№ 489
гр. Кюстендил, 04.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500328 по описа за 2022 година
Депозирана е частна жалба вх. № 262552/17.05.2022 г. от Главна дирекция
"Гранична полиция" – МВР, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. "Лозенски
път" № 1 чрез пълномощника главен юрисконсулт **, против Решение № 260025 от
19.04.2022 г., постановено по гр. дело № 227/2020 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, в частта му, в която съдът е допуснал предварително изпълнение на
решението за присъденото с него трудово възнаграждение, имаща характер на
определение.
В жалбата се посочва, че решението в тази му част е недопустимо и
неправилно, доколкото не е съобразена разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от ГПК, според
която против Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1
от ЗЛЗ не се допуска предварително изпълнение на невлязло в сила решение. С
жалбата се претендира да бъде отменено решението в частта, в която е допуснато
предварително изпълнение на решението за присъдено трудово възнаграждение. Прави
се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Ответната страна по депозираната частна жалба ИВ. АН. С. чрез
пълномощника му адв. ** е изразила становище за неоснователност на жалбата, тъй
като решението в обжалваната му част не било постановено по повод молба за
издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение
срещу ответника, нито било поискано предварително изпълнение по реда на чл. 242
ал. 2 ГПК. Счита жалбата за недопустима, доколкото решението, в частта в която се
обжалва, подлежи на обжалване по реда на въззивното обжалване, а не като
определение за допуснато предварително определение. Възразява се срещу искането за
присъждане на разноски, доколкото ищецът не е правил искане по смисъла на чл. 242,
ал. 2 ГПК.
1
Кюстендилският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на
страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
С Решение № 260025 от 19.04.2022 г., постановено по гр. дело № 227/2020 г.
по описа на Районен съд – Кюстендил е осъдена Главна Дирекция "Гранична полиция"
при МВР, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46 да заплати на ИВ. АН. С., ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул.
„Добрич“ № 2б сумите, както следва: 1645,67 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства,
за исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., от която за календарната 2017 г. в
размер на 497,91 лева, за календарната 2018 г. в размер на 589,44 лева и за
календарната 2019 г. в размер на 558,32 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (03.02.2020 г.) до
окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в общ размер на
224.09 лева, от която 120,08 лева, за периода 01.05.2017 г. - 03.02.2020 г.; 81,88 лева за
периода 01.05.2018 г. до 03.02.2020 г. и 22,13 лева, за периода 01.05.2019 г. - 03.02.2020
г., като съдът е допуснал на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в тази му част. Ответникът Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР
е осъден да заплати на ищеца и сумата от 500 лева, представляваща сторените от
ищеца съдебно-деловодни разноски, както и е осъден да заплати по сметките на
Районен съд Кюстендил сумата от 115,83 лева, формирана като сбора на държавните
такси по двата обективно съединени иска, а именно: 65,83 лв. по иска за главницата и
50 лв. по този за мораторната лихва, 220 лева, представляваща платеното за сметка на
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, а така също и 5 лева, представляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на принудително
събиране на горните суми.
Препис от решението е връчено на ищеца на 21.04.2022 г., а на ответната
ГДГП – на 11.05.2022 г.
На 17.05.2022 г. е подадена процесната частна жалба от процесуалния
представител на ГД „Гранична полиция“ при МВР.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е основателна и като такава следва да се уважи.
В разпоредбите на чл. 242 ГПК, в ал. 1 са предвидени случаите, при които
съдът постановява служебно предварително изпълнение на решението - когато
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, а в ал. 2 – тези, при
2
които такова може да се допусне по искане на ищеца.
Съгласно императивната забраняваща разпоредба на чл. 243, ал. 2 от ГПК,
която районният съд не е съобразил, недопустимо е изпълнение на невлязло в сила
решение срещу Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал.
1 от Закона за лечебните заведения. Установената с тази специална правна норма
забрана за допускане на предварително изпълнение от първоинстанционния съд не
зависи от вида на вземането спрямо императивно, изрично и изчерпателно посочените
ответници.
Макар че процесуалният закон не съдържа легална дефиниция на понятието
„държавно учреждение“, същностните му белези се извеждат от съдебната и
конституционната практика. В теорията и съдебната практика най-общо се приема, че
държавното учреждение представлява организационна съвкупност от персонални и
имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности,
свързани с властническите правомощия на държавата. Следователно основната
характеристика на държавното учреждение е, че то упражнява функциите на
изпълнителна, законодателна или правораздавателна власт на държавата. Смисълът на
разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от ГПК, която забранява изпълнение на невлязло в сила
решение срещу държавно учреждение е да не се затруднят или напълно да се блокират
основните държавни функции.
В много случаи като белег на понятието държавно учреждение се приема и
неговото финансиране изцяло от държавния бюджет, ежегодното бюджетно
финансиране, както и основните средства за издръжката му да са субсидии от бюджета.
Безспорно ответникът в исковото производство Главна дирекция "Гранична
полиция" – МВР е държавно учреждение по смисъла на чл. 243, ал. 2 от ГПК,
доколкото с разпоредбата на чл. 45 от ЗМВР на същата са възложени за осъществяване
описаните държавни дейности.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че е недопустимо по
отношение на тази страна да се допуска предварително изпълнение. В този смисъл,
съдът намира, че депозираната частна жалба е основателна, а атакуваното
първоинстанционно решение в частта, в която е допуснато предварително изпълнение
е незаконосъобразно и следва да се отмени.
На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК настоящото определение е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Кюстендил
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260025 от 19.04.2022 г., постановено по гр. дело №
3
227/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта имаща характер на
определение, в която в полза на ИВ. АН. С. е допуснато предварително изпълнение на
решението на основание чл. 242, ал. 1 ГПК за сумите, както следва: 1645,67 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на
дневен, по време на дежурства, за исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., от
която за календарната 2017 г. в размер на 497,91 лева, за календарната 2018 г. в размер
на 589,44 лева и за календарната 2019 г. в размер на 558,32 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
(03.02.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в
общ размер на 224.09 лева, от която 120,08 лева, за периода 01.05.2017 г. - 03.02.2020
г.; 81,88 лева за периода 01.05.2018 г. до 03.02.2020 г. и 22,13 лева, за периода
01.05.2019 г. - 03.02.2020 г. против Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР,
със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4