Р Е
Ш Е Н
И Е № 1225
гр.Сливен, 04.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря М. Ангелова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 3330 по описа
за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Предмет на производството са
предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр.38, вр.чл.48, ал.8, вр.чл.50 и чл.51 ЗУЕС за признаване на установено в
отношенията между страните, че всеки един от двамата ответници дължат по 192
лв., суми формирани на база взети решения на Общото събрание на етажна
собственост /ЕС/ за управление и поддържане на общи части на сграда в режим на
ЕС.
Ищецът твърди, че депозирал
заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за парично задължение срещу
ответниците и било образувано ЧГД № 1646/2019г. на СлРС, по което била издадена
заповед за сумата от 384 лева, представляваща разходи по поддръжка на етажната
собственост за периода от 01.03.2015г. до 28.02.2019г. вкл. Сочи, че срещу
заповедта ответниците депозирали въражение, което обусловило правен интерес от
настоящия исков процес.
Твърди, че двамата ответници са
собственици на апартамент № 11, вх.Б на бл.31 в кв."Българка",
гр.Сливен. Претендираните от тях суми били за дължими ежемесечни такси към
етажната собственост. Сочи, че въз основа на протокол от проведено събрание на
етажната собственост от 26.07.2012г. и взети решения, ответниците дължали
ежемесечни такси в общ размер на 8 лв., от която: 3 лв. за фонд „Ремонт и
обновяване”, 2 лв. за ползване на обща стая, находяща се между 4 и 5 етаж и 3
лв. за техническа поддръжка на асансьор. С посочения протокол, проведеното на
26.07.2012г. общо събрание на етажните собственици приело решение семейството
на ответниците да заплащат такса в по-нисък размер, поради отсъствието им, тъй
като живеели на друг адрес. По този начин ответниците следвало да заплащат
ежемесечна такса в общ размер на 8 лв., вместо 12 лв. Така за периода от
м.03.2015г. до м.02.2019г. вкл., дължали общо сумата от 384 лв. /48 месеца по 8
лв./ или по 192 лв. за всеки ответник.
Иска се от съда признаване за
установено по отношение на двамата ответници, че всеки от тях дължи на ищеца по
192 лв. /общо 384 лв. за двамата/, представляваща месечни вноски към етажната
собственост по решение на Общото събрание за периода 01.03.2015г. -
28.02.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК 01.04.2019г. до окончателното изплащане.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
депозирал отговор, с който оспорва исковете.
Твърдят, че от 02.10.2005г. не
живеели в апартамента си, находящ се в гр. Сливен, кв. „Българка”, бл. 31, вх.
Б, ап. 11. Сочат, че от исковата молба
разбрали, че били проведени общи събрания на етажната собственост за
перидоа 2011г. -
Въвеждат възражение за изтекла в
тяхна полза погасителна давност за задълженията преди м. 03.2016г., сметнато от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК назад, тъй като се касаело за
периодични вземания, за които се прилагала кратка три годишна давност.
Иска се от съда отхвърляне на
исковете и присъждане на деловодни разноски.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.06.2010г. била заведена
книга на собствениците в жилищна сграда в режим на ЕС, находяща се в гр.Сливен,
кв.”Българка”, бл.31, вх.Б. На същата дата били вписани и двамата ответници
/срещу положени от тях подписи/, като собственици на ап.11 в тази етажна
собственост. Впрочем последното обстоятелство не е спорно по делото и обявено
за безспорно с определението на съда по чл.140 ГПК /л.88 от делото/.
От удостоверение № ОРД
01-436/01.07.2019г. на Община Сливен е видно, че управител на етажната
собственост на бл.31, вх.Б в кв.”Българка” гр.Сливен е Д.Н.Д..
На 26.07.2012г. било проведено
Общо събрание на ищцовата етажната собственост, видно от протокол от същата
дата по точно определен дневен ред. За събранието ответниците получили покана
на 17.07.2012г., видно от поименен списък и срещу положен подпис от ответницата
Н. /л.97 от делото/.
На това събрание бил преизбран
управителя Д., взето решение във връзка с ремонт на покрив. По т.4 от дневния
ред били предложени и гласувани размерите на месечните такси, дължими от
жителите на самостоятелни обекти /апартаменти/ за управление и поддръжка на
общите части на ЕС и фонд „Ремонт и обновяване” /ФРО/. Така събранието приело
собствениците, респ. обитателите от ап.1 до ап.6 вкл. да заплащат месечна такса
в размер на 4 лв., от които 1 лв. за ел.енергия и 3 лв. за ФРО. Съответно
собствениците/обитателите на ап.7 до ап.24 вкл. да заплащат месечна такса в
размер на 10 лв., от които 7 лв. такса асансьор и ел.енергия/осветление и 3 лв. ФРО. Събранието приело още за
собствениците на ап.№№ 9, 11, 13 и 21, между които и ответниците, като
собственици на ап.11, месечната такса да бъде в размер на 6 лв., от които 3 лв.
за поддръжка на асансьор и 3 лв. ФРО. Посочено е в протокола, че по-малкия
размер на таксите за тези апартаменти се налагало от обстоятелството, че тези
жилища не били обитавани постоянно от собствениците им.
На същото събрание по т.5 от
дневния ред било прието собствениците, които ползват обща стая между етажите да
заплащат месечна такса за това в размер на 2 лв.
Съставен бил протокол за
поставено съобщение, за това, че бил изготвен протокола от проведеното на
26.07.2012г. общо събрание на ЕС От този протокол се установява, че съобщението
за изготвения протокол е поставено на 30.07.2012г. в 18:05ч. на таблото за
съобщения и обяви, находящо се на входната врата на мазите на входа. Протоколът
е подписан от управителя на ЕС и собственик на ап.19 – Божанка Хайверова.
Установява се от приети по делото
три листа извадки от касова книга на ЕС за периоди, следващи проведеното на 26.07.2012г.
общо събрание, че ответниците са били запознати с приетите на това събрание
решения, касателно дължимите от тях месечни такси, както и такси за ползване на
обща стая и такси за ремонт на покрив, доколкото в тези извадки се съдържат
подписи, положени от ответниците за
платени от тях суми и оставащите им задължения към 01.08.2013г., м. февруари
2014г. и м.март 2016г.
На 01.04.2019г. управителят на ЕС
депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК, въз основа на което вбило образувано
ч.гр.д. № 1646/2019г. на СлРС. Била издадена заповед за изпълнение срещу двамата ответници за исковите суми и период
от време, срещу която те депозирали възражения, а последните обусловили водене
на настоящия исков процес.
По делото са приети протоколи от
проведени общи събрания на ищцовата ЕС от 20.12.2011г., 14.08.2013г., 10.06.2015г.,
12.10.2016г., 12.09.2017г. и 08.05.2019г., както и подписка от представители на
тази ЕС в подкрепа на управителя, които съдът не кредитира, поради
неотносимостта им към предмета на спора и не следва да ги анализира подробно.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените положителни
установителни претенции с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.38, вр.чл.48, ал.8, вр.чл.50 и чл.51 ЗУЕС са допустими - предявени от правен
субект - заявител, разполагащ с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от
страна на длъжника.
Разгледани по същество претенциите
са частично основателни по размер.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената
тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус безспорно
ищецът установи съществуването на задължение на ответниците за заплащане на
ежемесечни такси за поддържане на общите части на ЕС, ФРО и ползване на общо
помещение /стая/.
Съобразно разпоредбата на чл.48,
ал.8 ЗУЕС, установяваща общо правило за поддържане на общите части на ЕС
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят
ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешен ред или с
решение на общото събрание. Разходите за управление и поддържане на общите
части на ЕС се разпределят поравно, според броя на собствениците, ползвателите
и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който
живеят –чл.51 ЗУЕС. Вноските за ФРО, съгл.разпоредбата на чл.50 ЗУЕС се набират
от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото
събрание, съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на
етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна
заплата за страната.
В случая в процеса се доказа
приемане на решение на ОС на ЕС от 26.07.2012г., според което са определени
месечните вноски, заплащани от първите два жилищни етажа по 1 лв. за ел.енергия
/осветление/, съответно от трети жилищен етаж нагоре /от ап.7 до ап.24/ по 7
лв. Определени са еднакви такси за ползване на общи стаи, находящи се между
жилищните етажи -по 2 лв. месечно, както и такса за ФРО по 3 лв. от всички
апартаменти, чийто размер в случая е под минималната работна заплата, но
отразява волята на общото събрание.
Съдът намира възраженията на
ответниците, досежно незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС ( в частност
това, по което дължи изпълнение от 26.07.2012г.) за неоснователни и голословни.
Съобразно чл.38 ЗУЕС решенията на
ОС на ЕС се изпълняват в определените в тях срокове, а когато не е определен
срок в тях се изпълняват в 14 дневен срок от оповестяването им. В случая релевантно за изпълнение е решението на ОС от
26.07.2012г., относно размера на събираните месечни такси за поддържане на
общите части на ЕС, ФРО и ползване на общи помещения/стаи/. Установи се
получаване на покана за провеждане на събранието срещу подпис на ответницата, а
в протокола от проведеното събрание е
отразено присъствие на собствениците на ап.11.
Освен това в настоящото
производство ответниците не биха могли да заявяват подобни възражения, тъй като
са разполагали с възможност да атакуват решенията на ОС на ЕС, които считат за
незаконосъобразни с иск по чл.40 ЗУЕС, съответно да искат спиране на
изпълнението на тези решения, както и да оспорят съдържанието на протокола по
реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС.
Наличието на специални изисквания
към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му
от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок
за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола,
подобна на официалните свидетелстващи документи. След изтичане на срока за
оспорване на съдържанието му, протокола се стабилизира и има обвързваща
етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Взетите решения
за парични вземания, доказани с препис извлечение от протокола са основание за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК /в този см. Решение № 8/24.02.2015г. по гр.д. № 4294/2014г. І г.о. ВКС
РБ/.
В настоящия процес ответниците не
представиха доказателства, че са заплатили дължимите от тях суми за поддържане
на общите части на ЕС, ФРО и за ползване на обща стая. Обстоятелството, че не живеят
в това си жилище също не ги освобождава от задължението им. Таксата за ФРО се
дължи във всички случаи от собственика на самостоятелен обект в сграда в режим
на ЕС, а спрямо таксите за поддръжка на общите части следва да има решение на
ОС на ЕС в случай, че собственика отсъства повече от 30 дни за година, като има
възможност да се намали таксата на половина. В конкретния казус общото събрание
е намалило месечната такса на ответниците за поддръжка на общите части на ЕС от
7 лв. на 3 лв., а пълната такса за ползване на обща стая те дължат, доколкото
са заели, плащали във времето, вкл. и в период след събранието от 2012г. /видно
от касовата книга/ и не освободили помещението
към исковия период от време.
Частично основателно е
възражението за изтекла давност в полза на ответниците. Задълженията за плащане
на разходите за управление и поддържане на общите части, както и сумите
събирани във ФРО са периодични вземания, които се начисляват и събират месечно.
Характера им на месечни периодични вземания, съдът определи, съобразно
правопораждащия им факт - Решение на ОС на ЕС от 26.07.2012г., по силата на
което вноските са определени по основание и размер и за събиране всеки месец.
Ето защо съдът приема, че процесните задължения отговарят на критериите,
определени от ВКС в ТР № 3/18.05.2012г. и са периодични вземания, които
съгл.чл.111, б.”б” ЗЗД се погасяват с кратка 3 годишна давност. Тъй като се
касае за периодични вземания, съдът приема, че тяхната изискуемост настъпва с
изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. от първия ден на месеца, следващ
месеца, за който се дължи плащане. С предявяването на иск по чл.422 ГПК, респ.
с депозиране на заявлението по реда на чл.410 ГПК, което е станало на
01.04.2019г. е прекъснато течението на погасителната давност. Така извън
погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва на и след 01.04.2019г. – в случая дължими и
непогасени по давност са задълженията на ответниците за периода 01.03.2016г. -
28.02.2019г. в общ размер на 288 лв. / 36 месеца по 8 лв./, за които следва да
се уважи иска. Вземането за периода от 01.03.2015г. до 29.02.2016г. в общ
размер на 96 лв. /12 месеца по 8 лв./ е погасено по давност, поради което
следва да се отхвърли.
В обобщение исковете се явяват
частично основателни до размер на 288 лв. / 36 месеца по 8 лв./ или по 144 лв.
за всеки от двамата ответници, представляваща дължими месечни такси за
поддържане на общи части на ЕС, фонд „Ремонт и обновяване” и ползване на обща
стая за периода 01.03.2016г. – 28.02.2019г., като над тази сума до пълния
предявен размер от 384 лв. / по 192 лв. за ответник/ и за периода 01.03.2015г.
до 29.02.2016г., исковете биват отхвърлени, като погасени по давност.
Съдът следва да признае за
установено вземанията по отношение на всеки ответник, тъй като липсва
солидарност. Съгласно чл. 121 ЗЗД солидарната отговорност
възниква само, ако е предвидена в закона
или ако е уговорена. В конкретния случай нито се твърди от ищеца ответниците да
са приели да дължат солидарно, нито има някакви доказателства в тази насока.
Няма и законова разпоредба, която да предвижда солидарност. Вярно е, че
ответниците са съпрузи, но не е предвидено за
вземания по чл. 30, ал. 3 ЗС те да отговарят солидарно,
включително когато притежават идеална част от вещ при условията на съпружеска имуществена
общност. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от СК от
Съобразно уважената и отхвърлена
част на претенцията съдът следва да разпредели тежестта за разноски, както в
заповедното, така и в настоящото исково производство. В заповедното
производство заявителят – ищец заплатил държавна такса в размер на 25 лв. и 75
лв. в исковото. Така ответникът дължи на ищеца
разноски в размер на 18,75 лв., за заповедното производство и 56,25 лв. в
исковото, или общо 75 лв. деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
иска.
Ответниците заплатили адвокатски
хонорар в размер на 300 лв. или ищеца им дължи разноски в размер на 75 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК в отношенията между страните, че Х.И.И.,***, пл.”***” **-**-** ДЪЛЖИ на Етажна собственост, находяща
се в гр.***, кв.”***”, бл.31, вх.Б, чрез представителя си по закон, управителя Д.Н.Д., сума в размер на 144 лв. /сто четиридесет и
четири лева/, представляваща стойност на месечни вноски за поддържане на
общи части на етажната собственост, фонд „Ремонт и обновяване” и ползване на
обща стая за периода от 01.03.2016г. до 28.02.2019г., ведно със законната лихва
за забава, считано от 01.04.2019г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
искът в останалата му част до пълния предявен размер от 192 лв. /сто деветдесет
и два лева/ за периода 01.03.2015г. – 29.02.2016г., като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК в отношенията между страните, че М.Н.К.-И.,***, пл.”***” **-**-** ДЪЛЖИ на Етажна собственост, находяща
се в гр.**, кв.”**”, бл.31, вх.Б, чрез представителя си по закон, управителя Д.Н.Д., сума в размер на 144 лв. /сто четиридесет и
четири лева/, представляваща стойност на месечни вноски за поддържане на
общи части на етажната собственост, фонд „Ремонт и обновяване” и ползване на
обща стая за периода от 01.03.2016г. до 28.02.2019г., ведно със законната лихва
за забава, считано от 01.04.2019г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
искът в останалата му част до пълния предявен размер от 192 лв. /сто деветдесет
и два лева/ за периода 01.03.2015г. – 29.02.2016г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК Х.И.И., ЕГН: **********
и М.Н.К.-И., ЕГН: **********, двамата от
гр.***, пл.”***” **-**-** ДА ЗАПЛАТЯТ на Етажна собственост, находяща се в
гр.Сливен, кв.”Българка”, бл.31, вх.Б, чрез представителя си по закон, управителя Д.Н.Д., сума в размер на 75 лв. /седемдесет и пет
лева/, общо за двамата или по 37,50 лв. /тридесет и седем лева и 0,50 ст./
за всеки един от тях, деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК Етажна собственост, находяща се в гр.**, кв.”**”, бл.**,
вх.**, чрез представителя си по закон,
управителя Д.Н.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.И.,
ЕГН: ********** и М.Н.К.-И., ЕГН: **********, двамата от гр.***, пл.”***” **-**-**,
сума в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, общо на двамата или по 37,50
лв. /тридесет и седем лева и 0,50 ст./ за всеки един от тях, деловодни
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: