Решение по дело №3692/2017 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

         № 255                     22.01.2018г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на  девети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

 

при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3692 по описа на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Л.Р.Ч., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. А.А. е предявил срещу ответника “АЛФА - 2000” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 134, обективно съединени искове за осъждане на ответника да му заплати  следните суми: сумата от 3332 лева, представляваща неплатено  трудово възнаграждение за периода м. ноември 2015г. - м. ноември 2016г., сумата от 230 лева мораторна лихва върху него от падежа на всяко вземане, начиная от 01.02.2016г. до 15.03.2017г., законна лихва и разноски за адв. възнаграждение, претендирани  по член 38, ал. 2 от ЗА.

Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника в периода 02.12.2013г. – 27.11.2016г. на длъжност „*”, с ОМВ 310 лева. Съгласно трудовия договор труд. възнаграждение се заплащало до края на месеца, следващ месеца, в който труда е положен. За посочения в исковата молба период не му било платено изцяло дължимото ТВ. Ищецът подал молба за прекратяване на ТПО на осн. член 326 КТ, като същото било прекратено със заповед от 27.11.2016г. след изтичане на срока на предизвестие.При прекратяване на ТПО на ищеца не били платени дължимите ТВ, същите не били платени и до момента, като поради забавеното плащане му се дължала мораторна лихва от падежа на всяко вземане.

Ето защо моли да се осъди ответника да заплати така посочените суми на ищеца, ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, като претендира и присъждане на разноски по делото.

В срока за отговор не е постъпил писмен отговор от ответника. В първото по делото с.з. неговия пълномощник адв. Т. Д. е взела становище за неоснователност на предявените искове с оспорване на размерите им. Не се претендират разноски. 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства - трудов договор и заповед за прекр. на ТПО от се установява, че ищецът е  работил в ответното дружество по трудово правоотношение на основание трудов договор за неопределено време на длъжността „*“, с основно месечно възнаграждение при сключване на договора - 310 лева, с уговорено доп. такова за ТСПО – 0, 6 % годишно, за пълно раб. време. Уговорен е размер на ПГО – 20 раб. дни. Със заповед от 27.11.2016г. ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 326 от КТ.

Ответникът не оспорва съществувалото между страните ТПО и прекратяването му на посоченото от ищеца основание.

По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице З.М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Видно е от заключението, че дължимите на ищеца суми за трудови възнаграждения главница от 966,67 лева за януари, октомври и ноември 2016 година, а мораторната лихва е в размер на 36,82 лева за периода 01.08.2016г.-14.03.2017г.

Според заключението на вещото лице в представените разплащателни ведомости липсва подпис на ищеца за месеците юни, октомври  и ноември 2016 година, като срещу останалите има положени подписи.

Ищецът е оспорил положените подписи върху ведомостите, като е била назначена СПЕ с вещото лице С.С.. От приетото заключение, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че подписите са положени от ищеца. При изслушването на заключението пълномощника на ищеца е оспорил заключението като е поискал назначаването на повторна или тройна СПЕ. Съдът не  е уважил това доказ. искане, тъй като е приел че посочените основания за това не са били налице.

               При така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.

За да се уважи иска за заплащане на обезщетение за забава е необходимо да се установи, че се касае за лихвоносно вземане, датата  на падежа на всяко вземане и размера на обезщетението за процесния период.

От представените доказателства безспорно се установи, че през процесния период ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, че е полагал труд, че трудовото правоотношение е прекратено, че дължимото ТВ за процесния период възлиза на посочената в исковата молба сума. Спори се единствено дали това ТВ е платено на ищеца и как е документирано плащането му.

В случая съдът намира, че ответната страна не е доказала изплащане на трудовото. възнаграждение на ищеца за месеците юни, октомври  и ноември 2016 година. Трудовото възнаграждение представлява установено с писмен акт парично задължение, като същото следва да се плати в брой срещу подпис във ведомостта, срещу разписка или по банков път. Доказателства за неговото плащане могат да бъдат само писмени, удостоверяващи постъпването на сумата у ищеца – подпис върху ведомостта, подпис върху разписка (РКО), или преводно нареждане и заверяване банковата сметка на работника/служителя със съответната сума. В случая е налице подпис на ищеца във ведомостта за заплати с изключение на посочените по-горе месеци, поради което съдът намира, че са налице надлежни доказателства за изплатени ТВ на ищеца за останалите претендирани ТВ, с изключение на тези срещу които няма подпис.

Ето защо исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца ТВ за периода ноември 2015г. – ноември 2016г. ще се уважат до размера на 966,67 лева, като в останалата им част за разликата до пълния размер от 3332 лева ще се отхвърлят като недоказани и неоснователни.

Вземанията за ТВ са лихвоносни, като законната лихва върху неплатените главници за периода от падежа на всяко вземане, начиная от първо число на втория месец след  полагане на труда до завеждане на иска възлиза на 36,82 лева. Ето защо искът за мораторна лихва ще бъде уважен до този размер, като за разликата над този размер ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.

На ищеца следва да се присъди законната лихва върху всички главници, тъй като вземанията са лихвоносни и такава е претендирана, а исковата молба има характер на покана.

С оглед изхода на спора пълномощника на ищеца на осн. член 38, ал. 2 ат ЗА има право на присъждане на разноски по делото съобразно уважената част на исковете. Тези разноски възлизат на сумата от 197,09 лева адв. възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения иск, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 100 лева (сто лева), от които 50 лева - ДТ по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и 50 лева – ДТ по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ. В негова тежест следва да се възложат и направените разноски от бюджета на съда за ССчЕ и СПЕ, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Същите възлизат на сумата от 110 лева, като следва да бъдат заплатени по сметката на съда.

Така мотивиран, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА “АЛФА - 2000” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 134 да заплати на Л.Р.Ч., ЕГН ********** *** следните суми: сумата от 966,67 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. юни, октомври и ноември 2016г. включително, сумата от 36,82 лева мораторна лихва върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.08.2016г. до 14.023.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2017г. до окончателното плащане на дължимите суми, като отхвърля исковете за разликата им, като недоказани и неоснователни.

ОСЪЖДА “АЛФА - 2000” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 134 да заплати на адв. А.В.А. *** сумата от 197,09 лева  адвокатско възнаграждение, дължимо на осн. член 38, ал. 2 от ЗА.

ОСЪЖДА “АЛФА - 2000” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 134 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд следните суми: сумата от 100 лева (сто лева), представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 110 лева (сто и десет лева) – разноски за ССчЕ и СПЕ от бюджета на съда.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от 23.02.2018 година – датата, на която е обявено за решаване.   

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.Т.