№ 295/ 17.12.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Н.Трендафилов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №928 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ООД М.
В.-гр.П., ЕИК *********, против Решение №260150 от 28.06.2021г., постановено по
АНД №398/2021г. по описа на Районен съд Хасково. Твърди, че решението е
незаконосъобразно. Неправилно съдът приел, че в момента на проверката
работникът не е имал нито подписан трудов договор, нито връчено обявление по
чл.62, ал.3 от КТ за сключения трудов договор. Със свидетелски показания и
писмени доказателства се установило, че трудовият договор бил подписан сутринта
на 21.10.2020г., като бил донесен от управителя М., който след това си отишъл и
не присъствал на проверката. Регистрацията на този договор действително била
извършена по-късно - около два-три часа след проверката, което обаче било по
вина на счетоводната кантора на дружеството, а не по вина на управителите. Тези
обстоятелства имали отношение към малозначителността на деянието, доколкото
била нарушена само втората част от нормата на чл.63, ал.1 от КТ, а не цялата
разпоредба, тъй като трудовият договор бил наличен. По делото се доказало, че административнонаказващият
орган не бил извършил задължителните по ЗАНН действия по разследване на случая
и обсъждане на възраженията на жалбоподателя, с което било допуснато съществено
процесуално нарушение и това довело до противоположен по значение изход от
процеса. Освен това АУАН бил съставен в нарушение на чл.42, т.3 от ЗАНН, като непосочването
на дата и час на извършване на нарушението в АУАН и в обжалваното наказателно
постановление не отстранявало противоречието, а и не можело да бъде отстранено
по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Отразените в АУАН и наказателното постановление
обстоятелства били неверни и не съответствали на реалната фактическа
обстановка, но въззивният съд ги възприел като извършени и доказани. Съществено
били нарушени правата на наказаното лице, а това водело и до нарушаване правата
на работника, ако се тълкувала законовата разпоредба изолирано от общественоикономическия
живот и от развитието на индивидуалното отношение, тъй като посочената за
нарушена разпоредба била в защита на работника и целта ѝ била да го
предпази от полагане на труд без трудов договор. Следвало да се има предвид, че
в конкретния случай правата на работника не били нарушени, защото от
работодателя били спазени правата на работника, а това било така и понастоящем.
Счита се, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и нарушението
разкривало по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с
подобна правна квалификация. Нарушението било отстранено доброволно и едва 2-3
часа след допускането му. Работникът бил трудово ангажиран и досега, за разлика
от хилядите работници, които през периода на продължаващата пандемия нямали
работа и заплата. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде
постановено ново решение, с което да бъде отменено наказателното постановление,
както и бъдат заплатени направените разноски и за двете инстанции.
Ответната страна Д ИТ Хасково считат
жалбата за неоснователелна, като искат да бъде оставено в сила обжалваното
решение и да им бъде заплатено юрк.възнаграждение.
Окръжна прокуратура счита, че обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба
е неоснователна.
С обжалваното решение
Районен съд Хасково
е потвърдил Наказателно №26-001134/30.11.2020г., издадено от Директор на
Дирекция Инспекция по труда Хасково, с което на ООД М. В. - П., за нарушение по
чл.63, ал.2 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414,
ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева. За да
постанови този резултат, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да налагат отмяна на НП на процесуално основание. Приел е,
че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно установено и
доказано, и правилно санкционирано с имуществена санкция в предвидени законов
минимум. Въззивният съд е обсъдил
подробно, че извършеното от работодателя административно нарушение по чл.414,
ал.3, пр.4 във вр. с чл.63, ал.2 от КТ не се квалифицира като маловажно от
административнонаказващият орган, както и че този извод е съобразен с
материалния закон предвид разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ. Наред с това
въззивният състав сочи, че нарушението и не разкрива белези, отличаващи го с
липса или с по-ниска в сравнение на обикновените случаи на това нарушение
обществена опасност.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка,
която не се оспорва по делото. Съдът е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Въз основа на доказателствата е направен правилен
извод за спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП.
Същите съдържат всички необходими реквизити и са издадени от компетентни
органи, при спазване на процесуалните срокове. Налице е и съответствие между АУАН и НП относно
описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които
са били нарушени.Наказващият орган е квалифицирал
така извършеното нарушение, както и правилно и законосъобразно е приложил
съответната санкционна норма.
От събраните пред районния съд
доказателства безспорно се установява, че на посочените в АУАН и наказателното
постановление дата и място касаторът – дружество, което се явява работодател, е
допуснал лицето Н.Л. Г. на работа като комплектовач в стопанисвания от
дружеството цех за битова техника, намиращ се в гр.Хасково, Източна
индустриална зона, преди да му е предоставил екземпляр от сключен трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В чл.63, ал.2 от КТ е предвидено, че работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1. Посочените документи
следва да бъдат предоставени преди допускане на работника или служителя до
работа. За да е налице извършване на нарушението на чл.63, ал.2 от КТ е
достатъчно преди допускането му до работа на работника или служителя да не е
бил предоставен който и да е от двата документа по ал.1. В случая е безспорно
установено, че регистрацията на трудовия договор е била извършена няколко часа
след проверката – в 17,57ч. на 21.10.2020г., видно от представената справка за
приети и отхвърлени уведомления, а и не е спорно обстоятелство между страните в
настоящия спор. В този смисъл може да се направи обоснован извод за осъществено
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, като това е така и дори да се приеме, че
трудовият договор е бил връчен на работника на 21.10.2020г. Изводът се потвърждава и от представената по
делото декларация, попълнена лично от работника Г.,
че работи за дружеството от 20.10.2020г. на длъжност Работник, на обект - цех
за скари Хасково, с работно време от 08,00ч. до 17,00ч. и че няма сключен
трудов договор. Съобразно правомощията на контролните органи декларацията се явява
редовно събрана в хода на проведената административнонаказателна процедура по
реда на Кодекса на труда и същата е документ, съдържащ изричното волеизявление
на издателя си, като е допустимо и годно писмено доказателство. Поради
изложеното изводът на районния съд за наличие на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ
е правилен и законосъобразен и законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Наложената в
случая имуществена санкция е правилно определена от административнонаказавщия
орган в минималния предвиден в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ размер.
Неоснователни са твърденията за маловажност на нарушението. С оглед
правната квалификация на процесното нарушение, то попада в нормативно
изброените деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни.
Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на
чл.61 ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ.
Ката счита, че касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, касационният състав намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед крайния извод за неоснователност на касационната жалба, то
следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски, направено от
представляващия ответната страна – юрк.възнаграждение в минималния предвиден
размер от 80,00 лева с оглед чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260150/28.06.2021г., постановено
по АНД №398/2021г. по описа на Районен съд Хасково.
ОСЪЖДА ООД М. В.-гр.П., ЕИК *********, да
заплати на Дирекция Инспекция по труда Хасково направените по делото разноски
за юрк.възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.