РЕШЕНИЕ
№ 1304
гр. Бургас, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120103650 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД против М. Т. В., за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 624.56 лв. - сбор от
стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена
вода в периода от 07.12.2017 год. до 02.12.2020 год., ведно с мораторна лихва
в размер на 108.56 лв., начислена за периода от 26.04.2018 год. до 18.02.2021
год. и законната лихва, начиная от 23.02.2021 год. до окончателното плащане,
за които вземания по ч.гр.д. № *****/2021 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Така предявените искове черпят правното си основание от
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени са по реда на чл.422 от ГПК
и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
Страните не се явяват и представляват в съдебно
заседание. С нарочна молба от 04.08.2021 год., процесуалният представител
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД поддържа исковете.
Ответницата В., редовно призована по реда на чл.41, ал.2
от ГПК, не е депозирала отговор.
След като се запозна със събраните по делото доказателства
и ги обсъди поотделно и в тяхната съвокупност, Бургаският районен съд
намира за установено от фактическа страна следното:
Представена е справка от имотния регистър, воден при
Агенция по вписванията, с неизвестен автор и по партидата на лице, различно
от ответницата, в която последната фигурира като купувач на водоснабдения
апартамент, находящ се в гр.С* *******, считано от 29.05.2017 год.
По делото са налични и справка-извлечение от карнетите
за отчет с мобилно устройство, както и 23 бр. фактури, неподписани за
доставчик и клиент.
1
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен
съд намира исковете за неоснователни.
Основателността на исковата претенция по чл.79, ал.1 от
ЗЗД е обусловена от успешно проведено от страна на ищеца доказване
наличието на облигационна връзка между него и ответниците, по която да е
изпълнил задълженията си точно. Понеже се твърди такава връзка между
водния оператор-ищец и потребителите-ответници да е възникнала по силата
на чл.3 от Наредба № 4 / 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, това по необходимост включва и положително
установяване, при условията на пълно и главно доказване, че правото на
собственост, респ. правото на строеж/ползване върху водоснабдения имот
през процесния период е принадлежало на ответницата.
Въпреки изначално възложената му с доклада на съда
доказателствена тежест, ищецът не ангажира доказателства, от които да се
установява, че в периода от 07.12.2017 год. до 02.12.2020 год. ответницата е
била носител на правото на собственост или вещното право на
строеж/ползване върху имота. Тук за пълнота следва да се каже, че справката
от Агенция по вписванията, изготвена от неизвестно лице и за партида на
лице, различно от ответницата, не е годна да преодолее горния извод на съда,
още повече, че в нея е вписан титулът за собственост. Същият е на
разположение в Служба по вписванията при РС- гр.Средец, който е публичен
и при проявена активност, налагаща се от възложената й доказателствена
тежест, ищцовата страна е могла да се снабди с него, като по този начин да
проведе пълното си и главно доказване. Но дори хипотетично да се приеме,
че ответницата е била собственик на водоснабдения имот за процесния
период, то недоказано остана твърдението на ищеца, че е доставил
количество вода в имота, възлизаща на претендираната стойност.
Представената справка-извлечение изхожда от законния представител на
ищцовото дружество и не носи подпис на ответницата; фактурите също не са
подписани за доставчик и клиент. Така съставени, цитираните писмени
доказателства не разполагат с материална доказателствена стойност, относно
отразените в тях количества, която да даде последваща възможност на съда,
при публично известни цени на ВиК услугите, да ги остойности по реда на
чл.162 от ГПК.
Ето защо, главният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява
недоказан, а оттам - неоснователен, което от своя страна има за своя
закономерна последица неоснователност на акцесорния – по чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за дължимост на законната лихва.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. Б*, кв. “***********”,
представлявано от Г* Т*, предявени против М. Т. В. от гр.С, *****, ЕГН -
**********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 624.56 лв. - сбор от стойността на
предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода
от 07.12.2017 год. до 02.12.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на
108.56 лв., начислена за периода от 26.04.2018 год. до 18.02.2021 год. и
законната лихва, начиная от 23.02.2021 год. до окончателното плащане, за
които вземания по ч.гр.д. № ****/ 2021 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п /
3