Решение по дело №50/2010 на Районен съд - Пазарджик

     Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         Гр.Пазарджик   17.02.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на  04.02.2010 състав:                                                                      

                                        Председател: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря П.Б., като разгледа докладваното от районен съдия  БИШУРОВ  НАХД №  50/2010 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х.Х.Л. *** с ЕГН ********** против НП № 1104 от 18.08.2009 год. на началника на сектор „ПП” при ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.2, т.4 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП  му е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като е постановено и отнемане на 7 /седем/ контролни точки съгласно Наредба Із-1959/07год. на МВР.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материално и процесуалноправна незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.

          В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

За ответникът по жалбата началникът на „ПП-КАТ” при ОДМВР-Пазарджик, редовно призован, не се явява представител.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 03.08.2009 год., в 13.02  часа, на АМ”Тракия”,  в района на 104 километър, като водач на МПС е управлявал л.а. „Ф. П.”  с ДК№ ******, като се е движил с превишена скорост от 163 км.час, при максимално допустима за движение извън населено място и по АМ – 130 км.час.  Скоростта била засечена и фиксирана с техническо средство трафик-радар TR-4 с инв.№ 055 от автопатрул на „ПП” при ОДМВР – Пазарджик, в състава на който бил св.П.К..

Показанието на техническото средство било показано на водача, след което за извършеното нарушение  бил съставен АУАН № 1104 АМ/03.08.09г., който му бил връчен лично и подписан  от него, с възражението, че не бил съгласен свидетел по акта да бъде колегата на актосъставителя.  Въз основа на този акт било издадено  атакуваното НП. Последното също било връчено лично на жалбоподателя на 25.11.2009 год., видно от направеното отбелязване, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 02.12.2009 год.,  т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на  събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя-св.К..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласните доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се допълват.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема:

          Жалбата по съществото си е неоснователна.

          По време на административнонаказателното производство по безспорен начин беше  доказан факта на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.21 ал.1 от ЗДП.

Посочената разпоредба вменява задължение към водачите на МПС , управлявани с категория „В” да не превишават максимално допустимата скорост за движение по магистрала, която е 130 км.час. Установи се, че жалбоподателя  е  управлявал  процесното МПС в рамките на 104 километър на АМ”Тракия”, т.е. извън населено място и по магистрала.

Съдът кредитира показанията на актосъставителяв, тъй като ги намери за  обективни и депозирани от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото, въпреки длъжностното качество и служебната връзка с АНО. Полицейският служител  няма никакъв личен мотив да уличава  жалбоподателя, като му приписва нарушение, което иначе той не е извършил още повече, че депозира показанията си под страх от наказателна отговорност.

Фактите отразени в НП  съдът прие за установени и въз основа на приложения по делото акт за установяване на административно нарушение, който кореспондира с показанията на св.К.. Актът е съставен редовно, не страда от пороци, поради което съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДП същият има доказателствена сила до доказване на противното. Св.к.  потвърди,  че актът е съставен от него в качеството му на контролен орган по транспорта и то против лицето, което в момента е било безспорно установено като нарушител. Установява се безспорно, че точно на посочената дата и час в АУАН и НП , скоростомерът – радар TR4 с № 055 е отчел движение със скорост от 163 км.час. Това кореспондира и с приетата  като писмено доказателства разпечатка от дигиталната памет на процесния радар към инкриминираната дата, в която на позиция 11 е отразена именно горепосочената скорост. От приложената по делото официална справка се установява, че горепосоченият скоростомер и преминал успешно проверка за техническа изправност на 04.03.2009г., в която връзка е издаден протокол с валидност до 04.03.2010 година.

Не е без значение и фактът, че непосредствено след засичането на скоростта и спирането на водача за проверка, показанието на техническото средство му е било показано и той се е съгласил с него, след което е подписал съставения му акт за нарушение без каквито и да е възражения относно отчетената скорост, при положение, че му е била дадена такава възможност. Възражението направено в АУАН , че колегата на актосъставителя е станал свидетел по акта е несъстоятелно, т.к. няма никаква законова забрана за това, а отделно и щом той е бил очевидец на нарушението неминуемо е следвало да бъде вписан съобразно нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН.

При така установеното съдът намира, че извършеното от жалбоподателя запълва състава на вмененото му административно нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за превишаване на скоростта с 33 км.час, по чл.182 ал.2,т.4 от ЗДП, в редакцията на тази разпоредба към момента на извършване на нарушението.

Несъстоятелно е възражението направено в жалбата, че нарушението и неговото авторство било недоказано, т.к.  не било безспорно и категорично установено, че засечената превишена скорост била именно на автомобила на Л.,  т.к. било възможно радарът да е засякъл скоростта на други автомобили движещи се в същата посока и то по-бързо. Отделно от това се сочи, че на водача в момента на проверката била показана само отчетената от радара скорост, но не и датата и часа на засичането й.

От показанията на св.К. безспорно се установи, че показанията на радара са били показани на водача, а самият дисплей на радара е така конструиран, че ако той може да види засечената скорост, което не се отрича, то няма как да не може да види датата и часа на засичането й, т.к. те са изписани на същия дисплей.

 При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е отчел  степента на обществена опасност на конкретното нарушение и степента на вина на нарушителя, като е наложил нормативно предвиденото в абсолютен размер наказание глоба от 100 лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от едни месец, с което ще се постигнат целите на наказанията, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Правилно е било постановено в НП, че след влизането му в сила ще следва се отнемат 7 контролни точки на водача, което е една законова последица от извършеното от него нарушение и е съобразена с императивната разпоредба на чл.4 ал.1,т.12  от Наредба Із-1959/07год. на МВР. Посоченото в жалбата нарушение, изразяващо се в това, че в НП не бил посочен броя на оставащите контролни точки на водача не е от категорията на съществените, накърняващи правото на защита.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след, като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

                                                Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 1104 от 18.08.2009 год. на Началника на сектор „ПП” при ОДМВР - Пазараджик, с което на основание  чл.53 от ЗАНН и чл. 182 ал.2,т.4 от ЗДП  на  Х.Х.Л. *** с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като   е постановено и отнемане на 7 /седем/ контролни точки,  като законосъобразно.

   Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: