Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 19.06.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети май март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА,
при участието на секретаря Цветанка
Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело № 104/2018
год. по описа на СОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 7 от 19.01.2018 год. по гр.д.
№ 185/2017 год. Свогенският районен съд е отхвърлил предявените от Д.А. ***
против А.Г.Р. *** и Б.Б.Р. *** обективно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 25 000 лв.,
представляваща парична равностойност на дължимите на ищцата издръжка и гледане
за периода от 10.04.2012 год. до датата на предявяване на исковата молба –
11.04.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.04.2012 год. до окончателното изплащане.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищцата с твърдението, че същото е постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния
закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи
предявените искове.
Ответниците оспорват жалбата и молят съда
да потвърди решението на районния съд.
Ищцата твърди в исковата молба, че с н.а.
№ 28/29.03.2012 год. на нотариус с район на действие РС-Своге съпругът й Г.Ц.Г.,
б.ж. на с. Т., починал на 25.02.2013 год., прехвърлил на ответницата А.Р. по време на брака й с втория
ответник Б.Р., правото на собственост върху недвижим имот – УПИ
VI-431 по плана на с. Т.,
заедно с построените в него жилищна и стопанска сгради срещу задължението на приобретателката да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя и неговата съпруга – ищцата по делото, като
им осигури нормален и спокоен живот, какъвто са водили до сключването на
договора. Сочи, че от момента на сключването му ответниците
не са изпълнявали задълженията си по договора за гледане и издръжка в никаква
степен – нито по отношение на нея, нито по отношение на съпруга й. Сочи също
така, че ответницата системно я тормози физически и психически и упражнява
спрямо нея домашно насилие. Моли съда да осъди ответниците
да й заплатят солидарно сумата 25 000 лв. /след увеличение на иска по
размер, допуснато с определение на съда в о.с.з. на 03.10.2017 год./,
представляваща паричната равностойност на дължимите й издръжка и гледане за
периода от 10.04.2012 год. до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва, считано от 10.04.2012 год. до окончателното изплащане.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С н.а. № 28/29.03.2012 год. на нотариус с
район на действие РС-Своге Г.Ц.Г. е прехвърлил на А.Г.Р. собствената си
½ ид.ч. от следния съсобствен
недвижим имот: УПИ VI-431
по плана на с. Т., заедно с построените в него паянтова едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 36 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена
площ 6 кв.м., при посочени граници и съседи, срещу задължението на А.Г.Р. да
поема гледането и издръжката на Г. Ц. Г. и Д.А.Г. лично или чрез трето лице,
като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до този момент,
докато са живи. Прехвърлителят е запазил за себе си и
за Д.А.Г. право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно, заедно и
поотделно.
Видно от разпореждане № ********** от м. октомври 2016 год. на ТП на НОИ – София
област, определената пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. А.Г. е в
размер на 188,67 лв. месечно, считано от 23.08.2016 год., като с добавките по
чл. 84 КСО за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия общият
размер на получаваната от ищцата пенсия възлиза на 247,25 лв. месечно.
Според заключението на назначената
съдебно-икономическа експертиза на в.л. Н. от 14.09.2017 год. общият размер на
необходимите разходи за живот на едно лице по нормативите на НСИ за периода от
10.04.2012 год. до датата на завеждане на исковата молба е 32 622,25 лв.,
като в тази сума са включени необходимите разходи за храна, облекло, отопление,
осветление, лекарства и др. битови потребности, като размерите и измененията на
дължимата издръжка по периоди са посочени в табличен вид в заключението.
Съгласно показанията на св. А., който съжителства
с ищцата по делото в с. Т. от 2-3 години, последната живее добре в собствена
къща, получава пенсия, гледа животни, не се лишава от нищо. Издържа се основно
от пенсията си. Отглежда кози. Тя и свидетелят имат добре поддържан живот.
Здравословното състояние на ищцата е добро и не се налага закупуване на
специални лекарства за хронични заболявания. Домакинството се отоплява на
твърдо гориво – дърва.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Установи се по делото, че между съпруга на ищцата Г. Г.
и първата ответница е валидно сключен договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка с н.а. № 28/29.03.2012 год. по време на брака й с втория ответник. Прехвърлителят е изправна страна по отношение на поетото от
него задължение по договора за прехвърляне правото на собственост върху имота,
предмет на договора. Задължението на приобретателката
– ответница за гледане и издръжка е поето общо по отношение на праводателя и на ищцата като трето лице, в чиято полза е
сключен договорът /чл. 22, ал. 1 от ЗЗД/. Същата е бенефициер
по този договор и може да иска изпълнението на договора от
длъжника-обещател в негова полза, както и обезщетение за неизпълнението на
задължението /ТР № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК и др./. Доколкото в нотариалния
акт задължението на приобретателката е описано бланкетно /като издръжка и гледане/, то издръжката включва
изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя и на ищцата – бенефициер
/без оглед на възможността им да се издържат сами от имуществото и доходите им/,
и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредиторите
според тяхната нужда и възможностите им да се справят сами. Поетото задължение
за издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен
обем, докогато е необходимо.
Съгласно Тълкувателно решение №
96 от 28.VI.1966 г. по гр.д. № 65/66 г.,
ОСГК, в случай, че неизправна страна по договор за прехвърляне на вещни права
срещу задължение за даване на издръжка в натура е длъжникът -приобретател, т.е. той не изпълнява задълженията си точно,
кредиторът има право на основание чл. 79, ал. 1, пр. ІІ
от ЗЗД във форма на компенсаторно обезщетение да
иска вместо изпълнение в натура, заплащането на паричния му еквивалент.
Такова право кредиторът има както за минало време, така и за
бъдеще, щом длъжникът не изпълнява точно задължението си и с поведението си е
направил невъзможно прякото изпълнение на поетото задължение за издръжка в
натура. Тежестта на доказване изпълнението на задължението
е за ответника.
По делото не са налице твърдения и ангажирани доказателства от ответниците за това да са изпълнявали поетите с договора
задължения по отношение на ищцата лично или чрез трето лице. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се
дължи винаги в пълния й обем и независимо дали прехвърлителят
по алеаторния договор има собствени средства за издръжка
– дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в
Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на
което може да доведе до разваляне на договора. Възможностите
на длъжника да предостави договореното също са без значение – целта на договора
е нуждите на прехвърлителя, респ. на третото лице, в чиято полза същият е сключен, да бъдат
обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се
позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за
издръжка било в натура, било в пари не освобождава длъжника от отговорност.
По делото ответниците не твърдят да
са изпълнявали договора през какъвто и да било период от време, като не
ангажират и доказателства за такова изпълнение, въпреки дадените от съда
указания относно разпределението на доказателствената
тежест с доклада по делото. С оглед това съдът намира,
че предявеният иск е основателен. За определяне
размера на обезщетението – паричния еквивалент на гледането и издръжката, съдът
е назначил експертиза, според която общият размер на необходимите разходи за живот на едно лице по
нормативите на НСИ за периода от 10.04.2012 год. до датата на
завеждане на исковата молба е 32 622,25 лв., като в тази сума са включени
необходимите разходи за храна, облекло, отопление, осветление, лекарства и др. битови потребности. От тази сума не следва да се приспада
получаваната от ищцата месечна пенсия в размер на 247,25
лв. Според съдебната практика по чл. 290 от ГПК и др. (решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 494 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 642/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 863/22.12.2010
год. по гр.д. № 1534/2009 год. IV г.о., решение № 82/05.04.2011 год. по гр.д. № 1313/2009 год. на IV г.о. на ВКС на РБ и др./ при липса на изрично уговорено в договора
ограничение на обема на дължимата издръжка се приема, че приобретателят
е длъжен да осигурява на прехвърлителя цялата му необходима
издръжка, независимо дали той има собствени средства и дали е в състояние да се
издържа сам от имуществото и доходите си.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен в предявения частичен размер - 25 000 лв. от общо дължимия размер от 32 622,25 лв. /след допуснатото изменение на иска и направеното уточнение в о.с.з. на 03.10.2017 год./, представляващи паричната равностойност на дължимите на ищцата от ответниците издръжка и гледане за периода от 10.04.2012 год. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Така определената сума се дължи солидарно от двамата ответници, предвид възмездния характер на алеаторния договор, по който ответникът Б.Р. е придобил право на собственост върху имота по силата на чл. 21, ал. 1 вр. с чл. 32 СК /вж. определение № 74/22.01.2016 год. по гр.д. № 3479/2015 год. на ВКС на РБ, IV г.о. и др./.
Съдът
намира за неоснователна акцесорната претенция на ищцата
за заплащане на мораторна лихва върху главницата за
периода от 10.04.2012 год. до датата на подаване на исковата
молба. Това е така, тъй като съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. В случая липсва покана за заплащане на обезщетение
за неточното изпълнение, поради което следва да се приеме, че ответниците са поканени да заплатят дължимата сума с
исковата молба. С оглед това искът за заплащане на мораторна
лихва за периода до предявяване на исковете – 11.04.2017 год. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Ответникът дължи законна лихва върху главницата
за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Тъй като изводите на настоящата инстанция
не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено
в частта, с която съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД в размер на 25 000 лв. и вместо него съдът следва да
постанови друго, с което да осъди А.Г.Р. и Б.Б.Р. да заплатят солидарно на Д.А.Г.
по предявения частичен иск сумата 25 000 лв., представляваща парична
равностойност на дължимите на ищцата издръжка и гледане за периода от
10.04.2012 год. до датата на предявяване на исковата молба – 11.04.2017 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. В останалата част решението следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивницата сумата 1000 лв., представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплатят по сметка на
РС-Своге сумата 150 лв. – деловодни разноски и сумата 500 лв. държавна такса, а
по сметка на Софийски окръжен съд – сумата
250 лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 7 от
19.01.2018 год. по гр.д. № 185/2017 год. на Свогенския районен съд в ЧАСТТА, с
която съдът е отхвърлил предявените от Д.А. *** против А.Г.Р. *** и Б.Б.Р. ***
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 25 000 лв., представляваща парична
равностойност на дължимите на ищцата издръжка и гледане за периода от
10.04.2012 год. до датата на предявяване на исковата молба – 11.04.2017 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2017 год. до
окончателното изплащане и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Г.Р. и Б.Б.Р.,***, да заплатят
солидарно на Д.А. *** сумата 25 000 /двадесет и
пет хиляди/ лева, представляваща част от паричната равностойност на дължимите
на ищцата издръжка и гледане за периода 10.04.2012 год. - 11.04.2017 год. /в
общ размер от 32 622,25 лв./, на основание договор, сключен с н.а. №
28/29.03.2012 год., рег. № 366, н.д. № 28/2012 год. на нотариус с район на
действие РС-Своге, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2017
год. до окончателното изплащане, по предявените частични искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА А.Г.Р. и Б.Б.Р.,***, да заплатят на Д.А.
*** сумата 1000 лв., представляваща направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Г.Р. и Б.Б.Р.,***, да заплатят по
сметка на РС-Своге сумата 150 лв. – деловодни разноски и сумата 500 лв.
държавна такса, както и да заплатят по
сметка на Софийски окръжен съд сумата
250 лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.