Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

 

 № 98                               **.12. 2020 год.                            гр.Ямбол                                         

 

 

                 В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                                        

Ямболският  окръжен съд,                        I-ви наказателен  състав

На  21 октомври                                                              2020 година,

В публично заседание в следния състав:

                                                                                 

                                            

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕПА ЧИЛИКОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:ПЕТРАНКАЖЕКОВА                    

                                                           КРАСИМИРА ТАГАРЕВА             

 

 Секретар :Ив.Златева

 Прокурор:Д.Люцканов

 Сложи на разглеждане докладваното  от съдия  П.Чиликова

 ВНОХД № 204 по описа  за 2020 год.

 И   ЗА   ДА    СЕ ПРОИЗНЕСЕ  ВЗЕ  ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

        Производството пред   ЯОС   е  образувано  по въззивна жалба  на  подсъдимия Ю.И.Ч., депозирана чрез служебно назначения му  защитник- адвокат Д.Д. от ЯАК,  против Присъда № 14/24.01. 2020 год., постановена по НОХД № 702/2019 год. по  описа на РС-Ямбол.

        С  атакуваната  присъда въззивникът- подсъдим Ю.Ч.  и  въззиваемият - подсъдим, двамата  от гр.Ямбол, са  признати за виновни в това, че  в  периода *******г.- *******г., в гр.Я., от различни  жилища и лек автомобил, собственост на различни физически  лица, действайки в съучастие  като съизвършители, чрез разрушаване  на прегради, здраво направени  за защита  на имот, са отнели чужди движими вещи на обща стойност  2 405 лева от владението на собствениците  им , без тяхно съгласие, с намерение  противозаконно да ги  присвоят, като макар и непълнолетни   са могли да разбират свойството и значението  на извършеното и да ръководят  постъпките си  и деянието  е  извършено в условията на продължавано престъпление, както следва :

         -На *******г. , за времето от около01.30 ч. до около 06.45 часа,в гр.Я., в къща  на  ул."******" № **подс.Ч. сам е  отнел  чужди движими вещи- парична  сума 1400 лева, от владението на  собственика  им В.И. К., без нейно съгласие, с намерение  противозаконно да ги присвои като макар и непълнолетен е  могъл да  разбира свойството  и значението на извършеното  и да ръководи постъпките си ;

          -На ******г., за времето от около **.00 ч. до  около **.**часа в гр.Я. , ж. к."********", до бл.**, от паркиран на паркинга пред вх."*" лек автомобил марка "****", модел "*****", с рег.№ *******, действайки в съучастие като съизвършители двамата  подсъдими са отнели чужди движими вещи- парична сума  от 345 лева , от владението на собственика им  В.Ж.В. от гр.П., без негово съгласие, с намерение противозаконно  да  я присвоят, като  макар и непълнолетни са могли да разбират свойството и значението на извършеното  и  да ръководят постъпките си;

          -На  *******г., за времето  от около 01.30 часа до  около 04.55 ч. гр.Я. , от къща на  ул."******"№ **, действайки в съучастие като съизвършители, чрез разрушаване на прегради  , здраво направени  за защита  на  имот, са  отнели чужди движими вещи-парична сума в размер на 300 британски  паунда, с левова  равностойност 660 лева, от владението  на собственика им М.А.А. ***, без нейно съгласие, с намерение  противозаконно  да  я присвоят, като макар и  непълнолетни са разбирали свойството и значението на  извършеното и  са могли да ръководят  постъпките  си - престъпление  по чл. 195, ал.1, т.3 и т, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК,  а за подс.И.  и във вр. с чл.195,т.7 ,вр. с чл.28, ал.1 от НК,  като в условията  на съкратено  съдебно следствие, налагащо  императивното приложение  на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК  на   двамата подсъдими са наложени  наказания  от по ЕДНА  година  и ЧЕТИРИ месеца „лишаване  от свобода", което  да  се изтърпи при   първоначален "общ"  режим.    

         Със същата оспорвана присъда двамата подсъдими  са  осъдени  да  заплатят солидарно, в полза на  държавата, направените по делото  разноски,  като на всеки  от двамата са възложени суми  в размер от по 130.71  лева, вносими  по сметката на ОД на МВР-Ямбол, Републикански  бюджет. Предвид обстоятелството, че двамата подсъдими са непълнолетни, солидарно  са осъдени да заплатят направените по делото разноски и майката на подс.И. - М.Ц.  М. и  попечителите на подс.Ч. - Г.С.Ч. и  И.П.Ч..

        С оспорваната присъда двамата  подсъдими /и техните попечители и  родители/ са осъдени  солидарно да заплатят на гражданския  ищец М.А.А. сумата от 645 лева, представляваща  обезвреда за причинените  и  имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от *******г. до  окончателното изплащане на сумата.В тежест на двамата  непълнолетни подсъдими  и техните  родители и попечители  са възложени солидарно направените  от гражданския ищец А.  съдебно  разноски  като всеки от двамата  подсъдими  е  осъден да заплати  на  А. сумата от по 60 лева.

        Във въззивната  жалба на  подс. Ю.Ч., която  е бланкетна, се развиват доводи  за  незаконосъобразност   и необоснованост на  атакувания  съдебен  акт  както и  доводи  за  явна  несправедливост  на  наложеното  наказание. Прави  се   искане  за постановяване на въззивно  решение,  с което  да се  измени  атакуваната  първоинстанционнна  присъда  като се намали размера  на   наложеното  наказание и  се приложи  условното о. по смисъла на чл.69, вр. с чл.66, ал.1 от НК. Алтернативно се настоява за налагане на наказание "обществено порицание" на непълнолетния  Ч. като при  индивидуализацията на наказанието му се съобрази  обстоятелството ,че  към инкриминирания  период подс.Ч. току  що  е  навършил **години.

         В съдебно  заседание въззивникът - подсъдим Ю.Ч. се  явява лично и със служебно назначения си защитник - адвокат Д.Д. от ЯАК. Лично и чрез защитата заявява, че поддържа  въззивната  жалба на  посочените  основания. Навеждат се доводи за явна несправедливост на атакуваната присъда, т. к. наложеното на  подс.Ч. наказание  в условията на съкратено  съдебно следствие, при  изцяло признаване на  фактите, възведени  в  обвинителния  акт и при  съдействие  за разкриване на обективната  истина, се  преценява  от защитата като прекомерно завишено и несъответно на обществената  опасност на деянието и дееца, който  към инкриминирания момент  е бил нео. и току  що е  навършил **години. Пледира се  за справедливост като  въззивната  инстанция  постанови решение  , с което намали размера на наложеното  на подс.Ч. наказание.

        В съдебно заседание  въззиваемият- подсъдим  А.И. се  явява  лично  и със служебно назначен защитник-  адвокат Р.  от ЯАК. Лично и чрез защита  си въззиваемият прави  изявление, че е доволен от постановената  от РС-Ямбол присъда  и няма претенции, поради което  и не е упражнил правото си  да обжалва.

        Попечителите на  подс.Ч. - Г.  Ч.  и И.Ч., редовно и своевременно призовани, не се явяват, не  изпращат процесуален представител  и не вземат становище  по въззивната  жалба.

        Въззиваемата  М.  М., майка на въззиваемия- подсъдим А.И., се  явява лично. Не  взема  становище  по  депозираната  въззивна  жалба.

        Въззиваемата- граждански  ищец М.  А., редовно призована, не се  явява в съдебно заседание. Чрез повереника  си - адвокат М.Г.от ЯАК, изразява становище  за частична основателност на  въззивната  жалба, т. к. към момента на осъществяване  на деянието  и двамата подсъдими са били  нео.и.  

               Представителят на ОП-Ямбол настоява  да се остави без уважение  въззивната  жалба  като неоснователна, а оспорваната  присъда на Ямболския районен съд   - да се потвърди    като  правилна, обоснована, законосъобразна и справедлива. Навеждат се доводи, че  при  индивидуализацията  на  наказанията  на двамата  подсъдими  решаващият съд е  съобразил  всички  релевантни  обстоятелства  и  несъмнено е  отчел  обществената опасност на деянието и  личната обществена опасност на всеки  от подсъдимите.

        Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната  жалба, с  доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

        Въззивната жалба е  ДОПУСТИМА  като подадена от лице , имащо право и интерес да обжалва  и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледана по същество се преценява като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,  предвид следното:

        Фактическите   положения , приети  за  установени  са правилни   и се  подкрепят  от събраните  по делото  гласни  и  писмени  доказателства. На  базата  на задълбочен и подробен   анализ   на събраните  и  приложени  доказателства  и в  изпълнение на  разпоредбата на чл. 14, ал.1   от НПК, в условията на съкратено  съдебно следствие  по  реда на чл.371,т.2  от НПК, решаващият  съд  е  достигнал  до  законосъобразни  и  обосновани  правни  изводи  за  осъществено  от двамата  подсъдими,  както  от  обективна  така  и  от  субективна  страна,  на престъпно деяние  по предявените  им  и  поддържани  от страна на прокуратурата  обвинения.

       Проверяващата  инстанция споделя приетото  за  установено  от   фактическа страна в хода на първоинстанционното съкратено  съдебно  следствие и  след  служебна  проверка, обсъждайки поотделно  и в тяхната съвкупност, събраните по делото доказателства, се  присъединява  изцяло  към  изводите на  РС-Ямбол  досежно  установеното по несъмнен начин  от  фактическа страна, а  именно:

        На *******г. , в гр.Ямбол  подс.Ч., който  е   към този момент на  **години  и 4 месеца /роден е на *** г./ и  малолетния свидетел  И. В. А., се  разхождат  из турската  махала . Преминавайки  покрай  едноетажната къща на   ул."****** " №**, подс.Ч. вижда  ,че  лявото крило  на единия  от прозорците  е  отворено  в горната му част  и  взема  решение  да  проникне  в къщата  за да  открадне  каквото  намери - пари  и вещи. За  периода  от време  между 01.30 ч. до 06.45 ч. , подс.Ч. привежда в изпълнение  взетото решение като прониква  в къщата  с помощта на малолетния свидетел , който  го  повдига  до  равнището на  перваза на отворения  прозорец. От перваза , с помощта  на  предварително подготвена пръчка, подс.Ч. достига  до  дръжката на затвореното  дясно  крило на прозореца  от вътрешната страна  и с натиск въздейства върху  заключващия се механизъм на прозореца, който поддава. Така  подс.Ч.  влиза  в дневната на дом № **на  ул."******",където  живее свид. В.И. К.. В този момент свидетелката спяла  на дивана  в същата стая,  а  работещия  телевизор  осветявал същата. Подсъдимият Ч.  вижда  оставена на стол в същата  стая  дамска  чанта, която взема  и  излиза  през вече  отворения  прозорец, хващайки се  с ръце  за рамката  му. На улицата пребърква  дамската чанта и от намереното в нея портмоне взема сумата от 1400 лева  - банкноти  с различен номинал. По обратния път,  през прозореца,  отново влиза  в къщата  и оставя дамската чанта  на  същото място. Напуска дома  на свид.К.  по  обратния  път  и се  отдалечава  от мястото ,придружен от малолетния  свидетел  А., отнасяйки  със себе си  сумата  от 1400 лева, собственост на пострадалата  свидетелка К..

        Част от  откраднатата сума  по- късно  подс.Ч. дава на придружаващия  го  малолетен свидетел И.А., който пък  от своя страна  раздава  част от своята сума на  майка  си  и на сестра си - свидетелките  Л.Ч. и  М.А.. На свидетелките  малолетният А.  не дава  обяснение  как се  е сдобил  с парите.

        Междувременно   подс.Ч. дава  част  от  парите   на свид. Д.Т.  за да му ги съхранява като не му  обяснява как се е  сдобил  с тях.

        На *******г.,  около 06.45 ч. сутринта  свид. В.К.  установява липсата на сумата  1400 лева от дамската и чанта  и се  обажда незабавно в полицията. След пристигането  на  компетентните  органи на местопроизшествието ,  незабавно е  извършен оглед/ за времето  от 08.**ч. до 09.00 ч./, в хода на който  са  иззети и запазени  дактилоскопни следи.

        Проведени са  оперативно- издирвателни  мероприятия, в хода на които  е установен  и задържан   извършителят на престъплението- непълнолетното лице Ю.И.Ч.. Проведената  с извършителя полицейска беседа установява  механизма на  осъществяване на деянието. Непълнолетният извършител Ю.Ч.   оказва  пълно съдействие  на  разследващите.

        Видно  от  заключението  на вещото лице   по назначената  и изготвена  в хода на ДП  дактилоскопна  експертиза /л.40-л.44,ДП/,  именувана  като Протокол № **1/14.08.****г. на НТЛ при ОД на МВР- Ямбол, прочетена и  приобщена  към доказателствената съвкупност  по  съответния  процесуален ред в хода на съкратеното съдебно следствие, обследваните  дактилоскопни следи,  иззети  от местопрестъплението  на  ул."******" № **в гр.Я., принадлежат на  непълнолетното лице Ю.Ч.. Експертното заключение  сочи, че  изследваните  дактилоскопни следи / общо  8 бр./, иззети в хода на огледа на местопроизшествието от вътрешната  и външната  страна на рамката на прозореца и  перваза на са същия прозорец,  от който е проникнато в къщата, несъмнено принадлежат на  Ю.Ч..

           Заключението  на  вещото лице  като  обективно, компетентно и неоспорено  от страните, обосновано  и правилно  е кредитирано  изцяло  от страна на  решаващия съд в контролирания съдебен акт. Въззивната инстанция  споделя този  извод- няма данни  за евентуална  заинтересованост от  изхода на спора  или за предубеденост на вещото лице от една страна, а от друга - същото е доказан експерт с нужния научен и професионален стаж в своята  област.

        С Протокол за доброволно предаване  от 09.008.****г./л.47,ДП/, свид. Л.П.Ч., майка  на  малолетния свидетел И.А., предава на служител на РУ на МВР -Ямбол  сумата  от 80 лева.

        С Протокол за доброволно предаване  от *******г.свид.М.В.А. предава  сумата  от 200 лева.

        С Протокол за доброволно предаване от 09.08.2020 г./л.51,ДП/ свид. Д.Т. предава  сумата от 400 лева .

        Сумата  от 680 лева  е върната срещу  разписка на  пострадалата свидетелка  В.К. /л.52,ДП/.

        На ******г., в гр.Я. непълнолетните  подсъдими  Ч. /на **години/ и А.А.И./на  ** год. и 6 мес./, заедно с непълнолетния свидетел И.В.А./род. на ***г./, се  разхождат по  улиците  на ж.к."********" в гр.Ямбол. Пред бл.**,  на паркинга пред вх.*", тримата  виждат, че  едно  от стъклата  на  паркирания  лек автомобил "**** *****",  с рег.№ ******* е  отворено- стъклото на  лява задна врата е  отворено до средата  и  е застопорена  с нарочно поставена  отверка. Подсъдимите Ч. и  И. решават  да проникнат в лекия  автомобил и  да  откраднат пари  и вещи, които  намерят. Трите  непълнолетни лица се приближават до  паркираният лек автомобил   и за времето  между  **.00 ч. до **.**ч. проникват в автомобила като  подс.Ч.  успява с ръка  да  стигне  до отверката  и да освободи застопорения  прозорец  - подпряното стъкло се  смъква до долу. С ръка, през отворения вече прозорец, подс.Ч.  отключва  предната лява врата  на  автомобила .  В купето  на  лекия  автомобил, между двете предни седалки , двамата  подсъдими и свидетеля  намират портфейл,  от който  вземат паричната сума от 345 лева, собственост на свид. В.Ж.В. от гр.П.. Празният  портфейл  подхвърлят на задната  седалка  на  автомобила  и се отдалечават  от мястото.

      По-късно  двамата  подсъдими похарчили част  от  открадната  парична сума  за храна ,  а  останалите пари предали на свид. А. за  да  им ги  съхранява. Паричната сума  свид. А.  дал на  майка си- свид. Л.Ч.,  на която не дал  обяснение  от къде  я  има.

       Междувременно, около **.15. ч. на  ******., пострадалият свидетел В.В.установява  кражбата  и  подава  сигнал в полицията.Пристигналите на място полицаи запазват местопроизшествието,  а по- късно  през деня  е  извършен оглед, чийто резултати  са обективирани  в съставения  протокол и фотоалбума към него/л.60-л.65, ДП/.

        В хода на проведените  оперативно- издирвателни  мероприятия  са  установени   извършителите  на деянието.Двамата подсъдими  и свид. А.  подробно  изясняват механизма  на   осъществяване в хода на проведените  с тях полицейски  беседи.

        Видно  от заключението  на вещото  лице  по назначената  и  изготвена  в хода на ДП  дактилоскопна  експертиза, именувана  като Протокол № 173/04.09****г. на НТЛ при ОД на МВР- Ямбол,  обследваните дактилоскопни следи, иззети в хода на  огледа  принадлежат на  непълнолетния свидетел  И.В.А.. Писменото  заключение  на  експертизата  е прочетено и  приобщено  към доказателствената съвкупност чрез прочитането му  в хода на съкратеното първоинстанционно съдебно следствие  при спазване на     процесуалните правила.

        Правилно и законосъобразно, в контролирания съдебен акт, е кредитирано изцяло заключението на в. л. по дактилоскопната  експертиза  като обективно , компетентно и неоспорено от страните.

        Свидетелката Л.Ч.  предава  на разследващите  сумата от 207 лева ,  за което е съставен протокол за доброволно предаване с дата ******г./л.92,ДП/.

        С Разписка  от ******г. на  пострадалият свидетел В.В.е възстановена  част  от открадната му сума- същият получава  сумата от 207 лева.  

        На  *******г.  двамата непълнолетни подсъдими Ч. и  И. заедно с непълнолетния свидетел И.А.  се  разхождат в турската  махала на гр.Ямбол. Преминавайки покрай дом № **  на  ул."******" ,подсъдимите Ч. и И. решават да проникнат в едноетажната къща  и да  извършат  кражба на  пари  и вещи.  За целта  двамата  подсъдими  и непълнолетния свидетел А.,  в периода между 01.30 ч. до 04.55 ч. /през нощта/, се  катерят  на сравнително невисоката  пътна врата , прескачат я  и проникват в двора. Оглеждат  къщата  и намират  счупено  стъкло  на един от прозорците, което  е заковано  отвън с фазер и  гипс- картонена плоскост,  а  отвътре- с найлон.Подсъдимите Ч. и И. с ръце  изкъртили  фазера и  гипс- картона ,  а  найлона- скъсали. През отвора подс.Ч.  проникнал  във вътрешността на къщата ,  а  другите две непълнолетни  лица  останали вън на двора. Осветлението  в стаята  ,където проникнал подс.Ч. било  включено.В същата стая  на леглото в този момент спяла пострадалата свидетелка  М.  А.  А..  Подсъдимият Ч.  вижда на табуретка в стаята дамска чанта, която взема    веднага  излиза навън  по  обратния  път. От  портмоне,  намерено в дамската чанта, тримата непълнолетни  вземат сумата от 300 британски паунда.  Тримата връщат дамската чанта с празното портмоне  обратно  в стаята  и напускат  мястото. Открадната сума е собственост на  пострадалата  свидетелка  А..  

        По-късно  през деня  двамата  подсъдими  и свид.А. наемат такси  и отпътуват за гр.С. Там се срещат със свид.С.К., която молят да  им обмени  британските  лири в български левове. не   споделят на свидетелката  как са се сдобили с британската валута. Свидетелката К. се съгласила да и м помогне  и влязла в банката, придружена от подс.И.. След смяната на парите,  подс.И. дава сумата от 20 лева на свид. К. - благодарност  за  услугата,  а  останалите  пари  двамата  подсъдими  си  разделят и  харчат за  лични нужди. Една част  от откраднатото,двамата подсъдими предоставят  и на свид. А..

        В хода на разследването , непълнолетният свидетел И.В.А.връща   част  от открадната сума- **лева предава на разследващия  орган  ведно с  1 бр. мъжко портмоне, закупено  с част  от парите, дадени му  от двамата  подсъдими - аргумент  от Протокола за доброволно предаване от 29.08.****г./л.117,ДП/.

       Видно  от заключението на вещото лице  по назначената и  изготвена в хода на ДП стоково- оценъчна  експертиза /л.202,ДП/, прочетена и приобщена към доказателствената  съвкупност  в хода на съкратеното  съдебно следствие, левовата равностойност на 300 британски  паунда  към  инкриминирата дата/*******г./ възлиза на сумата от 660 български лева.

        Обосновано и правилно,  в контролирания съдебен  акт, решаващият съд  е кредитирал изцяло  писменото заключение  на  стоково-оценъчната  експертиза като компетентно, обективно и неоспорено от страните.

        Видно  от приложената  по делото  справки  за съдимост, непълнолетният подсъдим Ю.Ч. не  е о. към монета на  осъществяване на трите  инкриминирани  деяния.

         Видно  от справката за съдимост на непълнолетния подсъдим А.  И. /л.133,ДП/, са  налице няколко  о.ия , както и три  производства за кумулация  на  вече наложени наказания  по влезли в сила присъди като от наложените на подс.И. наказания "лишаване  от свобода" няма  постановено  ефективно  изтърпяване. Видно  от същата справка , с Присъда № *******г., постановена по НОХД № ******г., вл. в сила на ******г.,  подс.А.И.  е осъден на  6 месеца "лишаване  от свобода", отложено  на осн. чл. 69, ал.1  от НК с изпитателен срок от 2  години, за  осъществено  от  непълнолетния  престъпление  по чл. 195, ал.1,т.3, вр. с чл.194,  ал.1, вр. с чл.20, ал.2 ,вр. с чл.63, ал.1 , т.3 от НК.  Именно това  о.е е пряко  относимо към  правната  квалификация  на процесната престъпна деятелност на подс.И. и както правилно и законосъобразно е констатирал  решаващият съд в контролирания  акт  - това  о.е  обуславя  осъществено деяние  в условията на "повторност"  по смисъла на чл.28,ал.1 от НК. Безспорно процесното престъпно деяние  е осъществено  от подс.И. преди да са  изтекли  законово нормираните  от чл.30 НК  5 години, считано  от момента  на изтърпяване на наказанието по  предходно  о.е.

        Видно  от заключението  на вещите  лица  по назначената и  изготвена в хода на ДП комплексна психолого- психиатречна  експертиза /л.191-л.196,ДП/, прочетена и  приобщена към доказателстевната съвкупност  в хода на  съкратеното  първоинстанционно  съдебно следствие, при  обследването на непълнолетния  свидетел И.В.А.на ******г., експертите  констатират, че  макар и  непълнолетен същия  е могъл да  ръководи постъпките както и да разбира свойството и значението на  извършеното. Двамата  експерти  са категорични , че при  осъществяване  на престъпните деяния /две  кражби/ на  25.08 и на *******г., предвид възрастта  и нивото на психична  зрялост на непълнолетния  В., съобразени  с  емоционалната  и личностова незрялост,  същият  е  проявил лекомислие. Двамата  експерти  определят  свид. В.като  склонен лесно да се поддава на внушения и влияния на други  лица, считани  от него  за  авторитети. Видно  от същото заключение, към момента  на  осъществяване на процесните  деяния, непълнолетния  свидетел е бил в лятна ваканция- същия живее  и учи във *** гр.З.,  обл.Р.

        Заключението на вещите  лица- психолог и  психиатър, като  компетентно,  изчерпателно, ясно, точно,  обективно и неоспорено от страните, правилно  и  обосновано  се кредитира  изцяло  от решаващия съд в контролирания  съдебен акт. Въззивната инстанция на свой  ред го кредитира  при липсата  на  данни  за евентуална заинтерисованост или предубеденост на вещите  лица  от изхода на спора  и  при  доказаната  им експертиза  и  професионализъм.

        Въззивникът- подсъдим  Ю.И.Ч. е роден на *** *** , б.г., н., с н.о.- у.е във ***-гр.З.,обл.Р., с постоянен адрес ***, не е о..

        Въззиваемият- подсъдим А.А.И. е роден на *** г. в гр.Я., б.г., н., с о.о.- у.в ПД"******", с постоянен адрес ***, о..

        Гореизложената  фактическа  обстановка  се  установява   от събраните  в хода  на  ДП и  проверени  в съответствие с разписаните процесуални правила   писмени , гласни  и веществени  доказателства:  свидетелските показания на В.К., И.А., Л.Ч., М.А.а, Д.Т., В.В., М.  А., Т.Т., Е.И., С.Т., С.К., М.М., И.Ч.; от писмените доказателствени  източници,  а именно :Протокол за  оглед на местопроизшествие  с фотоалбум от *******г./л.28,ДП/, Протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум от ******г./л.60-л.65,ДП/, Протокол за оглед на местопроизшествие  с  фотоалбум от *******./л.100- л.108,ДП/ , справки за съдимост /л.124 и л.133-л.140,ДП/, характеристична справка за  подс.Ч./л.149-л.151,ДП/, характеристична справка за подс.И./л.157,ДП/, протоколи  за доброволно предаване, разписки.  Фактическата  обстановка се разкрива и  от писмените  заключения  на вещите  лица  по назначените и  изготвени в хода на ДП  дактилоскопни, стоково-оценъчна и комплексна психолого- психиатрична експертизи. Фактическата обстановка се допълва  и  от  предявените на страните в хода на съкратеното съдебно следствие  веществени доказателства  и  доказателствени средства, събрани  в хода на ДП,  а именно: черен портфейл с надпис,, 2 бр. банкноти с номинали от 5  и  от 10 лева , дактилоскопни следи.

        Въззивната  инстанция намира за  обоснован и правилен  извода на решаващия съд, че направените  от  двамата  подсъдими самопризнания  по  фактите  и обстоятелствата, изложени  от прокурора  в обвинителния  акт, се  подкрепят от  събраните  и проверени в хода на ДП  доказателства - свидетелските показания  на  пострадалите В.К., В.В.и М.А., кореспондиращи  изцяло  с показанията на свидетеля- очевидец И.А. и свидетелката С.К., със свидетелските  показания на  лицата, получили  различни парични  суми  непосредствено след всяко  от трите престъпни  посегателства- свидетелите  Л.Ч., М.М. и Д.Т., с   обясненията на двамата подсъдими  от досъдебната  фаза на процеса  /макар и частично/, изцяло  кореспондиращи  с  писмените  доказателствени  източници - протоколи за доброволно предаване, разписки протоколи  за оглед на местопроизшествие  ведно  с фотоалбуми към тях, справки  за съдимост както и с приложените  по делото  веществени доказателства и доказателствени средства. Самопризнанията на двамата подсъдими, направени  в хода на съкратеното съдебно следствие,  се подкрепят и от заключенията  на вещите  лица,  изготвили  в хода на ДП  назначените дактилоскопни, стоково - оценъчнаи  комплексна  психолого- психиатрична  експертизи, прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност   по   съответния  процесуален ред. Изброените  писмени, гласни  и веществени  доказателства, са в пълна  кореспонденция  помежду  им,  взаимно се допълват  и са  еднопосочни, поради което  правилно и  обосновано  са кредитирани  изцяло  от страна на  решаващия  съд  в  контролирания съдебен акт.

        Обосновано и правилно  в контролирания  съдебен акт  са кредитирани само частично  обясненията на двамата подсъдими  от досъдебната  фаза на процеса. Въззивната  инстанция  намира  изводите  по  фактите  на решаващия съд за  правилни- несъмнено не следва да се кредитират  обясненията на двамата подсъдими в частта  им , в която  се  твърди  неучастие  на подс. А.И.  в кражбата  на  пари  от лекия  автомобил "**** *****",  собственост на пострадалия В.В.от  гр.П. ,  както  и  занижаването  на  трите суми, предмет на престъпните  посегателства. Безспорно в тази  им част  обясненията  на  подсъдимите  от  досъдебната  фаза  са в противоречие  с  показанията  на тримата  пострадали  свидетели,  които  пък са  еднопосочни и  в кореспонденция  с писмените доказателствени  източници-  протоколи  за доброволно предаване  и разписки, както и със свидетелските показания  на  С.К., Д.Т., Л.Ч. и М.А.. 

        Правилно и  обосновано  са кредитирани свидетелските показания  на С.К. като достоверни- тя  е трето лице, незаинтересовано  от изхода на спора  от една страна,  а  от друга - свидетелските   показания на  тази свидетелка  са  еднопосочни и  в кореспонденция  с показанията на пострадалата  свидетелка М.А.  и с писмените доказателствени  източници.

       Обосновано и  правилно  в контролирания  съдебен акт  са  кредитирани  като достоверни  свидетелските показания  на Д.Т., Л.Ч. и М.А.- показанията  им са в логична  последователност  и кореспонденция  с показанията на пострадалите свидетели и с писмените доказателствени източници- протоколи  за  доброволно предаване и  разписки . Тези свидетели, макар и  в много близки  родствени  отношения  с подсъдимите и свид. И.А.- свид.Т.е чичо на подс.Ч.,  а свид. Ч. и А. са съответно  майка  и  сестра на  непълнолетния свидетел А., добросъвестно  възпроизвеждат  какви суми са  им дадени, кога и при какви  обстоятелства, с което  допринасят съществено  за  установяване  на  фактическата  обстановка .

        Правилно и  обосновано  са кредитирани  изцяло  като достоверни свидетелските показания  на непълнолетния свидетел И.А.- този свидетел   добросъвестно   възпроизвежда  участието  си  в извършването  на двете  кражби   като  подробно  обяснява механизма  на тяхното осъществяване и  уточнява сумите, които са откраднати.Именно добросъвестното  излагане на фактите досежно собственото му  участие  в двете престъпни посегателства дава  аргументи и  на въззивната инстанция  да кредитира  неговите  показания. В този смисъл  настоящият съдебен състав се съгласява  с изводите на  решаващия  съд ,че не следва да се кредитират обясненията  от ДП  на  подс.Ч. и подс.И. ,  в частта  им, с която  двамата  отричат  участието на подс.И. в кражбата  на  пари от лекия  автомобил "**** *****", собственост на свид. В..

        Обосновано и правилно се кредитирани,  в  оспорвания съдебен акт, свидетелските  показания  на  М.М.- майка на подс.И.  и И.Ч.- вуйчо и  попечител на подс.Ч., доколкото тези  двама свидетели дават  сведения за  битовата, семейната и социална среда на непълнолетните  подсъдими, за близките  им контакти и  спецификата на поведението  им  преди, към момента  и след  осъществяването на всяко  от трите  престъпни посегателства.  

        При  така  установената  фактическа    обстановка, въззивната  инстанция   прави следните   правни  изводи:

        Правилно,обосновано  и  законосъобразно   РС-Ямбол   приема , че   са налице    категорични  и безспорни доказателства, които  сочат   на осъществено  съставомерно деяние   по  посочените  текстове   от НК   за всеки  от двамата подсъдими -  въззивник и въззиваем в настоящото производство.

        Правилно и законосъобразно, престъпната деятелност на  непълнолетния  подсъдим Ю.Ч. е квалифицирана  от решаващия съд като такава по чл. 195, ал.1 , т.3, р. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20,  ал.2, вр. с чл.26,  ал.1, вр. с чл.63,  ал.1, т.3  от НК като в продължаваното престъпление  по смисъла на чл.26 , ал.1  от НК влизат  общо  три на брой престъпни  деяния с обща стойност на отнетите  чужди движими вещи/пари/ от 2 405 лева.

        Правилно и законосъобразно, престъпната деятелност на  непълнолетния  подсъдим  А.И. е квалифицирана в атакувания  първоинстанционнен съдебен акт  като такава по чл.195, ал.1,т.3 и т.7, вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26,  ал.1, вр. с чл.28,  ал.1 ,вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК като в продължаваното престъпление  влизат две престъпни посегателства  и общата стойност на отнетите чужди движими  вещи/пари/ възлиза на 1 005 лева.

        Налице  са  несъмнени  доказателства  касателно  авторството на престъпното  деяние.

        Безспорно е  установено, че   подс.Ч. е  извършил сам / придружен от свид. А./ първото  от престъпните  деяния, включено в  обхвата на продължаваното престъпление - на *******г. сам е проникнал в дома на пострадалата  В.К.  и  е откраднал  от дамската и чанта  сумата от 1400 лева  - в този смисъл  самопризнанията  на подсъдимия, подкрепени  от свидетелските  показания  на  И.А., пострадалата В.К., на  майката  и сестрата на  свид. А.- свидетелките Л.Ч.  и М.А.  , както и  от свидетелските показания  на  вуйчото на  подс.Ч.- свид. Д.Т.. Авторството  на това деяние  е  установено по  безспорен начин  и  от  обективираното  в протокола за оглед на местопроизшествието и  фотоалбума към него  и заключението на  вещото лице  по  назначената и  изготвена  дактилоскопна  експертиза  ,  обследвало  иззетите  при  огледа  веществени доказателства- дактилоскопните  следи.

          Безспорно  е  установено, че в инкриминирания  период  ******г. до *******.  подсъдимите  Ч. и  И./ придружавани  от  свид.А./ са проникнали в личния  автомобил на пострадалия В.В.и  в дома на пострадалата свидетелка М.А. и са  откраднали вменените  им парични  суми, собственост на пострадалите. В този смисъл са  както обясненията  на  двамата  подсъдими и свид. И.А.  от  досъдебната  фаза на производството, подкрепени  от  протокола  за доброволно предаване на част  от откраднатите  вещи /пари/ и  разписките   за получени  от пострадалите   В.и  А.  пари, така и свидетелските показания  на С.К., обменила   открадната  английска валута в български  лева, протоколите  за оглед на местопроизшествие с фотоалбумите към тях и  заключението  на  вещото лице  по  назначената и  изготвена в ДП  дактилоскопна  експертиза. В този смисъл  са и  свидетелските показания  на  И.А.  и самопризнанията на двамата, дадени  в хода на съкратеното съдебно следствие.

         Безспорно  е доказан   и  механизмът  на  осъществяване на престъпното деяние  - в този смисъл  са  пълните    самопризнания  на двамата подсъдими, кореспондиращи   със свидетелските  показания  на пострадалите свидетели В., К. и А. и на свидетелката С.К.  досежно  третото  от престъпните посегателства, предвид извършения  обмен на  валута  в банков  клон в гр.С. .За  зясняване на механизма на  осъществяване  на  трите  престъпни деяния  , включени  в инкриминирания  период съществено  значение  имат  свидетелските показания  на  непълнолетния  И.А., т. к. той    очевидец на  осъществяването на всяко  от трите деяния.Неговите показания  касателно механизма на  осъществяване  са в кореспонденция  с писмените  доказателствени  източници- протоколи  за оглед и  фотоалбуми  към тях и еднопосочни с констатациите на вещото  лице,  изготвило двете дактилоскопни  експертизи. В логична последователност  със самопризнанията на подсъдимите  и с гласните  доказателства са  и приобщените към доказателствената съвкупност по  съответния  процесуален ред  писмени доказателствени  източници - Протоколи  за  доброволно  предаване  на част от  откраднатите  вещи /пари/ и разписки. Всички  описани  гласни и писмени  доказателства  са  последователни  и   кореспондират изцяло   помежду  си  от една страна, а от друга  са  съответни  на  веществените  доказателства- иззетите по съответния ред дактилоскопни следи. В съвкупност, доказателствата  по  безспорен начин  сочат, че двамата подсъдими на два пъти в инкриминирания период,  проникват  в лекия  автомобил на пострадалия В.и в  недвижимия  имот на  пострадалата  А., а  подс.Ч. сам прониква   в дома на пострадалата  свидетелка В.К.  като  и в трите случая  преодоляват   стъклата  на прозорците  като  вид преграда, здраво направена за защита на  вещите. И при трите  посегателства  е  идентично последващото  разпореждане  с откраднатите  чужди движими вещи - част  от  откраднатите пари  подс.Ч. и подс.И. харчат за собствени  нужди, а  друга част  раздават на свои близки, вкл. и на   свид. И.А.,  очевидец и  участник и  в трите престъпни посегателства.

        Несъмнено  от обективна страна се касае  за  квалифицирана  кражба  по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, т. к.  двамата съизвършители / а в първия  случай   подс.Ч. сам/   проникват  в домовете и в личния  автомобил "**** *****" на пострадалите  след като  взломяват    един от  прозорците и  така преодоляват прегради,  здраво  направени  за защита  на  имот.

        Както обосновано и правилно приема в контролирания  акт  първоистепенният съд, двамата подсъдими прекъсват фактическото владеене  върху вещите,  предмет  на  посегателството  им  и  установяват  върху тях свое  собствено владение  като  започват да се разпореждат с тях  от свое  име и в своя  полза/ и в полза на трети  лица/ при  пълната  липса на съгласие  от страна на  трите пострадали лица. В тази връзка са свидетелските показания  на пострадалите А., К. и В., подкрепени  от  показанията  на  свидетеля- очевидец И.А.  и на  свидетелите Д.Т., Л.Ч.  и М.А., на които са   предадени  част  от откраднатите  парични суми, кореспондиращи с пълните   самопризнания  на двамата подсъдими в условията на съкратено  съдебно следствие..  

        От обективна страна  е  безспорно, че  деянието на  въззивниците- подсъдими   не представлява маловажен случай  по смисъла на чл.93, т.9 от  НК - деянието  е  със завишена степен на обществена опасност, предвид наличието на  един,  а за подс.И. и на два признака,  определящи по- тежка  квалификация  от една страна,  а  от друга- общата стойност на  отнетите  чужди  движими вещи /пари/  предполагат  обществена  опасност,  по-висока  от обикновените случай  на  взломни кражби.

        От обективна страна е безспорно  участието  в осъществяване и на  трите престъпни деяния  на  непълнолетния  свидетел И.В.А.. Правилно  и  законосъобразно   не  е ангажирана неговата  наказателна  отговорност за деянието , осъществено  от подс.Ч.  на  *******г.- свид.А. е бил малолетен, т. е. наказателно  неотговорен предвид не навършените му **години към  инкриминирания  момент. В другите две престъпни деяния свид. И.А. няма пряко  участие,  а само придружава двамата подсъдими- въззивника Ч. и въззиваемия И., което  го прави  очевидец на механизма на осъществяването  им. Пряко  относимо към тези  изводи  е писменото заключение  на  вещите лица,  изготвили в хода на ДП  комплексната  психолого-психиатрична експертиза/ изцяло кредитирана от първостепенния  и  от въззивния съд, според което заключение  свид. И.А.  е проявил лекомислие   поради възрастовата си незрялост  от една страна, а  от друга  - участието и присъствието му  на  всяко  от трите престъпни  деяния се дължи и  на  склонността му лесно да се поддава  на  внушения  и влияния  от други  лица, представляващи  авторитети за него.

        Правилно   и  законосъобразно, в  контролирания  съдебен акт,  първостепенният съд приема, че  по  отношение  на непълнолетния    подсъдим А.  И. е налице  квалификация  на  деянието по 195, ал.1, т.7 от НК - несъмнено престъпното деяние е  осъществено в условията  на  " повторност" по смисъла на чл.28, ал.1 от НК - с влязъл в сила на ******г. съдебен акт,  постановен по НОХД  № ****г. на  РС-Ямбол ,  подс. А.И.  е признат за виновен и  осъден за  същото  по вид престъпление  като  настоящото процесно  деяние   е  осъществено  преди  да  изтече  законово  разписания  в нормата на чл.30, ал.1 от НК  5-годишен срок, който  има за начало  датата на  изтърпяване  на наказанието по цитираната предходна присъда.

        От субективна страна, и при двете деяния, включени  в продължаваното престъпление по смисъла на чл.26, ал.1  от НК,  двамата подсъдими,  а при първото деяние  подс.Ч. сам,  са  действали  с пряк умисъл  като  са съзнавали  общественоопасния  характер  и престъпната  укоримост на действията си, но  са  искали и пряко  са целели  настъпилите  противоправни  вредни  последици.  И двамата  са съзнавали, че  проникват   в чужд  имот и в чужд лек автомобил, но при създалите  се внезапни  моментни възможности  - пряко  са целели настъпилия противоправен престъпен резултат.  Несъмнено   е налице  общност на умисъла при  второто и третото престъпни посегателства, т. к. всеки  от двамата  е съзнавал  участието  и на другия  подсъдим в изпълняването  на общия  им престъпен замисъл. За подс. А.И. е  налице  и  съзнаване  на  факта,  че  осъществява  престъплението   в съучастие  с подс.Ч. , след като вече е  о.  за  същото  по вид престъпление  на "лишаване  от свобода", макар и с определяна на  условен  изпитателен срок- от влизането в сила  на последната му присъда до  първото  инкриминирано деяние  е  изминал срок само  от 7 месеца.    

      Както  обосновано и  правилно  приема  в  оспорвания  съдебен  акт  първоинстанционният съд,  несъмнено   и  от обективна и  от субективна страна, двамата  подсъдими са осъществили престъпната  си деятелност в условията  на продължавано престъпление  по смисъла на чл.26, ал.1  от НК. Несъмнено  се касае  за непродължителен период от време - три   различни дати на месец август ****г., в който период са  извършени три   деяния, еднородни  по вид, включително и по  квалифициращи  признаци  като несъмнено  е налице  еднородност на  умисъла  и вината, а  второто и третото  престъпно посегателство се  явяват продължение  на предходното - подс.Ч.  сам ,  а след това на  два  пъти  в съучастие  с подс.И.  крадат чужди движими вещи- пари, с които се  разпореждат   в своя  полза  и в полза на техни  близки  лица.

  

       ПО ВИДА И РАЗМЕРА  НА  НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

       Правилно и законосъобразно, в оспорвания   съдебен акт,  първоинстанционният съд е определил наказанията на двамата подсъдими  в  условията  на  чл.58а,  ал.1  вр. с чл.54  от НК с оглед  императивния  характер на  разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК при  развитие на процеса    по  реда на съкратеното  съдебно  следствие.

      По  отношение  на  индивидуализацията  на  наказанията  на двамата подсъдими  първоинстанционният съд  е изложил твърде  оскъдни  и  пестеливи мотиви,  отмервайки  еднакви  по размер наказания  на двамата  подсъдими от по ДВЕ  години "лишаване  от свобода", които  в условията  на съкратено съдебно следствие, с императивното приложение  на чл. 58а, ал.1  от НК  имат окончателен размер  от  по ЕДНА ГОДИНА И  ЧЕТИРИ МЕСЕЦА  "лишаване  от свобода".

       Въззивната  инстанция  не споделя  аргументите на първостепенния  съд досежно размера  на  наложените  наказания  по  отношение  и на двамата подсъдими. Налице  е  въззивна  жалба  само  от подс.Ч.,  но предвид обстоятелството, че  Ямболският окръжен съд е втора редовна  инстанция  по  фактите и по правото, то за  проверяващата инстанция  всякога  е налице  задължение  служебно  да  провери  и се  произнесе  по законосъобразността  на  оспорвания  първоинстанционнен съдебен акт. В този смисъл  настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразни  и  несправедливи  наложените  в контролирания  съдебен акт наказания  и на двамата подсъдими.   

        На  въззивникът-подсъдим  Ю.Ч. решаващият съд  е наложил наказание  от 2  години "лишаване  от свобода,  което  е  над средния  размер, предвиден в материалната  норма  с оглед приложението  на разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК - несъмнено  към инкриминирания момент подс.Ч. е непълнолетен. След редукцията  на  наказанието, предвидено по чл195,  ал.1  от НК/ от 1  до  10 години/, то следва да се  определи   в рамките от 3 месеца  до  3 години "лишаване  от свобода" и  отмереното  в атакувания  съдебен акт наказание  в условията на чл. 54  от НК  такова  от   2  години "лишаване  от свобода" е над средния  предвиден размер. Вероятно  наказанието е  отмерено  от решаващият съд при превес на отегчаващите  вината  обстоятелства - в  контролирания  акт са изброени  като такива  лошите  характеристични данни  на подс.Ч., възстановяването  само на част  от  откраднатите вещи/пари/, високата стойност  на отнетото и  изключителната  упоритост и наглост  при  осъществяване на престъпните посегателства. Решаващият съд  се е аргументирал и  с високата степен на обществена опасност  на деянието, отчитайки високия  процент на т. н. "битови кражби", които изострят  обществената нетърпимост и пораждат  високи очаквания  за справедливост  у  обществото. Въззивната  инстанция споделя  само част  от тези  аргументи. Не са  отчетени в достатъчна степен  смекчаващите   отговорността обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на  подс.Ч.  и твърде младата му възраст - към инкриминирания  момент  той не е  навършил **години, тежкото му  семейно и  социално положение - живее  и учи във *** гр.З.,  обл.Р.,  а когато се прибира във ваканциите  живее  при попечителите  си. Неправилно е съобразено като  отегчаващо отговорността  на  непълнолетния  подсъдим Ч. възстановяването на част  от откраднатите  парични  суми- трайната съдебна практика  сочи, че  това всякога следва да се  отчита  като смекчаващо, а не като  отегчаващо  отговорността  обстоятелство. При  размер на минималната  за страната  работна  заплата  за  ****г. от  510 лева, общата стойност  на  откраднатите  пари   от подс.Ч. - 2405 лева  не следва  да се  приемат и  отчитат като завишена  стойност, която  да води  до  приемането на това обстоятелство  за отегчаващо  такова.  

        В съответствие  с гореизложеното проверяващата  инстанция  намира, че на непълнолетния  подсъдим Ч. следва  да се наложи наказание от  ЕДНА година  "лишаване  от свобода"  при  превес на  смекчаващите отговорността  обстоятелства, което наказание  е около и  под средния  размер , предвиден в материалната норма,  след редукцията му  по чл.63, ал.1 , т.3  от НК. Въззивната инстанция  споделя  изводите  на  решаващия  съд ,че  не са налице  предпоставките  за приложение  на нормата на чл.55,  ал.1  от НК и наказанието следва да се  определи  в условията на чл.54 от НК. След приложението  на  императивната  норма на чл.58а, ал.1 от НК, предвид развитието на процеса  по реда на  съкратеното  съдебно следствие  и намаляването му  с 1/3 наказанието  "лишаване  от свобода" ,което  следва да се наложи  на подс.Ч.  е  в окончателен размер  от ДЕСЕТ МЕСЕЦА "лишаване  от свобода". Така отмереното наказание  по вид и размер, според  проверяващата  инстанция,  е  справедливо и  относимо , съответно  е на  обществената  опасност на деянието  и сравнително ниската  обществена опасност на дееца  и с него ще се постигнат целите  на  специалната и  генерална превенция  по смисъла на чл.36 от НК.          

         Правилно и законосъобразно   на  непълнолетния  подсъдим Ч.  в оспорвания  съдебен акт е  определен първоначален "  общ"  режим на  изтърпяване  на  наказанието - аргумент  от нормата на чл. 191, ал.2  от ЗИНЗС,  уреждаща статута на непълнолетните  лица  , осъдени  на "лишаване  от свобода". Обосновано и законосъобразно  е  прието, че  за превъзпитанието на непълнолетния Ч.  е  необходимо  изолирането  му    от обществото, т к. всички възпитателни мерки, в т.ч. и настаняването  му  във ***, не  са постигнали целения  възпиращ и  превантивно- възпитателен  ефект .  

        На  въззиваемият- подсъдим А.  И. решаващият съд е   отмерил  еднакво  по размер наказание  с това, което е  определил на непълнолетния  въззивник Ю.Ч. -  наказание  от 2 години   "лишаване  от свобода",  което  е над  средния  законов размер, предвиден в нормата на чл.195,  ал.1  от НК / предвиждаща наказание  от  1  до 10 години/ след редукцията  по чл.63,  ал.1,т.3  от НК - несъмнено  подс.И. е непълнолетен към  инкриминирания  период  и на него следва да  се определи наказание  в рамките, предвидени за непълнолетни, а именно  от 3 месеца до  3 години "лишаване  от свобода".  В условията на чл.54  от НК  наказанието  на  подс.И. е   определено в оспорвания  съдебен акт  при превес на отегчаващите  отговорността  обстоятелства, но при  наличната  оскъдност на  аргументите в тази посока, въззивната инстанция  намира за необходимо   да  изложи  следното: обосновано и  правилно  като  отегчаващи  отговорността обстоятелства са отчетени  предишните  о.ия   и  лошите  характеристични данни  на непълнолетния подсъдим И., но  неебосновано и  неправилно  като  такива  са отчетени относително високата  стойност на  отнетите вещи  и  обстоятелството, че само част от вещите / пари/ са възстановени  както  и   изключителната наглост и цинизъм  при осъществяване на  престъпните посегателства. На първо място е  трайна  съдебната практика  както на инстанционните съдилища, така и на ВКС, че  връщането  на част  от  отнетите  с престъплението вещи  всякога  се  отчита  като смекчаващо  отговорността  обстоятелство,  а на второ място  стойността на  отнетите  вещи  при двете престъпни посегателства, в които  участва  непълнолетния  И.  възлиза на  общата сума от  1005 лева,  което на  фона  на минималната   за страната  работна заплата  от 510 лева  за  ****година е  в размер  на  по- малко  от  2 минимални работни заплати. Въззивната  инстанция намира  за некоректен извода  на първоинстанционния  съд, че  престъпните деяния,  включени  в продължаваното престъпление  по чл.26, ал.1  от НК,  се отличават с изключителен цинизъм и наглост-  внимателният анализ на доказателствената съвкупност  сочи, че  по- скоро  трите  непълнолетни  лица /двамата  подсъдими и  свид.А./ са се възползвали  от проявената  небрежност  от  собствениците  на откраднатите  вещи  при тяхното съхраняване - лекия  автомобил на  пострадалия В.В.е бил с повреден заключващ се механизъм на едно  от стъклата, което  е  подпряно  с отверка  и не е затворено  до край ,  а  един  от   прозорците   в дома на пострадалата  А.  е без стъкла като същите  са  заменени с фазер и найлон.

        Проверяващата инстанция   споделя  изводите  на  първостепенния  съд, че  подс.И.  е  личност със завишена   обществена опасност  и  трайни престъпни навици, предвид предишните му  о.ия  и криминални прояви-  аргумент от справката  за  съдимост и  характеристиката на непълнолетния  подсъдим.Правилно  в този смисъл  е съобразено  и  обстоятелството, че процесните престъпни деяния подс.И.  осъществява само  няколко месеца  ,след влизане в сила на последната му  присъда, която  отново е  за същото  по  вид престъпно посегателство.

        Гореизложеното  аргументира  въззивната инстанция  да  намали  размера  на  наложеното  на подс.И. наказание "лишаване  от свобода" като  отмери наказание  от  ЕДНА година  "лишаване  от свобода"  при  превес на  смекчаващите отговорността  обстоятелства, което наказание  е около и  под средния  размер , предвиден в материалната норма,  след редукцията му  по чл.63, ал.1 , т.3  от НК. Въззивната инстанция  споделя  изводите  на  решаващия  съд , че  не са налице  предпоставките  за приложение  на нормата на чл.55,  ал.1  от НК и наказанието следва да се  определи  в условията на чл.54 от НК. След приложението  на  императивната  норма на чл.58а, ал.1 от НК, предвид развитието на процеса  по реда на  съкратеното  съдебно следствие  и намаляването му  с 1/3, наказанието  "лишаване  от свобода", което  следва да се наложи  на подс.И.  е  в окончателен размер  от ДЕСЕТ МЕСЕЦА "лишаване  от свобода". Така отмереното наказание  по вид и размер, според   контролиращата   инстанция,  е  справедливо и  относимо , съответно  е на  обществената  опасност на деянието  и дееца  и с него ще се постигнат целите  на  специалната и  генерална превенция  по смисъла на чл.36 от НК.

        Правилно и законосъобразно   на  непълнолетния  подсъдим И.,  в оспорвания  съдебен акт, е  определен първоначален "  общ"  режим на  изтърпяване  на  наказанието - аргумент  от нормата на чл. 191, ал.2  от ЗИНЗС, уреждаща статута на непълнолетните  лица, осъдени  на "лишаване  от свобода". Обосновано и законосъобразно  е  прието, че  за превъзпитанието на непълнолетния И.  е  необходимо  изолирането  му от обществото, т к. всички възпитателни мерки, в т. ч. и настаняването  му  във *** и  предишните  му  о.ия  не  са постигнали целения  възпиращ и  превантивно- възпитателен  ефект . Тук правилно  е  оценено  и  обстоятелството, че процесните  престъпни деяния, включени в продължаваното престъпление  по чл. 26,  ал.1  от НК са  осъществени  от подс.И. в условията на  "повторност"  по смисъла на чл.28, ал.1  от НК.

        Предвид горното  , въззивнъта  инстанция  намира  за неоснователно  възражението на защитата на  подс.Ч.   за налагане  на  наказание "обществуено порицание" с приложение  спрямо непълнолетния  подсъдим на нормата на чл.55,ал.  от НК. Съобразявайки изброените   отегчаващи и  смекчаващи  обстоятелства, първостепенният съд   правилно  и  обосновано,  е приел  липсата  на  основания  да приложи  разпоредбата на чл.55,  ал.1  от НК и за двамата  подсъдими. Този извод  на  решаващият съд  изцяло се споделя  от проверяващата  инстанция-  изброените   смекчаващи  отговорността /допълнени  изчерпателно  от  настоящия  състав/ обстоятелства не са нито многобройни, нито  изключителни  по своя  характер  за да  аргументират  приложение на разпоредбата на чл. 55,  ал.1 от НК. В тази връзка   въззивният съд намира за неоснователни  доводите на защитата на подс.Ч. за   недооценяване в достатъчна степен от първоинстанционния  съд  на   направените  от двамата самопризнания  в  хода на ДП, които са  имали    роля за   установяване на обективната  истина  и несъобразяване  на възрастта  на непълнолетните  извършители. Проверяващата  инстанция  намира, че  контролирания съд  е изпълнил задължителните  указания  на  ТР№1/2009 г.на ОСНК на ВКС, според което всякога  щом самопризнанието на дееца  е довело  до  разкриване на обективната истина, то това самопризнание  следва да се тълкува като смекчаващо  отговорността  обстоятелство, наред с основната му  роля в хода на съкратеното съдебно следствие. Именно  така  е сторил  решаващият съд в  атакувания  съдебен акт- несъмнено са взети предвид самопризнанията на двамата  подсъдими като  смекчаващи  отговорността  обстоятелства  като е  съобразена и  отчетена несъмнената  им роля при разкриване  на обективната  истина. Възраженията  на  защитата  по  размера  на наказанията  се  съобразиха  от въззивната инстанция по наведените по- горе  аргументи, но те не променят  извода  за липсата  както на многобройни,така  и на  изключителни  смекчаващи  отговорността  обстоятелства, които  да доведат  до  определяне на наказанията  на двамата непълнолетни  в условията на чл.55,  ал.1  от НК.

 

        ПО  ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

 

        Обосновано , правилно и законосъобразно  в оспорвания  съдебен акт е  прието,че   предявеният  от пострадалата  свидетелка М. А. против двамата  подсъдими граждански  иск за  имуществени вреди  ес правно  основание  по чл. 45  и чл.48 от ЗЗД  като в случая  деликтната  отговорност следва да се носи  и от  родителите и  попечителите на двамата подсъдими солидарно, предвид обстоятелството че те  са непълнолетни. 

          Правилен и  законосъобразен  и е изводът на  решаващия  съд   за частична основателност на гражданския  иск предвид само частичното му  доказване  по  размер.Предвид признаването на двмата подсъдими  за виновни  в осъществено в съучастие   престъпление  по чл.195,  ал.1 от НК, то предявеният граждански иск несъмнено е  основателен. Доказателствата по делото сочат, че  макар  с протоколи  за доброволно предаване   да са  върнати  пари  на  обща стойност от **лева , то  няма  данни  на  пострадалата  такава сума  да  е възстановена - липсва  и разписка , която  да удостоверява такова  възстановяване. В този смисъл правилно, законосъобразно и  обосновано  непълнолетните  подсъдими Ч. и  И.    и  техните  попечители/ на Ч./  и родители/ на И./, са  осъдени  солидарно  за  заплатят на гражданския  ищец А.  сумата  от 645 лева /660 -**/, обезвреда  за причинените  и имуществени вреди  като  законосъобразно  е отхвърлен като  недоказан  и неоснователен  гражданския  иск до  пълния  му предявен размер от 660 лева. Правилно и законосъобразно  сумата  е  присъдена ведно  със законната лихва, считано  от датата на  увреждането- *******г. до  окончателното и изплащане, Сумата  от 15лева  е  приложена  като веществено  доказателство по делото   и същата не следва  да се  възлага   в тежест на подсъдимите, които според деликтната  отговорност дължат репариране  само на  реално  причинените вреди.

       

        ПО  РАЗНОСКИТЕ:

        Правилно е при този  изход на делото, след като  двамата подсъдими са признати за виновни,  в тяхна тежест  да се присъдят направените по делото разноски. В този смисъл, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, законосъобразно и правилно, двамата подсъдими ведно  с техните  попечители  и родители са осъдени   да  заплатят  направените  по делото  разноски     в размер   от по 130.71 лева за всеки  един, вносими по сметката на ОД на МВР-Ямбол, Републикански  бюджет, както и сумата от по 10 лева -ДТ върху  уважения  размер на  гражданския  иск, вносими  по сметката на ЯРС,Бюджет на съдебната власт.

        Правилно и  законосъобразно,  в тежест на двамата непълнолетни подсъдими  и на техните  попечители  и родители, са възложени  направените  от гражданския  ищец  и частен  обвинител М.  А.  разноски  като всяко  от  шестте лица  е осъдено  да заплати  на  А.  сумата  от по 60 лева- разноски  за  адвокатско възнаграждение.

 

        ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ  ДОКАЗАТЕЛСТВА:

        Правилно и  обосновано  в атакуваният съдебен акт   решаващият съд се  е разпоредил  с веществените доказателства  като е  постановил сумата  от **лева, която  е на съхранение  в ОП-Ямбол, да се предаде на  пострадалата А. - това несъмнено  са част  от парите,  откраднати  от дома на  А., които след обмяната на  британската валута в български пари ,х са предадени на свид. И.А. за съхранение.

        Правилно  е приложена  и нормата на чл. 53, ал.2, б."б"  от НК и  в полза на държавата  е отнет  1 бр. черен мъжки кожен портфейл, собственост на  свид.И.В.А.- налице са безспорни  доказателства, че  тази вещ е  придобита с част от  откраднатите  пари.  

        Предвид гореизложеното атакуваната присъда следва да се ИЗМЕНИ само в частта и касателно  размера на  наложените на двамата  подсъдими   наказания, които следва да се намалят,  а в останалата и част   -  да се потвърди като ЗАКОНОСЪОБРАЗНА, ПРАВИЛНА , ОБОСНОВАНА  И  ПОСТАНОВЕНА ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА.  

        Ето  защо  и на осн. чл. 337, ал.1,т.1 вр. с чл. 334, т.3  НПК, Ямболският  окръжен съд ,

 

                                         Р    Е    Ш    И :

 

        ИЗМЕНЯ  Присъда № 14/24.01.2020 год., постановена по НОХД № 702/2019г. на Ямболския  районен съд като НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимите Ю.  И.Ч., ЕГН ********** и А.А.И., ЕГН **********  наказание "лишаване  от свобода" от една година  и четири месеца на по ОСЕМ МЕСЕЦА .

        ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в ОСТАНАЛАТА  И ЧАСТ.

        Решението  е  окончателно.    

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.