Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на единадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5476 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл. чл.79, ал.1, вр.чл.232, ал.2, предложение първо ЗЗД с цена на иска 10819,62 лв.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от П.В.К., с ЕГН**********, с адрес: ***
против „***“ ООД, с ***, със седалище и адрес на ***авление:***, представлявано
от ***.А.В.К., в която твърди, че на 26.04.2018 г., по ч.гр.д. № 2769/2018 г. в
уважение на заявлението ни по чл. 417, т. 3 от ГПК е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение с която е разпоредено ответникът „***"ООД,
с ЕИК ***да изпълни задължението си като заплати на ищеца сума в размер на 10819.62 лв. -
главница, представляваща неплатен наем по „Договор за наем на земеделска земя
от дата 01.06.2015 г." с нотариална заверка на подписите, с Рег.№ 2301,
Том 1, Дело 42, № 48 от 01.06.2015 г. на А.И. - Нотариус в район СРС, с Рег.№
34 на Нотариалната камара, а именно: 273.20 лв. (двеста седемдесет и три лева и
двадесет стотинки) - остатък от плащанията за стопанската 2015/2016 г., 273.22
лв. (двеста седемдесет и три лева и двадесет и две стотинки) - остатък от
плащанията зо стопанската 2.016/2017 г. и 10 273.20 лв. (десет хиляди двеста
седемдесет и три лева и двадесет стотинки) - изцяло неплатен наем зо
стопанското 2017/2018 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите от 216.40
лв. - държавна такса и 2000.00 лв, - адвокатски хонорар, представляващи
разноски по заповедното производство. Твърди, че в законния срок е подадено
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Твърди, че ответника не е
изпълнил договорните си задължения и не е заплатил на ищцата дължимите суми,
произтичащи от „Договор за наем на земеделска земя от дата 01.06.2015 г.",
с нотариална заверка на подписите, с Peг.№2301. Том 1, Дело 42, № 48 от
01.06.2015 г. на А.И. - Нотариус в район СРС, с Рег.№ 34 на Нотариалната камара.
Твърди, че размерът на дължимата сума е 10 819.62 лв. Твърди, че вземането на
ищцата от ответника произтича от „Договор за наем на земеделска земя от дата
01.06.2015 г.", с нотариална заверка на подписите, с Рег.№ 2301 Том 1,
Дело 42, № 48 от 01.06.2015 г. на А.И. - Нотариус в район СРС, с Рег.№ 34 на
Нотариалната камара. Твърди, че по силата на договора, ищцата, заедно с нейните
синове се споразумяли с ответника да му предоставят за временно възмездно
ползване земеделска земя, общо 474,148 декара, находяща се в землищата на ***(точка
1 от договора). Твръди, че договорът бил сключен за срок от 3 стопански години
(точка 5 от договора), а именно за стопанската 2015 г.-2016 г., стопанската
2016 г.- 2017 г. и стопанската 2017 г-2018 г. Твърди, че с ответника се
споразумяли за годишно плащане, което да е по 65 лв. на декар, платими по
банков път, не по-късно от 30.07., преди започването на всяка стопанска година
(точка 8 от договора). Твърди, че ответникът не спазил нито веднъж поетото от
него по точка 8 от договора задължение, като плати частично и извън поетия от
него срок за 2015 Г.-2016 г. и за стопанската 2016 Г.-2017 г., а за 2017
Г.-2018 г. не е платил и до този момент. Моли, да бъде прието за установено
съществуването на вземането на ищеца от ответника „***"ООД, с ЕИК ***,
произтичащо от „Договор за наем на земеделска земя от дата 01.06.2015 г.",
с нотариална заверка на подписите, с Рег.№ 2301, Том 1, Дело 42, № 48 от
01.06.2015 г, на А.И. - Нотариус е район СРС, с Рег.№ 34 на Нотариалната камара
в размер на 10 819.62 лв., както и
законната лихва от датата на завеждане на заявлението по чл. 417 от ГПК -
26.04.2018 г. до датата на окончателното плащане. Претендира направените
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК на е
постъпил писмен отговор от ответника по делото. В съдебно заседание
процесуалния представител на ответника оспорва иска. Твърди, че образуваното
изпълнително дело, въз основа на изпълнителни листи, с които са се снабдили наемодателите
по процесние договор за наем на земеделска земя, един от които е ищцата по
делото, е била събрана сума по издадените три изпълнителни листа, но съдебния
изпълнител е изплатил сумата само на единия взискател чрез плащане на сумата по
сметка на процесуалния представителн на взискателите, която представлява и
ищцата в настоящото производство. Не оспорава дължимостта на сумата, както и
нейния размер. Признава, че земеделските земи, предмет на процесния договор за
наем са предадени за ползване от наемодателя на наемателя и той ги е ползвал
през процесния период. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в настоящото и в заповедното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за наем на земеделска земя от дата
01.06.2015 г.", с нотариална заверка на подписите, с Рег.№ 2301 Том 1,
Дело 42, № 48 от 01.06.2015 г. на А.И. - Нотариус в район СРС, с Рег.№ 34 на
Нотариалната камара, В.К.К., М.К.К.и П.В.К. се предоставили за временно и
възмездно ползване описаните подробно в договора земеделски земи общо 474,148
декара, находящи се в землищата на ***(точка 1 от договора). Договорът е
сключен за срок от 3 стопански години (точка 5 от договора), а именно за
стопанската 2015 г.-2016 г., стопанската 2016 г.- 2017 г. и стопанската 2017
г-2018 г. Съгласно т.8 от договора, уговореното годишно плащане е по 65 лв. на декар, платими по банков път, не
по-късно от 30.07., преди започването на всяка стопанска година.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема
следното от правна страна:
В тежест на ищеца по делото е да установи валидно
възникнало облигационно отношение между страните по делото по договор за наем.
Съдът намира за доказано такова. По делото е представен писмен договор за
наемно правоотношение между страните. Не се спори между страните, че е бил сключен
процесния Договор за наем на земеделска земя от дата 01.06.2015 г.", с
нотариална заверка на подписите, с Рег.№ 2301 Том 1, Дело 42, № 48 от
01.06.2015 г. на А.И. - Нотариус в район СРС, с Рег.№ 34 на Нотариалната камара.
Договора е сключен от три лица наемодатели с едно лице наемател. В договора
липсва посочване за квотите на разпределение на определеното наемно плащане
между наемодателите. Не е уговорена и активна солидарност между тях. Активна солидарност
е налице, когато всеки един от кредиторите има право да иска да получи
изпълнението на цялото вземане, като направеното вземане освобождава длъжника и
спрямо останалите кредитори. Тя никога не произтича от закона. След като в
процесния договор липсва уговорка за активна солидарност между кредиторите, то
следва, че между тях е налице разделност. Не е посочено в договора и правило
при, което се разпределя общото задължение на наемателя за заплащане на
наемната цена по делото. Щом липсва изрична уговорка за разпределяне на
вземането по договора между кретиторите- наемодатели, то същото следва да бъде
разпределено между тях по равно. Общото наемно плащане по процесния договор за
наем за стопанската 2017/2018г. е по 65 лв. на декар за 474,148 декара или общо
30819,62 лв. Дължимото наемно плащане на ищцата в настоящото производство по
процесния договор за наем е в размер на 10273,21 лв. Не се спори между страните, че ищцата е
изпълнила задължението си и е предала за временно и възмездно ползване обекта,
предмет на договора за наем на ответника по делото. Договора за наем е сключен
за срока от 01.10.2015г. до 30.09.2018г., поради което претендираното заплащане
на наемната цена за стопанската 2017/2018г. е за период, в който е съществувало
наемно правоотношение между страните. По делото не се ангажираха доказателства
от страна на ответника по делото, с които да докаже плащане на сумата. Единствено
са налице твърдения за събиране на сумата по образувано изпълнително дело,
който факт, обаче дори да бъде установен, не съставлява обстоятелство, което да
доведе до неоснователност на предявения иск. Съгласно т.9 от Тълкувателно
решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Поради
изложеното, съдът намира, че доколкото ответника не е установил плащане на
уговорената в договора наемна цена за стопанската 2017/2018г. в размер на 10273,21
лв., ответникът дължи заплащането ѝ на ищцата и предявената искова
претенция се явява основателна и доказана в размер от 10273,21 лв., за която
сума искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /24.04.2018г./ до
окончателното изплащане на сумата, а за разликата до предявения размер от 10819,62 лв. следва искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. В срок ответника по делото е направил възражение за прекомерност
на направените в запоредното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.12 от цитираното Тълкувателно решение с решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство
– относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство
съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на
разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за
присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ищцата претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение по подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение в размер на 2000 лв. Съдът намира, че заповедното
производство по ч.гр.д.№2769/2018г. не е се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което няма причина да бъде определено адвокатско
възнаглаждение по-високо от минималното такова. Минималното адвокатско
възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.7, вр.ал.1 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 600,49 лв. В
това производство ищцата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. за подаване на отговор по подадената от ответника частна
жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, по които разноски съдът
също дължи произнасяне в настоящото производство. Частната жалба е оставена без
уважение, поради което жалбоподателя- отвеник в настоящото производство следва
да понесе направените от ищцата разноски. Всички направени от ищцата разноски
за държавни такси и адвокатско възнаграждение /216,40+600,49+500 лв./ в
заповедното производство следва да бъдат възложени в тежест на ответника
съразмерно с уважената част от исковата претенция и ответника следва да бъде
осъден да плати на ищцата сумата от 1250,38 лв.
Ответника има право на разноски, направени в заповедното
производство съразмерно с отхвърлената част на предявената претенция, но
въпреки, че по делото са представени доказателства за направени такива, не е
направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за ДТ и адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част на претенцията. Ищцата претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.. Своевременно е направено
възражение за прекомерност с правно основание чл.78, ал.5 ГПК. Предявената
претенция не се отличава с висока правна и/или фактическа служност, поради
което съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в
предвидения минимум на основание чл.7, ал.1 от Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждение. Минималния размер на адвокатското възнаградение
е 854,59 лв. за предявения размер на претенцията. Тъй като по делото са
проведени четири открити съдебни заседания, следва този размер да бъде увеличен
с 200 лв. на основание чл.7, ал.8 от посочената Наредба. Следва ответника да
бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски /216,40 лв+854,59 лв.+200
лв./съразмерно с уважената част на претенцията
в размер на 1206,80 лв.
На основание чл.78,
ал.3 ТПК ответника има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част на
предявената претенция за настоящото производство, но въпреки, че по делото са
представени доказателства за направени такива, не е направено искане за
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл. чл.79, ал.1, вр.чл.232, ал.2, предложение първо ЗЗД по отношение на „***“ ООД, с ***, със
седалище и адрес на ***авление:***, представлявано от А.В.К., че дължи на П.В.К., с ЕГН**********, с
адрес: *** сумата от 10273,21 лева, в едно със лихвата за
забава върху сумата от 24.04.2018г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 1751/26.04.2018г. по ч.гр.д.№ 2769/2018г. по
описа на РС-Плевен, а за разликата от
10273,21 лв. до предявения размер от 10819,62 лева отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „***“ ООД, с ***, със седалище и адрес на ***авление:***,
представлявано от А.В.К. са плати на П.В.К.,
с ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 1250,38 лв. направени
разноски за производството по ч.гр.д.2769/2018
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „***“ ООД, с ***, със седалище и адрес на ***авление:***,
представлявано от А.В.К. са плати на П.В.К., с ЕГН**********, с адрес: *** сумата от 1206,80
лв. направени по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: