от „Дженерали Застраховане“ АД 30-дневен срок за изпълнение е
изтекъл на 15.09.2023 г., поради което за посочения в исковата молба период
18.09.2023 г. – 11.07.2024 г. ответникът действително е бил в забава и поради това
дължи обезщетение. Съдът изчислява на основание чл. 162 ГПК, че дължимата лихва
за забава върху главницата в размер на 317,97 лева за периода 18.09.2023 г. –
11.07.2024 г. възлиза на 35,66 лева. Това е сумата, която е претендирана и от
„Дженерали Застраховане” ЕАД. Ето защо и частичният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е изцяло основателен.
С оглед изложеното по-горе се налага изводът, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено изцяло.
4
По разноските:
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта, в която „Дженерали Застраховане” АД е
осъдено да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД разноски за
първоинстанционното дело в размер на 400 лева.
За производството пред СРС право на разноски има само ищецът „Дженерали
Застраховане” АД. Последният е претендирал разноски за заплатена държавна такса в
размер на 100 лева, внесен депозит за САТЕ в размер на 200 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение. Това възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК се
определя от съда. С оглед вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на
делото и извършената работа от процесуалния представител на ищеца, съдът намира,
че юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство следва да
се определи на 100 лева. Тоест на „Дженерали Застраховане” АД се дължат за делото
пред СРС разноски в общ размер от 400 лева.
За въззивното производство право на разноски има само въззиваемият
„Дженерали Застраховане” АД. Същото е претендирало разноски за заплатена
държавна такса от 25 лева, както и юрисконсултско възнаграждение. Съобразявайки
горепосочените критерии, съдът намира, че за въззивното производство следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение на „Дженерали Застраховане” АД в размер
на 100 лева. Следователно общият размер на дължимите на „Дженерали Застраховане”
АД деловодни разноски за производството пред СРС е в размер на 125 лева.
Предвид цената на предявените искове на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 4883/20.03.2025 г. по гр.д. № 41982/2024 г. на
СРС, 63 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Дженерали
Застраховане” АД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 317,97 лева, частичен
иск от общо 647,07 лева, представляващи невъзстановена от „ДЗИ – Общо
Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, част от изплатено от „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК *********, застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева за причинени имуществени вреди, настъпили от ПТП на
17.05.2023 г. в гр. София, на кръговото на пл. „Площад на авиацията”, между лек
автомобил с рег. № **** и лек автомобил „Пежо 208“, рег. № ****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 12.07.2024 г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 35,66 лева, частичен иск от общо 72,57
лева, представляващи обезщетение за забава върху неплатената част от
застрахователното обезщетение за периода 18.09.2023 г. – 11.07.2024 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата
от 400 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство, както и
сумата от 125 лева, представляващи разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6