Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
21.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на тринадесети
юли две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Кремена
Борисова
Членове: Христинка Д.
Маргарита Стергиовска
при секретаря Иванка Велчева и с участие на прокурор Димитър
Арнаудов при Окръжна
прокуратура – Шумен, като разгледа
докладваното от административен
съдия Х.Д. КАНД № 137 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба от «П.д. ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Х.Р.М., депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв. Т. Д., срещу решение № 27 от 16.04.2020г., постановено
по ВАНД № 321/2019г. по описа на Районен
съд - гр.Велики Преслав. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 27-0000884/24.10.2019г. на Директора
на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, с което на основание чл.414, ал.3
от Кодекса на труда (КТ) на «П.д. ООД ***, е наложено
административно наказание «имуществена санкция» в
размер на 1800 лева за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. В касационната жалба се навеждат
доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, по същество свеждащи
се до издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,
ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Изразява
се несъгласие с извода на въззивния
съд за съставомерност на констатираното деяние, доколкото
в хода на проверката не било установено,
че лицето К.К.е извършвало трудова дейност, респективно за жалбоподателя не е възникнало задължение да сключи трудов
договор с нея. Въз основа
на изложените в жалбата
доводи се отправя искане за
отмяна на атакувания съдебен акт и за произнасяне на
касационната инстанция по съществото на спора с решение, отменящо първоинстанционното
решение, както и потвърденото с него наказателно
постановление. В условията на алтернативност
се отправя искане за изменение
на наказателното постановление, като
се намали размерът на наложената с него имуществена
санкция. В депозирана по делото
писмена молба касаторът заявява, че поддържа жалбата и на посочените в нея основания моли
за отмяна на обжалваното
решение и на наказателното постановление, съответно за редуциране размера
на имуществената санкция.
Ответникът по касационната
жалба – Дирекция «Инспекция по труда», гр.Шумен, представлявана от
директора С.М., в молба рег.№ ДА-01-1707/07.07.2020г.
оспорва жалбата и по подробни аргументи за нейната неоснователност, обосновава искането обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура счита, че жалбата е
неоснователна, а решението на районния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество, същата се
приема за основателна в частта,
с която се претендира
изменение на имуществената санкция, наложена с наказателното постановление, по следните
съображения:
С решението,
предмет на касационен контрол по настоящото дело, Районен
съд – гр.Велики Преслав е потвърдил Наказателно постановление 27-0000884/24.10.2019г. на
Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен,
с което на основание чл.414, ал.3 от КТ на касатора е наложено административно наказание за това, че
на 17.09.2019г., в качеството си на работодател е приел на работа като гроздоберач в обект – лозов масив
в землището на с.Суха река,
община Велики Преслав, лицето
К.Н.К., без да е сключил с нея
трудов договор в писмена форма. Нарушението
е установено на 17.09.2019г. при извършена
проверка по спазване на трудовото
законодателство в посочения
обект, който се стопанисва от дружеството. Длъжностните лица констатирали,
че по време на проверката в
лозовия масив К.К.беряла грозде. В хода на проверката било изяснено, че К.К.няма сключен трудов договор. Същата е декларирала, че се е задължила да бере грозде от 08,00 часа до 17,00 часа, за което
ще ѝ бъде заплатена сума от 30,00 лева на ден.
Против дружеството
е съставен АУАН № 27-0000884/25.09.2019г. за това, че като работодател
е приел на работа в посочения
обект К.Н.К., без да е сключил
с нея трудов договор в писмена
форма – нарушение на чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 от КТ. Въз
основа на съставения акт е издадено
наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция, с което на «П.д. ООД ***, е
наложено административно наказание «имуществена
санкция» в размер на 1800 лева.
При така
изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд е приел за безспорно установено, че с описаната в акта
и наказателното постановление деятелност,
санкционираният правен субект е осъществил състава на регламентираното в чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 от неизпълнение на административно задължение,
което ангажира и предвидената в чл.414, ал.3 от КТ административно наказателна отговорност. Счел е,
че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, опорочаващи
издадения правораздавателен
акт до степен, обосноваваща неговата
незаконосъобразност. Приел
е, че наложеното наказание съответства
на тежестта на нарушението.
Така мотивиран, въззивният съд е потвърдил наказателното
постановление.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд - гр.Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния
процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало
делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени
от районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства. Решението е постановено
от фактическа страна на база събраните
доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил
задължението си, разглеждайки
делото по същество, да
установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното
производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.
Шуменският административен
съд приема, че в хода на въззивното
съдебно производство са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и за правилното решаване на спора. При
разглеждане на делото районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел обосновани
изводи, които се възприемат
изцяло от настоящата
инстанция. Атакуваният съдебен
акт се основава на правилна
и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни
разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето
на същия са взети предвид релевантните
за спора факти и обстоятелства
и изразените от страните
становища по тях, като са обсъдени направените
от санкционирания субект възражения.
Правилно съдът
е приел, че с най-голямо
значение за изясняване на фактическата
обстановка са показанията свидетелите П.С.и С.Т., които са извършили
проверката в обекта и непосредствено са възприели извършваната от К.К.дейност. Същите дават ясни и непротиворечиви
сведения относно релевантните
факти, обосноваващи констатираното нарушение. Наред с
това съдът е обсъдил и изложеното от К. и Р.М.в писмените документи, саморъчно написани от същите по време на проверката, без предварителна подготовка във връзка с установените факти, които също
сочат данни относно констатираното нарушение. С оглед
на това преценката на съда, че нарушението е доказано въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, е правилна. Съдът е изложил убедителни съображения, изцяло съответстващи на данните по делото. Въз основа на доказателствата - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е обоснован своя извод, както
за авторството на деянието,
така и за правната му квалификация.
Настоящият съдебен
състав намира за неоснователно възражението за допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо
се според касатора, в неотчитане и необсъждане на събраните по делото доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че нарушение на съдопроизводствените
правила е налице тогава, когато има вероятност,
че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин, или когато е ограничено правото на
защита на страната да изложи аргументите
си по приложение на материалния закон. В настоящия случай не се констатира
такова нарушение.
От друга страна - преценката на съставомерността на
едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост, е въпрос по приложение на материалния
закон и когато е допуснато
нарушение в тази насока, то
води до материална незаконосъобразност
на акта, каквото неоснователно
оплакване касаторът поддържа. Шуменският административен съд счита, че въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е
допуснал нарушение на материалния
закон при издаване на обжалвания
акт. Същият е анализирал събраните по делото доказателства, като е направил правилни изводи досежно факта на извършване на санкционираното
административно нарушение и неговото авторство. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност
на деянието по чл.414, ал.3 от КТ. Приложимият законов текст е обвързан
с императивната разпоредба
на чл.1, ал.2 от КТ, която определя
отношенията при предоставяне
на работна сила само като трудови правоотношения. Конкретно разпореденото
задължение на работодателя в областта
на обществените отношения, регулирани
с Кодекса на труда, релевантни към
предмета на повдигнатия административно наказателен спор, се съдържа в
чл.62, ал.1 от КТ, който предписва,
че трудовият договор се сключва
в писмена форма. Така посочената нормативна уредба еднозначно и императивно задължава
всеки работодател да
допуска на работа само тези лица, с които е сключил писмен трудов договор. Правилно районният съд е приел, че в конкретния случай е налице престиране на труд на
определено работно място, с
работно време и на
определена длъжност – т.е. налице
са всички елементи, характеризиращи отношенията между страните като трудови. От свидетелските показания на длъжностните
лица, извършили проверката,
се установява по несъмнен
начин, че К.К.е изпълнявала
трудови функции в обект – лозов масив, като
предварително се е уговорила с касатора
относно мястото на работа,
вида на извършваната дейност,
продължителността на работното
време и това, че ще получи възнаграждение за
положения труд. Тези обстоятелства
се установяват, както от свидетелските показания, така и
от декларацията по чл.402, ал.1, т.2 от КТ, подписана
от лицето. С оглед на това,
като е приел, че със санкционираната
деятелност «П.д. ООД е осъществил състава на административното нарушение по чл.414, ал.3 от КТ, във връзка с чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, районният съд е направил съответни на приложимите
нормативни разпоредби
изводи.
Същевременно касационната
инстанция не споделя изводите на
районния съд за правилна индивидуализация на наложеното наказание. За
осъщественото от дееца нарушение законодателят е предвидил налагане
на административно наказание «имуществена санкция» от
1500 до 15000 лева, от което следва, че определеното
наказание от 1800 лева е фиксирано в рамките на
нормативно регламентираните предели. При определяне конкретния размер на същото
обаче не са спазени изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Видно от наказателното постановление, административно наказващият орган не е посочил каквито и да е обстоятелства, чието проявление мотивира завишения размер на санкцията. Въззивният съд е счел, че наличието на други нарушения на
КТ, допуснати от работодателя, съставлява
основание за определяне на санкция в този ѝ размер. Настоящият касационен състав намира този извод за неправилен. Наличието на други нарушения на трудовото законодателство е
основание за налагане на други
наказания, но само по себе си не мотивира по-висока тежест на процесното нарушение. От друга страна, от доказателствата по делото е
видно, че се касае за сезонна работа, при която КТ допуска сключването на еднодневни трудови договори. В настоящия случай липсват данни, че лицето е престирало работна сила в предходен момент или след извършване
на проверката. Наред с това, в показанията си проверяващият служител П.С.сочи, че «нямаше толкова зле грозде като неговото»,
в какъвто смисъл са и обясненията, дадени от Р.М., в качеството му на упълномощено от дружеството лице. Касационният състав намира, че тези обстоятелства обосноват приложение на санкция в минималния
размер, предвиден в кодекса, като счита,
че и по този начин целите на наказанието,
произтичащи от чл.12 от ЗАНН ще бъдат
постигнати.
По изложените съображения,
обжалваното решение, с което районният съд е потвърдил изцяло наказателното постановление, следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се измени
наказателното постановление в частта досежно
наложеното с него административно наказание «имуществена
санкция», като същата бъде намалена от 1800 лева на
1500 лева.
При този
изход на спора съдът намира, че разноските следва да се понесат от страните така, както са направени.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 27/16.04.2020г.
на Районен съд – гр.Велики Преслав, постановено по ВАНД № 321/2019г. по описа
на същия съд и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление
№ 27-0000884/24.10.2019г. на Директора на Дирекция
«Инспекция по труда» - гр.Шумен, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на «П.д. ООД ***, е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 1800 лева за нарушение на
чл.62, ал.1, във връзка с
чл.1, ал.2 от КТ, като намалява размера на
наложеното административно наказание «имуществена санкция» от 1800 лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.Влязло в сила на 21.07.2020 г.