№. 260443 / 8.12.2020 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Монтана, 08.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в закрито заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдията Младенова гр.д.№. 727 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на предявения иск.
Ищецът „Ю. Б." АД твърди в исковата молба, че в срок предявява иск за установяване на вземането си спрямо В.К.А.. Поддържа, че на 1..12.2005г. В.К.А. подала заявление за издаване на кредитна карта по предварително утвърден образец до ищеца, с който обективирала воля за сключване на договор за издаване на кредитна карта. Изявлението е прието на 27.12.2005г., от която дата възникнало договорното отношение между картоиздателя /“Ю. Б." АД/ и картодържателя. Твърди, че по своята същност съглашението за издаване на кредитна карта е договор по общи условия, с което заявителят декларира, че се е запознал и приел. Характерно за този вид кредитиране е, че кредиторът осигурява поддържането на определен кредитен лимит по сметка, чийто титуляр е кредитираният. Който избира кога и как да ползва заема, като при ползването му възниква задължение за връщане на сумата, което, на основание чл.10 от ОУ може да стане по два начина. Твърди, че в случай, че не заплати изцяло задължението си в рамките на едномесечния период, то върху ползваната сума започва да се начислява възнаградителна лихва в размер на 18,5 % на годишна база. Поддържането на картата също е свързано с разноски, които са за сметка на картодържателя. Твърди, че след погасяване на част или на цялата главница същата става достъпна за ново финансиране. Цялата информация, свързана със състоянието на дълга, се съдържа в месечните извлечения, които се издават на основание чл.9 от ОУ. Ищецът твърди и това, че картодържателят В.К.А. не е обслужвала редовно задълженията си, което обстоятелство дава право на кредитора да прекрати договора. Твърди и това, че поради неизпълнение от страна на картодържателя на договорните му задължения, е предявил претенцията си по съдебен ред и е подал заявление по чл.417 ГПК. Твърди, че по образуването ч.гр.д.№. 80031/2010 г. по описа на РС- Монтана има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа не същите е образувано изпълнително дело 360/2010г. по описа на ЧСИ с рег.№. 748 М. Цветанова Иванова. Поддържа, че по това изпълнително дело е връчена покана за доброволно изпълнение на В.К.А., чрез нейната дъщеря, като в законоустановения двуседмичен срок не е имало възражение от страна на длъжника. В последствие, процесното вземане е било прехвърлено с договор за цесия от „Ю. Б." АД на „Ф. И." ЕАД, като последно посоченото дружество е изтеглило изпълнителният лист и заповедта за незабавно изпълнение и съответно е образувало ново изпълнително дело – 1680/2018 година по описа на ЧСИ с рег.№. 748 М. Цветанова Иванова. Поради тази причина съдебният изпълнител е изпратил нова покана за доброволно изпълнение до длъжника, който от своя страна пък е подал възражение на основание чл.414 ГПК. Гореизложените факти и обстоятелства обуславят интереса и легитимацията му да предяви настоящия иск срещу В.К.А.. В случай, че съдът отхвърли предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, то моли на основание чл.430, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 288 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД да приеме за съвместно разглеждане в процеса и обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответника В.К.А..
Ищецът твърди също така, че настоящото производство е недопустимо, тъй като за едно и също вземане има две връчени покани за доброволно изпълнение на В.К.А.. При тези обстоятелства счита, че неправилно са му дадени указания за предявяване на иск по реда на чл.422 ГПК. Заповедта за изпълнение е влязла в сила още преди да бъде образувано второто изпълнително дело. Поддържа също така, че влизането й в сила е пречка за провеждане на исково производство за установяване на вземането. Повторното образуване на изпълнително дело по изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гд,д.№. 80031/2010г. по описа на Районен съд Монтана не дава нова възможност на длъжника да прави възражение срещу заповедта за изпълнение. Предвид гореизложеното моли съда на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК да постанови решение, с което да приеме за установено между страните съществуването в полза на „Ю. Б. " АД, ЕИК xxxx на вземане към В.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта, сключен на 27.12.2005 година, както следва: 821,32 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението (07.01.2010г.) до окончателно изплащане на вземането; 87,07 лева - договорна лихва за периода от 23.12.2005 г. до 19.12.2009 г. Моли съда да осъди ответницата да му заплати направените разноски в заповедното производство в общ размер на 265,00 лева, от които 25,00 лева-държавна такса и 240,00 лева адвокатско възнаграждение и направени в настоящото производство разноски. При условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявените обективно кумулативно съединените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, то моли съда на основание чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД да приеме за съвместно разглеждане в процеса и обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответницата В.К.А., като я осъди да му заплати следните суми, дължими по Договор за издаване на кредитна карта, сключен на 27.12.2005г., а именно: 821,32 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението (07.01.2010г.) до окончателно изплащане на вземането; 87,07 лева - договорна лихва за периода от 23.12.2005 г. до 19.12.2009 г., както и да заплати направените разноски в заповедното производство в общ размер на 265,00 лева и направени в настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата В.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx xxx е представила писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че не признава предявените искове нито по основание, нито по размер. Твърди, че предявените искове са и процесуално недопустими. Вземането, а на практика такова липсва, предмет на иска, не й е обявявано за предсрочно изискуемо, поради което и предявеният иск е процесуално недопустим. Заявява, че оспорва изцяло представените с исковата молба писмени доказателства. Твърди, че не е налице валидно сключен и действителен договор за банков кредит, твърдян в исковата молба. Поддържа, че представеното с исковата молба заявление за издаване на кредитна карта не е подписано от представител на ищеца. На последния ред от същото има подпис на неизвестно лице, без да е посочено име, нито приложено пълномощно от ищеца, което да му дава съответните права. Договор за банков кредит липсва. Твърди, че не е получавала суми от ищеца и не е поканена да връща такива. Твърди, че не е получавала нито заповед за изпълнение, нито разпореждане за издаването й. Такива и не съществуват. Не е получила и покана за доброволно изпълнение по изп.дело №. 360/2010 година на ЧСИ М. Иванова. Твърди, че не е получила и уведомление, че може да оспори вземането по изпълнителния лист. Затова веднага след получаване на покана за доброволно изпълнение по изп.дело №. 1680/2018 година подала възражение, още повече, че там взискател е съвсем друго лице, като не е налице по отношение на нея цесия, тъй като уведомление за такава не е получавала. Поддържа и това, че договорът за банков кредит е сключен на 27.12.2005 година, изпълнителният лист по ч.гр.дело 31/2010 година е издаден на 18.01.2010 година, като до настоящия момент са изминали 14, респ. 9 години, в които ищецът не е предприел действия за принудителното реализиране на вземането си. За пръв път с получената по изп.дело №. 1680/2018 година покана за доброволно плащане е уведомена за това, поради което и вземането на взискателя, вкл.главница, лихви, разноски и пр. други такива е погасено по давност. Поддържа, че изпълнително дело 360/2010 година е прекратено поради непредприемане на изпълнителни действия от страна на ищеца по настоящото и взискател по изп.дело. За дата на прекратяването, респ. за начален момент на нова давност, следва да се счита не посочената от съдебния изпълнител дата на прекратяване - 09.01.2018 година, нито посочена от същия за последно изпълнително действие - 03.11.2015 година, която оспорва, тъй като основанието за прекратяване поради бездействие на кредитора е настъпило още през месец юни 2010 година, като взискателят е поискал опис и такъв е бил насрочен на 21.06.2010 година. Твърди, че съобразно задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение №. 2/2013 година на ВКС, т.10, ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.”перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Ето защо и на това основание твърди, че вземанията са погасени по давност. Поддържа и това, че районният съд не е имал правната възможност да издаде изпълнителен лист, тъй като по време на издаването му - 18.01.2010 година, са изминали повече от четири години от твърдяния договор, по който явно се касае за периодични плащания, чиято погасителна давност е тригодишна. Поради това и на това основание вземанията са погасени по давност. Ето защо не дължи каквито и да било суми на ищеца. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни, със законните последици.
Третото лице „Ф. И." ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: град С. у. И. №. 1., ет.6, представлявано от Л. Д. - изпълнителен директор изразява становище за недопустимост на предявения установителен иск.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е процесуално недопустим, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено.
От материалите по ч.гр.д.№. 80031/2010 година по описа на Районен съд – Монтана се установява, че има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на същите е образувано изпълнително дело 360/2010г. по описа на ЧСИ с рег.№. 748 М. Иванова. По това изпълнително дело е връчена покана за доброволно изпълнение на В.К.А., чрез нейната дъщеря, като в законоустановения към онзи момент двуседмичен срок не е имало възражение от страна на длъжника. В последствие, процесното вземане е прехвърлено с договор за цесия от „Ю. Б." АД на „Ф. И." ЕАД, като последно посоченото дружество е образувало ново изпълнително дело – 1680/2018 година по описа на ЧСИ с рег.№. 748 М. Иванова. Съдебният изпълнител е изпратил нова покана за доброволно изпълнение до длъжника, който от своя страна пък е подал възражение на основание чл.414 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК съдът указва на заявителя да предяви установителен иск в случай, че длъжникът подаде възражение в срок. В процесния случай, поканата за доброволно изпълнение е връчена на ответницата В.К.А. чрез нейната дъщеря на 1..06.2010 година. В законоустановения към онзи момент двуседмичен срок възражение от ответницата не е направено, поради което това нейно право е преклудирано.
Третото лице е придобил процесното вземане спрямо В.К.А. от „Ю. Б.“ АД с договор за цесия от 18.10.2013 г. на етап изпълнително производство, по вече влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Прехвърлянето на вземането спрямо ответницата преобразуването на изпълнителното дело не е основание за даване на нов срок за доброволно изпълнение и ново право на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение.
Ето защо съдът приема, че заповедта за незабавно изпълнение по отношение на ответницата е влязла в сила. Оттук следва единственият логичен извод, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск по отношение на процесните вземания, поради което и производството се явява недопустимо. По горните съображения следва да бъде отменено определението от 08.09.2020 година, с което е даден ход на устните състезания и производството по делото следва да бъде прекратено.
По горните съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 08.09.2020 година, с което е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.д.№. 727/2019 година по описа на Районен съд – Монтана, образувано по предявени от „Ю. Б." АД, ЕИК xxxx – град София против В.К.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, чл.430, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 288 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД.
Определението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: