№ 17282
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИ. АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110116947 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
Ищецът СОФИЙСКА ВОДА АД моли съда да признае на осн. чл.422,
ал.1 ГПК за установено, че ответникът И. Л. Л. е задължена да му плати
следните суми: на осн. чл.79, ал. 1 ЗЗД - 2767,13 лв., представляваща цената
по договор за доставка и пречистване на вода, чиято изискуемост е настъпила
през периода 19.7.2019 – 21.5.2022 г. за имот с адрес гр.София, Младост-4,
бл.441, вх.2, ап.44 ведно със законна лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК - 24.4.2019 г. до изплащане на вземането, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
105,38 лв. обезщетение за забава за периода от 19.8.2019 г. до 21.5.2022 г.
Моли за осъждането на ответника за направените по делото разноски.
Ответникът И. Л. Л. оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и
в съвкупност, приема за установено следното:
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.9.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
1
канализационните услуги, в действащата редакция по време на исковия
период правоотношението във връзка с предоставянето на ВиК услуги и
заплащането на тяхната стойност се урежда от публично известни общи
условия. Възникването на правоотношение по доставка на В и К услуги срещу
заплащане на тяхната цена, не е необходимо да бъде сключван индивидуален
договор, достатъчно е общите условия да са публично известни. Страни по
правоотношението са от една страна В и К операторът, а от друга –
потребителят на услугите. Съгласно чл.3, ал.1, т.1 и 2 от Наредбата,
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени жилища и
нежилищни имоти.
Ето защо, правото на ищеца да иска плащане на цената на доставената
комунална услуга е обусловена от доказването от негова страна на договора
му с ответника при предварително обявените общи условия, тоест че
ответникът е собственик или ползвател на процесния водоснабден имот. С
оглед възражението по чл.111, б.В ЗЗД, ищецът носи тежестта да докаже, че е
предприел действия за спиране или прекъсване на давността за тази част от
претендираните суми, която твърди да е станала изискуема преди повече от
три години преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, по което е образувано –
ч.гр.д. №50280/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, издадена е заповед за
изпълнение, ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК, което обуславя
интереса на ищеца да иска установяване на вземанията му по реда на чл.422,
ал.1 ГПК
Ответникът не оспорва и това се установява от приетата справка от
имотния регистър, че е собственик на апартамент с адрес гр.София, Младост-
4, бл.441, вх.2, ап.44. Ето защо, съдът приема за установено, че между
страните е сключен договор за В и К услуги, по силата на който ищецът се е
задължил, а от приетата комплексна експертиза се вижда и че изпълнил
задължението си по договора и е извършвал водоснабдителните услуги.
Последната разкрива, че през процесния период количеството на употребената
вода в имота е отчитано от три водомера, които са били годни технически
средства за измерване. Били са проверявани регулярно от инкасатор.
Количеството доставена вода е в размер на 629 кубични метра. Стойността на
2
доставяните услуги през исковия период е в размер на 2767,13 лв. и е
съответства утвърдените от ДКЕВР цени на услугата.
Ето защо, правото на ищеца да иска плащане на цената на доставената
комунална услуга е обусловена от доказването от негова страна на договора
му с ответника при предварително обявените общи условия, тоест че
ответникът е собственик или ползвател на процесния водоснабден имот. С
оглед възражението по чл.111, б.В ЗЗД, ищецът носи тежестта да докаже, че е
предприел действия за спиране или прекъсване на давността за тази част от
претендираните суми, която твърди да е станала изискуема преди повече от
три години преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 15.9.2022 г., поради което
погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е възникнала преди
15.9.2022 г. Съгласно чл.31 от Общите условия по договора – ВиК операторът
издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен
период на фактуриране. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране.
От приложението към приетата по делото комплексна експертиза се
установява, че непогасените по давност вземания на ищеца са в размер на
2577,10 лв., чиято изискуемост е настъпила в периода 15.9.2019 – 21.5.2022 г.,
в която част искът е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от
2767,13 лв. и за периода 19.7.2019 – 14.9.2019 г.
Относно иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл.86, ал.1 изр.1
ЗЗД). Когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му (чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД). Ето защо, този иск е обусловен от
доказване от страна на ищеца на фактите обуславящи главно вземане,
периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
В случая главният иск е доказан по основание и размер, периодът на
забава е функция от падежите, които са настъпили за всички вноски по
договора за кредит.
Ищецът доказа фактите по главния иск периода на забава е настъпил за
3
съответния отчетен период по реда на чл.33 от Общите условя по договора за
В и К услугите – след изтичане на 30 дневен срок от периода за който се
отнасят. Видно от приетата експертиза, размерът на законната лихва,
начислена за периода на забава, е равен на претендираната от ищеца сума.
Експертизата обаче възприема записаното във фактурите без да изяснява въз
основа на каква главница е начислена лихвата по фактура
№77021503/19.7.2019 г. от 418,41 лв., тъй като отразената в тази фактура
главница от 17,27 лв. за исковия период е формирала законна лихва в размер
от 3,51 лв. Очевидно е че разликата до пълния посочен размер от 418,41 лв. е
неправилно начислена или е формирана от забава в плащането на главници,
които са извън процесните и се отнасят за предходен период, но твърдения за
това не са изложени от страна на ищеца. Ето защо, съдът изчисли по реда на
чл.162 ГПК, че размерът на законната лихва въз основа на процесните
главници за исковия период 19.8.2019 – 21.5.2022 г. се равнява на 105,38 лв., в
която част искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния
предявен размер от 418,41 лв. – не и подлежи на отхвърляне.
Ето защо и този иск е изцяло основателен.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца
направените по делото разноски съразмерно на уважените части от исковете –
93,30 % от 1057,46 лв. за направените по настоящото дело и 107,45 лв. – по
заповедното – ч.гр.д. №50280/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в. Тоест 986,61 лв.,
съответно 107,05 лв.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищецът е задължен да плати на представител на
ответника направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части
от исковете – 6,7 % от 400,00 лв. за разноските по исковото дело и още толкова
по заповедното, т.е. по 26,80 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
И. Л. Л., с ЕГН ********** и адрес в гр.София, Младост-4, бл.441, вх.2, ап.44
е задължена да плати на ищеца СОФИЙСКА ВОДА АД ЕИК *********, с
адрес гр.София, Бизнес парк София, №1, сгр.2А следните суми:
4
- на осн. чл.79, ал. 1 ЗЗД – 2577,10 лв., представляваща цената по
договор за доставка и пречистване на вода при общи условия, която е станала
изискуема през периода 15.9.2019 – 21.5.2022 г. за апартамента на ответника в
гр.София, ж.к. Младост 3, бл. 368, вх. Г, ет. 7, ап. 18 ведно със законна лихва
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №50280/22 г. на СРС, II
ГО, 73-ти с-в - 24.4.2019 г. до изплащане на вземането,
- на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 103,19 лв. обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.79, ал. 1 ЗЗД за периода от 15.10.2019 г. до 21.5.2022 г. и
ОТХВЪРЛЯ частично исковете над уважените части, както следва: по
чл.79, ал.1 ЗЗД до пълния предявен размер от 2767,13 лв. и за периода
19.7.2019 – 14.9.2019 г. и по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – до пълния предявен
размер от 105,38 лв. и за периода 19.8.2019 – 14.10.2019 г.
ОСЪЖДА ответника И. Л. Л. с ЕГН ********** да плати на ищеца
СОФИЙСКА ВОДА АД с ЕИК ********* на осн. чл.78, ал.1 ГПК следните
суми: 986,61 лв., за направените по настоящото дело и 107,05 лв. – по
заповедното – ч.гр.д. №50280/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
уважените части от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца СОФИЙСКА ВОДА АД с ЕИК
********* да плати ответника И. Л. Л., с ЕГН ********** следните суми:
26,80 лв. за направените разноски по настоящото дело и 26,80 лв. – по
заповедното – по заповедното ч.гр.д. №50280/22 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-
в, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред СГС. Обжалването е възможно в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните чрез процесуалните им
представители на съдебните им адреси!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5