№ 144
гр. Велико Търново, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20224001000167 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 21/18.03.2022 год., постановено по т. д. № 86/2021 г. по описа на
Ловешки окръжен съд е отхвърлен предявения от Националната агенция за приходите, гр.
София, ул. „Княз Дондуков“ № 52 срещу „Веси-Джери“ ЕООД (н), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул. „Иван Фурнаджиев“ № 1 и М. И. Н. -
временен синдик на „Веси-Джери“ ЕООД (н), с адрес на упражняване на дейността: гр.
Плевен, ******** иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване
съществуването на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични
вземания в общ размер на 18 580.65 лв., от които 13 742.48 лв. - главници и 4 838.17 лв. -
лихви, начислени до 09.09.2021 г., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък
на приети вземания на кредитори на „Веси-Джери“ ЕООД (н), обявен под №
20211011145654 по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, като обезпечени със запори,
наложени с Постановление изх. № С 180011-022-0093172/23.11.2018 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, вписано в Централния регистър на
особените залози под № 2021083001199. Със същото решение е осъдена Националната
агенция за приходите, гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52 да заплати на М. И. Н. -
временен синдик на „Веси-Джери“ ЕООД (н), с адрес на упражняване на дейността: гр.
1
Плевен, ******** направените по делото разноски – адв. Възнаграждение в размер на 600
лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Национална агенция за приходите, гр.
София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от В. П. – директор на дирекция
„Държавни вземания“ против Решение № 21/18.03.2022 год., постановено по т. д. № 86/2021
г. по описа на Ловешки окръжен съд.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно. Твърди се, че
както разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. трето от ТЗ, така и в останалите разпоредби на ТЗ
не била регламентирана пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка,
наложена преди откриване на производството по несъстоятелност. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 722. ал. 1, т. 1 от ТЗ, вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на
Закона за особените залози, се удовлетворяват от получената сума от реализацията на
обезпечението. Съгласно посочената разпоредба, достатъчно било в производството по
несъстоятелност кредиторът да представи на основание чл. 685, ал. 2 от ТЗ писмени
доказателства за привилегиите и обезпеченията на своите вземания - в конкретния случай
вписани по реда на ЗОЗ запори. В тази връзка, граматическото и систематично тълкуване на
разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ налагало извода, че нормативно регламентираната
привилегия на вземанията, обезпечени със запор, се отнасяла единствено и само до
предпочтително удовлетворяване на вземания от получена сума/и при реализация на
обезпечение в конкретно производство по несъстоятелност. Не можело да бъде споделен
изводът на първоинстанционния съд, че чл. 724, ал. 1 от ТЗ отричал правото на
предпочтително удовлетворяване на кредитор, чийто вземания са обезпечени със запор,
вписан в ЦРОЗ, доколкото цитираната разпоредба доразвивала разпоредбата на чл. 722, ал.
1, т. 1 от ТЗ, като уточнявала как се удовлетворява кредиторът, след реализация на
обезпечението, но не можела да се тълкува като корекция на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
съгласно която запорът, вписан по реда на ЦРОЗ бил приравнен по последици на
обезпечение в производството по несъстоятелност и давал право на държавата като
кредитор да се удовлетвори от получените суми при реализация на имуществото върху
което е бил наложен запор. Разпоредбата на чл. 722. ал. 1. т. 1 от ТЗ предвиждала правото на
предпочтително удовлетворяване на вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор
или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при
реализацията на обезпечението. Очевидно в текста на разпоредбата били включени освен
договорените между длъжника и кредитора обезпечения (особен залог и ипотека), и
наложените в хода на принудителното изпълнение обезпечителни мерки (запор върху
имущество по чл. 4 от ЗОЗ), които били вписани в Централния регистър на особените залози
съгласно чл. 26. ал. 3. т. 1 от ЗОЗ, където изрично било посочено, че сред подлежащите на
вписване обстоятелства в ЦРОЗ е запорът върху имущество по чл. 4 от ЗОЗ. Излага се, че
волята на законодателя била ясна и създавала привилегия за кредитор, чиито вземания са
обезпечени със запори, вписани по реда на ЗОЗ, да удовлетвори предпочтително вземанията
си при разпределение на суми, получени от реализация на имуществото, върху което са
2
наложени обезпечителните мерки. Тази привилегия не съществувала докато търговецът не
бил в открито производство по несъстоятелност. Нормата на чл. 722. ал. 1. т. 1 от ТЗ била
специална и изключва приложението на чл. 136 от ЗЗД. Твърди се, че в производството по
несъстоятелност е създаден привилегирован ред на удовлетворяване на държавата като
кредитор за вземания, обезпечени с вписан по ЗОЗ запор - първи ред, който не съществувал
извън производството по несъстоятелност. Направен е извод, че доколкото в хода на
производството по разглеждане на делото пред първата инстанция били представени
доказателства, както че за обезпечаването на процесиите публични вземания са наложени
запори по реда на ДОПК, така и за вписването на същите в Централния регистър на
особените залози, съдът е следвало да уважи предявения иск.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови
друг, с който да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М. И. Н. -
временен синдик на „Веси-Джери“ ЕООД (н), с адрес на упражняване на дейността: гр.
Плевен, ********, чрез адв. О. Л. от АК - Плевен. В същия се излага, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалвания съдебен акт – правилен. Твърди се, че процедурата по чл. 685 -
694 от ТЗ имала за цел да установи кои са кредиторите на търговеца, какви са основанието и
размера на техните вземания, както и привилегиите и обезпеченията, с които се ползват,
считано към датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради което
синдикът при приемането на вземанията, а също и съда при разглеждане на евентуалните
възражения по чл. 692 от ТЗ, не можели да съобразяват новонастъпили (след откриване на
ПН) факти при извършване на своята преценка. На следващо място се излага, че
претендираната от НАП привилегия се обосновава не от юридическия факт на налагане на
запор на банковите сметки на длъжника, а от последващото вписване на постановлението за
налагане на запор на публичния изпълнител в ЦРОЗ, което в случая не било налице. Излага
се още, че възможността на НАП да реализира имуществото на търговеца след откриване на
производство по несъстоятелност обаче била ограничена до 6 месеца, съгласно чл. 193, ал. 4
от ДОПК, като след тази дата били недопустими каквито и да е принудителни действия от
публичен изпълнител спрямо елементи от масата на несъстоятелността. В случая вписването
на запора в ЦРОЗ било извършено след откриване на производството по несъстоятелност
(07.12.2020 г.), дори след изтичане срока по чл. 193, ал. 4 от ДОПК (07.05.2021 г.), поради
което и при съобразяване на нормата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ това действие нито било
допустимо, нито създавало някаква привилегия за НАП, а още повече поставянето на
приетите публични вземания в най-предпочтителния ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ. Прави се критика на разширяването на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ с
думите „или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози“ (ДВ, бр.
105/29.12.2005 г.).
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от „Веси-
Джери“ ЕООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул.
„Иван Фурнаджиев“ № 1.
3
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби,
а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна
разпоредба.
Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 694, ал.
2, т. 1 от ТЗ за допустим като подаден в преклузивния срок, но по същество е счел същия за
неоснователен като недоказан. След правен анализ на приложимите към производството
разпоредби съдът е изложил подробни мотиви относно това, че наложения по ДОПК запор
върху вземанията на дружеството длъжник е вписан в ЦРОЗ след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност. Предвид императивната норма на чл. 638,
ал. 4, изр. последно от ТЗ обаче е приел, че подобно действие е недопустимо. Приел е, че
вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения
кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху
запорираното имущество, като при принудителното изпълнения заложният кредитор ще има
качеството хирографарен, но не и обезпечен. В решението се изтъква, че според
специалното правило на чл. 193 от ДОПК, имуществото, върху което преди откриване на
производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични
вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични
вземания, може да се реализира от публичния изпълнител при условията и реда на ДОПК в
срок от 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, след изтичането на
който срок публичният изпълнител предава имуществото на синдика за осребряване и
разпределение на получените суми в производство по несъстоятелност. При осребряване на
имущество по чл. 193 от ДОПК, съгласно чл. 194 от ДОПК, кредитор, в полза на когото са
4
наложени обезпечения по чл. 193 от ДОПК, се смята за присъединил се в производството
пред публичния изпълнител. Следователно, щом и при вписан по реда на ЗОЗ запор по чл.
193 от ДОПК, публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по
ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то на по-силно основание, това публично
вземане не се ползва и с особена привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, дори в случая
когато то се удовлетворява в производството по несъстоятелност, след изтичане на 6
месечния срок от откриването му. Като аргумент за горното е посочена разпоредбата на чл.
724 ТЗ, която изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или
ипотекирана вещ, но не и на възбранена или запорирана вещ. Като краен извод, съдът е
счел, че процесното публично вземане на ищеца НАП не се ползва от привилегията по чл.
722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон.
С Решение № 73/07.12.2020 г., постановено по т. д. № 70/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч е обявена неплатежоспособността на „Веси-Джери“ ЕООД с начална дата –
25.10.2017 г. и е открито производство по несъстоятелност и е спряно производството по
несъстоятелност.
С Решение № 20/24.08.2021 г., постановено по т. д. № 70/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч е възобновено производството по несъстоятелност.
С молба изх. № М-24-04-346/20#14/14.09.2021 г. Национална агенция за приходите е
предявила пред съда по несъстоятелността публични вземания към „Веси-Джери“ ЕООД в
общ размер на 29 971.14 лв., от които главници – 23 242.55 лв. и лихви в размер на 6 728.59
лв.
В Търговския регистър, под № 20211011145654/11.10.2021 г. по партидата на „Веси-
Джери“ ЕООД били обявени списъци на приети и неприети вземания на кредитори на
длъжника. От предявените публични вземания от ищеца синдикът бил включил в списък на
приети вземания сумата в общ размер на 29 971.14 лв., като предвидил поредност за
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ТЗ.
С Възражение Вх. № 4046/18.10.2021 г., в срока по чл. 690 от ТЗ Национална агенция
за приходите поискала изменение списъка на приетите публични вземания в общ размер на
18 580.65 лв., чрез признаване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на
всички приети от тях вземания.
С Определение № 143/12.11.2021 г., постановено по т. д. № 70/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражение на
НАП Вх. № 4046/18.10.2021 г. и одобрил списъците на приетите вземания, обявени от
синдика в търговския регистър на 11.10.2021 г.
От Постановление от 23.11.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново за налагане на обезпечителни мерки се установява, че за обезпечаване на
публичните вземания срещу длъжника „Веси-Джери“ ЕООД са наложени запори върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите и суми, предоставени за доверително управление,
5
находящи се в ТБ „Инвестбанк“ АД и Банка „ДСК“ АД.
От Удостоверение № 1459993/30.08.2021 г. се установява, че към 30.08.2021 г. по
партидата на „Веси-Джери“ ЕООД в Централния регистър на особените залози се съдържат
следните вписвания: разпореждане за служебно вписване на запор на имущество по чл. 4 от
ЗОЗ - налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касети, суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в ТБ „Инвестбанк“ АД и Банка „ДСК“ АД.
Предявените в производството по несъстоятелност от ищеца срещу „Веси-Джери“
ЕООД публични вземания са въз основа на Постановление изх. С180011-022-
0093172/23.11.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново.
Предявени са допустими положителни установителни искове с правно основание чл.
694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване на приети публични
вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ (В т. см. - Определение № 9/07.01.2019 г.,
постановено по т. д. № 1619/2018 г. по описа на Върховен касационен съд на Република
България, II т о., ТК; Определение № 519/15.11.2019 г., постановено по т. д. № 515/2019 г.
по описа на Върховен касационен съд на Република България, I т. о., ТК). Исковете са
допустими - същите са предявени в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ от кредитор с приети
вземания в производството по несъстоятелност на ответното дружество, направил
възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу определената поредност на удовлетворяване на
приети публични вземания, включени в списъка на приетите вземания, което е оставено без
уважение.
Предмет на делото е само наличието на привилегиите по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за
приетите вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ първи ред привилегировани
вземания са вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани
по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) - от получената сума при реализация на
обезпечението.
Не е спорно, че с Решение № 73/07.12.2020 г., постановено по т. д. № 70/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч е открито производство по несъстоятелност на „Веси-Джери“
ЕООД поради неплатежоспособност, с начална дата на неплатежоспособността 25.10.2017
г., като същото е вписано в търговския регистър на 10.12.2020 г., както и че за обезпечаване
процесните вземания кредиторът е наложил запори върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ „Инвестбанк“
АД и Банка „ДСК“ АД, с Постановление от 23.11.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП – Велико Търново, вписани в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) на
30.08.2021 г. (Удостоверение от ЦРОЗ от 30.08.2021 г. - л. 58).
Вписването на запор по реда на ЗОЗ има за последица противопоставимост на
правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-
6
късно особен залог върху запорираното имущество (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ), като
при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а
не на обезпечен. В този смисъл вписването на запора не дава право на взискателя да се
удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, като такова
право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност.
При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на
ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при
конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй
като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК
осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор (чл. 32а ЗОЗ).
Съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят,
ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо
конкуриращи кредитори (чл. 459, ал. 1 вр. 457, ал. 1 и чл. 460 от ГПК, т. 7 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС на РБ, ОСГТК и чл. 217, ал. 1 и 3 и
чл. 194, ал. 5 от ДОПК). Отчита се и разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ, изключваща
противопоставимост на такива мерки след откриване на производството по
несъстоятелност, както и регламентацията на специално предвидения ред за зачитане на
привилегия с отделна сметка за разпределение по чл. 724 от ТЗ на цена на заложена или
ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и на
възбранена или запорирана вещ. (Определение № 519/15.11.2019 г., постановено по т. д. №
515/2019 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, I т. о., ТК).
Налагането на запор върху движими вещи или вземания на длъжника или възбрана
върху имот не създава привилегия за кредитора инициирал налагането на обезпечение, а се
явява обезпечителна мярка насочена към запазване на имуществото. Не се създава право на
предпочитателно удовлетворение при принудително изпълнение, нито е правопрепятстващ
факт за останалите кредитори да се присъединяват и да налагат запори или възбрани, или да
искат изпълнение върху това имущество. Само цели да гарантира съхранение на
имуществото на длъжника (чл. 452 от ГПК), без да създава право на предпочитателно
удовлетворение.
Чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ обаче включва привилегия свързана с такова процесуално
обезпечение, вписано по реда на ЗОЗ. Същевременно се визира и възбрана вписана по реда
на ЗОЗ, а чл. 4 от този закон не предвижда възможност обект на особен залог да бъде
недвижим имот.
В правната теория (Григор Григоров - „Несъстоятелност", С. 2017 г., стр. 396) се
застъпва разбирането, което се споделя и от въззивната инстанция, за необходимост от
корективно тълкуване в смисъл, че вземане във връзка с което е бил вписан запор по реда на
ЗОЗ не е обезпечено в производството по несъстоятелност.
Позоваването от жалбоподателя на разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и ал. 4 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не обосновава извод различен от направения,
тъй като същите са ирелеванти. Посочените разпоредби уреждат реда, по който се провежда
7
принудителното изпълнение върху имущество, върху което преди откриването на
производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични
вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични
вземания, но предвиденото в полза на държавата няма отношение към привилегиите по реда
на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Направеното разширително тълкуване, предвид липсата на
възможност държавата да реализира правата си по реда на ЗОЗ, ако останат
неудовлетворени вземания в срока по чл. 193, ал. 4 от ДОПК, от което е изведен извода за
приложение на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, е недопустимо, предвид
императивният характер на нормите, а и е лишено от основание - няма предвидена правна
възможност държавата да реализира правата си по този ред.
Съгласно правилото на чл. 193, ал. 1 и 4 от ДОПК имущество, върху което преди
откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване
на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда
ДОПК. Ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на
длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от
публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност.
След това за него възниква задължение да предаде нереализираното имущество, като
осребряването му се извършва по правилата на несъстоятелността.
Смисълът на предоставения в полза на публичния взискател първи ред на
удовлетворяване е във връзка с допуснатото в производство по несъстоятелност
продължаване на изпълнението по ДОПК, явяващо се привилегия само за предвидения в
закона срок. Тъй като са налице две производства – по несъстоятелност, преодоляно за 6 м.
от това по ДОПК, привилегията по т. 1 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ кореспондира с чл. 194 от
ДОПК, който не предвижда възможност за присъединяване на кредитори от категорията по
т. 3, т. 4 и т. 5 от чл. 722, ал. 1 от ТЗ и се отнася за постъпления от проведеното от
публичния изпълнител принудително изпълнение. Ако обаче актива се освободи от
публично изпълнение, бъде предаден в масата на несъстоятелността и бъде реализиран в
хода на универсалното принудително изпълнение, запазване на привилегията не може да
има.
При въвеждането на привилегията в ТЗ (ДВ, бр. 105/2005 г.), чл. 26 от ЗОЗ изобщо не
е предвиждал възможност за вписване на запор и възбрана наложени по реда на ДОПК. Тя е
била въведена едва с изм. ДВ, бр. 108/2007 г. (т. 11). Следователно целта не е била да се
гарантира друга привилегия за публичните вземания, извън тази по т. 6 на чл. 722, ал. 1 от
ТЗ. В актуалната редакция на чл. 26 от ЗОЗ вписване на това обезпечение също не е
предвидено, а § 49 от ЗИДЗОЗ (ДВ, бр. 105/2005 г.), запазва действието само на вписани
залози.
Дори и да не се възприемат горните изводи, в случая вземанията на НАП по
горецитираното постановление, са били обезпечени чрез налагане на запор (на 23.11.2018 г.)
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу
длъжника „Веси-Джери“ ЕООД (07.12.2020 г.). Постановлението е вписано в ЦРОЗ (на
8
30.08.2021 г.) след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Само по себе си, вписването на наложения запор в ЦРОЗ не би могло да има действие,
различно от предвиденото по закон. А според чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗОЗ, озаглавен „Действие
на вписването“, вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица
от момента на вписването. Действието на вписването трае 5 години от деня, в който е
извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1. То
може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл.
В унисон със законодателното разрешение следва извода, че в случая заложният
кредитор не би могъл да противопостави наличието на особен залог на третите
добросъвестни лица, а именно останалите кредитори на несъстоятелния длъжник, след като
вписването е осъществено след откриване на производството по несъстоятелност. Съдът
съобразява, при това свое виждане и разпоредбите на чл. 637 и сл. от ТЗ, които са насочени
към обезпечаване масата на несъстоятелността след откриване на производството по
несъстоятелност.
Действително, вписването на запор върху вземанията на кредитора в ЦРОЗ не е част
от фактическия състав относно налагането или действието на обезпечението, но само по
отношение на вътрешните отношения между длъжник и заложен кредитор. Вписването на
наложения запор в ЦРОЗ не съставлява действие по изпълнение, а има единствено
оповестително действие относно вписаното обстоятелство за трети добросъвестни лица и от
момента на вписването заложният кредитор би могъл да противопостави правата си срещу
останалите кредитори на длъжника. Следователно, за да е приложима привилегията по чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, запорът следва да е бил вписан в ЦРОЗ преди датата на откриване
производството по несъстоятелност.
Горното налага извода, че процесните публични вземания не са с привилегия по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ и искът се явява неоснователен.
Тъй като предмет на делото са публични вземания по иск предявен от НАП, в
съответствие с нормата на чл. 84 от ГПК държавна такса не се дължи.
Освен горното настоящата инстанция напълно споделя и другите изводи на
първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Крайните изводи на въззивната инстанция, съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което Решение № 21/18.03.2022 год., постановено по т. д. № 86/2021 г. по описа
на Окръжен съд – Ловеч, на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на синдика сумата от 450 лв. – направени от него разноски в настоящата инстанция,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/18.03.2022 год., постановено по т. д. № 86/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, гр. София, ул. „Княз Дондуков“ №
52 да заплати на М. И. Н. - временен синдик на „Веси-Джери“ ЕООД (н), с адрес на
упражняване на дейността: гр. Плевен, ******** сумата от 450 (четиристотин и петдесет)
лева – направени разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 789, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10