№316
гр.
Силистра, 25.09.2019
г.
Силистренският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и
пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Пламен Неделчев
Членове: Кремена Краева
Огнян Маладжиков
като разгледа докладваното от
мл.съдия Маладжиков въззивно частно гражданско дело № 245 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООС с ЕИК *********, подадена чрез процесуален
представител, срещу Разпореждане № 2123 от 23.05.2019 г. на PC Силистра, ГК, по ч.гр.д. № 668/2019 г., с което е отхвърлено искането
на заявителя за издаване на заповед за изпълнение против А. А.П. с ЕГН ********** в частта, с която е
претендирана неустойка за неизпълнение на поето от длъжника задължение да
осигури обезпечение на задълженията си по договор за потребителски кредит „BestCredit
до заплата“ № 2000158 от 14.05.2018 г., в размер на 120 лева.
Жалбоподателят
не е доволен от постановения съдебен акт и в тази връзка желае Окръжният съд -
Силистра да го отмени и да разпореди издаване на заповед за изпълнение,
съобразно подаденото на 20.05.2019 г. заявление по чл. 410 от ГПК. Счита за
неправилни и предубедени мотивите на първоинстанционния съд, че уговорената
неустойка противоречи на закона и добрите нрави, като в тази насока изтъква
доводи за яснота на клаузата и съгласие на кредитополучателя с нея. Намира, че
на практика длъжникът има възможност във всеки един момент да осигури
поръчителство и да спре негативните последици на неизпълнението. Абсолютно
логично и обосновано, според жалбоподателя, е кредиторът да изисква обезпечение
с оглед риска, който поема, а предоставеният за това срок е достатъчно дълъг за
длъжника да осигури поръчител. Наред с това счита, че Силистренският районен
съд е превишил правомощията си, като е изследвал съответствието на неустоечната
клауза със закона и добрите нрави, което стои извън предмета на проверката в
заповедното производство.
Окръжният съд,
вземайки предвид оплакванията на частния жалбоподател и доказателствата по
делото, приема за установено следното:
Силистренският
районен съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК. Заявителят твърди да е предоставил кредит на длъжницата в размер на
400 лв., който последната не е върнала в срок. Със заявлението, освен главница,
възнаградителна лихва, наказателна лихва, разноски за събиране на дълга, държавна
такса за заповедното производство и адвокатско възнаграждение, заявителят
претендира и неустойка в размер на 120 лева. Неустоечната клауза се намира в т.
4 от раздел Обезпечения на представения договор и представлява 1 % на ден върху
усвоената сума на кредита за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение.
Заявителят претендира дните, за които е начислена неустойката, да са тридесет,
оттам 30 % върху сумата от 400 лв правят като
резултат исканите 120 лв. Обезпечението, което се изисква от кредитополучателя,
за да не се начислява неустойка, се изразява в осигуряване поръчителството на
трето лице. То трябва да отговаря кумулативно на следните условия: навършени 25
години; минимален осигурителен доход 2000 лева; да предостави служебна бележка
за доход от работодателя за 6 месеца назад; както и още няколко други
изисквания, които е ненужно да се посочват. Този поръчител следва да бъде
осигурен в рамките на 1 (един) ден от получаване на заемната сума – т. 2 от
раздел Обезпечения на договора за кредит.
Районният съд
е приел, че така уговорената клауза има неравноправен характер, тъй като
предвижда заплащането на необосновано висока неустойка и по този начин изпълва
хипотезата на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, и като
такава, съгласно чл. 146, ал. 1 от същия закон, се явява нищожна. На това
основание е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение в тази му
част. Цитирана е практика на ВКС и СЕС, която
обосновава правомощието на съда да се позове на нищожна клауза в потребителския
договор още в заповедното производство.
От правна
страна Силистренският окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима, тъй
като е подадена в срок; срещу обжалваем акт; от лице, което има правен интерес
от отмяната му; и е внесена дължимата държавна такса. Същата обаче е
неоснователна.
Неоснователно
е възражението, че районният съд е излязъл извън рамките на правомощията, които
има по закон в заповедното производство, съобразявайки критерият
добросъвестност и равновесието в правата и задълженията на страните по
представения договор. На това възражение, макар и без да знае, че ще бъде
предявено, е отговорил самият районен съд, цитирайки трайната вече практика на
ВКС и СЕС, която Силистренският окръжен съд не намира
за необходимо да преповтаря, а на основание чл. 272 от ГПК препраща за нея към
мотивите на първоинстанционния акт.
Правилно
жалбоподателят посочва, че е абсолютно логично и обосновано кредиторът да
изисква обезпечение с оглед риска, който поема, когато предоставя парични
средства на кредит. Управление на риска – това е икономическият смисъл на
обезпечението. Икономическата логика, теория и практика диктуват правилото, че
необезпечените заеми принципно са с по-висока лихва от обезпечените. Тази
икономическа логика обаче има своите правни ограничения. Съгласно чл. 19, ал. 4
от Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, което ще рече не по-висок от 50 %. Видно от представения погасителен
план към процесния договор годишният лихвен процент по него е 41 %, а годишният
процент на разходите е 49,65 %. По-висок лихвен процент би довел до превишаване
на законовия праг за годишния процент на разходите. Съгласно чл. 21
от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Именно такава е неустоечната клауза, която въпреки че е ясна и
формално длъжникът има възможност във всеки един момент да осигури
поръчителство, за да спре действието ѝ, на практика това е изключително
затруднено от необосновано високите критерии спрямо потенциалния поръчител.
Наред с това, противно на доводите на жалбоподателя, срокът, в който следва да
се изпълни условието да се предостави обезпечение, не може да се определи като
„достатъчно дълъг“. Един ден от получаването на заемната сума не е дълъг срок,
а практически мъчно постижим. Така се задейства неустойка в размер на 1 % на
ден от заемната сума и в рамките на 30 дни се начисляват 30 % от размера на
дълга. Тези високи изисквания противоречат на добросъвестността и водят до
неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Извод, който
първоинстанционният съд отнася към размера на неустойката и с който въззивният
съд се съгласява, но също така счита, че формулираната клаузата всъщност
заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и затова, на основание чл. 21 от
същия закон, се явява нищожна.
Споделяйки и
допълвайки мотивите на първоинстанционния съд, Силистренският окръжен съд стига
до същия правен извод и намира, че Разпореждане № 2123 от 23.05.2019 г. по ч.гр.д.
№ 668/2019 г. на РС Силистра е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим
от горните съображения, Силистренският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2123 от 23.05.2019 г. на
Районен съд Силистра, постановено по ч.гр.дело № 668 / 2019 г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.