Р Е
Ш Е Н
И Е
№385
гр. Добрич,
18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и
втора година, касационен състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КР.ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
С.САНДЕВА |
|
|
Н.КАМЕНСКА |
при участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА, изслуша докладваното от председателя касационно административно дело №
430/ 2022 год.
Производството
е по чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на „***“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, бул. ****№ 102, представлявано от управителя Н.И., чрез адв. П.А.,
срещу Решение № 441/ 19.05.2022 г., постановено по гр. дело № 2750/ 2021 г. по
описа на Районен съд – Добрич.
Касаторът
не е доволен от първоинстанционното решение, което счита за неправилно. Оспорва
извода на съда, че дружеството е ползвало процесните земеделски земи без правно
основание. Позовава се на Споразумения за масиви за ползване на земеделските
земи, изготвени на основание чл. 37в, ал. 2 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) за стопанската година 2020/2021 за
землището на с. Пчелник от 30.09.2020 г., одобрени със Заповед № ПО-09-301/
12.10.2020 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" гр. Добрич;
Споразумения за масиви за ползване на земеделските земи, изготвени на основание
чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската година 2020/2021 за землището на с.
Крагулево от 30.09.2020 г., одобрени със Заповед № ПО-09-293/ 12.10.2020 г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие" гр. Добрич и Споразумения за
масиви за ползване на земеделските земи, изготвени на основание чл. 37в, ал. 2
от ЗСПЗЗ за стопанската година 2020/2021 за землището на с. Черна от 30.09.2020
г., одобрени със Заповед № Г10-09-251/ 09.10.2020 г. на Директора на Областна
дирекция „Земеделие" гр. Добрич, от които претендира, че му е предоставено
правото на ползване върху съответните имоти. Изтъква същевременно, че касаторът
е сключил с „***“ ЕООД договор, по силата на който ползва процесните имоти.
Настоява, че този договор е напълно валиден и е породил своето правно действие,
дори и „***" ЕООД да не е бил собственик или ползвател на имотите, негов
предмет. Набляга, че при сключване на Споразуменията по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ
договорът е бил представен на ответника, който не е възразил срещу него и го
приел като основание за ползване на процесните имоти от страна на касатора.
Счита
за неправилно произнасянето на PC - Добрич и по жалбата на дружеството срещу
Заповед № РД-04-134/ 23.08.2021 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. Добрич, като прави възражение, че с нея не се извършва поправка
на очевидна фактическа грешка в Заповедта от 06.08.2021 г., а се изменя същата.
Според касатора с издаването на Заповед № РД-04-134/ 23.08.2021 г. се цели
саниране на допуснато съществено нарушение на закона при издаване на Заповед №
РД-04- 128/ 06.08.2021 г.
При
подробно изложени съображения иска отмяна на първонистанционното съдебно
решение, отмяна на оспорените пред ДРС заповеди и присъждане на сторените по
делото разноски.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. П. А.,
който поддържа жалбата по наведените в нея доводи. Претендира разноски и
представя списък за сторени такива.
Ответникът,
Областна дирекция „Земеделие“ - Добрич, чрез гл. юрисконсулт М.Д., представя
писмен отговор (л. 8), с който оспорва касационната жалба и развива подробни
съображения за нейната неоснователност. Иска да бъде оставено в сила на
решението на ДРС и да бъде присъдено на ответника юрисконсултско
възнаграждение.
В
съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
представлява от гл. юрисконсулт М.Д., която оспорва касационната жалба и
поддържа изложеното в писмения отговор. Моли да бъде отхвърлена жалбата и да
бъдат оставени в сила заповедите, предмет на първоинстанционното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич счита касационната жалба за неоснователна.
Настоящият
състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на оспорване пред ДРС са две заповеди на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – Добрич:
Жалба с
вх. № РД-12-05-746/ 20.08.21 г. касае Заповед № РД-04-128/ 06.08.2021 г. на Директора
на Областна дирекция „Земеделие“ - Добрич, с която, на основание чл. 34, ал. 1,
във връзка с чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ е наредено изземване от касатора на 117
броя имоти, земеделски земи, находящи се в землищата на с. Крагулево, с.
Пчелник и с. Черна, общ. Добричка, конкретно описани с кадастрални номера,
площ, категория и начин на трайно ползване в Таблица към Заповедта, собственост
на ДПФ, с обща площ от 1992.989 дка. В точка втора към Заповедта е посочено, че
на основание чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ в 3 (тридневен) срок от датата на
получаване на Заповедта ползвателят може да внесе по сметка на Областна
дирекция „Земеделие“ – Добрич за неправомерно ползване на имот от ДПФ сума,
представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за
стопанската 2019/2020 г. за 1977.069 дка (по КККР – 1992.989 дка), състоящо се
от 424566.53 лв. общо.
Първостепенният
съд е отхвърлил оспорването, като е приел, че жалбата е подадена в срок, от
надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, но е
неоснователна. Обсъдил е регламентацията в чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ за издаване
на заповед за изземване на неправомерно ползвани имоти и е направил извод, че е
спазена процедурата по издаване на Заповедта, разписана в чл. 47 от Правилника
за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ).
Счел е, че Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена
форма, с посочване на правното основание
за издаването ѝ. Посочил е, че основание за издаване на Заповедта е
съставеният на 28.05.2021 г. Констативен протокол за отделните землища. Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства е преценил, че издателят на
акта е упражнил правомощие по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ за изземване на имот,
който се ползва без правно основание и е оставил жалбата без уважение.
Така
постановеното решение е правилно и съответно на целта на закона да не се
допуска неправомерно ползване на чужди имоти, а в случая да не се допусне
лицето, ползвало имотите, да черпи права от съглашения без предмет. Това е
така, защото:
По
делото няма спор, че с влязло в сила Решение № 63/ 28.02.2020 г. по адм. дело №
660/ 2019 г., по описа на Административен съд - Добрич е отхвърлена жалба на ****И.
срещу Протокол А-1-5/ 26.07.2018 г. на Тръжна комисия, определена със Заповед №
РД-07- 42/ 20.07.2018 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Добрич
в частта му, касаеща землищата на с. Черна, с. Крагулево и с. Пчелник, общ.
Добричка, с която е допуснат до участие и е обявен за спечелил търга участникът
„***“ ЕООД, представлявано от ****. Няма спор, че жалбата е била относно тръжна
сесия за стоп. 2018/2019, обявена със Заповед № РД 46-177/26.03.2018 г. на
Министъра на земеделието, храните и горите, обн. ДВ, бр. 35 от 24.04.2018 г., а
имотите, предмет на търга, са обявени за отдаване за срок от 5 (пет) стопански
години.
Установено
е безспорно, че с „***“ ЕООД е сключен договор за наем по реда на чл. 47ч
ППЗСПЗЗ с № ТНЖ-18/19-1-1 със срок от една стопанска година, като преди
сключването му наемателят е заплатил сумата по договора, а от нея е приспаднат
внесеният депозит в размер на 26 320.82 лв., общо заплатен наем в размер
на 206 858.89 лв.
Решение
№ 63/ 28.02.2020 г. по адм. дело № 660/ 2019 г., по описа на Административен
съд - Добрич е влязло в сила на 20.05.2020 г.
Областна
дирекция „Земеделие“ е отчела факта, че „***“ ЕООД е правоимащо лице по
съдебното решение, като е взела предвид и, че от това дружество е преведена
сума в общ размер 89 737.16 лв. в периода 18.08.2020 г. - 14.10.2020 г.,
представляваща част от 50 % от вноската, съобразно клаузите на тригодишния
договор за наем (оставащия срок по тръжната сесия след влизане в сила на
съдебното решение) по издадена фактура от 14.08.2020 г. за сумата от
114 737.16 лв., представляваща 50 % от необходимата за сключване на
договора вноска и е счела, че такъв договор предстои да бъде сключен.
Същевременно, с оглед на неприключилото към края на стоп. 2018/2019 г. съдебно
производство, с дружеството е сключен договор за наем № ТНЖ-19/20-1-1 за нов
едногодишен срок, считано от стопанската 2019/2020 г. със срок на действие до
30.09.2020 г.
През
този период тече вече процедурата по комасация на имотите за стопанската
2020/2021 г., в това число подаване на декларации по чл. 69 от ППЗСПЗЗ от
собствениците и заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ от ползвателите до 31.07.2020 г.
и срок за корекции до 15.08.2020 г., както и заявяване за участие в
споразумения за стопанската 2020/2021 г., съгласно чл. 37в от ЗСПЗЗ.
Така, от
„***“ ЕООД с вх. № 1097/ 12.08.2020 г. е подадено Заявление по чл. 70, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021г. за участие в споразумение за землище с.
Крагулево с площ 902.176 дка, землище с. Пчелник с площ 323.104 дка и землище
с. Черна с площ 751.789 дка, които са имоти от държавния поземлен фонд (ДПФ),
като към Заявлението е приложено Решение № 63/ 28.02.2020 г. по адм. дело №
660/ 2019 г. по описа на АдмС – Добрич. Същевременно от касатора с вх. № 724/
14.07.2020 г. е подадено Заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ за няколко землища в
община Добричка, в което обаче няма заявени площи от договори за наем или
аренда за земи от ДПФ. За посочените по Заявлението на „***“ ЕООД имоти от ДПФ
на Комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ е представено от двете дружества междуземлищно
споразумение от 16.09.2020 г., с което „***“ ООД предоставя на „***“ ЕООД
земеделска земя с обща площ от 1977.069 дка в землището на гр. Алфатар, общ.
Силистра, а от своя страна „***“ ЕООД предоставя общо 1977.069 дка земеделска
земя в землищата на с. Крагулево, с. Пчелник и с. Черна, изредените по – горе
като площ земи в съответните землища).
Така
изложените обстоятелства са довели до издаването на Заповеди с №№ ПО-09-293/
12.10.2020 г., Г10-09-251/ 09.10.2020 г., № ПО-09-301/ 12.10.2020 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие" гр. Добрич, с които са разпределени масивите за ползване в
съответните три землища – с. Крагулево, с. Черна и с. Пчелник, общ. Добричка
между съответен брой ползватели, изрично посочени в качените на страницата на
ОД „Земеделие“ (ОДЗ) – Добрич ползватели. Заповедите не са обжалвани и са
влезли в сила.
Няма
спор по делото, че управителите на двете дружества са свързани лица, в
роднинска връзка по права линия – баща и син.
Настоящият
случай попада в приложното поле на чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, която норма е
доразвита в чл. 47, ал. 1, 8 и 9 от ППЗСПЗЗ. От посочените разпоредби се установява,
че общинските служби са натоварени ежегодно да извършват не по-малко от две
проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и да
информират областните дирекции „Земеделие“ за състоянието и ползването им, като
при установяване на неправомерно ползване областните дирекции „Земеделие“
изискват изземването им по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Това означава, че при
констатирано неправомерно ползване на земи от ДПФ по реда на чл. 47, ал. 8 от
ППЗСПЗЗ ОДЗ са длъжни да се самосезират, т.е. да постановят изземването им, без
да е необходимо искане на собственика - в случая министърът на земеделието и
храните, който упражнява правата на собственика на земите от ДПФ. В случая е
проведена такава проверка.
Видно
от събраните доказателства, касаторът е уведомен за започналото административно
производство. Дадена му е възможност за становище, от която той се е възползвал
и е представил такова, в което е оспорил твърдението в уведомителното по чл.
26, ал. 1 от АПК писмо, че ползва процесните земи в трите землища от ДПФ
неправомерно, като се е позовал на представеното междуземлищно споразумение с
другото дружество и на трите заповеди, цитирани по – горе.
Извършени
са проверки за ползването, вкл. теренни такива, за което са съставени надлежни
констативни протоколи.
Установено
е, че съответните земи се използват през стопанската 2020/2021 година физически
от касатора, което не се оспорва от последния.
Спор по
отношение ползването, площта на имотите и това, че последните са собственост на
Държавата, няма.
Няма
спор, че процедурата е проведена в съответствие с изискванията на закона.
Спорът
е налице ли е било годно правно основание за ползването на имотите от ДПФ от
касатора. Първоинстанционният съд е приел, че правилно административният орган
е счел, че не е налице годно правно основание и е потвърдил Заповедта по чл.
34, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Този извод на съда е правилен, доколкото цитираните по –
горе заповеди за разпределение на масивите за ползване, издадени на основание
чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, по разбирането на настоящия състав са издадени под
условие, т.е., ако правоимащото дружество, спечелило тръжната сесия, сключи
договор за наем на имота. В случая обаче е установено, че такъв договор не е
сключен, тъй като „***“ ЕООД не е заплатило дължимите вноски. След като не е
сключен договор за наем, постигнатото в тази част Споразумение е без правно
основание, съответно процесните имоти са използвани от касатора неправомерно. По разбирането на настоящия състав за
процесните имоти касаторът е участвал в Споразумението на свой риск. След като
той е приел да обработва земи, предоставени му от друго лице, е следвало да
изиска доказателства за правното основание, на което това лице предоставя
имотите. В Споразумението лицата изрично декларират, че участват „в качеството
си на собственици и/или ползватели на земеделски земи“ в съответното землище от
ДПФ. В случая предоставящото дружество – „***“ ЕООД не е било нито собственик,
нито ползвател на имоти от Споразумението, не е придобил такова качество и
впоследствие. Като не е изискал доказателства, а е приел да обработва земи от
ДПФ, за които другото лице няма сключен договор за наем с Държавата и съответно
липсва правно основание за ползването им, то касаторът се е поставил в
положение да ползва тези земи без правно основание. В този смисъл собственикът,
Държавата, правилно е предприел действия по смисъла на чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ,
според който земите, които се ползват без правно основание, се изземват по
административен ред.
Неоснователно
касаторът претендира, че междуземлищното споразумение с „***“ ЕООД е вид
договор за наем, от който може да черпи права. Това междуземлищно споразумение
не може да бъде приравнено на договор за наем, който да е годно правно
основание за ползване на имотите от ДПФ, тъй като се касае за особен предмет –
имоти държавна собственост, чието правомерно ползване е резултат от сложен
фактически състав, единият елемент от който е да има надлежно сключен с
Държавата договор за наем, по който да са заплатени съответните по ЗСПЗЗ наемни
вноски, които елементи в случая не са налице.
Освен
горното следва да се има предвид, че със Заповеди с №№ ПО-09-138/ 02.06.21 г., ПО-09-139/
02.06.21 г., ПО-09-140/ 02.06.21 г. са изменени Заповеди с №№ ПО-09-293/
12.10.2020 г., Г10-09-251/ 09.10.2020 г., № ПО-09-301/ 12.10.2020 г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Добрич, като е заличен
участникът „***“ ЕООД. Тези заповеди не са обжалвани и са влезли в сила, което
се явява допълнително обстоятелство в потвърждение на правилния извод на
административния орган и съда за липса на правно основание за ползване на
имотите.
За
пълнота следва да се отбележи, че касаторът фигурира в Споразумението и с други
земеделски земи, за които е подал с вх. № 724/ 14.07.2020 г. Заявление по чл.
70 от ППЗСПЗЗ за няколко землища в община Добричка, в които обаче няма заявени
площи от договори за наем или аренда за земи от ДПФ.
С оглед
горното, при касационната проверка се установява, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът не е допуснал
твърдените нарушения, които да съставляват основания за отмяна.
По
отношение жалба с вх. № РД-12-05-809/ 08.09.21 г. на ОДЗ, подадена срещу Заповед
№ РД-04-134 от 23.08.21 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ -
Добрич, с която е изменен срокът по първата Заповед от 06.08.21 г., касателно
заплащането на трикратния размер на рентното плащане, от тридневен на
седемдневен, решението на първоинстанционния съд също е правилно и
законосъобразно. Следва да се отбележи, че изменението е в полза на адресата на
Заповедта. От друга страна, дори да не беше налице това изменение, то,
доколкото законът предвижда седемдневен срок, е приложима нормата от закона,
която не може да бъде изменяна от административния орган, поради което това
изменение само формално привежда технически административният акт в
съответствие със закона, без да засяга по някакъв начин интересите на адресата
и като го е потвърдил, ДРС е действал съобразно закона.
С оглед
изложеното, настоящият състав приема, че решението на ДРС не страда от пороците,
наведени с касационната жалба. Потвърдените с него административни актове са
издадени от компетентен по територия, материя и степен орган - Директора на ОД „Земеделие“
- Добрич, съответстват на материалния закон, притежават предписаната от закона
форма. В производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и целта на закона е спазена - добросъвестно стопанисване на земите от
ДПФ, предвид което следва обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич,
касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 441/ 19.05.2022 г., постановено по гр. дело № 2750/ 2021 г. по
описа на Районен съд – Добрич.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: