МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №1745/2020год. по описа на РРС, втори наказателен състав.
Русенска
районна прокуратура е обвинила:
Подс.Г.Д.Г., ЕГН: **********, в това, че:
На 03.07.2019 година в с. Писанец, обл.Русе, по хулигански
подбуди причинил на В. *** лека телесна повреда,
изразяваща с в разстройство на здравето, извън
случаите на чл.l28 и чл.l29
от НК – временно разстройство на
здравето, не опасно за живота,
резултат от сътресение на мозък
с наличие на обективна неврологична симптоматика, одраскване и кръвонасядане на челото и конюктивална
инекция на лява очна ябълка - престъпление по чл.l31, ал.l, т.12, вр. с чл.l30, ал.l
от НК.
На 03.07.2019 година в с. Писанец, обл.Русе извършил непристойни действия – на публично място
нанесъл побой на В. ***, ударил с ръка Д. П.Г. ***,
отправил обидни думи и псувни към
полицейските служители И.Б.И.
и В.В.В., и двамата полицейски служители в РУ-Ветово и ги блъскал
с ръце, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу органи на властта
- полицейските служители И.Б.И.
*** и В.В.В. - младши автоконтрольор в Група "Охранителна полиция" при РУ-Ветово, изпълняващи задълженията си
по охрана на обществения ред и по своето
съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
По делото е предявен граждански иск от Д. П.Г. ***, за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди: болки и страдания от престъплението по чл.325 ал.2, вр.ал.1 от НК, в размер на
1000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 03.07.2019год. Същият е конституиран
като граждански ищец.
По делото е предявен граждански иск от В. ***, за обезщетение за
претърпени имуществени вреди /медицински разходи/, в размер на 175,22лв. и за неимуществени вреди: болки и страдания от
престъплението по чл..131 ал.1, т.12, вр.чл.130 ал.1
от НК, в размер на 3 500лв., ведно със законната
лихва, считано от 03.08.2019год. както и направените разноски. Същият е конституиран като граждански ищец, като е приет за негов повереник адв.Ю. Д..
Прокурорът, повереникът и гр.ищци
поддъжат повдигнатото обвинение. Пледират наказанието да
бъде определено при условията на чл.66 от НК и уважени гр. искове.
Подс.Г. дава обяснения. Оспорва
изложеното в обвинителния акт, твърди че не е е извършил престъпленията, в
които е обвинен. Защитникът му пледира за
оправдателна присъда, оспорва квалификацията „хулигански подбуди”.
Съдът, след преценка на събраните по делото
обстоятелства, приема за установено от фактическа страна:
Подс. Г.Д.Г. е роден на ***г. в
гр.Разград. Живее в с.Писанец, обл.Русе. С висше образование. Неженен – живее на
семейни начала със св.И. С.. Работи като учител в ОУ”О.П.” - гр.Русе. Не е осъждан.
Подсъдимият, св.И. С. и двете им
дееца живеят в имот в с.Писанец, обл.Русе. В съседство се намира имотът на св.П.К.,
която живее на семейни начала със св.В. А..
На 02.07.2019год., вечерта в дома на св.П.К. и св.В. А. гостувал св.Д Г.,
приятел на последния. Тримата вечеряли на терасата на къщата и си говорили,
като били чути от подс.Г.. Последният се подразнил, но не отправил забележка
към тях на момента. След полунощ св.Д. Г. се прибрал в дома си в с.Писанец и си
легнал.
В следобедните часове на 03.07.2019г.
св.В. А. се намирал в мазата на имота, на която правел ремонт. В същото време св.П.К.
чула силен шум от двигател на автомобил, погледнала през терасата и видяла, че
подс.Г. спрял автомобила си, по начин който препречвал пътя на техния. Слязла и
съобщила на св.В. А. видяното. Последният
излязъл от имота, с намерението да изхвърли чанта с отпадъци в
контейнера и да провери казаното. В този момент подс.Г., който бил употребил
алкохол, се намирал в близост и след като видял пострадалия, ядосан, крещейки
нецензурни думи /нарекъл го „дърт
педераст”, а св.К. „дърта курва”/, хукнал към него и нанесъл серия от удари в областта на главата му, като
крещал, че „....му пречели, че от тях децата му не можели да спят”. Ударите
попаднали в слепоочията му, от което пострадалият изпитал силна болка. Действията
на подсъдимият били видяни от св.П.К., която уплашена от ставащото, сигнализирала
органите на МВР, както и телефонирала за случващото се и на св.Д.Г..
Междувременно, чувайки че дири помощ, подс.Г. преместил автомобила си и се прибрал.
Св.А. също се прибрал и отишъл да измие кръвта от лицето си.
Малко след това на мястото на
инцидента пристигнали полицейските служители от РУ-Ветово, свидетелите И.И. и
В.В., които били на работна смяна и изпълнявали служебните си задължения по
охрана на обществения ред. Двамата влезли в имота на св.П.К., явяваща се автор
на сигнала и започнали проверка по случая. В двора влезнал и подс.Г.Г., като
заявил на полицаите, че и той иска да даде обяснения. Полицаите разпоредили да
напусне имота на св.К., като му казали че ще вземат такива впоследствие, като
посетят дома му. Подсъдимият излязъл на улицата, където видял св.Д.Г., пристигнал
след проведения със св.К. телефонен разговор. Св.Г. носел на врата си
диопритчни еластични очила на връв, закопчаващи се с магнит. В един момент
подс.Г. се засилил към него, изтеглил очилата и го ударил през лицето. В резултат едно от стъклата паднало и св.Г. се навел да го
търси. Подсъдимият се отдалечил към дома си. Шумът от инцидент бил чут от
полицейските служители, които излезли на улицата, придружени от св.К. и викнали
на подсъдимият да спре и се върне, но той отказъл с думите, че „с прости
полицаи не разговарял, че бил с висше образование”. Влязъл в дома си, отказъл
да отвори и даде личната си карта, отказъл да подпише протокол за
предупреждение по ЗМВР, като блъснал в гърдите св.В., който се опитвал да влезе
в дома му. Заканвал се – „Ще видите какво ще ви се случи, ще видите кой съм
аз..” Полицаите предприели задържане,
сложи ли му белезници, след което бил
отведен в РПУ – Вятово. Пострадалите В.Д.А. и Д. П.Г., придружени от св.К. също
се отправили към управлението, където депозирали жалби и дали писмени
обяснения.
Вечерта, след инцидента, когато си
легнал св.В. А. усетил виене на свят.
Станал да се наплиска с вода и тогава усетил много силно главоболие и силен шум
в ушите, който усеща и до днес. Усетил нарушение на вестибуларния апарат. На
другия ден посетил личния си лекар, който го изпратил на невролог. Последният
го посъветвал да посети съдебен лекар,
което сторил. Посетил и очен лекар, който назначил лечение. Бил една седмица на
домашно лечение ,назначено от невролог, но тъй като симптомите му не
отминавали, бил приет в болница, където бил поставен на системи за намаляване
на налягането в черепната кутия, след
което бил в болничен престой за около 20 дни.
Била извършена предварителна проверка
по случая, а впоследствие започнало и предварително разследване. В неговия ход била
назначена и изготвена СМЕ, чието заключение сочи, че при инцидента пострадалият
има причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща
се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – временно
разстройство на здравето не опасно за живота, резултат от сътресение на мозъка,
наличие на обективна неврологична симптоматика, одраскване и кръвонасядане на челото
и конюктивална инекция на лява очна ябълка.
Съдът намира, че са събрани достатъчно доказателства
сочещи, че на 03.07.19год., в с.Писанец, подс.Г.Г. осъществил признаците
на две престъпления – по 131 ал.1, т.12, вр.чл.130
ал.1 от НК, с пострадал от него св.В.Д.А.
и по чл.325,
ал.2, вр. с ал.1 от НК, с пострадали В.Д.А., Д. П.Г. и полицейските служители И.Б.И. и В.В.В..
На пъро място преки
доказателства се съдържат в показанията на св.В.Д.А.. Чрез тях по безспорен начин се установява, че на процесната дата подсъдимият му нанесъл серия от удари с юмрук в областта на главата, в
слепоочията му, крещейки, че „....му пречели, че от тях децата му не можели да
спят”, в резултат на които причинил увреждания: сътресение на мозъка с наличие на обективна
неврологична симптоматика, одраскване и кръвонасядане на челото и конюктивална инекция на лява очна
ябълка, което обосновават наличието на ЛТП по смисъла на чл.130
ал.1 от НК. Обективните признаци на последната се обосновава от заключението на
в.л. П. Д., изготвил неоспорената и приета съдебномедицинска
експертиза установила, че в резултат на удара пострадалият получил
горепосочените увреждания, причинили му временно разстройство на
здравето, не опасно за живота. В разпита си, експертът е категоричен, че част от
получените увреждания са в резултат на удари с юмруци, а одраскванията и
кръвонасяданията с малки размери могат да бъдат получени в случай, че е налице
на ръката предмет с ограничена повърхност, какъвто може да бъде пръстен или др.,
каквито факти съобщава св.А.. Съдът
кредитира показанията на последния, не само поради наличието на обективните
находки, отразени в СМУ и придружаващата го медицинска документация
/мед.експертиза, амб. листи/, а и защото същите кореспондират с тези на св. П.
К., очевидец на физическото насилие упражнено върху него. Тя изцяло потвърждава
казаното от св.А., като определя поведението на подсъдимия като такова на
„разярен бик, ..… червен,…. потен……директно цапна Венци в ляватна
страна на главата с юмрук” Категорична е, че е употребил алкохол. Съдът
внимателно преценява показанията на св.К., предвид близките й отношения с
пострадалия, с когото живее на семейни начала, явяващо се предпоставка да бъде
заинтересована от изхода на делото. За да ги кредитира с доверие, съдът
съобразява не само идентичните факти и обстоятелства с тези в показанията на св.А.,
а и защото гласните доказателства се подкрепят от обективните находки, отразени
в СМУ, от косвените уличаващи доказателства, съдържащи се в показанията на св.Г.
забелязал увреждания по лицено на св.А., както и от
тези на полицейските служители В. В. и И. И., посетили инцидента, пред които
пострадалите заявили същите уличаващи обстоятелства, сочени от тях, както на
досъдебното производство, така и в съдебно заседание. Тяхната последователност,
непротиворечивост и хронология представляват положителна проверка за достоверността
им.
Не се спори по обстоятелството, че на процесната
дата – 03.07.2019год. св.Д. Г. се върнал пред дома на св.К. във връзка с
отправената от последната молба по телефона. Същият пристигнал на
местопрестъплението едновреминно с изпратения за
проверка полицейски екип. За да не пречи на последната, св.Г. излязъл на
улицата и оправял нещо по автомобила си, когато подс.Г.
го приближил, изтеглил диоптричните му
очила и с тях го ударил през лицето, обиждайки го с думите: „Боклук такъв, ще
те сритам, ще те смачкам, с лоши хора си се събрал“. Тези негови уличаващи
доказателства, обективиращи факта за нанесената от подс.Г. и спрямо него физическа агресия, макар и не с такъв
интензитет, какъвто проявил към св.А., се подкрепят от показанията на св.К.
и полицейските служители В. В. и И. И.. И тримата видели счупените очила на св.Г.,
разбрали за начина по-който това станало, като св.И. допълва, че чул „шум”,
„трясък” от към улицата и след като излезнали видели
подсъдимият да се отдаличава към дома си, както и
счупените очила, факти който индиректно го уличават и подкрепят показанията на
св.Д. Г.. Предвид така събраните гласни доказателства, които съдът кредитира с
доверие като кореспондиращи и допълващи се, съдът намира за безспорно доказано,
че с подс.Г. ударил св.Д. Г., при което очилата на
последния се счупили.
Безспорни
доказателства се събраха и досежно факта, че подс.Г. отправил обидни думи спрямо полицейските служители И.Б.И. и В.В.В., казал им, че са „прости полицаи със средно
образование”, а той бил с „висше”, поради което „не можело да му се опрат”. За
тези обидни думи свидетелстват и двамата служители на реда. Освен тях, думите
били чути и от св.К., поради което съдът приема, че подсъдимият ги изрекъл. Редом
с посочената вербална агресия спрямо полицейските служители, съдът намира за
доказан и факта, че подс.Г. употребил и физическа
такава, насочена единствено към св.В. В., като го изблъскал с ръце, в стремежа
си да попречи на двамата да влезнат в дома му. Заявил им „да се махат”, че „нямат
работа там”, отказъл да даде личната си карта, да
напише обяснения във връзка с проверката, която двамата извършвали, както и да
подпише протокол за предупреждение по реда на ЗМВР. Доказателство за
предходното е й заповедта за задържане, който подс.Г.
отказал да подпише и получи препис от нея /приложените обяснения и протокол за
предупреждение подписал след като бил задържан и отведен в полицейския участък/
. За тези обстоятелства свидетелстват полицейските служители, като идентични
факти сочи и св.К., очевидец на действията на подс.Г..
За „арогантното” поведение на подсъдимия спрямо полицаите свидетелства и Д. Г.,
който не видял блъсането на единия от тях, но чул св.И.
И. да отправя реплика към подсъдимия – „Ти какво правиш, на кого
посягаш…”, която по своето смислово
съдържание подсказва, какви били действията на последния. Преки доказателства
се събраха и за това, че подс.Г. не се съобразил с
дадените от полицейските служители разпореждания. Те се съдържат в техните показанията,
като св.В. В. изрично разяснил и нормата от ЗМВР, която го задължава да стори
това. Съпротивата срещу органи на властта, каквито са полицейските служители, предполага
неподчиняване на тяхно разпореждане, което в настоящия казус е безспорно налице
– отказа на подсъдимият да допусне полицаите в дома си, заставайки до входната
си врата, да представи поисканата лична карта, отказа да даде обяснения по
случая, по своето съдържание сочат на опит за осуетяване на полицейската
проверка и обективират квалифициращото
обстоятелство „съпротивата срещу орган
на властта”. Предходното кореспондира
със задължителните указания, дадени в Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС,
според които за да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта,
изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, деянието трябва да е
започнало преди намесата на органите на властта и да продължава и при тяхната
намеса, като допълнителният белег е, че вече прераства в съпротива срещу тях,
какъвто е настоящия случай – нанесената физическа агресия спрямо двамата
пострадали, обидните думи спрямо полицейските служители, следвани от блъскането
с ръце на един от тях и опитът да осуети полицейската проверка, категорично обосновават,
че в конкретният случай е налице този квалифициращ признак, тъй като съпротивата от страна на подс.Г.
съпровожда хулиганството, т. е. тя представлява едно друго - отделно и противоправно нападение, при това насочено единствено срещу
онзи орган на властта, който се опитва да пресече хулиганските действия.
Приложената на досъдебното производство ежедневна
ведомост, карта за наряд, седмичен график и типов формуляр на дл. характерисктики установяват,
че към инкриминираната дата свидетелите - И.Б.И. *** и В.В.В. -
младши автоконтрольор в Група "Охранителна
полиция" при РУ-Ветово, изпълнявали задълженията си по охрана на
обществения ред.
Не се събраха никакви
гласни доказателства доказващи
обстоятелството подс.Г. да е псувал
полицейските служители И. и В.,
както и да е блъскал полицейския служител И.Б.И.. И двамата отричат подсъдимият да е извършвал такива действия, поради което и на основание чл.304 от НПК той следва
да бъде признат
за НЕВИНЕН за тези действия и ОПРАВДАН за тях.
От
друга страна се събраха категорични доказателства, че подс.Г.
обиждал пострадалите – нарекъл св.Г. „боклук”, св.А. „дърт педераст”, докато
св.К. „дърта курва”, но обвинение за този вид изпълнително деяние на чл.325
ал.1 от НК липсва в обвинителния акт, поради което съдът не може да не може да
го зачете с присъдата си.
Според Постановление N2/29.11.1974г. на ПВС, изпълнителното деяние на престъплението хулиганство, за да се
квалифицира по чл.325, ал.2, пр.3, вр. с ал.1 от НК –„отличаващо се с изключителна дързост и
цинизъм” е
необходимо в „много груба форма да засяга
интересите на обществото и личността, упорито да не се прекратява, да изразяват
пренебрежително отношение към обществения ред или други обществени и лични
интереси. Действието трябва да скандализира обществото, да изразява грубо нахалство или тежко оскърбление”.
Събраните в хода на процеса доказателства сочат, че разгледаният случай не е такъв.
Нито изречените от подсъдимия обидни думи и извършени
действия на физическо насилие надхвърлят по интензитет обичайното
при този род скандали поведение.
Липсва изключителна дързост на хулиганската
проява, както и поради
краткотрайността на изпълнителните деяния, поради което подсъдимият следва да
бъде признат за НЕВИНЕН деянията му да се отличава с изключителна дързост и цинизъм,
което налага да бъде ОПРАВДАН по предявеното обвинение по чл.325 ал.2, пр.3 от НК .
Направеното възражение от защитникът
на подсъдимия, че липсват хулигански подбуди при осъществяване на телесната
повреда, тъй като подсъдимият „бил провокиран от поведението на пострадалия”,
съдът не споделя, по следните съображения:
В Постановление 2/74 г. на Пленума
на ВС на РБ
върховните съдии изясняват понятието "хулиганство". В една от точките
на Постановлението - I.4. са пояснени
формите на хулиганските действия, сред които и такива,
"свързани с посегателства
срещу личността, нанасяне на обида
или телесна повреда". В т.I.3 е изяснен умисъла на престъплението- "евентуален", дори и когато е нанесена телесна повреда с личен мотив, но
действията по характера си са
такива, че да нарушават грубо
обществения ред и да изразяват явно
неуважение към обществото. Т.е. разума в цитираните две точки от
Постановлението напълно покрива, че телесните увреждания на св.А. са причинени по хулигански подбуди. Наличието на
квалифициращото обстоятелство се доказва от факта, че подсъдимият в случай, че
се приеме твърденията му за нарушаване на нощната тишина от пострадалия за
мотив на деянията му, не отправил забележка за него своевременно. Не се събраха и доказателства
това да е било системно поведение, както твърди деецът, липсват оплаквания до
съответните дл. лица за това – св.Р. Й. отрича
подсъдимият да е търсил съдействието й за разрешаване на такъв проблем. Съдът
отбелязва, че изявената агресия спрямо св.А. се отключила едва в късния следобяд на другия ден, към 18.00ч, време, достатъчно дълго
да притъпи негативните емоции на подсъдимия от „липсата на сън”. Освен
предходното съдът отбелязва, че се събраха и категорични доказателства,
съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели доказващи, че подс.Г. употребил алкохол. Съдът намира, че именно той стои
в основата на избухналото агресивно поведение на подс.Г.,насочено
към всички лица, участващи в инцидента – св. В.Д.А., св.Д. П.Г. и полицейските служители И.Б.И. и В.В.В.. В редица свои решения ВКС е
посочил, че макар последното да може да бъде определено като личен мотив за
посегателството, следва да се подчертае, че това не винаги изключва
определянето на подбудите като "хулигански". Съчетаването на личния
мотив с "хулиганските подбуди" по смисъла на чл. 131, ал.
1, т. 12 от НК, не само е възможно от психологическа гледна точка,
но е свързано и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е
възможен, вкл. според даденото тълкуване с ППВС № 2/1974
г., т. 3 (в този смисъл вж. и ППВС № 2/1957
г., т. 19, р. № 65/2010
г. на ВКС, I НО, р. № 441/2011
г. на ВКС, I НО и др.). При телесните повреди, извършени по
хулигански подбуди, деецът цели да покаже явното си неуважение към обществото,
а умисълът по отношение на телесното увреждане може да бъде както пряк, така и
косвен. /Решение № 441 от 7.11.2011 г. на
ВКС по н. д. № 2198/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена
Керанова /.
В обясненията си, дадени в съдебно заседание, подс.Г. отрича да е извършил престъпленията, в които е
обвинен. В своя защита излага твърдения, с които характеризира съседите си - св. В.Д.А. и св.П. К.,
в негативен аспект – че „вдигат непрекъснат шум, който бил невероятен”, че
„пият до зори”, „говорят на висок глас неща, неподходящи за децата ми”,
„крясъци през нощта”, „чупене на посуда”, от което
„синът му започнал да се напикава”….. За инцидента сочи, че св.А. „се опитал да
го удари…”, в отговор на което той „го отблъснал с ръце по гърдите” и се
дръпнал назад, при което пострадалият не бил падал. Отрича да е удрял св.Г., напротив
твърди „че напсувал децата му”. И полицейските служители характеризира в
негативен аспект, твърди че го „заплашвали”, че се държали „агресивно към него”,
„с блъскане, с груба сила го завели до автомобила му” и то при положение, че
той не бил направил нищо нередно. В подкрепа на обясненията му са показанията
на св.Ив.С., които съдържат идентични факти и обстоятелства, наподобяващи действието
„copy
paste”. Изградената от тези гласни доказателства версия съдът
не кредитира с доверие, приема я за защитна теза от страна на подсъдимия,
подкрепена от жената, с която живее на съпружески начала, с цел избягване от
наказателна отговорност. На първо място сочените от двамата факти и
обстоятелства са житейски нелогични, вътрешно противоречиви, а някои от тях и преекспонирани и тенденциозно насочени към пострадалите и
полицейските служители, с цел характеризирането им в негативен аспект и от там
девалвация на твърденията им. Нелогично е подс.Г. само
да е отблъснал с ръце по гърдите св.А. и той да е получил безспорно установени увреждания
от рода на сътресение на
мозъка, одраскване и кръвонасядане на челото и конюктивална
инекция на очна ябълка,
несъвместими с това действие. Нелогично и професионално недопустимо е
полицейските органи да са извикали подс.Г. в дома на
св.К., когато снемали обяснения от нея и св.А., в качеството им на пострадали.
Процедурата по проверката и практиката е недвусмислена и ясна, че следва да се
изслушат тъжителите, след което и лицето срещу което се тъжат. Така че, се
налага извода, че подс.Г. без да е викан дошъл в дома
на св.К., в резултат на което закономерно бил отпратен от там от полицейския
служител. Житейски нелогично е полицейските служители да упражнят физическа
сила, в случай че подс.Геогиев
сам подал ръце, за да сложат белезниците му и т.н. Защитната теза на „просто отричане” е житейски
нелогична и абсурдна. По тези съображения и предвид на факта, че същата се
опровергава от всички останали и коментирани по-горе доказателства съдът не й
дава вяра, като я приема за упражнено право на защита.
При така направения анализ на доказателствата, съдът
намира, че с деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият Г.Д.Г. осъществил престъплението по чл.131
ал.1, т.12, вр. чл.130 ал.1 от НК, тъй като на на 03.07.2019год, в с. Писанец, обл.Русе, по хулигански подбуди
причинил на
гр.ищец В.
***, лека телесна повреда, изразяваща с в разстройство на здравето, извън
случаите на чл.l28 и чл.l29
от НК – временно разстройство на
здравето, не опасно за живота,
резултат от сътресение на мозък
с наличие на обективна неврологична симптоматика, одраскване и кръвонасядане на челото и конюктивална
инекция на лява очна ябълка,
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние
са налице: подсъдимият нанесъл серия от удари
с юмрук, попаднали в главата, част в слепоочието на
св.А.,
вследствие на което последният получил: временно разстройство на
здравето, не опасно за живота,
резултат от сътресение на мозък
с наличие на обективна неврологична симптоматика, одраскване и кръвонасядане на челото и конюктивална
инекция на лява очна ябълка,
довели до лека телесна
повреда, изразяваща с в разстройство на
здравето, извън случаите на чл.l28 и чл.l29 от НК – временно разстройство на
здравето, не опасно за живота. Този
вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
подсъдимия. Налице е и квалифициращото
обстоятелство –т.12 на
чл.131 ал.1 НК – леката телесна
повреда е нанесена по “хулигански подбуди” – упражнявайки физическа
агресия спрямо св.А., подсъдимият едновремено
с желанието си да стори това,
допускал и
друго – че
така ще покаже своето
неуважение към обществото, пренебрежение към нормите на
морала, към човешката личност и телесна непрекосновеност.
Деянието осъществили умишлено – с
ясното съзнание за противоправността на извършеното, за опасността от
увреждания, които може да получи св.А. при нанесените му удари в главата, съзнавал и се
стремял към тези увреждания, воден от желанието да се саморазправи с него, да демонстрира
надмощието си, като допускал че с това си поведение проявява явно
и грубо неуважение към обществото, на неговите
норми, регламентиращи нормално човешко общуване и разрешаване
на конфликти, да
прояви
груба сила и издевателство
над личността на пострадалия и се съгласил
с този резултат. Умисълът на деянието се извлича от упоменатите обективни
действия на подсъдимия - не може да се действа по гореописания начин, да се нанасят
серия от удари в главата на човек и да не се допуска, че с това се засяга
обществения интерес, включващ в себе си освен всичко останало и подобаващо
етично и отошение
към останалите членове на обществото.
С деянието си от обективна и субективна страна
подсъдимият Г.Д.Г. осъществил и престъплението по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като на 03.07.2019 год, в с. Писанец, обл.Русе извършил непристойни действя – на публично място
нанесъл побой на В. ***, ударил с ръка Д. П.Г. ***, отправил обидни думи спрямо полицейските служители И.Б.И. и В.В.В., полицейски служители в РУ-Ветово,
като блъснал с ръце последния, грубо нарушавайки обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деяние е съпроводено със
съпротива срещу органи на властта
- полицейските служители И.Б.И.
*** и В.В.В. - младши автоконтрольор в Група "Охранителна полиция" при РУ-Ветово, изпълняващи задълженията си
по охрана на обществения ред.
Според
Постановление
N2/29.11.1974 г. на ПВС, за да е осъществен основния състав на
престъплението по чл.325 ал.1 НК е необходимо кумулативно да
са налице следните признаци от обективна страна: 1. Деецът
да извърши „непристойни действия“; 2. С тези действия грубо да се
нарушава обществения ред и 3. С тях да се изразява явно неуаважение към обществото. По делото безспорно се установи, че
подсъдимият извършил действия, така както изисква съставът на правната норма и
че тези действия са непристойни, арогантни и ненормални с оглед на установените
правила в обществото, като засегнал обществените отношения, установени в
сферата на реда и спокойствието на гражданите. Конкретно, тези действия се изразявали в публичен
побой на В.Д.А., удар с ръка на Д. П.Г. ***, обидните думи, спрямо полицейските служители. Тези
действия са непристойни, защото са неприлични, цинични и невъзпитани и са
насочени против реда, установен в страната за нормално човешко общуване.
Действията на подс.Г. били
съпроводени със съпротива срещу орган на власт – такива били полицейските
служите И.Б.И. и В.В.В., изпълняващи
служебните си задължения по опазване на обществения ред. Подсъдимият не преустановил непристойните си действия след
тяхната намеса , а продължил да
демонстрира своята агресивност и арогантност, отказал
да се подчини
на органите на реда и да
изпълни разпорежданията
им,
блъснал св.В.В.В., което наложило употребата на физическа сила, поради
което правилно деянието му било квалифицирано със съпротива срещу орган на
власт.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл – подс.Г. съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
неговите общественоопасни последици
и искал настъпването им.
Същият поставил личните
над обществените интереси и напълно съзнателно си позволил да нанесе побой на пострадалия
В.А., за да му причини телесно
увреждане, както и да удари св.Д.Г., отказал да се подчини
и да изпълни полицейско разпореждане,
дадено от полицейските служители
във връзка с изпълнение на служебните им задължения по опазване на обществения ред
и продължил непристойните си действия, като
отправил към тях обидни думи и псувни, както и блъснал св.В. с ръце. С това си поведение подс.Г.Г. съзнателно нарушил обществения
ред,
демонстрирайки наглост
и пренебрежително отношение
към последния.
Предвид изложеното, съдът признава подс. Г.Д.Г. осъществил престъплението по за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по
чл.131 ал.1, т.12,
вр. чл.130 ал.1 от НК и му налага наказание при индивидуализацията, на което
съобрази: отегчаващи отговорността
обстоятелства: не се установиха; смекчаващи: чисто съдебно минало; полагане на обществено-полезен труд; добри характеристични
данни; Отчитайки изложеното съдът му
налага наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – лишаване
от свобода за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Предвид изложеното, съдът признава подс. Г.Д.Г. осъществил
престъплението по
за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.325 ал.2, в.ал.1 от НК и му налага наказание при индивидуализацията, на което съобрази същите отегчаващи
и смекчаващи отговорността
обстоятелства, при което му
налага наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – лишаване
от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Налице
са условията на чл.23 от НК – подсъдимият извършил две отделни престъпления,
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което
следва да бъдат ГРУПИРАНИ гореопределените наказания
лишаване от свобода, като се НАЛОЖИ
най-тежкото от тях - ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода. За поправянето и
превъзпитанието на осъдения към спазване на законите, съдът намира, че така
определеното наказание не следва да се търпи ефективно – налице са условията за
приложението на института на условното осъждане, и целите на личната и
генерална превенция биха се постигнали с неговото налагане. От друга страна,
отчитайки добрите характеристични данни съдът преценява, че следва да се
определи минимално предвидения в чл.66 от НК изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ,, който би спомогнал за поправянето на подс.Г.
и ще бъде проверка за бъдещото му поведение.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
1. От събраните по делото
доказателства се установява,
че подс.Г. по непозволен начин увредил здравето на св.А.,
като му нанесъл няколко леки телесни
повреди: сътресение на мозък с наличие на обективна неврологична
симптоматика, одраскване и кръвонасядане на челото
и конюктивална инекция на
лява очна ябълка. Описаните в СМЕк увреждания са пряка и непосредствена
последица от виновното поведение
на подс.Г., което е породило и деликтната
му отговорност. Св.В. А. е претърпяла в период от месец и половина,
според показанията му и представените медицински документи, значителни болки
и страдания, бил е настанен в болница – УМБАЛ „Канев”, където бил на системи, с
оглед лечение на главоболиено и световъртежа.
Болничният му лист бил удължен до 19.08.2019гд.. През този период бил принуден да изтърпи физически дисконфорт и неудобство. До този
вредоносен резултат не би се стигнало, ако подс.Г.
Г. не беше причинил
телесните увреждания. Съдът, като отчита тежестта на увреждането, обективирало признака временно разстройство
на здравето, не опасно за живота /причинени три леки телесни повреди /, понесените
физически и психически болки и страдания – прекараните дни в болничното
заведение и домашно лечение, приема, че за репариране на понесените
неимуществени вреди, следва да се присъди сумата от 1 800 лв.,
като иска в останалата му част, до пълно предявения размер от 3500лв., като
неоснователен и недоказан следва да се ОТХВЪРЛИ.
Основателен и доказан е и предявения иск за
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на направените във
връзка с лечението на св.В. А. медицински разходи, в размер на 175,22лв.
Икането за
присъждане на лихва и разноски от 600лв.
за адвокатски хонорар е основателно и следва да се уважи, считана от датата на
увреждането - 03.08.2019год.,
2. Събраните по делото доказателства
сочат, че подс.Г. по непозволен
начин увредил здравето и на св.Д. Г., като му нанесъл удар
през лицето, с очилата му, в резултат на което му причинил болка. Последната е
в пряка и непосредствена
последица от виновното поведение на подс.Г., което е породило и деликтната му отговорност.
Св.Г. за кратък момент е претърпял болка и унижение, в резултат от
нанесения удар. Съдът, като
отчита тежестта на увреждането, обективирало признака болка
по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, приема, че за репариране
на понесените неимуществени вреди, следва да се
присъди сумата от 500 лв., като иска в останалата му част, до пълно
предявения размер от 1000лв., като неоснователен и недоказан следва да се
ОТХВЪРЛИ.
Подсъдимият дължи
и направените по делото разноски: по сметка на РРС 80лв съдебни разноски направени по
делото, 133лв. по сметка на ОДМВР – Русе и
129лв.
държавна такса за уважените гр.иска.
Причини
за извършване на престъплението: ниски
морално-волеви задръжки; употреба на алкохол
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:........................................