№ 38552
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110157538 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 130 ГПК.
Предявен е иск от Е. Г. срещу „***“ ЕАД по чл. 439 ГПК за установяване
недължимостта на суми в съответен размер поради погасяване по давност.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
С три определения съответно от 24.08.2024 г., 12.11.2024 г. и 02.05.2025 г. са
отхвърлени молбите на ищеца по чл. 83, ал. 2 ГПК и са дадени последващи указания
по чл. 129 ГПК за внасяне на държавна такса
В срока за изпълнение на указанията по последното четвърто Разпореждане от
17.07.2025 г. ищецът е подал четвърта молба от 18.08.2025 г. по чл. 83, ал. 2 ГПК с
декларация за материално и гражданско състояние, в която не сочи нови
обстоятелства, налагащи изменение на извода, че ищецът не е материално затруднено
лице, годно да бъде освободено от внасяне на държавна такса по делото.
Първото определение от 24.08.2024 г. е постановено след съвсем детайлно
изследване на материалното и гражданското състояние на ищеца, което е установено,
че не съответства на декларираното състояние от ищеца с декларацията по чл. 83, ал. 2
ГПК, като със следващите две определения съдът се е произнесъл, че липсват
основания за ревизия на горепосочения извод.
Ищецът не преследва легитимен интерес и предявяването на последващи молби
за освобождаване от внасяне на държавна такса представлява злоупотреба с право по
смисъла на чл. 57, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.17 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) по аналогия
от чл. 35, § 3 (а) от същата конвенция и само на това основание искът се явява
недопустим.
Съгласно член 35, § 3 (а) КЗПЧОС съдът обявява за недопустима всяка
1
индивидуална жалба, подадена на основание член 34, когато счете, че жалбата
представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на
чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория като
зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е
създадено. Всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на
правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното
функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него,
съставлява злоупотреба с правото на жалба (Mirolubovs and Others v. Latvia).
Жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава
досаждащи и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба, подадена по-рано
и вече обявена за недопустима (M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece, и двете
Решения на Комисията). Не може да бъде ангажимент на Съда да разглежда поредица
от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на
жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават
неоправдана работа на Съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с
Конвенцията (Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others
v. Italy; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece).
Основна цел на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 април 2024 г. е да предостави защита на физическите и юридическите
лица, ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се
злоупотребява - чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани
недобросъвестно, тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един
или повече изцяло или частично неоснователни искове или на прекомерни искове,
тактики за забавяне на производството или искания за прекратяване на делото на
късен етап от производството, започване на множество съдебни дела по сходни
въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по
производството. Директивата се прилага само относно граждански и търговски дела с
трансгранично значение и установява минимални правила, като по този начин дава
възможност на държавите членки да приемат или запазят разпоредби, които са по-
благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително национални
разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални гаранции.
Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да
получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Превратното упражняване на
субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са
отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които
злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или
обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът
има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от
тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл
2
съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане
на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба
с право (Решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2009 г., IV г. о.).
На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съда съответства уреденото
в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато страната, инициирала
процесуалното правоотношение, не цели защита на свои материални права, а
преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма
характера на молба за защита и съдействие, поради което съдът няма задължение да я
разгледа и реши.
Предвид изложеното, следва връщане на исковата молба на основание чл.130
ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на Е. Г., с която е предявен иск по чл. 439 ГПК срещу
„***“ ЕАД за установяване недължимостта на суми в съответен размер поради
погасяване по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 57538/2023 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3