Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,
22,05,19г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд,
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание
на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 187/19 г. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Л.К. ЕГН ********** с
адрес *** против НП № 18-1006-003481/ 01.10.2018 г. на началник група към ОДМВР
Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание чл.178ж, ал.1, пр.2 от ЗДвП са
наложени глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца
Жалбоподателят настоява с жалбата, че е налице основание
за отмяна на НП, което се поддържа в съдебно заседание и чрез защитника. Ангажира
доказателства в подкрепа на искането си.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Депозирала е писмено становище, че
жалбата е неоснователна.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
На 20,09,18г., сутринта, жалбоподателят управлявал
несобствения си товарен автомобил МАН с peг. № ******по АМ Тракия. Към 8,30ч. установил,
че у него липсва сумата от 8 хил. лева, която трябвало да носи. Силно
обезпокоен, решил да обърне посоката си на движение и да се върне , за да
потърси парите. Направил обратен завой и поел в обратна посока, движейки се по
този начин в платното за насрещно движение ( спрямо посоката му на движение). Целта
му била да се върне към пътния възел за Гелеменово, който път също е движещите се в обратна посока , за включване
в АМ , но жалбоподателят търсел най-краткия път за връщане и се включил
неправомерно и в пътния възел .
В същото време свидетелите Т., В. и В. ***, пътували в полицейски автомобил по
път- пътна връзка Гелеменово, за
включване към АМ Тракия. Т. и В. пътували отпред , а В. бил на задната
седалка. Докато пътували, от предната си
позиция, Т. и В. видели, че по АМ Тракия
се движи товарен автомобил в платното за насрещно движение. Автомобилът идвал
към тях и се включил в пътната връзка за Гелеменово, оказвайки се точно срещу
патрулния автомобил. Автомобилите спрели един срещу друг.
След като на водача н товарния автомобил била
извършена проверка на документите и се установило, че е жалбоподателят, на
същия бил съставен процесния акт за нарушение на чл. 58, т.4 от ЗДвП.
Актът е надлежно предявен, подписан и с връчен препис.
Въз основа на него е издадено атакуваното НП.
Неговата процесуална изправност се завява с
твърдението, че в и в АУАН не е посочено, че автомобилът се е движел по АМ
Тракия. Това твърдение е напълно невярно, тъй като ясно в акта ( последно
изречение от описателната част) и в НП, трикратно при описание на нарушението, е
отразено, че движението автомобила е било по АМ Тракия.
Вярно е, че в акта и в постановлението процесният товарен автомобил е посочен без
ремарке, за каквото се твърди в свидетелски показания по делото, но това също
не съставлява процесуално нарушение, тъй като автомобилът е посочен по своята
марка, модел и което е най-важно - по идентифициращия
го регистрационен номер. Без значение за вмененото нарушение е дали той е бил
със или без ремарке, тъй като нарушението не е свързано нито със състав на
пътното превозно средство, нито с неговата максимално допустима маса.
Описанието на нарушението е чрез достатъчно и ясни обстоятелства, а дадената
правна квалификация съответства на описаното нарушение. При съставяне на акта и постановлението не са
допуснати нарушения на нормативните изисквания към тяхното съдържание, актът е
надлежно предявен, подписан от нарушителя и с връчен препис , което също е
удостоверено с подписа на нарушителя.
Напълно доказано е и вмененото нарушение. На първо
място следва да се отчете верността на твърдението на защитата, че била
въведена временна организация на движението, който факт е установен с писмо на
ОПУ и заповед на л. 32 и сл. Става ясно, че поради ремонтни дейности към датата
на нарушението е била въведена временна организация на движението със
съответните обозначения и поставени бализи ( ПВЦ вертикални табели с различни
обозначения за организация и безопасност на движението) . Наистина от заповедта
на л. 33 се изяснява, че при пълно затваряне на движението в едната посока (
затваряне на „ляво или дясно платно“) , то се организира само в едното платно и става двупосочно. Това обаче
не променя статута и вида на пътя като автомагистрала, както неправилно се настоява
от защитата. Променя се само начина и организацията на движение по този път.
Твърдението, че се променя статута и вида на пътя, се прави с цел да се докаже, че не е извършено описаното и
квалифицирано по чл. 58, т.4 от ЗДвП нарушение - тоест ,че жалбоподателят не се
е движел на платното за насрещно движение на автомагистрала, защото пътят не
бил АМ.
Ако обаче движението, поради затваряне изцяло на
едното платно, е било организирано само в другото, това е платното, по което е движел
жалбоподателят, то е следвало да е двупосочно, за да се осигурява в двете
посоки, а това за жалбоподателя, който е искал и всъщност е обърнал посоката си
на движение е било напълно удобно и подходящо - той е можел да се пристрои в
една от лентите на платното, според посоката си на движение , след обръщането.
Такава организация обаче не е била създадена. Това
става ясно от показанията на полицейските служители и дори само от тези на св. И. , който е управител на бензиностанция
„Енерджи“ л.9. На него жалбоподателят се е обадил, когато е установил липсата
на 8 хил лева и е поискал да обърне посоката си на движение, но е видял , че
входът от бензиностанция Шел е затворен
. И. му казал, че вече цяла седмица е така и дори го посъветвал да обърне
посоката на с.Калугерово, но тогава жалбоподателят му признал, че бил обърнал
на АМ и се движел в насрещното.
Движението му на АМ е било възприето и от
полицаите Т. и В., които пътували с колегата си В. към АМ. Двамата седели на
предните седалки в автомобила и не могат поради отминалия период от време да
посочат кой е бил водача му. Това обстоятелство обаче не е от значение, тъй
като и двамата убедително и еднопосочно заявяват, че са възприели движението на
товарния автомобил още на АМ в платно, което е за движещите се насрещно на
процесния автомобил. След като преминал известно разстояние по АМ Тракия , в
посока Гелеменово и в платното за насрещно движение, товарният автомобил
навлязъл в пътната връзка за Гелеменово ( наричана „ръкав“ в показанията ),
където също се движел в посока обратна на тази, за която бил предназначен пътя.
Тъкмо поради това товарният автомобил се оказал точно срещу патрулния (виж и показанията на В. л. 37, гърба). Там
автомобилите са спрели са били видени и
от св. приятеля на жалбоподателя - св. Р., чиито показания не опровергават неоснователно упрекваните в
разминаване твърдения на полицейските служители и допълнително потвърждават
причината за неправомерното поведение на водача.
Изясни се също от показанията на св.В. и представената
схема на временна организация на движението, че по пътя е имало поставени
временни табели за организация и безопасност на движенето, които обаче са били
преместваеми ( л. 37 - В.). Всъщност тези ПВЦ хоризонтални табели са познати на
всеки водач и обичайно могат да бъдат забелязани като поставяни от фирмите,
извършващи ремонтни дейности на пътя.
Наистина, не е установено къде точно и при какви обстоятелства е обърнал
посоката си на движение жалбоподателя, но тези факти също не са от значение ,
след като е безспорно установено, че се е движел в платното за насрещно
движение на АМ и след това в пътната връзка за Гелеменово.
Що се отнася до другите възражения на защитата
къде точно било спирането по дължина на пътната връзка, те се крепят на предположения ( л.38 - „ не по-малко от 500 метра…“, „с
някаква скорост се е движел и патрулния автомобил“) и което е по-важно - касаят факт, който също
сам по себе си нито уличава показанията на полицейските служители в
недостоверност, нито засяга извода за обективна съставормерност на нарушението.
Дори и да има разминаване в твърденията на полицейските служители къде точно е
бил спрян товарния автомобил за проверка, следва да се има предвид посоченото
горе - че поради отминалия период от време е логично те да не спомнят тези подробности от случая. Логично е да
съхранят спомени за важния факт - имало ли е неправомерно движение и по кой
път, за които обстоятелства те дадоха ( вкл. чрез допълнителните разпити)
достатъчно убедителни еднопосочни
данни.
Именно на база на тях и данни от писмените
доказателства се установиха всички елементи от състава на процесното нарушение,
за което основателно е бил съставен АУАН по чл. 58 ,т.4 от ЗДвП и въз основа на
него, за описаното в акта и квалифицирано в него нарушение, е издадено НП.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.
178ж, ал.1 от с.з. като са наложени предвидените в твърд размер кумулативно
наказания- глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца
По изложените съображения и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-1006-003481/ 01.10.2018 г. на началник група към
ОДМВР Пазарджик, с което на С.Л.К. ЕГН ********** с адрес *** на основание
чл.178ж, ал.1, пр.2 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 1000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 3 месеца
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-гр.Пазарджик в
14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: