РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 25.06.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на четвърти април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2303/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 281963/19.02.2021 г., предявена от Д.Г.Г., с ЕГН **********, адрес: ***, против З.
„Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
Ищецът Д.Г.Г. твърди, че на 29.09.2019 г., около 22.30 ч., в гр.
София, на ул. „Филип Аврамов“ с посока на движение към бул.
„Александър Малинов“, в района на кръстовището с ул. „Акад. Румен Цанев“, В.Р.Г., с ЕГН: **********,
при управление лек автомобил „Мазда 3“, с peг. № ******, при извършване на
маневра ляв завой, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на
което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с насрещно
движещия се с предимство лек автомобил „Ауди А8“ с peг. №
******, управляван от С.К.Ш..
По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-569 от СДВР, Отдел „Пътна полиция“.
Ищецът твърди, че при настъпване на описаното пътно-транспортно произшествие (ПТП) е бил пътник в лек автомобил „Мазда 3“,с peг. № ******, като е бил на задната лява седалка, с поставен обезопасителен колан.
В
резултат на ПТП, ищецът получил следните
увреждания:
-
Контузия на главата челно;
-
Разкъсно-контузна рана на главата челно в дясно;
-
Фрактура на С2 прешлен
След ПТП, ищецът бил приет за лечение УМБАЛ „Света
Анна“ АД - гр. София, където бил на интензивен болничен режим за периода от 30.09.2019 г. до 04.10.2019 г.
Ищецът
твърди, че в резултат на получените при ПТП увреждания, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неприятни усещания и
дискомфорт. Той не
можел да възпроизведе как точно се е случил инцидентът, оплаквал се още от
постоянно главоболие и световъртеж при опит да се изправи от легнало положение,
от повръщане, сънливост, отпадналост, повишена светлочувствителност, повишена
раздразнителност, загуба на координацията на мускулите и шум в ушите. Изпитвал
силни болки и в областта на шията и на гърба, и не можел да върти главата си в
каквато и да е посока. Наложило се да носи шийна яка, което било повод са
постоянен дискомфорт. Ищецът имал нужда от постоянната помощ на своите близки,
за да извършва елементарни за здравия човек действия. Инцидентът се отразил
негативно и на психиката на ищеца, който и към предявяване на исковата молба,
страдал от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, страх,
безпомощност и малоценност.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Мазда 3“, с peг № ******,
включително и на водача В.Р.Г., с ЕГН: **********.
По повод на процесното ПТП, ищецът отправил
искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, но такова не му било
заплатено.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
40 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 07.11.2019 г. до окончателното им изплащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Мазда 3“, с
peг. № ******, както и че на 07.11.2019 г., ищецът
го е поканил да му заплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди,
претърпени в резултат на процесното ПТП.
Ответникът
оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца, че процесното
ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мазда 3“,с
peг № ******. Твърди, че не е налице деликт от страна на водача В.Р.Г., с
ЕГН: **********. Ответникът оспорва механизма на ПТП, като счита, че
представените по делото доказателства нямат установителен характер относно
начина на настъпване на ПТП. Представеният Констативен протокол за ПТП не се
ползвал с материална доказателствена сила, а влязла в сила присъда не била
представена.
Ответникът оспорва претенцията на иска за
обезщетение за неимуществени вреди и по размер. Излага съображения, че
представените медицински документи удостоверявали, че на 30.09.2019 г. е бил
приет в болнично заведение, като е бил в съзнание, контактен, не напълно
адекватен сомнолентен (сънлив).
Описваният неврологичен статус бил нормален, след двукратен скенер на глава и шия не били установени данни за
травматични увреждания по отношение на главния мозък. Оценката на съзнанието
при приемането (Глазгоу кома скала) била 12 т.,
а след съответно лечени, ищецът
бил изписан с ГКС 15 т. По отношение на травмата на шиен прешлен
имало противоречиви данни, които не били
изяснени.
Евентуално, ответникът релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, като
така се поставил в превишен
спрямо нормалния риск. Поради наличието на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, обезщетението
следвало да се намали.
Ответникът оспорва и претенцията за лихви върху обезщетението. Твърди, че
е налице забава на кредитора, тъй като ищецът не е представил данни за банкова
сметка, ***. 380, ал. 3 КЗ.
Релевира
и възражение, че е налице независимо съизвършителство по смисъла на чл 53 ЗЗД
от страна на двамата водачи, тъй като водачът на л.а. „Ауди“, с peг. №
******, се е движел с превишена и несъобразена с интензивността на движение
скорост, в района на кръстовище, като с поведението си става причина за
реализиране на ПТП.
Третото
лице – помагач на страната на ответника
– З. „Л.И.“ АД оспорва иска по съображенията,
изложени от ответника. Релевира възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия ищез.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние,
вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените
вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер –
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 29.09.2019
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица № BG/02/119001946156, валидна от 14.07.2019 г. до
13.07.2020 г.,
З. „Б.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно „Мазда 3“, с peг. № ******, включително и на водача В.Р.Г..
Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 22.04.2021 г., л. 38 и сл.), а и се установява от представената Справка от базата данни
на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 11).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 29.09.2019 г., около 22.30 ч., в гр.
София, на кръстовището, образувано от ул. „Филип Аврамов“ и ул. „Акад. Румен Цанев“, е реализирано
пътнотранспортно произшествие с участници: лек автомобил „Мазда
3“, с peг. № ******, управляван от В.Р.Г., с ЕГН: **********, и лек
автомобил „Ауди А8“ с peг. № ******, управляван от С.К.Ш..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява
от приетия по делото Констативен протокол № К-569, съставен на 29.09.2019 г. от
дежурен ПТП-О„ПП“-СДВР (л. 7 от делото). Като обстоятелства и причина за ПТП, в
Констативния протокол е посочено, че на 29.09.2019 г., около 22.30 ч., в гр.
София, по ул. „Филип Аврамов“, от ж.к.
„Младост 4“ към бул. „Александър Малинов“, се е движил лек автомобил „Мазда 3“, с peг. № ******,
управляван от В.Р.Г. и в района на кръстовището с ул. „Акад.
Румен Цанев“, при маневра ляв завой, не пропуска и реализира ПТП с насрещно
движещия се лек автомобил „Ауди А8“ с peг. № ******, управляван от С.К.Ш..
На
29.09.2019 г., на В.Р.Г., с ЕГН: ********** е
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 429075/29.09.2019 г., за
деянието, описано в Констативния протокол и съставляващо нарушение на чл. 37, ал.
1 от Закона за движение по пътищата. АУАН е връчен и на нарушителя В.Р.Г. и
същият го е подписал, като изрично е посочил, че няма възражения (л. 60).
Въз
основа на АУАН № 429075/29.09.2019 г. е било издадено Наказателно постановление № 19-4332-021539/18.10.2019
г. на началник сектор „Пътна полиция“ при СДВР, с което на В.Р.Г., с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба“, за това, че на 29.09.2019
г., около 22.30 ч., в гр. София, по ул. „Филип Аврамов“, управлява личния си лек автомобил „Мазда 3“, с peг. № ******,
и в района на кръстовището с ул. „Акад. Румен Цанев“, при
извършване на маневра завиване наляво, не пропуска и става причина да реализира
ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Ауди А8“ с peг. № ******, управляван
от С.К.Ш.-
нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП. В наказателното
постановление е посочено, че след ПТП е пострадал Д.Г.Г. (и други лица)
Видно от извършеното отбелязване, наказателното постановление е било
връчено В.Р.Г., и е влязло в сила на 07.11.2019 г. (л. 59).
За установяване на процесното
ПТП, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на В.Р.Г.. Свидетелят
сочи, че на 29.09.2019 г., между 10 ч. и 10.30 ч. вечерта, е управлявал личния
си автомобил „Мазда 3“ по ул. „Филип Аврамов“ в посока бул. „Александър
Малинов“, в гр. София. Участъкът там бил леко осветен – булевардът до светофара
имал улично осветление, но на мястото на ПТП като че ли нямало. Времето било
нормално, сухо, не валял дъжд, нямало мъгла. Свидетелят карал с 40 км.ч. В
неговата посока за движение, пътното платно се състояло от две ленти, като
свидетелят се движел в лявата лента, за да предприеме завой наляво на кръстовището
с ул. „Румен Цанов“. В колата били четирима - на предната дясна седалка имало
едно момиче, Мария, а отзад били Д.Г. и братовчед му. Д. стоял зад свидетеля,
до него бил братовчед му.
Свидетелят сочи, че е дал ляв мигач при предприемане
на левия завой и при завоя наляво е настъпило ПТП с лек автомобил „Ауди“, който
идвал от насрещно движещите се автомобили и продължавал напред. Свидетелят
отнел предимството л.а. „Ауди“. В този
момент, светофарът на кръстовището бил със зелен сигнал и за свидетеля и за
водача на л.а. „Ауди“, тъй като нямал отделна секция за ляв завой, а била
една за напред и за наляво.
Свидетелят не може да определи скоростта на л.а.
„Ауди“, но сочи, че е била висока, а освен това не е бил с включени фарове.
Обяснява, че не е дал предимство на л.а. „Ауди“ защото не го е видял – не видял
нито фарове, нито светлини. Пътниците също не видели фарове.
Ударът настъпил в дясната част на автомобила на
свидетеля, в двете десни врати, броня и преден калник. Колата се завъртяла на
около 180 градуса. Имало само един удар. Свидетелят сочи, че след като левия
завой, л.а. „Ауди“ „сякаш ни забърса“ отпред при протежението на колата.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза.
Вещото лице, след като се е запознало с представените доказателства, е приело
следния механизъм на ПТП:
На 29.09.2019 г., около 22.30 ч., в
гр. София, по ул. „Филип Аврамов“ с посока на движение от бул. „Александър
Малинов“ към ж.к. „Младост 4“, се е движил лек автомобил „Ауди А8“ с peг. № ******, управляван от С.К.Ш., със скорост около 50
км./ч. Пътните условия били в тъмните часове на денонощието, на улично
осветление, при суха асфалтова настилка, като платното за движение на ул.
„Филип Аврамов“ било с 4 пътни ленти – по 2 за посока, всяка от по 3.50 метра.
Когато л.а. „Ауди“ се приближавал
към кръстовището с ул. „Акад. Румен Цанев“ срещу него в обратна посока по ул.
„Филип Аврамов“ от ж.к. „Младост 4“ към бул. „Александър Малинов“ се е движил
лек автомобил „Мазда 3“, с peг. № ******, управляван от В.Р.Г. със скорост около 40 км./ч.,
която преди кръстовището е намалил до около 25 км./ч. Достигайки кръстовището,
когато л.а. „Ауди“ се е намирал на 28 - 29 метра преди мястото на удара,
водачът на л.а. „Мазда“ е предприел ляв завой, в опасна близост до насрещния
л.а. „Ауди“, когато вече е бил в опасната зона за спиране на л.а. „Ауди“.
Поради тази причина, водачът на л.а. „Ауди“ и в този момент не е имал
възможност да спре преди мястото на удара.
Водачът на л.а. „Мазда“, навлизайки
в кръстовището се е спрял преди да навлезе в лентата на л.а. „Ауди“, а е
продължил да завива наляво къв напречната улица, поради което е настъпил
инициален удар между предния десен ъгъл на л.а. „Ауди“ с дясната страна на л.а.
„Мазда“ в зоната на задната част на предния му десен калник. След настъпилите
деформации на л.а. „Мазда“ е отблъснат по посоката на движение на л.а. „Ауди“ и
към левия за него тротоар по неговата си посока на движение, където се е спрял
завъртян на 180 градуса. Л.а. („Ауди“) поради по-високата си скорост и
по-голямата си маса е продължил напред, вероятно с отклонение надясно спрямо
движението си и се е спрял на неустановено място.
Видно
от АТЕ, причината за настъпване на
произшествието е в действията на водача
на л.а. „Мазда“, който е предприел ляв завой в опасна близост на насрещно движещия се л.а. „Ауди“, без да спре преди да навлезе в лентата
за насрещно си движение, с което е попаднал в опасната зона за спиране на л.а.
„Ауди“ и е настъпил удара. От техническа гледна точка, водачът на л.а. „Мазда“
с поведението си е предизвикал процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че
скоростта на л.а. „Ауди“ не може да се определи. Водачът на л.а. „Ауди“ е имал
възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП при скорост до
40 км./ч., която, обаче, е по-ниска от допустимата скорост от 50 км./ч.
По
делото е прието заключението по комплексната съдебномедицинската експертиза
(СМЕ), извършена от вещото лице д-р П.С.П. – специалист неврохирург и от вещото
лице д-р Е.И. – специалист образна диагностика. Вещите лица, след като са се запознали
с представената по делото медицинска документация, са приели, че в резултат на процесното
ПТП, Д.Г.Г. е получил следните травматични увреждания:
❖ Черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти:
-
Сътресение на
главния мозък;
-
Контузия с
травматичен подкожен кръвоизлив в дясна челна област на главата;
-
Разкъсно-контузна
рана на десния клепач на окото;
❖ Травма на шийния отдел на гръбначния стълб, състояща се от:
-
Контузия на
шията (Множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на
шийния отдел на гръбначния стълб).
Относно
твърденията за счупване на шиен прешлен, след подробен анализ на представената
по делото медицинска документация (вкл. изследвания), вещите лица са приели, че
промените се
дължат на анатомичен вариант - непълно
срастване на дъгите на втори шиен прешлен с тялото на прешлена, което може да е
едностранно или двустранно.
ВЛ
са констатирале, че след инцидента, Д.Г.Г. с екип на център за спешна
медицинска помощ - град София е транспортиран до спешно отделение на УМБАЛ
„Света Анна” АД София, където е постъпил на лечение в Клиниката по
неврохирургия. При постъпване е бил в леко увредено общо състояние, в съзнание,
контактен, ненапълно адекватен, сомнолентен (сънлив). Оценен по Глазгоу кома
скала /ГКС/ на 12т. (от 15т.максимално). Проведено е комплексно болнично
лечение състоящо се от: режим на легло, активно неврологично проследяване, медикаменти.
От компютърната томография без контраст на главния мозък не са установени контузионни промени в мозъчната тъкан, травматични
кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка (епидурален) или под нея (субдурален),
както и под меките мозъчни обвивки (субарахноидален). Неврологичният статус от
постъпване и през периода на болнично лечение е без данни за отпадна неврологична симптоматика. От проведените
образни изследвания на бял дроб, таз и ултразвукова диагностика на коремни
органи (УЗД), не са установени
травматични промени. Раната на десния клепач е обработен хирургично от
специалист лицево-челюстна хирургия. Хирургичната консултация е без данни за травма на гръден кош и
коремни органи. Медикаментозното лечение е включвало интравенозни вливания на
водно-солеви разтвори,обезболяващи препарати. За болките в шиен отдел е
поставена мека шийна яка. Изписан на втория ден от постъпването в ясно
съзнание, Глазгоу кома скала (ГКС): 15т. - максимален брой, без данни за отпадна неврологична
симптоматика.
При изписване са дадени характерните препоръки за пациенти със сътресение на главния мозък (забрана за употреба на кофеин и алкохолни напитки, забрана за активна умствена дейност и др.).
За контузията на шийния сегмент на гръбначния стълб (Множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния) лечебния план включва: Мека шийна яка за период от 5-7 дни за ограничаване движенията в отдела; естероидни противовъзпалителни медикаменти, обезболяващи препарати, витамини от група „В”; Физиотерапевтични и рехабилитационни процедури при необходимост;
По своя вид и тежест описаните травматични промени при Д.Г.Г. имат следната медико-биологична характеристика:
Сътресението на главния мозък, протекло с количествена промяна в яснотата на съзнание (зашеметяване,объркване), без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние (кома), е реализирало самостоятелно медико-биологичния критерий ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Контузията на шията (Множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб), без компютъртомографски данни за счупване на тела и израстъци, и разместване (луксация) и без клинични данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък е реализирала сама медико-биологичния признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Видно от СМЕ, възстановителният период за сътресението на главния мозък, при правилно проведени лечение и режим, е в границите на 3-5 седмици. При най-леката по степен на тежест черепно-мозъчна травма в мозъчния паренхим няма травматични промени, неврологичният статус е без отпадна неврологична симптоматика. Лечението обичайно приключва успешно, усложнения не се очакват.
Възстановителния
процес при контузия на шията (Множествено изкълчване и навяхване на ставите и
ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб) е индивидуален.Той зависи
основно от големината на получените травматични увреди в мускулатурата,
лигаментите и ставния апарат на шийния сегмент. Възстановяването по литературни
данни при 60% от пострадалите настъпва до
третия месец. В делото няма приложена медицинска документация за настъпили
усложнения от претърпените от ищеца травматични увреждания от което ВЛ са
направили извода, че лечението е приключило успешно.
Относно
претърпените от ищеца болки и страдания, ВЛ са посочили, че медицинската
практика няма обективен метод за оценка на болката. При сътресение на главния
мозък общо-мозъчната симптоматика от която най- честото оплакване е
главоболието с продължителност 15 – 20
дни, най-силно през първата седмица. След приключване на лечебния и
възстановителен периоди, в част от пострадалите, при емоционално и физическо
напрежение, както и при промяна в атмосферното налягане, може да имат епизоди
от главоболие, което се влияе много добре от обезболяващи медикаменти и
постепенно отзвучава.
Контузията на шията причинява болеви усещания с най-голяма интензивност в първите 15 – 20 дни, с постепенно отзвучаване. След контузия на шията в бъдеще може да се очаква ускорение на дегенеративния процес в отдела,който е с начало втората декада от живота. Обичайния период за оздравяване на мекотъканните травматични увреждания е 4-8 седмици.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната правилност и ги кредитира.
Свидетелят В.Р.Г. е разпитан и относно претърпените от ищеца неимуществени
вреди, в резултат на процесното ПТП. Свидетелят сочи, че удара, пътниците в
колата са били в „несвяст“ и не били будни.
Д. също бил в „несвяст“. Събудил се, но не знаел какво
прави там и какво се е случило. Останал в болницата за 4 дни. Свидетелят ходил
в болницата всеки ден и ги обгрижвал – ищеца и останалите пътници. През първите
два дни, Д. нямал възможност да слиза при свидетеля, защото не можел да ходи и
ползвал помощни средства за извършване на нуждите си. След това се прибрал
вкъщи и около месец и половина излизал рядко, само пред дома си. Свидетелят
ходел всеки ден на свиждане и помагал на
ищеца. Инцидентът се отразил и на психищата на ищеца. Физически се възстановил,
но трудно помнел неща, бъркал думи, повтарял някои думи по два, три пъти.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът В.Р.Г., е действал противоправно, тъй
като е допуснал нарушение на чл. 37, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), предвиждащ, че при завиване наляво за навлизане
в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Видно от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, причина за създаване на опасната ситуация и
настъпване на произшествието е в действията на водача Г., който е предприел ляв завой в опасна близост на насрещно движещия се л.а. „Ауди“,
без да спре преди да навлезе в лентата за насрещно си движение, с което е
попаднал в опасната зона за спиране на л.а. „Ауди“ и е настъпил удара. Следователно,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Б.И.“ АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява Д.Г.Г. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания;
общият лечебен и възстановител период; начина по който ПТП се е отразило на
психиката на ищеца, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП (2019 г.) и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Д.Г.Г., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 10 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51,
ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че Д.Г.Г. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като е пътувал
в автомобила без поставен предпазен колан, като така се поставил в превишен спрямо нормалния риск.
Според
свидетеля Г. при
настъпване на процесното ПТП, ищецът е бил с поставен колан.
Свидетелят сочи, че след удара, пътниците в автомобила (включително и ищецът)
са били в „несвяст“. Свидетелят откопчал колана на Д.Г. и се опитал внимателно
да го извади с помощта на очевидци. След това бил извикан екип на „Бърза
помощ“.
Вещото
лице по АТЕ е посочило, че автомобилите „Мазда 3“ са заводски оборудвани с
триточкови предпазни колани на предните две седалки и на задните външни
седалки. Ищецът Д.Г. е пътувал на задното ляво място, където коланът е
триточков.
Вещите
лица по комплексната съдебномедицинска експертиза, след като са съобразили
устройството, предназначението и действието на предпазните колани, както и
механизма на настъпване на процесното ПТП, са приели, че при инициалния удар,
тялото на Д.Г.Г. е задвижено напред и с известна дясна насоченост по посока на
ударния импулс. ВЛ са констатирали, че в медицинската документация по делото
няма описани контактни увреждания, които да индикират дали по време на ПТП,
пострадалият е бил с или без правилно поставен предпазен колан. При описания
механизъм на произшествието поставен предпазен колан ще предотврати движение на
тялото на ищеца само напред. Контузията на главата е в подкрепа на непоставен обезопасителен колан от една страна,
докато липсата на травматични увреждания от страна на гръдния кош и корема, от друга е в подкрепа на правилно поставен
колан. Поради липса на изчисление на ударната сила в съдебно-автотехническата
експертиза няма обективни данни въз основа на които да се изчисли силата на
удара, нейната насоченост и въздействие й върху телата на пътуващите в
автомобила.
Както
беше посочено, възражението за съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ
съмнение начин. В случая, това не е така, доколкото обективните данни по делото
не позволяват на вещите лица категорично да приемат, че при настъпване на
процесното ПТП, ищецът е бил без правилно поставен предпазен колан, с което е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП,
вменяваща в задължение на водачите и пътниците в МПС от категория М1, М2, М 3 и
N1,N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителни колани, с които те
са оборудвани. Поради това, възражението за съпричиняване е неоснователно,
респ. определеното обезщетение не следва да бъде намалявано.
Искът
е основателен и доказан за сумата от 10 000
лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се
отхвърли.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от
деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по-късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на 07.11.2019 г. (л. 12) Не се установява (а и не се твърди), ответникът да е
обезщетил ищеца. С оглед
на така установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението за
неимуществени вреди е дължимо ведно със законната лихва, считано от 08.02.2020 г., като претенцията за
заплащане на законна лихва следва да се отхвърли за периода от 07.11.2019 г. до 07.02.2020 г.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К.М.Д., сумата от 432.50 лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от иска (1730 лв. + 20 % ДДС = 1572 лв. х 0.31).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 375 лева от общо
направените разноски в размер на 500 лева (500 х 0.75) - депозит за експертизи
(500 лева). Доказателства за платено адвокатско възнаграждение не са представени,
поради което и такова не се присъжда, респ. възражението на ищеца за
прекомерността му е безпредметно.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 625 лева, в т.ч.: 400 лв. - държавна такса и 225 лева – депозит за експертизи (900 лв. х 0.25),
от внасянето на които, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Г.Г., с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 10 000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от Д.Г.Г. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 29.09.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 08.02.2020 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска
по чл. 493, ал. 1,
т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за
разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева и
претенция за заплащане на законна лихва, за периода от 07.11.2019 г. до 07.02.2020 г.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат К.М.Д., с
адрес: ***, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 432.50 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 375 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 625 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е постановено
при участието на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** - трето
лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: