Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 2289 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс – Г
срещу С.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за
установяване на вземането предмет на Заповед № 6021/07.08.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 11962/2018г. по
описа на ВРС за следните суми: сумата от 935,49 лева, представляваща дължима
сума за доставена и неплатена електроенергия по фактури, издадени в периода от
13.02.2018г. до 03.04.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ***, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 03.08.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 26,89 лева,
представляваща общ размер на дължима лихва за забава, изчислена върху всяка
главница от датата на падежа на всяка от фактурите до 13.07.2018г. Претендират
се и направените по делото разноски.
Изложени са
обстоятелства, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с кл. **********,
аб. № 0103503018във връзка с продажба на ел. енергия за обект, находящ се в гр.
Варна, ***. Отношенията между тях са регламентирани от Общите условия на
договорите за продажба на ел.енергия на “Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД. Съгласно
чл.17, т.2 от Общите условия, потребителят се задължавал да заплаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начин, определени
в Общите условия. Ответникът консумирал ел. енергия по фактури, издадени в
периода от 13.02.2018г. до 03.04.2018г. на стойност 935,49 лева, като се
твърди, че не е платил задълженията си по издадените фактури.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от особения
представител на ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва се качеството
„потребител“ на ответника. Сочи се, че няма данни в процесния период ответникът
да е живял в имота. Оспорва се и стойността на мрежовите услуги и доставката на
ел. енергия в претендираните количества. Твърди, че измерването им е станало с
негодно СТИ.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа депозирания отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени 3 бр. фактури с издател „Е.П.”
АД и получател С.А.П. за обект, находящ се в гр. Варна, ***, а именно: фактура
№ **********/13.02.2018г. на стойност 286.25 лева с падеж 01.03.2018г., фактура
№ **********/13.03.2018г. на стойност 296.04 с падеж 02.04.20168. и фактура №
**********/03.04.2018г. на стойност 353.20 лева с падеж 24.04.2018г.
Приети по делото са справка за потреблението към
15.01.2019г. за обект, находящ се в гр. Варна, ***, в която са посочени горните
3 фактури за консумирана ел.енергия,
както и извлечение за фактури и плащания към дата 14.01.2018г. на С.А.П.,
в която са посочени като дължими сумите по посочените фактури.
Представено е заявление № 4757414/30.01.2018г. за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Енерго-Про Мрежи“ АД при Общи условия, подадено от С.А.П. за обект, находящ се
в гр. Варна, ***. В същото в графата документ за собственост е описан
нотариален акт.
Представени от ищеца по делото са Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „Е.П.” АД.
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните е обстоятелството, че процесните фактури са издадени от ищцовото
дружество и че с тях е начислена електрическа енергия на посочените във
фактурите стойност и период.
Съгласно заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че общият размер на
задълженията на ответника за главница за процесния период е 935.49 лева за главница. Общият размер на мораторните лихви върху всяко едно от месечните
задължения, които са за редовен отчет от падежа на съответното задължение до
13.07.2018 г. възлиза на сумата от 26.89
лева.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесните задължения са
за реално доставена и потребена електроенрегия, която е отчетена от СТИ.
Процесното количество електроенергия е доставимо за периода от 90 дни и е
реално потребено. Фактурите са изчислени на база реални отчети на електромера.
Последният е преминал метрологична проверка преди да бъде монтиран на
20.08.2011г., като метрологичната му годност е шест години – монофазен.
Съгласно заключението на метрологичната проверка на електромера от
01.11.2018г. същият е в метрологична
точност, т.е напълно изправен.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр.
с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидна
облигационна връзка между страните, че е предоставил ел.енергия на адреса в
посочените количества за посочения период, както и размера на дължимите
плащания за тях, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи
лихва за забава за посочения период в претендираните размери, а ответникът
следва да докаже правопогасяващ факт (плащане, давност и пр.).
Съдът намира за безспорно установено обстоятелството,
че ответникът е клиент на ищцовото дружество за процесния период, предвид че
същият като собственик на процесния обект е подал заявление за осигуряване на
достъп и пренос на електрическа енергия до обекта му. Следователно ответникът е
обвързан от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия “Е.ОН
БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, които са представени по делото.
Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия, потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начин, определени в Общите условия.
Дължимата от крайния потребител цена за ел. енергия се
заплаща съобразно количеството консумирана енегия, измерена със средство за
техническо измерване. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установи техническата годност на СТИ, както и обстоятелството, че фактурираното
количество ел. енергия е начислено за реална доставка на електрическа енергия,
която е потребена, предвид което съдът намира за доказано обстоятелството, че
въпросното количество е доставено и потребено от клиента за процесния период.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че дължимата сума за предоставената електроенергия в процесния период
е в размер на 935.49 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск за главница се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед основателността на главния иск основателен се
явява и искът за обезщетение за забава. Установи се от ССчЕ, че общият размер
на дължимите обезщетения за забава по всяка от главниците е 26.89 лева. Предвид
изложеното искът за установяване дължимостта на обезщетението за забава следва
да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените в настоящото производство
разноски съобразно уважената част от исковете и представения списък на
разноските в размер на 75 лева за държавна такса, 350 лева за депозит за вещи
лица, 300 лева за особен представител и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските в заповедното производство в размер на 25
лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че С.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** Тауърс”, кула Г сумата от 935,49 лева, представляваща дължима
сума за доставена и неплатена електроенергия за периода от 27.12.2017г. до
31.03.2018г. по фактура № **********/13.02.2018г., фактура №
**********/13.03.2018г. и фактура № **********/03.04.2018г. за обект, находящ
се в гр. Варна, ***, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 03.08.2018г. до окончателното й изплащане;
сумата от 26,89 лева, представляваща
общ размер на дължима лихва за забава, изчислена върху всяка главница от датата
на падежа на всяка от фактурите до 13.07.2018г., за които суми е издадена Заповед
№ 6021/07.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГП по
ч.гр.д. № 11962/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА С.А.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** Тауърс”, кула Г сумата от 825 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 75
лева, представляваща направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: