Р Е Ш Е Н И Е
Номер 919 23.06.2021
г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на девети юни две
хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 677 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на Т.М.Г. ***,
с ЕГН **********,чрез адв.Т.Р., против
решение изх. №1012-02-19#1/11.02.2021г. на
директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт
Бургас (ТП на НОИ-Бургас), с което е оставено в сила разпореждане № Ц1019-02-543#1/09.12.2020г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“
(ПО) при ТП на НОИ-Бургас. В жалбата се съдържат оплаквания, че нормата от КСО,
на основание на която е издаден отказа, не е действащо право от 01.01.2021г.
Изложени са доводи, че при постановяване на решението са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Същото е постановено в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Заявява се, че
както в производството по издаване на оспореното разпореждане, така и в
производството по оспорването му по административен ред, не са обсъдени в
достатъчна степен и не са взети предвид конкретните обстоятелства, имащи
значение по случая. От съда се иска да отмени оспореното решение на директора на
ТП на НОИ гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане, като неправилни и
незаконосъобразно постановени и да върне административната преписка на началник
отдел ПО в ТП на НОИ –Бургас, като го задължи да постанови ново разпореждане, с
което на Г. да бъде възобновено изплащането на отпуснатата й лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от датата на спирането й.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редно призована, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила
молба от адвокат Т.Р., в която сочи, че поддържа жалбата по доводите, изложени
в нея и претендира за присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът – директор на ТП на НОИ-Бургас,
чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К.В., оспорва жалбата. Ангажира
писмени доказателства, а именно Определение на Софийски градски съд от
31.03.2021г., с което е отменено постановление от 02.03.2021г. на СГП. Моли
съда да остави жалбата без уважение и да
потвърди оспореното решение. Пледира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
жалбоподателката.
Жалбата е подадена срещу акт, за който е
предвидена възможност за съдебен контрол, в законоустановения срок и от
надлежно упълномощен процесуален представител на лице, чийто права и законни
интереси са засегнати от издаването му, поради което жалбата е допустима.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че Т.М.Г. е подала заявление вх. №МП-38419/16.10.2013г.
(л.9-12 от делото) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Към заявлението са представени пет броя трудови книжки, подробно описани в
заявлението (л.10) и персонален
регистър. С писмо началник отдел „Пенсии“ е изискал от началник отдел „КПК“
потвърждаването на данните за осигурителния стаж и дохода, върху който са
внесени дължимите осигурителни вноски от самосигуряващото се лице Г. за посочен
период. В хода на проверката са установени нередности относно размера на заплатените
осигурителни вноски и коректността на подадената информация, като Г. е
уведомена, че в определен срок следва да ангажира доказателства.
С разпореждане с изх.№ **********/15.11.2013г.
(л.46) ръководител ПО е отпуснал ЛПОСВ на Г. в минимален размер, считано от
02.05.2013г., което впоследствие е изменено и е отпусната пенсия в действителен
размер.
Г. е уведомена, че следва да се
яви лично в ТД на НОИ-Бургас и да носи всички документи, удостоверяващи
придобития от нея осигурителен стаж в оригинал и конкретно за периодите, в
които е полагала труд в завод „Георги Димитров“ София, в СМИ
“Строймашинженеринг“ и в Несебър. По делото е приложена декларация (л.71),
която Г. е написала и подписала собственоръчно. В декларацията лицето е
посочило периодите, в които е полагала труд в завод „Георги Димитров“ София и в
СМИ „Строймашинженеринг“ София. Декларацията е от 20.06.2014г.
В преписката се съдържа
удостоверение с изх.№ 352/24.06.2014г. (л.72),
издадено от КК Слънчев бряг, от което се установява, че в периода от
15.11.1978г. до 10.09.1991г. Г. е работила като сервитьор. За по-голяма част от
посочения обаче период Г. лично е декларирала, че е работила в „Георги
Димитров“ София и в СМИ „Строймашинженеринг“ София.
Във връзка с възникналите
несъответствия ответникът е изискал служебно официалните документи от
осигурителя „Слънчев бряг“ АД за действително положения стаж от Г., който е за
периода от 15.11.1978г. до 10.09.1991г. и от „Осигурителен архив“ към ТП на НОИ
Бургас, където се съхраняват ведомостите на СД „Търговия“ гр.Несебър за 1977г.
и поради възникнали съмнения за неправомерно облагодетелстване на граждани с пенсии
по повод издадени документи от ДФ „Строймашинженеринг”-София, директорът на ТП на НОИ-Бургас е
уведомил ОД МВР-Бургас, сектор „Икономическа полиция“ с писмо като е изпратил за проверка документите на
различни лица, сред които и на Т.Г..
С писмо началник отдел
„Икономическа полиция“, ОД МВР-Бургас е поискал информация от ТП на НОИ-Бургас
дали за девет лица, между които и Т.Г., се съхраняват оригинални трудови
книжки и удостоверения образци УП-2 и УП-3, удостоверяващи положен трудов стаж
в завод „Георги Димитров“-София и
ДФ“Строймашинженеринг“- София. В отговор, с писмо изх. №МП-12879#1/02.04.2015г. (л.63), директорът на ТП на НОИ-Бургас в частта за
Г. е посочил, че се съхранява оригинал на УП -2 №41/06.03.2021г., издадено от
ДФ „Строймашинженеринг”-София.
С разпореждане от 26.08.2014г. на
ръководител ПО, на основание чл.95, ал.2 от КСО е спряна ЛПОСВ на Г., считано
от 01.09.2014г.
С писмо
№66-21-169#/15.06.2015г. (73-79) управителят на НОИ
е уведомил директорите на няколко териториални поделения в страната относно
необходимостта от съдействие в полза на ДАНС във връзка с проверка на издадени
от ДФ “Строймашинженеринг“ документи, свързани с трудов/ осигурителен стаж.
Тази информация е представена на ДАНС от директора на ТП на НОИ-Бургас с писмо
изх. №94Т-4513-1/24.06.2015г. (л.75-79). В частта за Т.Г. е посочено следното: “4. Т.Г. (под №50), ЕГН **********, е подала заявление
за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 16.10.2013г. Към
заявлението е представено и се съхранява в пенсионното досие оригинално
удостоверение УП-2 № 41/06.03.2001г. изд. от ДФ „Строймашинженеринг" -
София. Отпусната е пенсия по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 20.12.2013г в
размер на 414.86. Зачетен е осигурителен стаж за периода
01.01.1977г.-31.12.1978г..-2 години трета категория труд и от
01.01.1979г.-31.12.1989г. - 11 години първа категория труд, както и от ДФ „Строймашинженеринг“ София за
периода 01.01.1990г. -31.12.1996г. .
В хода на извършената проверка е изискан
опис на представените от лицето документи, предоставени при подаване на
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица през 2012г. Във
въпросния опис не фигурира осигурителен стаж, положен в железопътен завод
„Георги Димитров“ София и в ДФ „Строймашинженеринг"
София. Служебно е изискан официален документ от осигурителя Слънчев бряг АД за
действително положения от лицето стаж през периода 15.11.1978г. -10.09.1991г. и
от „Осигурителен архив“ към ТП на НОИ Бургас, където се съхраняват ведомостите
на осигурителя СД „Търговия“ гр.Несебър за 1977г. И от двата осигурителя има
съвпадащи периоди с Железопътен завод „Георги Димитров“ София и в ДФ
„Строймашинженеринг" София.
На 20.06.2014г. Г. собственоръчно декларира, че е работила в
Железопътен завод „Георги Димитров" - София и в ДФ
„Строймашинженеринг" - София.С разпореждане №571107/26.08.2014г. пенсията
е спряна, считано от 01.09.2014г.“
С постановление е образувано
досъдебно производство по описа на Софийска районна прокуратура относно изследване автентичността на положени подписи
на лица от цялата страна в разплащателни ведомости на ДФ
„Строймашинженеринг“-София и удостоверения за пенсиониране, които
впоследствие да послужат пред НОИ за отпускане на неправомерно пенсионно
обезщетение или актуализиране на вече отпуснато такова за придобит трудов стаж
и възраст.
Г. (чрез упълномощен адвокат) е
подала на 31.05.2018г. жалба с искане изплащането на спряната ЛПОСВ да бъде
възобновено. Във връзка с тази жалба, в ТП на НОИ-Бургас е проведена
вътрешноведомствена проверка
С разпореждане изх. №1012-02-101/7/26.06.2018г.
(л.108) на основание чл.97, ал.1 от КСО на ръководител ПО, ТП на НОИ-Бургас е
отказал възобновяването на ЛПОСВ на Г..
В отговор на запитване от НОИ, с
писмо изх. №17672/24.02.2020г. (л.119) Софийска градска прокуратура е
предоставила информация относно предприетите действия по разследване на
действията, свързани с установяване на истинността на документите, издадени от
ДФ“Строймашинженеринг“ за трудов/ осигурителен стаж – документи, на база които
е отпусната пенсията на Т.Г..
Посочено е, че разследването по досъдебното производство продължава. Писмото на
СГП е препратено до директорите на ТП на НОИ в страната на 04.03.2020г.
На 31.08.2020 година Т.Г. е подала молба до директора
на ТП – Бургас на НОИ с искане за възобновяване на изплащането на отпуснатата
ПОСВ. В молбата Г. е изложила съображения, че пенсията й е спряна за
неоправдано дълъг период от време, че това е недопустимо и представлява
административен произвол, и „форма на геноцид срещу един възрастен човек“,
чиито „конституционно – установени човешки права“ не се спазват (л.121).
След като се запознала с молбата, ръководителят на ПО
в ТП – Бургас на НОИ е издала разпореждане - отказ изх. № Ц
1019-02-543#1/09.12.2020 година, като се мотивирал, че разследването продължава
и то се отнася до истинността на документи, представени от жалбоподателя, въз
основа на които е отпусната пенсия, а при установяване на тяхната неистинност
или невярно съдържание, разпореждането на отпускане на пенсия следва да се
отмени или измени, поради което не е отпаднало основанието за спиране (лист
122-123).
Разпореждането е обжалвано по административен ред от Г.
и с решение изх. № 1012-02-19#1/11.02.2021 година директорът на ТП - Бургас на
НОИ е отхвърлил жалбата, като е потвърдил отказа (лист 129-131).
По молба за събиране на доказателства, подадена от
ответника (л.146), съдът е изискал информация от Софийска районна прокуратура
във връзка с образуваното досъдебно производство. С писмо №11356/22.04.2021г.
(л.152) на Софийска районна прокуратура по пр.пр. №11356/2015г. е посочено, че
предмет на изследване е достоверността на подписи, положени от около 200 лица
от цялата страна в разплащателни ведомости на ДФ „Строймашинженеринг“. Тези
ведомости са предадени за съхранение в отдел “Обединен осигурителен архив“ при
ТП на НОИ в с. Невестино, обл. Кюстендил от Щерьо Щерев Щерев, бивш
изпълнителен директор на ДФ „Строймашинженеринг“ в периода от април 2013г. до
юли 2014г. Представените от лицата документи пред НОИ удостоверяват стаж, който
се категоризира при условията на първа и втора категория труд с оглед ползване
на по-благоприятни осигурителни права при пенсиониране. Отразеният в тях
тригодишен базисен доход за изчисляване на възнаграждението надвишава
неколкократно средния осигурителен доход за страната. Това е довело до
определяне на висок индивидуален коефициент при изчисляване на пенсиите и
определяне на такива в максимален размер или размер, близък до него. Делото е
обемно, с фактическа и правна сложност, касаещо усложнена и продължавана
престъпна дейност от множество лица в различни форми на съучастие на
територията на цялата страна като предстоят множество процесуално-следствени
действия. До момента няма повдигнати обвинения срещу конкретни лица. Към
настоящия момент всички материали по следственото дело се намират в
СГП-Следствен отдел, където се провежда разследването. За последно срокът за
разследване е удължен с 2 месеца от заместник-районен прокурор на гр.София,
считано до 15.05.2021г.
С нарочна молба адв.Р.
е представил постановление от 02.03.2021г. на СГП (л.158-169), с което е
прекратено ДП №42/2020г. В съдебното заседание процесуалният представител на
ответника представи Определение на Софийски градски съд от
31.03.2021г.(л.174-176), с което е отменено постановлението на СГП от 02.03.2021г.
и делото е върнато на същата прокуратура за извършване на необходимите
процесуални действия.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, се налагат следните
правни изводи:
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК
и като съобрази нормата на чл.168 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на
НОИ-Бургас, взето по реда и при условията на чл.117 от КСО,
т.е. актът е издаден от административен орган, с материална и териториална компетентност.
Обжалваното решение е постановено при спазване на изискуемата форма, съдържа
фактически и правни основания за издаването и е надлежно мотивирано. Тези въпроси не са
спорни между страните. Административният орган е спазил изискването на чл.35 от АПК и е издал обжалвания административен акт след изясняване на фактите и
обстоятелствата, които са от значение за случая и след обсъждане на обясненията
и възраженията на Г..
Относно съответствието с материални закон, съдът съобрази следното:
Спорът между страните се свежда до
установяване на факта дали към момента на подаване на молба вх. №Ц 1019-02-543/31.08.2020г. (л.121) от Г. до директора на ТП на НОИ-Бургас, са били налице обстоятелства, които да обуславят възобновяването
на ЛПОСВ на Г..
От изложената фактическа
обстановка се установява, че с разпореждане
изх. №571107/26.08.2014г. на ръководител ПО в ТП на НОИ-Бургас на основание
чл.95, ал.2 от КСО, ЛПОСВ на Г. е спряна, считано от 01.09.2014г. Съгласно чл.95, ал.2 от КСО (редакция ДВ,
бр.107/24.12.2014г., в сила от 01.01.2015г.) длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на
пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да
доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се
издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че няма основание за
прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на спирането.
Към датата на молбата, с която Г. е
сезирала директорът на ТП на НОИ-Бургас за възобновяване на ЛПОСВ, нормата е
действаща и нейното съдържание не е променяно. Освен това продължава досъдебното
производство за установяване истинността, респ. неистинността на документи,
свързани с удостоверяването на осигурителния и трудовия стаж на Г., за времето,
през което същата е полагала труд в ДФ“Строймашинженеринг“-София
и Железопътен завод “Георги Димитров”-София. Видно от приложените по делото
доказателства, безспорно се установява, че в Декларацията от 20.06.2014г. Г. собственоръчно
е записала следните периода на работа:
-от 11.1977г. до 31.12.1989г. - Железопътен завод „Георги Димитров”-София;
-от 1990г. до 03.01.1996г. – ДФ „Строймашинженеринг“-София;
Освен това от представеното по делото Удостоверение
УП-3 (л.72), издадено от КК Слънчев бряг се установява, че Г. е работила като
сервитьор (с прекъсвания) за периода 15.11.1978г. до 10.09.1991г., като в
същото време е работила и в Железопътен завод “Георги Димитров”-София.
Както от обжалваното решение, така и от
събраните от съда (по молба на ответника) доказателства безспорно се
установява, че документите, издавани от ДФ „Строймашинженеринг“-София са
предмет на проверка по образувано досъдебно производство. От приложените
писмени доказателства по административната преписка безспорно се установява, че
административният орган активно е съдействал на компетентните органи във връзка
с установяването на истинността на документите, представени от Г. и още 8 лица,
издадени от посочения осигурител. В случая значение има факта, че документите,
които Г. ангажира като писмени доказателства за размера на нейния
трудов/осигурителен стаж, не могат еднозначно да се приемат като истински. В
този смисъл всички твърдения, изложени в жалбата, относно наличието на
административен произвол; на нарушаване на основни принципи в посочени
международни актове и национални нормативни актове; на специално отношение –
геноцид към възрастни хора и други подобни, не намира опора в установената
фактическа обстановка.
Съдът не споделя становището, че на Г. е
отказано правосъдие, а напротив, както административния орган, така и съда
прилагат действащото към настоящия момент законодателство при съобразяване на
всички доказателства..
Съдът не е съгласен с въведеното в жалбата
твърдение, че основанието за спиране на ЛПОСВ на лицето е отпаднало.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. Според алинея втора установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
В периода след постановяване на разпореждането
на ръководителя ПО, но преди обжалването
на същото пред директора на ТП на НОИ-Бургас (с жалба вх.
№1012-02-18/12.01.2021г.) е настъпила законодателна промяна, обнародвана в ДВ
бр.103/04.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., съгласно която нормата на чл.95,
ал.2 от КСО е отменена. Текстът на тази норма е възпроизведен в чл.95, ал.1,
т.6, съгласно която изплащането на пенсията се спира с разпореждане на
длъжностното лице по чл.98, ал.1, когато
са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат
до нейното прекратяване на основанията по чл.96, ал.1 от КСО. Промяната е обнародвана в ДВ
бр.103/04.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., т.е. едновременно с отмяната на
чл.95, ал.2 от КСО. В този смисъл, макар и означена по различен начин, правната
норма, която е основание за спиране на ЛПОСВ на Г. съществува в правния мир.
Затова, както към момента на издаване на разпореждането, така и към момента на
приключване на устните състезания по настоящото дело, издаденият отказ за
възобновяване изплащането на пенсия на Г. е материално законосъобразен.
Съдът те споделя и възражението, изложено в жалбата,
че с оспорения отказ се нарушава
основния принцип на съразмерност в административния процес, както и че поради
липса на приложима правна норма, ограничаваща във времето спирането на ПОСВ от
административния орган, Г. е лишена от
правосъдие.
В конкретния случай, спирането на отпуснатата ПОСВ е
временна (макар и продължаваща значителен период от време) мярка, имаща за цел
предотвратяване на възможността Г. да получава неправомерно пенсия, въз основа
на документи за осигурителен стаж с противоречащо си съдържание, които е
представила пред НОИ и за които има данни, че не са съставени от лицето,
посочено като техен издател (т.е. че са „неистински“ по смисъла на НК). Дали Г.
е участник в образуваното наказателното производство пред СГП или не, е въпрос,
който е ирелевантен за настоящия спор. За законосъобразността на отказа е достатъчно да бъде установено, че
към момента на издаването му не е отпаднало основанието за спиране на ПОСВ.
Този отрицателен факт, констатиран от ответника не е опроверган от
жалбоподателя с доказателствените средства, допустими в процеса, поради което
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
По делото
е направено искане за присъждане на разноски от двете страни. Като съобрази
нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав
намира, че в полза на ТП на НОИ-Бургас следва да се присъди сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
решение №10/29.09.2016г. на Конституционния съд по к.д. №3/2016г. и ТР №
3/13.05.2010г. по т.д. №5/2009г. на ВАС.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
дванадесети състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.М.Г. ***, с ЕГН **********, чрез адв.Т.Р., против решение изх. №1012-02-19#1/11.02.2021г. на директора на Териториалното
поделение на Националния осигурителен институт – Бургас.
ОСЪЖДА Т.М.Г. ***, с ЕГН ********** да
заплати на Териториалното поделение на
Националния осигурителен институт - Бургас юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: