В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Административно наказателно дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по повод депозирана жалба от А. Н. Н. от гр. С. срещу Наказателно постановление № 1*/06.06.2014 г. на Началник Група към ОДМВР С., РУ З.. В съдебно заседание жалбоподателят на се явява и не изпраща представител. До същия е изпратена призовка на адреса, който е посочен в жалбата, а именно гр. С., жк. „С. река” бл. *, вх. *, .ет.*, ап. *. На посочения адрес жалбоподателят не е намерен, но с оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗАНН ход на делото е даден в негово отсъствие. Отделно от това е направен опит да бъде призован на посочения от него в жалбата телефонен номер, но отново без резултат. Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. В депозираната преписка изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане атакуваният акт да бъде потвърден. Р. П. З., редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът, след кÓто прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На 31.05.2014г. св. А. В., изпълняващ длъжността старши полицай, бил на работа заедно със свои колеги от ГПУ З.. При изпълнение на служебните си задължения спрял за проверка лек автомобил марка О.К., с рег. № *, управляван от жалбоподателя А. Н. от гр. С.. Поискал за проверка документите на водача и автомобила. По това време към проверката се присъединили и полицейските служители, пътуващи с друг патрулен автомобил, а именно: свидетелите М. Р. Х. и Б. Ж. Б.. В хода на проверката водачът не представил на проверяващите свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Липсвал и годишен технически преглед, което обстоятелство усъмнило св. В., че автомобилът може да е спрян от движение. При направена справка при дежурния се установило, че автомобилът действително е спрян от движение. С оглед на това, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и че управлява автомобил спрян от движение, без годишен технически преглед му бил съставен АУАН, който му бил връчен лично срещу подпис. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП № */06.06.2014 г., с което на жалбоподателя за извършени три нарушения – управление на МПС, спряно от движене, неносене на свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него му били наложени три отделни санкции в общ размер на 120 лв.. За нарушението – непредставяне на годишен технически преглед в срок производството било прекратено на осн. чл. 54 от ЗАНН. Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на актосъставителя и на свидетелите, присъствали при констатиране на нарушенията и съставянето на акта съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и напълно кореспондиращи с писмените доказателства по делото. При тези факти съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от лице, имащо право да обжалва горецитираното НП, пред компетентен съд. Разгледана по същество същата е неоснователна, предвид следните съображения: От приложената към преписката Заповед № * от 2012 година на Министъра на МВР и Заповед № */30.12.2013г. на Директора на ОДМВР С. се установява материалната компетентност на свидетеля В. да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП и на Началник група в РУ З. към ОДМВР – М.М., да издава НП въз основа на тези актове. Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното НП съдът не констатира да са налице процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяната му. Административно- наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в напълно редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени в надлежната писмена форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и атакуваното НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушенията, с техните признаци, посочена са цифрово и нарушените разпоредби. При това положение следва да се приеме, че даденото описание съответства на законовото изискване, доколкото са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства. Конкретно за отделните видове нарушения: За нарушението по т. 1 от НП: На първо място жалбоподателят е санкциониран за това, че управлява МПС, което е спряно от движение. В производството пред настоящата съдебна инстанция се събраха безспорни доказателства, че по време на проверката жалбоподателят е управлявал такова МПС. За това обстоятелство показания дадоха свидетелите В. и Б., които посочиха, че в деня на самата проверка е била направена справка и се установило, че управляваният автомобил е бил спрян от движение. В потвърждение на това по делото на лист 10 е приета като доказателство и справка, от която е видно, че процесното МПС е спряно от движение на 05.08.2013г. /нарушението е констатирано на 31.05.2014г./ Фактическото описание на вмененото нарушение правилно е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Посочената норма е материално – правна, съдържаща правило за поведение и задължаваща водачите да не управляват МПС, които са спрени от движение. След като не е изпълнил това си задължение жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП има санкционен характер и като такава регламентира вида и размера на съответното наказание, а именно глоба от 100 до 300 лв. В конкретния случай наложената санкция на нарушителя е в минимален размер – 100 лв., поради което няма как да бъде редуцирана от настоящата съдебна инстанция. За нарушенията по т. 2 и 3 от НП: Жалбоподателят е санкциониран за това, че не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Нарушението е извършено чрез бездействие. От ангажираните гласни доказателства безспорно се установи, че по време на проверката водачът не е представил посочените документи. Наложените санкции - по 10 лв. за всяко от нарушенията, са определени правилно в съответствие с изискванията на закона. Поради изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че следа да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно НП, с което жалбоподателят е санкциониран за нарушенията – управление на МПС спряно от движение, неносене на свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */06.06.2014 г. на Началник Група към ОДМВР С., РУ З., с което на жалбоподателя А. Н. Н., ЕГН *, с адрес: гр. С., жк. „С. р.” бл. *, вх.*, ет., ап. * за извършено нарушение по чл. *, ал. *, т. * от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв.; за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв.; за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв., като правилно и законосъобразно постановено. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред Адм. съд С. РАЙОНЕН СЪДИЯ: И.К. |