Р
Е Ш Е Н И Е
№ 177
гр.Русе, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе,
ІХ-ти състав, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА
и в присъствието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия Дякова адм. дело
№ 54 по описа за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.203 и сл. от АПК.
Ищецът В.А.Д. ***, чрез адв. Г.С. *** е предявил иск против
Община Русе с ЕИК *********, представлявана от Кмета П. М., с правно основание
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за сумата от 40лв, представляваща обезщетение за
претърпени имуществените вреди и 300.00лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществените вреди,
причинени от незаконосъобразни действия и на длъжностни лица във връзка с
незаконосъобразно наложена принудителна
административна мярка по реда на чл.23, ал.1 от Наредба №18 за обществения ред
при ползване на превозни средства на територията на Община Русе, ведно със законната лихва.
Изтъква доводи, че от действията на длъжностни лица,
които не се основават на закона, му били причинени имуществени вреди, както и притеснение,
стрес, негативни изживявания. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати претендирани
обезщетения в общ размер на 340 лв.
Ответникът – Община Русе, чрез процесуален представител, оспорва
изцяло предявения иск като излага съображения за неоснователността и
недоказаността му. Сочи писмени доказателства за компетентността на
длъжностното лице и заповеди на кмета на Община Русе, въз основа на които е наложена
принудителната административна мярка - преместването на МПС.
Прокурорът дава подробно заключение за допустимост, но неоснователност на
претенцията поради липса на действие или бездействиеот длъжностни лица на
общината, представляващи основание за предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Акцентира върху доказателствата, от които се
установява извършено нарушение по ЗДвП, а именно неправилно паркиране в района
на кръстовище. Счита, че правилно и законосъобразно е наложена ПАМ, поради
което исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната
съвкупност приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и
становищата на страните, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание по чл.1, ал.1, предл.2 и
3 от ЗОДОВ. Предвид наведените от ищеца фактически основания за причинени
имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействие
на длъжностни лица от Община Русе и като
съобрази постоянната практика на ВАС, по тази претенция съдът следва да се
произнесе с акт по същество, относно обстоятелствата, свързани с установяване
на действия и бездействия, имат ли те характера на изпълнително-разпоредителна
дейност на администрация, законосъобразни ли са, претърпени ли са вреди от тях
и налице ли е причинна връзка между тези действия и бездействия и настъпилите
вреди. Обсъждането на тези въпроси са свързани с основателността на иска.
По фактите
По делото не се спори, че ищецът е ползвал лек автомобил „Нисан Алмера“ с
рег.№ Р4899РМ, собственост на дъщеря му Д.В. Д., видно от Свидетелство за
регистрация на МПС /л.7 гр.д. № 6579/2022г. на РС Русе/. На 29.01.2020г. ищецът паркирал посочения автомобил в гр.Русе,
по ул.“Духовно възраждане“, на ъгъла на кръстовището с ул.“Църковна независимост“.
При паркирането автомобилът се намирал плътно да ъгъла на кръстовището, част от
него се подавал на пресечната улица и затруднявал пресичането на пешеходци по
пешеходната пътека на съседната улица. Около
12,10ч. по ул.“Църковна независимост“ преминал автомобил на ОП“Комунални
дейности“ Русе, определен със Заповед РД-01-657 от 28.03.2019г./л.22/ на Кмета
на Община Русе за репатриращ автомобил, с който да се извършва принудително
преместване на автомобили. Автомобилът управлявал св.Н. К., определен със
Заповед № РД-01-1746 от 28.06.2018г./л.20/ на Кмета на Община Русе за
длъжностно лице, което да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано
ППС на отговорно пазене без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач. Св.К. бил назначен по тр.договор №325 от 25.11.2019г./л.35/ в ОП“Комунални
дейности“ Русе на длъжност водач/оператор/ на открита платформа с повдигащо
устройство. След като установил че паркираният автомобил затруднява видимостта
на пешеходците при пресичане на ул.“Духовно възраждане“ и пресичането на
ул.“Църковна независимост“, както и на водачите на МПС, преминаващи през
кръстовището, св.К., разпоредил репатриране на автомобила. Преди това автомобилът
бил на място фотографиран, видно от приложените по делото 4бр. снимки/л.24-28/.
Св.Колев заедно с другите работници от ОП“Комунални дейности“ Русе натоварили
автомобила на репатриращия автомобил и го откарали на паркинг в гр.Русе,
ул.“Котовск“ №4. След известно време ищецът отишъл на описаното място. Бил
заедно със св.Н., който също установил, че автомобилът не се намира там. Ищецът
помислил, че автомобилът е откраднат, притеснил се, защото в него оставил важни
документи. Не след дълго установил, че автомобилът е репатриран. Посетил
паркинга, заплатил разходите за преместване в размер на 40лв, видно от касов
бон /л.8/ и в 15,50ч. автомобилът бил предаден на ищеца. На
06.04.2020г. ищецът посетил медицински кабинет и му били предписани лекарства,
а на 10.04.2020г. му била издадена рецептурна книжка за хронично заболяване - хипертония.
В с.з. от страна на ищеца е представено Писмо изх.№ 69 от 05.02.2020г. от
директора на ОП“Комунални дейности“ Русе, съдържащо отговор на постъпила от ищеца жалба с вх.№168 от
29.01.2020г. по повод увреждания по автомобила по време на репатриране. В
писмото е посочено, че от снимковия материал преди започване на репатрирането е
видно, че щетата, за която претендира е налична преди репатрирането. От
представения фискален бон/л.88/ се установява, че на 29.01.2020г. в 15,51ч. е
заплатена сума от 40лв – такса репатриране в полза на ОП“Комунални дейности“
Русе. От представената по делото
дл.характеристика/л.37/ на св.К. - т.5 се установява, че той изпълнявал функциите, отнасящи се до
техническото изпълнение на дейността по принудителното преместване на МПС – поставяне на сапанини,
окачване, натоварването и разтоварването на МПС върху и от специализирания
автомобил, като преди това имал задължение да заснеме с фотоапарат външното
състояние на автомобила. По т.1 от дл. Характеристика св.К. бил длъжен да
познава Закона за движение по пътищата – чл.168 и чл. 171 т.5 и Наредба № 18 за
обществения ред при ползване на превозни средства на територията на Община
Русе. Представена е от ответната страна
Заповед № РД-01-1747 от 28.06.2018г. на
Кмета на Община Русе . В нея е посочен технологичния ред за принудително
преместване на МПС, като според т.1 първо се установява нарушения по ЗДвП и по
Наредба 18, по т.2 подлежащият на репатриране автомобил се заснема и се
репатрира с определени репатриращи автомобил.
От разпита на св.Колев, воден от ответната страна, в с.з. се установява, че същият лично е
възприел положението на паркирания автомобил, както и това, че с
местоположението си на ъгъла на кръстовището на двете улици затруднява завиването
на ляво на автомобилите и пресичането на пешеходците, които нямат видимост и
трябва да слизат на пътното платно за да видят движат ли се по улицата към тях
автомобил. Според св.Н., воден от жалбоподателя, извършеното от ищеца нарушение
е свързано с паркиране в зона на
кръстовище. Свидетелят е придружавал ищеца, когато е установил липсата на
автомобила и свидетелства пред съда, че е забелязал, че това обстоятелство
силно го притеснило, както за автомобила, така и за документите, които се
намирали в него. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, които
пресъздават лично възприети от тях факти. Показанията им се потвърждават от
останалите събрани доказателства, поради което съдът счита, че същите отговарят
на обективната действителност.
По правото
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема
следното:
Искът е предявен от лице с активна процесуална легитимация, срещу
субект- ЮЛ по определението на чл.14
от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)
вр. чл.205 АПК.
Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди е с правно основание в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С тази разпоредба
законодателят предвижда отговорност в тежест на Държавата и общините за обезщетение
на вредите, понесени от граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. В настоящия случай претенцията е
обоснована с незаконосъобразни действия на длъжностни лица в Областна
администрация-Русе.
От твърденията на ищеца,
обективирани в исковата молба и направените допълнително писмено и устно в
съдебно заседание уточнения, може да се направи извод, че претенциите му се
обосновават с твърденията за незаконосъобразно действие на длъжностно лице - незаконосъобразно репатриране
на лек автомобил, в резултат на наложена
принудителна административна мярка по реда на чл.23, ал.1 от Наредба №18 за
обществения ред при ползване на превозни средства на територията на Община
Русе, ведно със законната лихва. Доколкото
за действията на длъжностни лица от ОП“Комунални дейности“ Русе се съди по
представения по делото фискален бон, издаден на 29.01.2020г., ищцовата
претенция не е покрита със давност.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявените основания, в
процеса следва да се установи кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на чл.203 АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, т.е. на следните три
предпоставки:
1. незаконосъобразни
действия или бездействия на орган или
длъжностно лице при осъществяване на административна дейност; 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните
действия и бездействия. Доказателствената тежест за това кумулативно
установяване е върху ищеца.
С разпоредбата на чл.204, ал.4 АПК е предвидено, че незаконосъобразността на действия и бездействия се установяват от съда,
пред който е предявен иска за обезщетение, т.е преюдициално производство за
наличието на първата предпоставка за успешно провеждане на иска за обезвреда по
специалния закон.
Нормата на чл.23, ал.1 от Наредба № 18 за обществения ред при ползване на
превозни средства на територията на Община Русе/Наредбата/ сочи, че за
преустановяване на административни нарушения и осигуряване на безопасността по
пътищата се прилагат принудителни административни мерки, посочени в чл. 171,
т.5 от ЗДвП. В ал.2 се посочва, че принудителното преместване се извършва с
репатриращ автомобил, определен със заповед на Кмета на Община Русе. В чл. 171, т.5 от ЗДвП е разписано, че:“За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: т. 5. преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, когато превозното средство е: б.“б“ - паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност
или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в
този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството
на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за
новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с
преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното
средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата
за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на
уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи;
Тези разпоредби обосновават извод,
че преместването на паркиран автомобил, в нарушение на разпоредбите на ЗДвП от длъжностни
лица, оправомощени по съответния ред, представлява фактическо действие при
изпълнение на административна дейност. Процесната принудителна административна
мярка е приложена от компетентен орган. Съобразно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП
определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за
контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. Не се спори, че пътят, на който е било паркирано превозното
средство, е улица в рамките на населеното място, стопанисван от община Русе
(арг. чл. 3, ал. 3 от ЗП и чл. 7 от Наредбата за управление на общинските
пътища, приета от ОС – Русе), а общинските пътища се управляват от кмета на
общината (арг. чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП). В тази връзка кметът на община Русе е
издал заповед № РД-01-1746/28.06.2018 г., с която е определил длъжностните
лица, на осн. чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, които могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено пътно превозно средство, сред които е и св.Н. К. –
служител в ОП „Комунални дейности“ - Русе. От своя страна „Комунални дейности“
е общинско предприятие, което представлява специализирано звено на общината за
изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет по арг.
от чл. 52, ал. 1 от Закона за общинската собственост. Във връзка с
компетентността на служителя е представен и трудов договор, както и длъжностна
характеристика, от която е видно, че основното му задължение е принудителното
преместване на МПС с автомобил, открита платформа с повдигащо устройство.
Прилагането на принудителната мярка не се обективира в изрична форма.
Писмена форма е предвидена за принудителните мерки, визирани в чл. 172, ал. 1
от ЗДвП.
С оглед представените доказателства при прилагането на принудителната
административна мярка не са допуснати съществени нарушения на процедурата,
довели и до нарушаване на материалния закон. На първо място, в ЗДвП не са
предвидени изрични правила при прилагане на мярката. Технологичният ред за
принудително преместване на МПС на територията на община Русе е уреден със
заповед № РД-01-1747 от 28-06.2018г. на кмета на общината. Този ред предвижда
установяване на нарушението съгласно ЗДвП, заснемане на автомобила с цел
установяване и документиране на нарушението, както и моментното състояние и
външния вид на автомобила, принудителното му преместване, извършване на
принудително преместване до специализиран паркинг. Твърденията на ищеца за
наличие на незаконосъобразни действия са свързани с това, че не е било налице
нарушение по ЗДвП, което да обосновава
действията на длъжностните лица по преместване на автомобила. Съдът не
споделя тези доводи, тъй като от съдържанието на приложените по делото 4 бр.
снимки се установява, че процесното МПС е било паркирано на място, което се
намира на ъгъла на кръстовище между две
улици. На снимката на л.24 се вижда, че с местоположението си автомобилът от
една страна поставя пешеходците в невъзможност да пресекат улицата, независимо,
че липсва обозначена пешеходна пътека, а от друга страна затруднява другите
участници в движението, като ограничава видимостта на водачите на МПС при
осъществяване на ляв завой и така създава опасност за
движението. От съдържанието на снимките може да се приеме, че са били налице фактическите
основания за прилагане на мярката, такива, каквито посочва и св.К. в
свидетелските си показания, а именно неправилно паркиране в района на
кръстовище. Съгласно чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП престоят и паркирането са
забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, поради което са налице
основания на чл. 171, т. 5, б. "б. " от ЗДвП за прилагане на мярката.
Съдът не споделя виждането на процесуалния представител на жалбоподателя,
че неуведомяването на съответното РУ при ОДМВР – Русе е съществен порок на
процедурата, тъй като той не би могъл да промени обстоятелството, наложило
преместването на автомобила, респ. не е било налице неуведомяване на
собственика. От така очертаното съдът намира, че при прилагането на мярката е
спазена процедурата по установяване на нарушение по ЗДвП, както и надлежно
заснемане на пътното превозно средство по начин, доказващ извършване на
нарушение. От установените факти не се доказва неправилно приложение на материалния
закон, доколкото са приложени текстове, които са подведени под съответната фактическа
обстановка.
Предвид установеното и поради наличие на непротиворечиви
доказателства за обстоятелството, че премесеният автомобил е бил паркиран в
нарушение на правилата по ЗДвП, липсва основание да се приеме извършването на
незаконосъобразни действия и бездействия от страна на длъжностни лица при
Община Русе. Последното пък сочи отсъствие на първата от предпоставките за
успешно провеждане на иск за обезвреда по реда на специалния закон.
Предвид горните съображения, настоящият
съдебен състав намира претенциите на жалбоподателя Д. за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени
вреди с опора в чл.1, ал.1 ЗОДОВ за неоснователни и недоказани. Не е налице още първата предпоставка за ангажиране на отговорност, а
именно – незаконни действия и бездействия, извършени от длъжностни лица в
Община Русе при или по повод изпълнение на административна дейност, не е установена и пряка причинна връзка между
претендирани вреди и действия и бездействия на длъжностните лица. Затова искът
за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 143,
ал. 4 от АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответната страна се следва
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определени по реда на чл.24 вр.чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, тъй като искането е направено своевременно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни претенциите
на В.А.Д. *** за заплащане на сумата от 40.00/четиридесет/лв,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди и за сумата от 300.00/триста/лв.
неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица от общината, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА В.А.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на Община Русе сумата от 100,00
/сто/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: