№ 51
гр. София, 16.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ваня Н. Иванова
Ивайло П. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20221800500118 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение с Вх. № 618/ 29.07.2021г. на Етажна собственост на
сграда с идентификатор 65231.919.144.4 чрез управителя Д. А. срещу издадената срещу
нея Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с № 1045/
23.12.2019г. по ч.гр.д. 1309/ 2019г. по описа на Районен съд- гр. Самоков в полза на
заявителя „А.Е.Б.” ООД за сумата от 10 000лв., представляваща първа вноска по Договор за
поддръжка и управление на общите части на сграда в режим на етажна собственост от
05.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Управителят на етажната собственост твърди, че на 28.06.2021г. е получил покана за
доброволно изпълнение, копие на изпълнителен лист и заповед за изпълнение чрез ЧСИ
Наталия Дангова, рег. № 793 на КЧСИ по образувано изпълнително дело №
20217930400177.Твърди още, че заповедта за изпълнение никога не е била връчвана на
лицето, което е посочено в обратната разписка като получател – Б. С.. Посочва, че това лице
– Б. С. С. / служител към настоящия момент на дружеството „К.И.“ ЕООД, менажиращо
обектите на „П.И.Б.“ АД в апарт– хотела/, не е подписало приложената обратна разписка, а
освен това не е и представлявало етажната собственост в процесния период.
С тези доводи и въз основа на доказателствата, които ангажира, моли възражението
му да бъде уважено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Препис от възражението е връчено на заявителя в заповедното производство „А.Е.Б.”
ООД, но отговор не е постъпил.
В производството пред въззивната инстанция е проведено о.с.з. на 18.05.2022г., в
което етажната собственост, редовно призована, е представлявана от управителя Д. А..
Ответникът по възражението – „А.Е.Б.“ ООД, също редовно призован, не е изпратил
представител. В хода на заседанието е извършен разпит на свидетелката С. – лицето, чрез
което „М.Т.“, съгласно удостовереното от известието за връчване, е уведомено за издадената
срещу етажната собственост заповед за изпълнение. Тя е заявила, че никога не е била
1
служител на „М.Т.“ ЕООД и не е получавала документи от РС – гр. Самоков за дружеството.
Посочила е, че подписът в разписката на л. 11 от ч.гр.д. № 1309/ 2019г. на РС – гр. Самоков,
която съдът предявява, не е неин, както и че няма общо с дружеството, адресат на
съобщението.
Служебно изискана е и справка от ТП на НАП – София с Вх. № 2528/ 18.04.2022г. за
трудовите правоотношения на лицето Б. С., от която е видно, че Б. С. С. е била служител на
„Й.К.” ЕООД през периода 25.01.2019г. – 20.01.2020г. и на „К.И.” от 10.01.2020г., като
последното правоотношение не е прекратено към момента на извършване на справката.
От фактическа страна съдът констатира, че на 20.12.2019г. „А.Е.Б.” ООД е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземанията си срещу
етажната собственост на сграда с идентификатор 65231.919.144.4, като заявителят е посочил
за законен представител на длъжника дружеството „М.Т.” ЕООД.
Въз основа на подаденото заявление на 23.12.2019г. Районен съд- гр. Самоков е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с № 1045 по ч.гр.д.
1309/ 2019г.
Препис от заповедта е изпратен за връчване на длъжника чрез „М.Т.” ЕООД по
пощата с R № ИД PS 2000 008S52 Q. От отбелязванията върху известието за връчване е
видно, че съобщението е получено на 08.01., а в графата „получател“ е посочено, че такъв е
лицето Б. С. в качеството ѝ на счетоводител.
Приемайки, че заповедта е връчена редовно на длъжника и че в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК не е подадено възражение срещу нея, районният съд е счел същата за влязла в сила и
на 10.03.2020г. е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя.
Въз основа на издадения изпълнителен лист заявителят е образувал изп.д.
20217930400177 при ЧСИ Наталия Дангова за събиране на присъдените със заповедта за
изпълнение суми. Видно от л. 25 от делото на съдебния изпълнител, съобщението за
издадената заповед и образуваното производство по принудително изпълнение е връчено на
етажната собственост чрез нейния представител Д. А. на 28.06.2021г.
При тези данни съдът намира от правна страна, че възражението е основателно
поради следните съображения:
Съгласно чл. 423, ал. 1, т.1 ГПК в едномесечен срок от узнаването длъжникът, който е
бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния
съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Предвид
обстоятелството, че длъжникът по депозираното заявление е юридическо лице, редовно
връчено е това съобщение, което е доведено до знанието на страната по реда на чл. 50 ГПК.
В конкретния случай събраните по делото доказателства подкрепят безпротиворечиво
доводите на жалбоподателя за опорочаване на процедурата по връчване на съобщението.
Така например от приложената по делото справка от ТД на НАП се установява, че на
08.01.2021г., а именно датата, на която е удостоверено, че Б. С. С. е получила съобщението
за издадената заповед по гр.д. 1309/2019г., между дружеството „М.Т.”, посочено като
адресат на съобщението, и Б. С. С. не е съществувало трудово правоотношение, което да
обоснове извод за наличие на предпоставките по чл. 50, ал. 3 ГПК. Вместо това от същата
справка се установява, че към въпросния момент лицето е било служител единствено на
дружеството „Й.К.” ЕООД. Същевременно нито насрещно се твърди, нито се установява Б.
С. да има пасивна процесуална представителна власт, възникнала на основание, различно от
наличието на трудово правоотношение, което да обоснове законосъобразността на
уведомяването ѝ за съобщения, чийто адресат е „М.Т.”.
Друг аргумент за основателността на възражението настоящата инстанция намира и в
успешно проведеното оспорване на истинността на разписката за извършеното връчване.
Трайна е практиката, че оформеното по предвидения в закона ред съобщение, изготвено от
2
длъжностно лице, е официален документ с обвързваща съда доказателствена сила относно
удостоверените в него факти. Процесуалният ред, по който тази обвързваща съда
доказателствена сила, която обхваща удостоверените от длъжностно лице изявления на
частните лица, може да бъде преодоляна, е чрез оспорване истинността на официалния
документ, в което производство няма ограничение на доказателствените средства.
В тази връзка по делото е допуснат разпит на свидетелката С. в о.с.з. на 18.05.2022г.,
и след предявяване на съобщението (л. 11от ч.гр.д. № 1309/ 2019г. на РС – гр. Самоков)
същата свидетелства, че подписът, положен върху него не е неин, че не е получавала
съобщения от Районен съд – гр. Самоков за „М.Т.” ЕООД и че няма нищо общо с
дружеството.
Предвид обстоятелството, че св. Б. С. се явява трето за спора лице и по делото не се
излагат доводи, които да обосноват нейната заинтересованост, както и поради липсата на
доказателства, които да противоречат на изложеното от нея, съдът намира, че показанията
следва да бъдат кредитирани, както и че доказателствената сила на съобщението от 08.01. е
успешно оспорена.
С оглед на всичко, изложено дотук, настоящата инстанция намира депозираното
възражение за основателно,тъй като от анализа на събраните по делото доказателства се
установи, че съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено на дружеството
„М.Т.” чрез лице, което не притежава изискуемото от закона качество. Следователно
неспазването на процесуалните правила, императивно установени в чл. 50 ГПК, е опорочило
процедурата по връчване. Поради това изпълнението на заповедта следва да бъде спряно и
делото следва да бъде върнато на РС – гр. Самоков за продължаване на
съдопроизводствените действия с указания към заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на против заповед № 1045/ 23.12.2019г. за изпълнение на
парично задължение на основание чл. 410 по ч.гр.д. 1309/ 2019г. на РС – гр. Самоков на
основание чл. 423, ал. 1 ГПК.
СПИРА на основание чл. 423, ал. 3 ГПК изпълнението на заповед № 1045/
23.12.2019г. за изпълнение на парично задължение на основание чл. 410, издадена по ч.гр.д.
1309/ 2019г. на РС – гр. Самоков.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Самоков за изпълнение на указанията
съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3