РЕШЕНИЕ
№ 6234
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110151375 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от В. С. А. срещу
„К.“ ЕАД, за заплащане на сумата 334,03 лева (след допуснато изменение на
иска по реда на чл. 214 от ГПК) , представляваща платени без основание суми
по Договор за потребителски кредит №2732296/25.02.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на искова молба до окончателно
й изплащане; и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от В. С. А. срещу
„А.Т.“ ЕООД, за заплащане на сумата 628,84 лева (след допуснато изменение на
иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща платени без основание суми по
договор за предоставяне на поръчителство от 25.02.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на искова молба до окончателно й
изплащане.
Твърди се, че между ищеца и отв. „К.“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит №2732296/25.02.2023 г. за заемна сума 6789,12 лв.,
дължима за 24 м., а за обезпечение на същия и договор за предоставяне на
поръчителство от 25.02.2023 г. с отв. „А.Т.“ ЕООД. Задълженията по двата
договора са предсрочно погасени на 02.05.2023 г., като ищецът е заплатил сумата
общо 7832,51 лв. Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен като сключен
в нарушение на правилата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за форма на договора, в същия
липсвали волеизявленията на страните, в т.ч. не отговаря на изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за
потребителския кредит. Договорът не бил сключен нито на хартия, нито на „друг
траен носител“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК и липсвали саморъчни и
електронни подписи. Договорът за кредит бил недействителен поради
1
нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, т. 20 от ЗПК - кредиторът е обявил само
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР и липсва
посочване на останалите компоненти от лихвения процент, по см. на чл. 11, ал. 1,
т. 9 от ЗПК, както и методика на формиране на ГПР, компоненти, допусканията,
които са използвани при изчисляването на разходите. Счита, че
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е следвало да
се включи при изчисляването на годишния процент на разходите, тъй като
договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство са сключени в един и същи ден, двете ответни дружества са
„свързани лица“, както и че кредиторът е включил размера на възнаграждението
за гарант в погасителния план, който визуализира в потребителския профил на
клиента. Ищецът намира, че договорът за кредит е недействителен поради
противоречие на клаузата за възнаградителна лихва от 40 % с добрите нрави.
Уговорката по чл. 4 от договора, която предвижда изискване за предоставяне на
обезпечение, е недействителна на осн. чл. 21, ал.1, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл.
145, ал. 2, т. 5, т. 19 от ЗЗП. Поддържа нищожност на договора за предоставяне
на поръчителство поради противоречието му със закона и неговото заобикаляне,
липса на основание, противоречие с добрите нрави. Пояснява, че общото
парично вземане, което ищецът има срещу „К.“ ЕАД е разликата между
заплатената по заема сума и чистата стойност по кредита.
Ответникът „К.“ ЕАД не спори, че е сключен договора за кредит, по който
е усвоена цялата главница, като пояснява, че заемната сума била 6000 лв., а
789,12 лв. е застрахователна премия; при ГЛП – 35 %, а не както сочи ищеца 40
%, ГПР – 42,30 %, а не посочения от ищеца – 48,21%. Не спори и по сключване
на договора за предоставяне на поръчителство. Признава, че е получил по
договора за кредит плащане от сумата 50 лв., с която е погасена дължимата
договорна лихва. Договорът е действителен, на осн. чл. 16, ал.1, вр. чл. 13, ал. 4
от ЗЕДЕУУ. Поддържа, че договорът има необходимото съдържание по чл.11,
ал.1, т. 10 от ЗПК, в приложение №1 към договора по ясен и разбираем начин са
посочени допускания, фиксирания лихвен процент, а в т.6, р. 1 от ОУ за целите
на договора е прието, че една календарна година е 360 дни. Настоява, че
възнаграждението по договора за поръчителство не е общ разход по кредита и не
следва да се включва него, тъй като е допълнителна услуга и не е задължително
условие за сключване на договора за кредит. Намира, че размера на уговорената
възнаградителна лихва съответства на предвидения максимум в ЗПК.
Ответникът „А.Т.“ ЕООД не спори по сключването на договорите, както и
че за предоставяне на поръчителство е уговорено възнаграждение 5369,73 лв., а
не 8663,76 лв., както твърди ищеца. Не спори, че е получил по договора за
предоставяне на поръчителство плащане за възнаграждение от сумата 50 лв.
Счита, че процедурата по кандидатстване за отпускане на заемните средства
предпоставя взимането на информиран избор от ищеца за сключване на договора
за предоставяне на поръчителство.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че В. С. А., като кредитополучател, „К.“ ЕАД, като
кредитодател, са сключили Договор за потребителски кредит
№2732296/25.02.2023 г., по който е извършено плащане за сумата 50,00 лв., с
която е погасено вземане за договорна лихва; В. С. А., като потребител, и „А.Т.“
ЕООД като поръчител, са сключили договор за предоставяне на поръчителство
от 25.02.2023 г., по който е извършено плащане за сумата 50,00 лв., с която е
2
погасено вземане за възнаграждение на поръчителя; едноличен собственик на
капитала на "А.Т." ЕООД е "К." ЕАД.За да възникне правото на парично вземане
по иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/ процесната
сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/ тя е постъпила в имуществения
комплекс на ответника; и 3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца
в патримониума на ответника е без правно основание /не е бил налице годен
юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите
две предпоставки.
Събраните писмени доказателства и съдебна счетоводна експертиза,
преценени заедно и поотделно по реда на чл. 179 и чл. 202 от ГПК, дават
основание на съда да приеме, че ищецът е заплатил на отв. „К.“ ЕАД сумата в
общ размер на 7751,99 лв., от които 6789,12 лв. са отнесени за погасяване на
главница, 334,03 лв. – на възнаградителна лихва, а сумата 628,84 лв. – на
възнаграждението по договора за поръчителство. Вещото лице установява, че
счетоводните книги на отв. „А.Т.“ ЕООД е отразено, че е получило сумата
628,84 лв. в изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство. При
установяване на посочените обстоятелства, в тежест на всеки от ответниците е
да докаже, че за него съществува правно основание да задържи полученото, в т.ч.
че оспорените клаузи, по които е платено са индивидуално уговорени;
евентуално, че го е върнал.
От Договор за потребителски кредит № 2732296/25.02.2023 г. и
приложение № 1 към него се установява, че ответникът „К.“ ЕАД, като кредитор,
предоставя на ищеца, като потребител, заемни средства от 6789,12 лв., от които
6000 лв. – главница и 789,12 лв. – застрахователна премия , с фиксиран лихвен
процент 35,80 %, ГПР – 42,30 %, с обща сума за връщане – 9676,39 лв., в срок 24
месеца. Видно от чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, с което кандидатства за
получаване на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, по договора са
налице две възможности: да предостави банкова гаранция в 10- дневен срок от
подаване на заявлението за кандидатстване за кредит или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице в срок
от 48 часа от подаване на заявлението. В този случай срокът за одобрението на
заявлението е 24 часа от предоставянето на обезпечението.Според чл. 4, ал. 2 от
договора, в случай че в посочения срок кредитополучателят не предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено.
А клаузата на чл. 4, ал. 3 предвижда, че в случай че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от
подаването му. Според договора за предоставяне на поръчителство „А.Т.“
ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата
на който да отговаря пред него солидарно с ищеца за изпълнение на всички
задължение на последния, възникнали по силата на процесния договор за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на ищеца по договора за кредит, а последният от своя страна се
задължил да заплати на поръчителя възнараждение в размер на 5369,73 лв.,
платима разсрочено на 24 вноски на падежите по договора за потребителски
кредит – арг. чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 8, ал. 1 и приложение № 1 към договора за
предоставяне на поръчителство. Съдът приема, че клаузите не са индивидуално
уговорени, доколкото е вписана в съдържанието на предварително съставен
типов договор, за които обективно потребителят не е имал време да влияе и
предоговаря.
Сключеният между ищеца и „К.“ ЕАД договор по правната си същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, сключен по реда на
чл. 6 от ЗПФУР. Страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
3
(ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и
небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Не се твърди
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, и следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите. Ето защо договорът се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, респ. забраната за неравноправни клаузи за наличието, на които съдът следи
служебно.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. В настоящия случай съдът намира, че договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като сключен в нарушение на
чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК – не е посочен действителния размер на разходите по
кредита, а разходите, които не са включени са условие без което не може да се
отпусне заема или потребителят няма избор да договаря без тези разходи; и те
касаят неговата основна престация по договора или са свързани пряко с нея.
Не се спори, а и от обявените и общоизвестни обстоятелства в Търговския
регистър се установява, че „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на
„А.Т.“ ЕООД , поради което те са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на
ТЗ. Това дава основание да се приеме, че търговската им дейност се контролира
пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността си при
общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у
лицата, участващи в управлението им, респ. представителство, досежно
търговските дела на другото дружество. Гореизложеното се потвърждава от чл.
8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство - „К.“ ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в
полза на поръчителя е известен на заемодателя, последният може да го получи
като одобри за поръчител. Следователно, договорът за заем и договорът за
предоставяне на поръчителство се счита за сключен от потребителя с един и същ
търговец („К.“ ЕАД), от една страна, а от друга – договорът за предоставяне на
поръчителство представлява допълнителна уговорка между потребителя и
заемодателя, сключена в противоречие с чл. 16 от ЗПК. Това е така, защото
договорът няма самостоятелен характер, неговия предмет и уговорените права и
задължения могат да бъдат предоставени във връзка с усвояване и управление на
договора за кредит; условията и възнаграждението по него зависят изцяло от
главното задължение по заема. Договорът за потребителски кредит се явява
правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за
предоставяне на поръчителство. Обвързаността между двете съглашения се
установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, без
всякаква друга възможна изпълнима алтернатива, освен чрез сключване на
договор за предоставяне на поръчителство, сключването на договора e в деня, в
който е сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на
възнаграждението за предоставяне на поръчителя с основното задължение по
кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на
4
поръчителството не е предвиден. Също така, според чл. 8, ал. 5 от процесния
договор за предоставяне на поръчителство, при забавено изпълнение по
договора за заем, се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя, което
е формален аргумент за това, че задължението за заплащане възнаграждение на
поръчителя се счита част от дълга по кредитното правоотношение. Не може да се
приеме, че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на
потребителя за обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на
потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за
отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, при условие
преценката на кредитодателя, с оглед необходимостта да одобри представеното
обезпечение. Клаузата на чл. 4 от договора е уговорена изцяло в противоречие с
чл. 16 от ЗПК, тъй като чрез нея кредиторът прехвърля своята отговорност за
дължимата професионална грижа по чл. 16 от ЗПК на потребителя, който следва
да се приеме, че е подведен от условието да вземе парите веднага, каквато цел
житейски е обоснована за всеки потребител на финансова услуга, и е в
положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от
гледна точка както на позицията му в преговорите, така и на степента на
информираност. Възнаграждението на поръчителя обезпечава не изпълнението
на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната
преценка за кредитиране, а за това е предвидено възнаграждение, платимо от
потребителя.
Тъй като са свързани лица двете дружества и сключването на договора за
предоставяне на поръчителство се явява единственото изпълнимо условие по чл.
4 от договора за заем, за да получи заемните средства в кратък срок, следва да се
приеме, че е осъществена и хипотезата, която кореспондира с приетото в
Решение от 21.03.2024 г. по д. № C 714/22 на СЕС, а именно в действителност е
договорна конструкция, при което възнаграждението за заетата сума отчасти
изведено извън рамките на договора посредством уговорка за плащане на
възнаграждение за допълнителна услуга, а от друга - разходите, които
потребителя трябва да заплати по договора за предоставяне на поръчителство за
пряко свързани с основната му престация по договора за заем и отговарят на
дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради
което следва да бъде обявен в общия му размер. Има характер на допълнително
възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да бъде включена
изначално при формирането на ГПР, като разход пряко свързан с договора за
потребителски кредит и който потребителят трябва да заплати.
Възнаграждението за т.нар.допълнителна услуга е за усвояване на кредита и по
своята правна и икономическа същност е допълнително заплащане за
ползването на паричния ресурс, което определение покрива понятието за
възнаградителна лихва.
Уговорката за цената за ползване на предоставения паричен ресурс е
съществен елемент на договора, поради което дължимата по кредита договорна
/възнаградителна, редовна/ лихва трябва недвусмислено да се обяви като такава,
както и неиния размер. Разходите по кредита следва да бъдат определени
предварително, изрично и изчерпателно в договора, точно и добросъвестно. При
уговорено възнаграждение за поръчителя във фиксиран размер и дължимо на
падежа на договора за кредит, следва да се приеме, че то по същество има за цел
да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора за кредит, като по
този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Договорът само формално покрива изискването за посочване на ГПР,
но реалната му стойност не съответства на заявеното от кредитора, което се
5
установи и от заключението на ССчЕ, съгласно което при отчитане на
уговореното възнаграждение за поръчител по договора за предоставяне на
поръчителство и възнаградителната лихва по договора за потребителски кредит
при изчисляване на размер на ГПР, то последният би бил 121,39 %, а при
отчитане на заплатеното от ищеца възнаграждение за поръчител – ГПР би бил
51,56 %. Обстоятелството, че в договора за кредит не е посочен действителния
размер на ГПР е равнозначно на неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1.
т. 10 от ЗПК и води до нищожност на целия договор за паричен заем, на осн.
чл.22 от ЗПК. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, което влече нищожност на целия договор на осн. чл. 22 от ЗПК. Доколкото
клаузата за обезпечение в договора за заем е нищожна, то нищожен е и
сключеният в тази връзка договор за предоставяне на поръчителство. На
основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Ищецът дължи връщането на
усвоената главница по договора за заем, но не и уговорените в него
застрахователна премия в размер на 789,12 лв. и възнаградителна лихва в размер
на 2887,27 лв., от която е платил 334,03 лв.
При установеното имуществено разместване и липса на валидно
основание за това, съдът приема предявените искове за доказани по основание и
размер, като ответникът „К.“ ЕАД следва да възстанови на ищеца сумата 334,03
лв., с оглед спазване на принципа на диспозитивното начално в чл. 6, ал. 2 ГПК, а
ответникът „А.Т.“ ЕООД сумата 628,84 лв.
Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва. Едва с
увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на
молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва
върху увеличената част – решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г.
по описа на ВКС, I т. о. Поради това по иска срещу „К.“ ЕАД законната лихва
върху първоначално предявения размер от 50 лв. следва да бъде присъдена от
29.08.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане, а върху разликата над 50 лв. до пълния размер от 334,03 лв. (или за
сумата 284,03 лв.) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 31.01.2025 г. до й
окончателното плащане; а по иска срещу „А.Т.“ ЕООД законната лихва върху
първоначално предявения размер от 50 лв. следва да бъде присъдена от
29.08.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане, а върху разликата над 50 лв. до пълния размер от 628,84 лв. (или за
сумата 578,84 лв.) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 31.01.2025 г. до
окончателното плащане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, всеки един
ответник трябва да заплати на ищеца сторените деловодни разноски за платена
държавна такса и възнаграждение на вещо лице - по 202,00 лв. Претендира се
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, като всеки един ответник
трябва да заплати на адв. Преслав Павлов сумата 400,00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: *********, да заплати на В. С. А., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, на основание чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД, сумата 334,03 лева,
представляваща платена възнаградителна лихва при начална липса на основание
- нищожен Договор за потребителски кредит №2732296/25.02.2023 г., ведно със
законна лихва върху сумата 50,00 лв., представляваща първоначално предявен
размер на иска, считано от датата на подаване на искова молба – 29.08.2024 г. до
окончателното й плащане, и със законна лихва върху разликата над 50,00 лв. до
334,03 лв. или върху сумата 284,03 лв., считано от датата на подаване на молба
по чл. 214, ал. 1 от ГПК – 31.01.2025 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление:**********, да заплати на В. С. А., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, на основание чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД, сумата 628,84 лева,
представляваща главница-възнаграждение платена при начална липса на
основание – нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 25.02.2023
г., ведно със законна лихва върху сумата 50,00 лв., представляваща първоначално
предявен размер на иска, считано от датата на подаване на искова молба –
29.08.2024 г., до окончателното й плащане, и със законна лихва върху разликата
над 50,00 лв. до 628,84 лв. или върху сумата 578,84 лв., считано от датата на
подаване на молба по чл. 214, ал. 1 от ГПК – 31.01.2025 г., до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на В. С. А., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 202,00 лева – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление: **********, да заплати на В. С. А., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 202,00 лева – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, да заплати на адвокат П.С.П. при САК, с личен №**********, с
адрес на упражняване на дейността: *********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 400,00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: *********, да заплати на адвокат П.С.П. при САК, с личен
№**********, с адрес на упражняване на дейността: *********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 400,00 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД
по банкова сметка: IBAN: ********, с титуляр адв. П.С.П..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8