Решение по дело №779/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 925
Дата: 23 юли 2020 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20207040700779
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 925                                      23.07.2020 година                                    гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 779 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл. 95, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Технически услуги“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.* Петков, против Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство № 20088310726/17.12.2019 г., издадено от Петя И.- старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърдено с Решение № 6/06.03.2020 г. на директора на ТД на НАП Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради противоречие с материалноправни норми. Жалбоподателят счита, че при определяне процентното съотношение на оборота в Република България спрямо общия реализиран от него оборот за предходните 12 месеца, неправилно е включен от административния орган целият месец ноември, доколкото искането за издаване на удостоверение А1 е депозирано на 19.11.2019 г. Счита, че преценката следва да обхваща времето от м.ноември 2018 г. до м.октомври 2019 г., тъй като към момента на подаване на искането не е възможно да се направи обективна преценка какъв би бил оборотът за целия месец ноември. Твърди, че за посочения период реализираният от него оборот на територията на Република България възлиза на 39 % от общия реализиран оборот. Счита, че по отношение на заетото лице, посочено в искането за издаване на удостоверение А1, са изпълнени всички изисквания на Регламент № 883/2004 г. за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка. Моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по искането със задължителни указания.

В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Представя доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

Процесуалният представител на ответната страна оспорва жалбата като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Производството пред административния орган е започнало по повод депозирано в ТД на НАП искане от жалбоподателя „Технически услуги“ ЕООД с вх. № 20088310726/19.11.2019 г. (на л.52 и сл. от делото), за издаване на удостоверение А1 за приложимо законодателство за лицето П.*Аладжов с ЕГН **********. В него дружеството е декларирало, че процентното съотношение на реализирания оборот на територията на Р България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца е 39 %. Към искането е бил приложен трудов договор с Аладжов от 01.10.2019 г. за длъжността „работник поддръжка“, както и допълнително споразумение № 1/15.10.2019 г., с което е било постигнато между страните по трудовия договор съгласие работникът да бъде командирован в Германия на обект Ingolstadt/IN-Campus със задача: изпълняване на задължения по договор с контрагента на „Технически услуги“ ЕООД, за периода от 16.10.2019 г. до приключване на обекта, но не по-късно от 30.06.2021 г. Към искането са били приложени също договори № 2019-060/19.09.2019 г. и № 2019-060/08.11.2019 г., сключени с Цюблин Умвелтехник ГмбX, с които „Технически услуги“ ЕООД е поело задължение да извършва като подизпълнител дейности на строителен обект 579ЕDAH Еършпаркинг-инсталации ИН-Кампус за времето от 07.10.2019 г. до 31.01.2020 г., съответно за времето от 01.01.2020 г. до 30.06.2021 г.

Административният орган е констатирал, че подателят на искането е регистриран на 20.02.2015 г. със седалище и адрес на управление на територията на Република България ***.

За изясняване на релевантните факти е било връчено на жалбоподателя искане за представяне на документи и писмени обяснения. Такива са били представени от последния с вх.№ ИТ-00-12272/02.12.2019 г., а на 10.12.2019 г. са били приложени допълнителни документи и писмени обяснения. С представените обяснения управителят Маргарит Петков е заявил, че търговското дружество осъществява дейност на територията на Република България, считано от от 09.09.2016 г., а на територията на други държави-членки- от 16.03.2015 г. Посочил е обектите, в които осъществява дейността в страната- работилница и офис помещение в с. Просеник, както и тези страната- в Швейцария, Румъния, Италия, Чили, Австрия, Франция, Германия, по договори, сключени с Цюблим Умвелттехник с представителствата в Германия или в Италия. В приложените писмени обяснения е посочил, че дружеството осъществява дейност по организиране изпълнението на изискванията за безопасност, здраве при работа и опазване на околната среда, в това число контрол по опазване изискванията по безопасност и здраве при работа на строителни обекти, организиране и поддръжка изпълнението на дейности по опазване на безопасността и здравето при работа, както и за опазване на околната среда, обучения и консултации по безопасни и здравословни условия на труд, начини на изпълнение, поддръжка и контрол. Заявил е също, че в периодите без назначени работници дейностите са били изпълнявани от управителя и фирми подизпълнители, а дейностите, извършвани от работниците по време на командироването, са били свързани с демонтиране на тръбопроводи и складирането им встрани, отстраняване на чували с пясък и складирането им встрани, демонтиране на дренажни тръбопроводи, полагане на дренажни тръби, запълване на дренажни изкопи, полагане на фолио и притискане с чували, свързване на всички нива по договор. Приложил е копия от изисканите фактури (с предмет на доставка първоначално окабеляване на инсталация за пречистване на подпочвени води), банкови извлечения, справка за оборотите в Република България и в чужбина за периода м.октомври 2018 г. - м.октомври 2019 г., рамков договор с „КАНЕТ“ ЕООД, отделни договори за изпълнение към рамковия договор с „КАНЕТ“ ЕООД, договор с „ДЖЕЙ ЕЛ ПИ“ ЕООД и договор с Цюблим без превод на български език.

След анализ на документите, приложени към искането, и служебно направени справки административният орган е приел, че основната икономическа дейност на търговското дружество, извършвана в България, е свързана с консултации и обучения по здравословни и безопасни условия на труд. При проверка в дневниците за продажби на дружеството органът е констатирал, че дейността му през 2018 г. е извършвана изцяло на територията на други държави-членки. По направеното искане за издаване на удостоверение А1 за приложимо законодателство е било изготвено становище от старши инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас от 16.12.2019 г., че не са налице условията за издаване на формуляр, удостоверяващ, че лицето може да остане подчинено на българското осигурително законодателство за посочения в искането период- от 16.10.2019 г. до 30.06.2021 г. След анализ на данните, съдържащи се в искането и приложените документи е било издадено оспореното Решение № 20088310727/17.12.2019 г. За да постанови отказ, административният орган е приел, че не е спазено едно от условията, предвидени в Регламент № 883/2004 г., на които следва кумулативно да отговарят лицето и неговият работодател, за да бъде издадено удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство, а именно- това по чл. 12, ал. 1 от регламента, тъй като работодателят „Технически услуги“ ЕООД не извършва обичайно значителна част от дейността си на територията на Република България. В тази връзка административният орган е посочил, че през 2018 г. отчетените приходи на дружеството са реализирани изцяло на територията на други държави-членки, за 2019 г. през м. юли е отчетен първият оборот от територията на страната, а към 16.12.2019 г. процентното съотношение на реализирания оборот на територията на Р България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца е 14.50 %. С решение № 6/06.03.2020 г. на директора на ТД на НАП Бургас жалбата на „Технически услуги“ ЕООД е оставена без уважение.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 1 и 3 от ДОПК, вр. чл. 1, т. р) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Издадено е в установената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

По приложението на материалния закон, съдът намира за установено следното:

         С Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент за неговото прилагане- Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване, целящи предотвратяване едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на Общността, и елиминиране на ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки. С регламентите е възприет принципът да се прилага спрямо лицата, които се движат в ЕС, осигурителното законодателство само на една държава-членка, в която лицето осъществява дейност като заето или самостоятелно заето лице (чл. 11, пар. 1 от основния регламент). Изключенията от общото правило, при които се предвижда запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава, са ограничени, поради което стриктно приложими (чл. 12 и в чл. 13, т. 1 от Регламента.)

Искането на жалбоподателя за издаване на удостоверение относно приложимото законодателство по отношение работника П.*Аладжов се основава на изключението, предвидено в чл. 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004, според което „лице, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице“. Според жалбоподателя, за Аладжов следва да се счита лице, подчинено на българското законодателство, тъй като е нает от български работодател и командирован за осъществяване на дейност от името на работодателя в Германия.

Според чл. 14, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 за целите на прилагането на чл. 12, пар. 1 от основния регламент, „лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка“ е лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава-членка, при условие, че непосредствено преди да започне работа, спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият работодател. С чл. 14, пар. 2 от същия регламент е разяснен за целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“, като е посочено, че това е работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от конкретното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. Допълнително тълкуване на чл. 12 от Регламента е дадено и с Решение № А2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координиране на системите за социална сигурност. Според съображения 3 и 5 от същото решение, за прилагане на чл. 12, пар. 1 се налагат две решаващи условия- пряка връзка между работодателя и работника и наличие на връзка между работодателя и държавата членка, в която той обикновено извършва съществената част от дейността си. Следователно, за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава /в случая Р България/, е необходимо да са налице следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1) по отношение на лицето да се е прилагало българското законодателство непосредствено преди да започне работа; 2) командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на Република България; 3) Работникът да е командирован от работодателя си в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от негово име; 4) предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца; 5) лицето да не е изпратено да замества друго лице.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, Павел Аладжов е в трудовоправни отношения с дружеството-жалбоподател (изпращащо предприятие), основани на трудов договор, сключен съгласно българското законодателство, и непосредствено преди командироването му е подчинен на това законодателство. Същият е командирован от името и за сметка на работодателя и може да се счита, че ще извършва работа от негово име и за негова сметка. Работодателят е в състояние да осъществява пряка връзка с работника за периода на командироване. Срокът за изпълнение на работата, за която е командирован на територията на Германия, не превишава 24 месеца и не е изпратен да замества друго лице. По тези факти страните не спорят. Спорът между страните е досежно наличието на втората от посочените по-горе предпоставки- работодателят обичайно да осъществява дейността си на територията на Република България.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че  при преценката дали той обичайно извършва значителни по обхват дейности в Република България органът по приходите е следвало да изчисли оборота му, реализиран в за предходните дванадесет месеца до подаване на искането. Такова изискване не е установено в двата приложими регламента. В Практическия наръчник относно законодателството, приложимо в Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария, изготвен и одобрен от Административната комисия за координация на системите за национална сигурност, примерно са изброени някои от обективните критерии, по които може да се провери наличието на съществена дейност на работодателя в изпращащата държава. Сред тях са оборотът на изпращащото предприятие в изпращащата държава и в държавата по заетост, като е отбелязано, че оборот от около 25 % от общия оборот в изпращащата държава може да бъде достатъчен показател. В наръчника е предвидено, че по принцип оборотът може да бъде оценен въз основа на публикуваните счетоводни отчети на предприятието за предходните 12 месеца, но органът не е задължен да се ограничи до описаните критерии, които не са изчерпателно посочени, а следва да бъдат съобразени с конкретния случай и с характера на дейността, извършвана от предприятието в държавата, в която е установено. Следователно, не съществува пречка при необходимост и в случай на съмнение да бъде извършена по-обстойна проверка и да бъде взет предвид реализираният оборот от дружеството за друг период от време, както е сторено в конкретния случай.

От данните по делото е видно, че през 2018 г. не са отчетени от жалбоподателя никакви приходи от дейност на територията на Република България, а дейността му е извършвана на територията на други държави-членки. Едва през месец юли 2019 г. е отчетен оборот на територията на страната. Не са представени от същия доказателства за изпълнение на договори на територията на България, нито такива за назначен персонал в страната през 2018 г. и в периода преди това- от започване дейността на дружеството на 09.09.2016 г. Няма данни за трудови правоотношения с лица, които да полагат труд в Република България и през 2019 г., с изключение на административния персонал. Според писмените обяснения на управителя, в периодите без назначен персонал дейностите са изпълнявани лично от него и от подизпълнители, но не се сочи кои са тези подизпълнители, нито са ангажирани доказателства за установяване на това твърдение. Представените по делото рамков договор за консултации по безопасност и здраве и свързаните с него договори за изпълнение на конкретна задача, договор с предмет „извършване на координация по безопасност и здраве при работа в етапа на строеж за жилищна сграда с магазини  и ЗОХ в к-с „Славейков“, както и договор за наем на работилница и дворно място в с.Просеник, са сключени от жалбоподателя през периода 17.06.2019 г. - м.октомври 2019 г. Няма данни за осъществявана дейност на територията на страната през периода от 09.09.2016 г. до м.юли 2019 г. Такива данни не се съдържат и в представените от жалбоподателя в хода на съдебното производство писмени доказателства- писма между Данъчна служба Нойвид и Дегелов и Шнелбехер относно липса на задължения за данъци на територията на Германия- същите са неотносими към предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани. По мнение на настоящия съдебен състав посочените обстоятелства и данните относно процентното съотношение на реализирания от дружеството оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран оборот за периода м.декември 2018 г. - м.ноември 2019 г. (14.5 %) недвусмислено сочат, че дружеството не осъществява обичайно съществена дейност на територията на страната. Ето защо, поради отсъствие на една от изискуемите материалноправни предпоставки, обжалваният отказ се явява законосъобразен. Не са налице отменителни основания, поради което жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното от ответника искане, следва да се присъди на ТД на НАП- Бургас възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

         

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Технически услуги“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.* Петков, против Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство № 20088310726/17.12.2019 г., издадено от Петя И.- старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърдено с Решение № 6/06.03.2020 г. на директора на ТД на НАП Бургас.

ОСЪЖДА „Технически услуги“ ЕООД с ЕИК *** да заплати на ТД на НАП- Бургас сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Съдия: