Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Русе, 14 септември 2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание
на 09 септември 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на
прокурора ……… Диана Неева
като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.а.н.д. №293……
по описа на съда
за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните
нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е след постъпила касационна жалба от „Дунав“ АД, седалище гр. Русе против
решение №416/04.06.2020 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №103/2020г. по описа на съда, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) №38-0001508 от 29.10.2019г. на
началник на ОО /сега РД/ „Автомобилна администрация“ Русе към Изпълнителна
Агенция „Автомобилна администрация”(ИА „АА”) гр. София.
С
НП на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция”,
в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл.32, §1, изр.1-во от РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 февруари 2014 година
относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.
Санкцията е наложена по реда на чл.104, ал.3 от Закон за автомобилните превози.
Излагат
се оплаквания, че решението на съда е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и при наличието на съществени процесуални нарушения.
Касационни основания за незаконосъобразност на съдебния акт, разписани в чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че още в проведеното
административно-наказателно производство са допуснати нарушения, които са
опорочили санкционния акт до степен, водеща към неговата отмяна, обстоятелство,
несъобразено от въззивната инстанция. В тази насока се и претендира за липсата
на извършено нарушение от страна на наказаното дружество.
Иска
се отмяна на решението и съответно отмяна на наказателното постановление.
Претендират се разноски по делото. Не се представят доказателства за такива.
Ответникът
по касационната жалба не се явява и не ангажира становище.
Представителят
на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се
остави без уважение.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по
делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е
процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по
съображения, различни от изложените в нея.
С
решението, постановено по а.н.д №103/2020г. по описа на съда, районният съд e
потвърдил атакуваното пред него НП, издадено от началник на ОО „АА“ Русе.
Със
санкционния акт, на основание чл.104, ал.3 от Закон за автомобилните превози на касатора
- „Дунав“ АД е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл.32, §1,
изр.1-во от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4
февруари 2014 година
Въззивната
инстанция е приела, че нарушението е безспорно установено, доказано и липсват
основания за уважаване на жалбата на „Дунав“ АД. Приела е още, че АНО
правилно е приложил съответстващата за това нарушение санкционна разпоредба на
чл.104, ал.3 от ЗАвП. С такива мотиви е потвърдено НП №38-0001508 от
29.10.2019г. на началник ОО „Автомобилна администрация“ Русе.
Какви
са накратко фактите, довели до ангажиране отговорността на
дружеството, и по които липсва спор:
При
комплексна проверка на транспортното предприятие „Дунав“ АД,
служители на ОО "Автомобилна администрация" Русе
установили, че за периода от 08.20 часа на 10.07.2019 г. до 14.20 часа на
същата дата, водачът на товарен автомобил, категория N3, марка
"Мерцедес", с рег. № Р ****ВМ, П. Г., отразил в картата си на
водач, че е бил в период на почивка. А в действителност в същото това време той
управлявал друго ППС-Камаз с рег. № Р 1969 РК. Последната информация била
открита след проверка на представени от транспорното предприятие тахографски
листи. Налице било противоречие между записаното в картата на водача и тези
листи. Именно това противоречие е причината за наложеното на „Дунав“ АД наказание,
тъй като ОО АА Русе преценили, че се касае за извършено административно
нарушение, свързано с правилното използване на дигиталния тахограф. По тези
факти няма спор.
В
съставения АУАН, и в издаденото НП, изпълнителното деяние е описано буквално „транспортното
предприятие не е осигурило правилно използване на дигиталния тахограф, монтиран
в товарен автомобил, категория М 3, марка "Мерцедес", с рег. № Р 8863
ВМ, от водача П. Г“.
Разпоредбата
на чл.32, §1, изр.1-во от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 задължава транспортните
предприятия и водачите да „осигуряват правилното функциониране и
използване на дигиталните тахографи и на картите на водача. Когато
транспортните предприятия и водачите използват аналогови тахографи, те
осигуряват правилното им функциониране и правилното използване на тахографските
листове.“ Още повече, според чл.33, §3 от същия Регламент, „Транспортните
предприятия носят отговорност за нарушения на настоящия регламент, извършени от
техни водачи или от водачи, намиращи се на тяхно разположение “. Тази
разпоредба презумира обективна, безвиновна отговорност на транспортните
предприятия, дори и когато нарушението е по вина на техни водачи.
Настоящият
касационен състав е единодушен, че административно нарушение в така изложените
факти е налице.
Проблемът
е в това, че българският законодател, в приложената в случая от АНО санкционна
разпоредба на чл.104, ал.3 от ЗАвП, звучаща по следния начин „На превозвач
или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не
са осигурили правилното функциониране на тахографа, се налага имуществена
санкция 1000 лв.“, говори за „функциониране“ на тахографа.
А
както видяхме, в Регламента тези два термина „функциониране и използване“
имат самостоятелно, всеки за себе си значение.
Настоящият
анализ идва да покаже, че реално в Закон за автомобилните превози не е
предвидена санкция за транспортно предприятие, което не осигури правилното
ползване на тахографа. Разпоредбата на чл.104, ал.3 от закона предвижда
санкция само за неправилно „функциониране“ на тахографа и основните принципи в
наказателното/в частност административно-наказателното/ право не позволяват
разширително тълкуване, за да бъде приложена и досежно неправилно ползване. Разширителното
тълкуване на санкционни по характера си норми е несъвместимо с основен
конституционен принцип – този за правовата държава, провъзгласен в Преамбюла и
в чл.4, ал.1 от Конституцията на РБ.
За
разлика от чл.104, ал.3, в нормата на чл.93в, ал.2 от ЗАвП е предвидена санкция
за водач „ който управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален
тахограф, и не спазва изискванията относно правилното използване на
картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва
с глоба 500 лв.“
Следователно,
при така установените факти, в съставения АУАН и в последствие в НП е било
напълно възможно за деянието, безспорно съставляващо административно нарушение,
да бъде ангажирана отговорността на водачът на товарния автомобил П. Г=.
Приемайки,
че „Дунав“
АД, в качеството му на транспортно предприятие може да носи отговорност за това
деяние, което всъщност не е погрешно, с оглед цитираната по-горе разпоредба
на чл.33, §3 от Регламент (ЕС) № 165/2014, но предвид
липсата на санкционна разпоредба в ЗАвП, административно-наказващият орган е
издал НП №38-0001508 от 29.10.2019г. при допуснато нарушение на
материалния закон, както и на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН.
Потвърждавайки
го, РРС е постановил неправилен съдебен акт. Това налага отмяна на въззивното
решение и съответно отмяна на наказателно постановление.
По
делото са поискани разноски, но не са представени доказателства за направени
такива. Следователно искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран
така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отменя решение
№416/04.06.2020 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №103/2020г.
по описа на съда и вместо него
ПОСТАНОВЯВА : Отменя наказателно
постановление №38-0001508 от 29.10.2019г. на началник ОО АА Русе, с
което за нарушение на чл.32, §1, изр.1-во от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014,
на „Дунав“
АД гр. Русе, на основание чл.104, ал.3 от ЗАвП е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: