Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С. 26.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9 ти състав, в публично съдебно заседание на първи
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5900/2017 г. по описа на СГС , за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Ищецът твърди в ИМ, че на 10.12.2003 г. по ДП
№7513/2003 по описа на 1 РУП-СДВР му е
било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, разследването по което е продължило
прекалено дълго – до 2009 г. когато е бил внесен обвинителния акт. В Софийкият
районен съд е било заведено НОХД №312/2009 г.по описа на НК 2 състав и
приключило с влязла в сила присъда на 21.07.2012 г.с която ищецът бил оправдан.В
резутат действията на П., наблюдавала ДП, сочи,че несправедливо е бил обвинен в
изключително тежко престъпление за което се предвиждало наказание лишаване от
свобода от 3 до 10 години. Ищецът твърди, че се е променила психиката му,
затворил се е в себе си, не е желаел да излиза. Влошили са се отношенията с
майката на детето му и нейните родители. Твърди, че се е стигнало до
фактическата им раздяла и до невъзможността да вижда детето си. Бил е лишен от
възможността да пътува. Заявява, че в резултат на това е претърпял
неимуществени вреди, за които претендира обезщетение за неимуществени вреди размер
на исковата сума, ведно със законната лихва от 27.07.2012 г.и направените по
делото разноски
Ответникът в писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК оспорва предявения иск по основание и размер. Счита,
че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди
като, пряк и непосредствен резултат от обвинението и недоказани са твърденията
за отлив на близки и познати и влошени семейни отношения по причина на
обвинението.Възразява за изтекла погасителна давност за лихвата за миналия до
депозиране ИМ период над 3 години.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната
фактическа обстановка:
От приложеното НОХД №312/2009
на СРС, Наказателна колегия, 2 с/в съдържащо материалите по ДП №7513/2003
по описа на 1 РУП-СДВР е видно,че срещу ищеца В.Г.С. е образувано ДП и е бил
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1 и пр.
2 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 29.01.2003 г. в гр. С. е
отнел чужди недвижими вещи на обща стойност в размер на 2 626.97 лв., като
е употребил за това сила.
На 13.02.2008 г. е внесен обвинителен акт от
прокурор с който на основание чл. 247,
ал.1, т. от НПК, В.Г.С. е предаден на съд за престъпление по чл. 198, ал.1,
пр.1 и пр. 2 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК., извършено на 29.01.2003 г. в гр.
С.. При така повдигнатото обвинение е образувано НОХД 1846/08 по описа на СРС,
НО, 2 състав. С определение от 10.12.2008 г. на СРС, НО е прекратено
производството по НОХД 1846/08 и е
върнато на СРП за отстраняване на посочените в същото процесуални нарушения.
На 12.01.2009 г., на
основание чл. 246, ал. 1 от НПК е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД 312/09
г. на СРС, приключило на 05.07.2012 г. с оправдателна присъда, с която ищеца, в
качеството му на подсъдим е признат за невиновен в извършване на посоченото
престъпление по чл. чл. 198, ал.1, пр.1 и пр. 2 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК
От показанията на св.С. е
видно,че той е знаел за образувано дело за грабеж срещу ищеца от страна на П. и че бил извършен
обиск в дома му, на който са били очевидци приятелката на ищеца и синът му,
който е бил малко дето. Вследствие на това ищецът се е променил, бил притеснил и това му е повлияло психически. Свидетелят
си спомня, че през 2003 г. двамата са ходили до ДКЦ-12, за да му свалят
кръвното налягане. Според показанията на свидетеля, вследствие на делото
приятелката на ищеца го е напуснала, защото не му е вярвала, че не е извършил
грабежа. През това време той е бил безработен и делото му е попречило да си
намери работа, да излиза в чужбина и му е създало куп неприятности. Имал брат в чужбина, при който искал да отиде и да
си намери работа, но разследването му е попречило и не е могъл да излезе навън.
Свидетелят твърди, че ищеца е чувствителен човек и че се занимава с бизнес от
10 години. Имал е салон за красота и „други неща“, за които не може да каже.
По делото не е
представена медицинска документация или други доказателства, имащи отношение
към характера на претърпените неимуществени вреди. Представени са доказателства
за чистото съдебно минало на ищеца.
Предвид така
установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно ТР №
3/22.04.2005г по гр.д. № 3/2004г на ОСГК на ВКС исковете за
обезщетение по чл.
2 ЗОДОВ се предявят срещу П. на Р.Б., която е единно и
централизирано юридическо лице /чл.
7 ЗОДОВ/. С оглед дадените разяснения предявеният иск е
предявен срещу надлежна страна и следователно допустим.
В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване наличието на предпоставките
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - повдигнато от органите на П. обвинение в
извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан, настъпили вреди, които
са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение. В разглеждания
казус такова доказване е проведено съгласно нормата на чл. 154 ГПК.
Ангажирането на отговорността на ответника е следствие от задължението на П. да
повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да
доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна
отговорност лица. Неизпълнението на това задължение, независимо по какви причини е
осъществено, е основание за възникване на гаранционната отговорност на П. по
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ. Тази отговорност може да отпадне или да бъде
намалена само в случаите по чл. 5 ЗОДОВ, при които обаче е предвидено
определено субективно отношение на пострадалото лице към вредоносния резултат,
като такова изискване за субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1,т.3,пр.1 ЗОДОВ.С влязлата в сила присъда
се констатира незаконосъобразността на обвинението, което е основание за
търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху ищец е
упражнена мярка на процесуална принуда и са създадени допълнително стресиращи фактори. Разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ не
може да признае определени действия на П. за основателни и да изключи нейната
отговорност за тях. Законът предвижда отговорността за държавата за вреди,
причинени от действията на нейните органи, което означава, че между двете
трябва да съществува причинно следствена връзка. Същевременно не е въведено
предположение за съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл.
154, ал. 1 ГПК същата трябва да бъде доказана от ищеца, извън случаите, когато
се претендират вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, за личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, то те трябва да бъдат доказани по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Безпорно е установено че
срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършване тежко престъпление,наказателното
производство по което е приключило с
влязла в сила оправдателна присъда.
Спорни между страните са въпросите
за: вида и характера на твърдените неимуществени вреди, наличието на причинната
връзка между тях и поддържаното обвинение, както и за размера на дължимото
обезщетение.
В Решение № 480/23.04.2013 г., по гр.85/2012 г. ВКС,
ГК, IV ГО е
посочено, че обезщетението за неимуществени вреди от в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права,
блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността;накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие
на пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства
се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази
именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от
формалните, външни доказателства. С оглед на същото решение съдът не е строго
ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на
обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно
обвинение. В случаите, когато се търсят и съответно установяват увреждания над
обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно
доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че при наличие на
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на
обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за
установяване на основанието за възникване на отговорността. В този смисъл е и
решение № 55/11.03.2013 г., постановено по гр. д. № 1107/2012 г. по описа на
ВКС, ГК, IV ГО. Същевременно в решение № 542/15.01.2013 г., постановено по гр. д.
№ 1568/2011 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО е посочено, че в тежест на пострадалия е да
докаже засягането на съответното благо, което в случая е станало с
незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай
е в тежест на ищеца е да докаже всяко свое негативно изживяване. При това размерът на
обезщетението трябва да бъде определен по справедливост, в какъвто смисъл са и
посочените по-горе други две решения на ВКС.
За установяване на преживените
от ищеца негативни емоции съдът кредитира показанията на разпитания свидетел,
като възприема показанията му в частта, в която изнася данни за факти, базиращи
се на непосредствените му впечатления и не противоречат на останалите, приети
за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички доказателства.Показанията
на св.С. показват връзка между воденото срещу
ищеца наказателно дело и психическото му състояние, но не доказват дълбочината
и насоката в която то се е проявило. Конкретно е посочен само един случай за
целия период, в който ищеца е имал високо кръвно налягане. Показанията не са
еднозначни и детайлни по отношение на факта колко хора и от какъв кръг са
знаели за воденото дело и характера на промяната на отношението им към ищеца.
От показанията на същия свидетел се установи, че
в този период ищецът е имал приятелка, като отношенията с нея са се влошили,
поради воденото дело срещу него и тя го е напуснала.
Следва да бъде взета предвид,
дългата продължителност на наказателното производство, както и обстоятелството,
че в определени фази наказателното производство е забавяно и поради поведението
на ищеца както на досъдебното така и на съдебното производство. Ищецът е бил
привлечен като обвиняем с постановление от 12.11.2007 г. и му е била взета
мярка за неотклонение“ парична гаранция“
в размер на 500 лв. На досъдебна фаза наказателната репресия е
продължила 3 години и половина, със спиране 2 години поради неоткриването на
ищеца. Образуваното съдебно производство на 14.02.2008 г. по НОХД 1846/08 г. е
приключило за 2 месеци с прекратяване и връщане делото на СРП. При повторното
внасяне на ОА съдебно производство по НОХД 312/2009 г. е образувано на 13.01.2009 г. и приключило с
оправдателната присъда от 05.07.2012 г. която не е била протестирана, или
продължило 3 години и половина,като поради неявяване на ищеца или негов защитник
4 съдебни заседания са били отложени.
Безспорно е, че престъплението,
за което ищеца е привлечен като обвиняем е тежко и би могло да се отрази на
степента и тежестта на претърпените от него негативни емоции, тъй като се
създава възможност той да бъде лишен от свобода за продължителен период от
време.
С оглед изложеното и зачитайки чл.52 ЗЗД съдът намира, че сумата
от 2 000 лв. ще обезщети справедливо ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди. В тази връзка претенцията следва да бъде уважена до този
размер като за разликата до претендираните 30 000 лева следва да бъде
отхвърлена.
С оглед основателността на
главната претенция основателна се явява и
аксесорната претенция за присъждане обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху уважената част от иска от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление, т.е. от 21.07.2012 г.съгласно т.4 на ТР № 3/22.04.2005 г. по
т.д.3/2004 г.ОСГК на ВКС.
По разноските:
Ищецът е внесъл 10 лв. ДТ по
делото, която следва да му се присъди. Претендира и за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв., видно от представен списък по чл.80 ГПК.
Последното обаче, следва да се редуцира до размер от 133,33 лв., според уважената част от иска, на осн. чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ.
По изложените съображения съдът:
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П. НА Р.Б.,гр.С.,
бул“*********, да заплати на В.Г.С., ЕГН *********, със съдебен
адрес: чрез: адв. Л. П. Н.. САК, служебен адрес: ***, сумата от 2000 /две
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат от обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1 и пр. 2
вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което е признат за невинен и оправдан с влязла
в сила присъда на 21.07.2012г. по НОХД №312/2009 г. на Софийски районен съд,
ведно със законната лихва, считано от 21.07.2012г., до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 2 000 лв. до предявения размер - 30 000 лв.
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., гр.С., бул“*********,да заплати на В.Г.С., ЕГН *********, със съдебен адрес: чрез:
адв. Л. П. Н.. САК, служебен адрес: ***, сумата от общо 143,33лв.( 10 лв. заплатена ДТ и 133.33 лв. за заплатено адв.
възнаграждение върху уважената част от иска)
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: