Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 08.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осми ноември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 3533 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание
чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, вр. чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД с цена на
иска 1200,00 лв. и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 179,00
лв.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от „***, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.А., срещу „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Н.Г., в която твърди, че с договор №122/28.10.2013 год.
за абонаментна поддръжка на софтуер: система с
търговско наименование *** и интернет адреси www.***.gr, www.***.bg,
ответника възложил, а ищеца приел да извършва поддръжка на посочените софтуерна
система и интернет адреси. Твърди, че първоначално системата е била с
наименование *** , но след като е установено, че името се ползва от друга
компания е променено на ***. Твърди, че въпреки промененото наименование
софтуерната система е същата, предмет на процесния договор. Твърди, че
системата първоначално е била регистрирана на интернет адреси, регистрирани от ***,
които после били предадени за ползване на ответника, за което са издадени
фактури № № 2372/20.12.2013г., 2183/26.08.2013г. и 2276/10.10.2013г., които са
заплатени от ответника. Понастоящем интернет адреса на системата е www.***.com. По спецификация за
абонаментно техническо обслужване на технически средства срещу месечна сума в
размер на 200 лева без ДДС или месечно 240 лева с ДДС. Твърди, че договорът бил
сключен за срок от една година, считано
от датата на подписване /Раздел I, т.2 от договора/. Твърди, че след изтичане
срока на договора, *** продължило да извършва поддръжката на софтуерна система
със знанието и без противопоставяне на
ответника, поради което счита, че договорът от срочен се е трансформирал в
безсрочен. Счита, че договорът действа и към момента поради липса на взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона за неговото
прекратяване. Твърди, че ответника не е заплатил месечните абонаментни суми за
периода от м.08.2014 година до м. 12.2014 година, включително или сума в общ
размер 1 200 лева с ДДС. Твърди, че за тези дължими плащания ищеца е издал и
изпратил на ответника следните фактури, които твърди, че са неплатени: Фактура №**********/01.08.2014 год. абонамент
за м.08.2014 год. сума в размер 240 лева с ДДС, Фактура №**********/01.09.2014
год. абонамент за м.09.2014 год. сума в размер на 240 лева с ДДС; Фактура №**********/01.10.2014 год. абонамент
за м. 10.2014 год. сума в размер на 240 лева с ДДС; Фактура №**********/03.11.2014 год. абонамент
за м.11.2014 г. сума в размер на 240 лева с ДДС фактура № 2965/01.12.2014г. за
сумата от 240 лв.. Твърди, че с Нотариална покана рег.№5790, том II, №42 от
15.07.2015 год. на *** рег.№016 на НК, връчена на ответника на 17.08.2015 г.
ищеца поканил ответника да заплати сума в размер на 1 200 лева е ДДС по
горепосочените фактури. Твърди, че въпреки поканата и дадения със същата срок «***
не заплатило задълженията си по тези фактури, като и към настоящия момент
същите не са изплатени. Твърди, че на 18.03.2016 год. „*** депозирало до
Районен съд-гр.Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение и по ч.гр.д.№1820/2016 била издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК с която се разпорежда *** да заплати на кредитора
*** сумата 1 200 лева главница, мораторна лихва в размер на 179 лева за периода от 01.08.2014г. до 17.03.2016
год., законна лихва от датата на подаване на заявлението 18.03.2016 год. до
окончателното изплащане на вземането, както и. сторените по делото разноски в
размер на 27.56лева държавна такса, както и 160 лева адвокатски хонорар.
Твърди, че срещу заповедта е постъпило в срок възражение от длъжника и на
заявителя са дадени указания по чл.415 ГПК. Моли да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.дело№ 1820/2016 год.
по описа на РС-гр.Плевен 1 200 лева главница, мораторна лихва върху главницата
в размер на 179 лева за периода
01.08.2014 г. до 17.03.2016 год., ведно със законната лихва от датата на
подаване на з аявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на 27,65
държавна такса по заповедното производство, 160 лева -адвокатски хонорар по
заповедното производство, както и разноските по исковото производство, вкл. за
адвокатско възнаграждение.
В законовия срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в която оспорва изцяло предявените
кумулативно обективно съединени искове, като неоснователни. Твърди, че
посочената в исковата молба софтуерна система с търговско наименование "***"
не съществува, респ. не може да бъде намерена на изброените два интернет
адреси: www.***.gr, www.***.bg. Твърди, че това може да бъде проверено при
търсене в Интернет, в т.ч. и чрез съдебно техническа експертиза съобразно
правилата за когото е тежестта на доказване. Прави възражение, че процесния
договор е нищожен поради липса на предмет. Твърди, че "*** не е собственик
и няма авторски права върху посочената софтуерна система. Твърди, че ответното
дружество не е ползвало и не ползва (като администратор на интерен сайт или по
друг начин) посочената в исковата молба софтуерна система, поради който факт
ищецът не може и не е представил никакви доказатества. Твърди, че при справка в
Интернет се открива трето лице на подобен интернет адрес: ***. Твърди, че
доколкото му е известно притежателят на авторското право върху марката с
регистрация й и защита на територията на ЕС е австрийска компания със същото
наименование. Твърди, че продесният договор не е бил изпълняван изобщо от
"***, вкл. поради гореизложените обстоятелства, и не са му възлагани за
извършване никакви дейности, нито е извършвало дейности по силата на договора
или по собствена инициатива. Твърди, че за обратното липсват доказателства,
поради което и не са представени от ищцова страна, каквито и да било
доказателства. Твърди, че това е ясна индикация за недобросъвестно поведение от
страна на ищцовото дружество, от което то иска да черпи правата, претендирани с
исковата молба, а това е напълно недопустимо и в противоречие с правния принцип
за забрана на такова правно поведение. Твърди, че всички представени с исковата
молба доказателства, освен процесния договор, са неподписани от страна на
представител на ответника и след извършване на поисканата от ищеца съдебно
счетоводна експертиза, съобразно заключенията на вещото лице, ще направи искане
да не бъдат вземани пред вид при решаване на спора по делото. Моли претенцията
на ищеца да бъде отхвърлена. В съдебно заседание от 18.10.2016г. процесуалния
представител на ответника заявява, че не оспорва изработването и инсталирането
на софтуерната система, предмет на договора, зявява че за изработването и
инсталирането на системата, е прието изпълнението и е извършено плащане на
ищеца по делото. Заявява, че оспорва единствено абонаментното обслужване по
договора за процесните 5 броя фактури.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно между страните, че е извършено внедряване на процесните софтуерни системи, описани в 4 броя приемо-предавателни протоколи.
Видно от Договор № 122/28.10.2013г. за абонаментна поддръжка на софтуерна система с търговско наименование "***" *** е възложило на ***, което е приело да извършва поддръжка на софтуерна система с търговско наименование "***" с интернет адреси www.***.gr, www.***.bg. Уговорен е срок на договора- една година от датата на подписване. Съгласно т.4.4 от Договора възложителят е длъжен да заплаща на изпълнителя дължимите суми съгласно договорените цени и срокове съгласно раздел IV от договора. Съгласно т.9 и т.10 от договора възложителят заплаща общата сума от 200 лв. за месечен абонамент и всички суми са без начислен ДДС. Съгласно т.15 от Договора, действието на договора се продължава автоматично, при същите договорни условия, ако нито една от страните, в тримесечен срок преди изтичането му, не направи пред другата страна писмено уведомление за прекратяването му.
Не се спори между страните и се установява от Приемо-предавателен протокол № 13131/17.12.2013г. *** е предало, а *** е приело в качеството на възложител създадената и интегринана марка ***. Интеграцията е осъществена на 17.12.2013г.
Не е спорно между страните и се установява от Приемо-предавателен протокол № 13114/02.12.2013г. *** е предало, а *** е приело в качеството на възложител създадената и интегрирана марка "***". Интеграцията е осъществена на 02.12.2013г.
Установява се от фактури №№ 2741/01.08.2014г., 2790/01.09.2014г., 2845/01.10.2014г., 2913/03.11.2014г. и 2965/01.12.2014г., че същите са издадени от *** на *** за сумите от по 240 лв. с включен ДДС всяка за абонамент м.08, 09,10,11 и 12. 2014г.
Видно от нотариална покана № 2780/14.07.2015г. на нотариус Ваня Захариева и № 5790/15.07.2015г. на нотариус *** и Разписка № 42 към нея, че ищеца е поканил ответника да му заплати сумата за месечни абонаменти съгласно №№ 2741/01.08.2014г., 2790/01.09.2014г., 2845/01.10.2014г., 2913/03.11.2014г. и 2965/01.12.2016г. на обща сума от 1200 лв. като е даден 3-дневен срок за плащане. Поканата е получена от ответника на 17.08.2015г.
Съдът възприема заключението на съдебно-икономическата експертиза, като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че в счетоводството на ищеца се води вземане от ответника по фактури №№ 2741/01.08.2014г., 2790/01.09.2014г., 2845/01.10.2014г., 2913/03.11.2014г. и 2965/01.12.2016г. за обща сума от 1200 лв. Посочените фактури не са заплатени от ответника по делото. Лихвата за забава върху посочените фактури от м.08.2014г. до м.12.2014г. от датата на падежа на всяка фактура до 17.03.2016г. е в размер на 178,24 лв., а за периода от 17.08.2015г. до 17.03.2016г. е в размер на 71,48 лв. в счетоводството на ответника са заведени само фактура № 2741/01.08.2014г. и № 2790/01.09.2014г. за обща сума от 480 лв. Останалите 3 фактури за абонамент м.10, м.11 и м.12.2014г. не намират отражение в счетоводството на ответника. На вещото лице е предоставена само оборотна ведомост, тъй като според декларация на управителя на ответното дружество, счетоводителя на дружеството е сменен от м.01.2016г., поради което не може да предостави информация за счетоводни записвания преди тази дата. Вещото лице не може да вземе становище, че счетоводството на ответника е редовно водено.
Съдът възприема заключението на съдебно-компютърната експертиза като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че управителя на ответника по делото е отказал категорично да допусне вещото лице да извърши оглед и проверка, необходима за изготвяне на експертизата в офисите на ответното дружество, поради което заключението е изготвено само въз основа на извършени проверки от разстояние. По тази причина вещото лице не е могло да даде отговор на всички поставени към експертизата въпроси. Към момента на изготвяне на експертизата/07.11.2016г./ няма достъп до системата ***, но към датата на предходното съдебно заседание/18.10.2016г./, системата е била активна. IP-адреса на www.***.com е съществуващ в мрежовото пространство, локализиран е в Пловдив, както и датата на създаване е 21.07.2014г. 12,25 часа.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно
основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, вр. чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД с
цена на иска 1200,00 лв.:
Установява се от Договор №
122/28.10.2013г. за абонаментна поддръжка на софтуерна система с търговско
наименование "***", че *** е
възложило на ***, което е приело да извършва поддръжка на софтуерна система с
търговско наименование "***" с интернет адреси www.***.gr, www.***.bg.
Уговорен е срок на договора- една година от датата на подписване. Съгласно
т.4.4 от Договора възложителят е длъжен да заплаща на изпълнителя дължимите
суми съгласно договорените цени и срокове съгласно раздел IV от договора.
Съгласно т.9 и т.10 от договора възложителят заплаща общата сума от 200 лв. за
месечен абонамент и всички суми са без начислен ДДС. Съгласно т.15 от Договора,
действието на договора се продължава автоматично, при същите договорни условия,
ако нито една от страните, в тримесечен срок преди изтичането му, не направи
пред другата страна писмено уведомление за прекратяването му.
Съгласно чл.258
ЗЗД с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. В чл.266, ал.1,
изречение първо ЗЗД
е предвидено, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата
работа. Задължение на поръчващия е да приеме извършената работа. За целта
същият е снабден с възможността да я прегледа и да направи възражения за
неправилно изпълнение, ако има такива. За явните недостатъци той трябва да
уведоми изпълнителя при предаване на работата, а за т.нар.скрити недостатъци -
тези, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се
появят по-късно - веднага след откриването им. Съгласно чл.264, ал.3
ЗЗД, ако поръчващият не
направи такива възражения, работата се счита приета и се дължи възнаграждението
по чл.266, ал.1
ЗЗД. Задължението за
плащане на възнаграждение не се погасява и при изпълнение с недостатъци, само
че в този случай за възложителя възникват правата по чл.265, ал.1
ЗЗД, едно от които той
може да осъществи по свой избор. Тези права възникват само при условие, че възложителят
е направил своевременно възраженията си по чл.264, ал.2
ЗЗД.
В аспекта на изложеното в настоящия случай следва да бъде
прието, че работата е предадена и приета, не е оспорено сключването на договора
и същото се установява от горепосочения договор. Видно е, че договора е сключен
за срок от една година, считано от сключването му-28.10.2013г., т.е. до
28.10.2014г., но в договора/т.15/ е уговорено подновяването му при същите
условия, ако нито една от страните, в тримесечен срок преди изтичането му, не
направи пред другата страна писмено уведомление за прекратяването му. По делото
не се ангажираха доказателства, че договора между страните е прекратен чрез
отправяне на писмено уведомление до другата страна, поради което съдът приема,
че е договора се е подновил при същите условия считано от 28.10.2014г. до
28.10.2015г., или за процесния период от м.08.2014г. до м.12.2014г. е било
налице валидно облигационно правоотношение между страните по делото по договор
за изработка- абонаментно поддържане на софтуерна система с търговско
наименование "***" с интернет адреси www.***.gr, www.***.bg. Съдът приема, че страните по
делото са уговорили абонаментно обслужване и на системата *** като такава,
която е заместила системата ***. От приетите по делото приемо- предавателни
протоколи е видно, че са внедрени и двете системи. Установи се от представените
по делото фактури /л.73-л.80 от делото/, както и от приетата
съдебно-икономическа експертиза, че ищеца по делото е извършвал абонаментно
обслужване на месечна стойност съгласно горепосочения договор от 240 лв. с ДДС,
като за периода от м.02.2014г. до м.07.2014г. е извършено плащане от страна на
ответника по делото. Задължение за заплащане по фактури № 2741/01.08.2014г. и №
2790/01.09.2014г. за обща сума от 480 лв. се води в счетоводството и на ответното
дружество. Останалите 3 фактури за абонамент м.10, м.11 и м.12.2014г. не
намират отражение в счетоводството на ответника, но са надлежно осчетоводени в
счетоводството на ищеца по делото. Вещото лице, обаче не може да вземе
становище дали счетоводството на ответника е редовно водено, тъй като не му е
предоставена цялата счетоводна документация от ответника по делото. Съдът
намира, че следва да приеме за доказано обстоятелството, че системата *** и *** са поддържани абонаментно от ищеца
по делото през процесния период, тъй като ответника е създал пречка за събиране
на това доказателство. На ответника са му указани последиците на чл.161 ГПК.
Освен това се установи от съдебно-компютърната експертиза, че към дата
18.10.2016г. системата *** е била активна. Предвид изложеното и на основание
чл.161 ГПК, съдът приема за доказан факта, че ищеца по делото е осъществявал
абонаментно обслужване на горепосочената система през процесния период от
м.08.2014г. до м.12.2014г., тъй като ответника е създал пречка за събиране на
допуснато по делото доказателство за този факт. Ответника по делото не е ангажирал
доказателства за направени възражения за явни или скрити недостатъци, нито има
такива, ангажирани по делото твърдения. Не е направено искане и с правно
основание чл.265 ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск
се явява основателен и доказан в предявения си размер от 1200 лв., за която
сума следва да бъде уважен.
По
искът с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска
179,00 лв.:
След като достигна до извода за основателност на
предходната искова претенция, съдът приема за основателен и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД, според който
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият
трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, което означава, че ако
не е уговорено друго, длъжникът трябва да заплати на кредитора по договора за
изработка в деня на приемане на работата. В този смисъл е и установената
съдебна практика. Договора е с продължително изпълнение, поради което
приемането на резултата е осъществявано текущо. Не са съставени протоколи за
примане на работата и представените фактури не са подписани от ответника по
делото, поради което съдът намира, че до получаване на нотариалната покана на
17.08.2015г., ответника не е изпаднал в забава, поради което обезщетение за
забава ответника дължи върху вземането по 5-те процесни фактури от 17.08.2015г.
Видно е от заключението на СИЕ, че лихвата за забава за периода от 17.08.2015г.
до 17.03.2016г. върху сумата от 1200 лв.
е в размер на 71,48 лв., за която сума искът се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 179,00 лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и частичната основателност
на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции, ответника
следва следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 172,94 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
На основание чл.78, ал.1, вр.ал.5 от ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в
настоящото производство за държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит
за вещи лица и такса за съдебно удостоверение. Съобразно представения списък с
разноски се претендира и сумата от 311,46 лв. за командировъчни на управителя
на ищеца, които не следва да бъдат присъждани. Явяването на представител на
ищеца по делото не е задължително и същото е осъществено по волята на ищеца,
поради което направените разноски в размер на 311,46 лв. не следва да бъдат
възлагани в тежест на ответника по делото. Своевременно е направено възражение
с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Предявени са 2 обективно кумулативно съединени оценяеми иска с
цена на иска 1200 лв. и 179 лв. Като оценяем иск, минималния размер на
адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждение, като изчислен по този ред минималния
размер за предявените съединени искове е в размер на 314,00 лв. и 300 лв. Съгласно чл.2, ал.5 от наредбата за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. Предвид изложеното, съдът намира, че минималния
размер на адвокатското възнаграждение за предявените претенции е в размер на
614,00 лв. В Тълкувателно решение 6/2012, 6 ноември 2013 год. на ОСГТК на ВКС е
прието в т. 3, че «При намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.». Съдът намира договореното и
платено адвокатско възнаграждение в горепосочения размер от 800 лв. за
прекомерно, като взема предвид фактическата и правна сложност на делото.
Предявения иск не се отличава с правна сложност, но по делото са проведени 3
съдебни заседания и са назначени и приети 2 експертизи, поради което съдът
намира, че следва адвокатското
възнаграждение да бъде определено в размер от 700 лв. Предвид изложеното следва ответника по делото да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1152,35 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция за адвокатско възнаграждение, депозит да ВЛ, ДТ и такса
удостоверение/700+500+44,80+5 лв./.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, следва ищеца да бъде
осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 23,39 лв. съразмерно с отхвърлената част на исковата
претенция.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, вр. чл.266, ал.1,
вр. чл.258 ЗЗД по отношение на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.Г.,
че дължи на „***, БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.А. сумата от 1200,00
лв., в едно със законната лихва върху сумата от 18.03.2016г.
до окончателното й изплащане, дължима за абонаментно обслужване по фактури №№
2741/01.08.2014г., 2790/01.09.2014г., 2845/01.10.2014г., 2913/03.11.2014г. и
2965/01.12.2016г., за която е издадена заповед за изпълнение № 1192/21.03.2016г.
по ч.гр.д.№ 1820/2016г. по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД
по отношение на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.Г.,
че дължи на „***, БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.А. сумата от 71,48 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 1200,00
лв., за периода от 17.08.2015г. до 17.03.2016г., за която е издадена заповед за
изпълнение № 1192/21.03.2016г. по ч.гр.д.№ 1820/2016г. по описа на РС-Плевен, а за разликата
до предявения размер от 179,00 лв. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.Г. да плати на
„***,
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.А. сумата от 172,94 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д1820/2016 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр.ал.5 ГПК, „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.Г. да плати на
„***,
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.А. сумата
от 1152,35 лв. направени по делото разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение, депозит за ВЛ и съдебно удостоверение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „***,
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.А. да плати на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.Г.
сумата от 23,39 лв. направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: