РЕШЕНИЕ
№ 260071, 01.02.2021г.., гр.Бургас.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, осми наказателен състав,
на деветнадесети януари, две хиляди
двадесет и първа година,
в публичното заседание в следния
състав :
Председател: Петя Георгиева
Секретар : Златка Калоянова
Прокурор : ……………………
като разгледа докладваното от съдия Г.
наказателно административен характер дело номер 4978 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „М.“ ЕООД, ЕИК по Булстат * със
седалище и адрес на управление гр.********** против наказателно постановление №
353245-F392632/
15.08.2018г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на
НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева. С жалбата
се иска отмяна на обжалваното постановление, като се сочат доводи за
незаконосъобразност.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна
и е допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 01.07.2018г. в 13:48 часа е била извършена проверка на търговски обект
– павилион за дрехи, находящ се в гр.Бургас, пл.“*“,
стопанисван от „М.“ ЕООД,
ЕИК по Булстат *****. При проверката е установено, че промяната в касовата
наличност не се отчита с монтираното и работещо в обекта фискално устройство.
По време на проверката е било установено, че в обекта е имало монтирано и
въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на
проверката фискално устройство модел „Datecs DP 25 KL“ с ИН на
фискалното устройство № DT 487095 и ИН на ФП № 02487095. Констатирана
е разчетна касова наличност от фискалното устройство
- 0,00 лева, фактическа наличност – 40,00 лева, сума на паричните средства в
началото на деня – 0,00 лева, въведени пари в касата – 0,00 лева, изведени пари
от касата – 0,00 лева. Разликата между фактическата и разчетената касова
наличност от фискалното устройство и сбора на сумата на паричните средства в
началото на деня, въведените и изведените пари от касата е 40,00 лева в повече,
което не е отчетена с монтираното в обекта фискално устройство. От отпечатания
дневен финансов отчет „Х“ е установено,
че монтираното и работещо в обекта фискално устройство притежава операциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ пари в касата. Сумата на фактическите
наличности в касата е преброена от Б.Х.Ш. с ЕГН **********като управител на
обекта, като описа на паричните средства е отразен в протокол №
0343665/01.07.2018г..
За извършената проверка и направените
констатации е съставен протокол за извършена проверка сер.АА
№ 0343665/01.07.2018г., съставен на основание чл.110, ал.4 вр.
с чл.50, ал.1 от ДОПК.
На 02.07.2018г. на жалбоподателя
е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин вр.
с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
При съставянето на акта
представляващият дружеството е получил препис от него и е посочил, че обектът е
от открит тип и няма възможност за съхраняване
на оборота от дневните продажби във физическа близост до касовия апарат.
Били са откраднати дребни суми, поради което оборотът се съхранявал в
управителя, който е преброил и свои лични средства в размер на 15 лева.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са
депозирани писмени възражения.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите
обстоятелства за доказани, поради което на 15.08.2020г. е издал обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин вр.
с чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 вр.
чл.1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3000
лева.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя и не по-късно от една година от нарушението, а издаденото въз основа на него наказателно
постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок, независимо от датата
на връчването му.
Разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС
предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство
и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност,
техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът
за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая
такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
Няма спор, че процесния
павилион за дрехи е търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС,
според който „търговски обект“
е
всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни/
на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или
услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и
за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от
притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да
е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. В конкретния случай процесният обект е павилион за дрехи, разположен на открит
базар на пл.“**“ в гр.Бургас.
Като нарушена в акта и
наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване
всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във
фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно
изведени” суми. Констатираната с акта фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства, в т.ч. протокол за извършена проверка, опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката, копие от
приложения дневен финансов отчет, финансов бон и отчет на фискалната памет,
както и показанията на свидетеля М.Н., които съдът кредитира изцяло. Същите
доказват по безспорен начин от обективна страна констатираното нарушение.
Твърденията на жалбоподателя не са
подкрепени от никакви доказателства, поради което съдът приема, че същите
представляват единствено защитна версия.
Не е налице маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Законодателят е приел, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Маловажен случай е
този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на други нарушения от съответния вид. В конкретния случай не са налице
данни, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните
нарушения от същия вид.
За констатираното нарушение, административнонаказващият орган е наложил имуществена
санкция по чл.185, ал.2 от ЗДДС в размер на 3000 лева. Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по
ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал.1, а именно глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100
до 500 лева, или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Констатации в този смисъл липсват,
поради което съдът приема, че размера на наложената санкция е неоснователно
завишен. Деянието е извършено за първи път и по делото няма данни за други
нарушения на данъчните закони, поради което съдът приема, че целите на
административните наказания биха били постигнати и с по-нисък размер на
имуществената санкция, определен към минимума, а именно 500 лева. Изложените
съображения водят до извод, че наказателното постановление следва да бъде
изменено по отношение размера на наложената санкция, като същата бъде намалена
от 3000 лева на 500 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 353245-F392632/
15.08.2018г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на
НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на „М.“ ЕООД, ЕИК по Булстат ** със
седалище и адрес на управление гр.********** е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева, като намалява размера на имуществената
санкция от 3000 /три хиляди/ лева на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Председател:/П/
Вярно с оригинала:З.К.