РЕШЕНИЕ

 

  №

гр.София, 07.08.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Таня Георгиева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13000 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.).

Ищцата Ж.К.П. твърди, че на 23.09.2015 г., в гр. София, около   13.40 ч., лек автомобил „Крайслер", модел „Стратус" с per № *******, управляван от М.П.Ц. ***,  с посока на движение от ул. „Дойран" към бул. „Цар Борис III“ и в района на кръстовището с бул. „Гоце Делчев", при извършване на маневра десен завой участва в ПТП с пресичащата платно за движение на бул. „Гоце Делчев" от дясно на ляво, спрямо посоката на движение на лекия автомобил, пешеходка Ж.К.П.. Поддържа, че вина за настъпилото произшествие има водачът на лек автомобил „Крайслер", модел „Стратус" с per № *******М.П.Ц., който не е съобразил поведението си с разпоредбата на чл. 5 и чл. 116 от Закона за движението по пътищата и с противоправните си действия е реализирал ПТП. Ищцата сочи, че местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП - ОПП - СДВР, който е съставил констативен протокол К - 792 от 23.09.2015 г.

Ищцата сочи, че след произшествието, е настанена в УМБАЛСМ„Пирогов" ЕАД, където е диагностицирана със счупване на дясна бедрената шийка – закрито, като е извършена  репозиция на ставата. Поддържа, че в  първите десет дни след операцията изпитвала силни и интензивни болки в областта на десния крак. Счита, че възстановяването ще й коства дълъг и болезнен период от време, предвид нейната възраст и напълно възстановяване на крака не може да се очаква, като ще се наложи ползване на помощни средства - патерици на този етап, а след рехабилитацията и бастун, който до сега не й се е налагало да ползва. Заради болките от операцията и нейната неподвижност за самообслужването й трябва помощ от друг човек, в случая нейните близки. Освен физическите травми, ищцата сочи че е изпитала силен психически стрес, като се чувства подтисната и уплашена от случилото се.

Във връзка с наложителната оперативна намеса, ищцата Ж.П. твърди, че е извършила необходими разходи в размер на 1 470  лв., за заплащане на медицинско изделие- двуполюсна циментно фиксирана ендопротеза със стандартна артикулация (метална хром - кобалт или медицинска стомана глава и капсула от стандартен UHMWPE полиетелен), двуполюсна лепена ohast, Muller II STD Cup Код М05051030000016, за което има фактура от УМБАЛСМ „Пирогов" от 25.09.2015г и касов бон № 003883 от 25.09.2015 г.

Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника З.К.„Л.И.“, да заплати й обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 90 000 лева, която сума счита за справедливо обезщетение, което съответства доколкото е възможно на причинените й неимуществени вреди - претърпените от нея болки и страдания от процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02.08.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 470 лв., представляващи имуществени вреди - сторени разходи за болничното лечение.

Ответникът  З.К.„Л.И.“АД оспорва исковете по основание и размер, като поддържа, че исковата претенция е неоснователна, като оспорва механизма и причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие, като сочи, че ищцата е предприела пресичане на необозначено място и сама се  е поставила при очевидно висока степен на риск. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Претендира разноски по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.  

За да възникне отговорността на застрахователя, е необходимо по отношение на застрахования да са налице основанията за деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Елементите на този фактически състав на непозволеното увреждане са противоправно поведение, вина и причинна връзка между тях, като вината се предполага, а противоправното поведение на водача, причинил пътнотранспортно произшествие и причинната връзка подлежат на доказване (решение № 106 от 11.07.2017 г. по т.д. № 60381/2016 г. на ВКС, І Г.О.).

От представените по делото констативен протокол, протокол за оглед, заедно със скица по ДП № 11429/2015 г. и от заключението на автотехническата експертиза се установява следния механизъм на произшествието:

Процесното ПТП е настъпило в гр. София на ул. „Кюстендил”,  преди кръстови­щето с бул. „Гоце Делчев”. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра видимост. Процесният лек автомобил „Крайслер” се е движел по ул. „Кюстендил” в дясната пътна лента и е спрял пред кръстовището с бул. „Гоце Делчев“. В същото време, по­страдалата пешеходка предприема пресичане на платното за движение на ул. „Кюс­тендил“ пред спрелия автомобил, като преди да е преминала изцяло пред автомобила, водачът му е потеглил, с цел да извърши десен завой и се е реализирало ПТП, като авто­мобилът с предната си лява част челно в зоната между средата и ляв фар е ударил пешеходката. Вследствие на удара, пешеходката е паднала пред автомобила и е из­викала. Водачът е чул вика на пешеходката и е спрял преди да я е прегазил. ПТП не е било запазено при посещението на разследващите органи.

Според заключението, от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП, са субективните действия на водача на лекия автомобил с органите за управление на автомобила, който е потеглил с автомобила си в момент, в който пострадалата пешеходка се е намирала пред автомобила.

С постановление от 20.01.2016 г. по ДП № 11429/2015 г. по описа на СРТП –О“Р“ І СДВР, пр. пр.№ 38558/2015 г., е прекратено наказателното производство срещу М.П.Ц. за процесното ПТП, поради наличието на хипотезата на чл. 343, ал. 2 НК (при направено искане от пострадалия за прекратяване). На М.П.Ц. е наложена глоба в размер на 20 лв. с наказателно постановление, влязло в сила от 17.11.2015 г., за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Свидетелят М.П.Ц. заявява, че пътнотранспортното произшествие е  настъпило на кръстовището на ул. „Кюстендил“ , по която се е движил и  бул. „Гоце Делчев“, като е спрял, за да направи десен завой. Спрял е и и е помогнал на пострадалата – ищцата Ж.П. и я закарал до болница. Заявява, че е възприел пешеходката, след като вече е била паднала, като я е ударил с предната лява част на автомобила, по средата на пътното платно на ул. „Кюстендил“.

Спорен по делото е въпросът относно това налице ли е виновно и противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил.

При преценка на това обстоятелство, настоящият съдебен състав приема следното:

От доказателствата по делото се установи, че вина за настъпване на пътно транспортното произшествие има водачът на лекия автомобил „Крайслер“, тъй при извършване на маневра „завиване надясно“,  не е пропуснал преминаващата пешеходка, като по този начин е отнел предимството й.

 Водачът на процесния автомобил е нарушил правилото на чл. 116, ал. 1 и чл. 119 от ЗДвП, съгласно които водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и да пропусне преминаващите пешеходци.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесният автомобил е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП, като представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.

При така установеното съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 КЗ (отм.) и е налице деликт, осъществен от М.Ц., в резултат на което в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му увреди, като спорен по делото е размера на обезщетението.

Относно размера претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:  

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, при преценка на преживените болки и страдания с оглед конкретния правен спор (решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ ТО., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ ТО., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012 г. по т.д. № 611/2011г. на ІІ ТО., решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ ТО., и др.)

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, при произшествието ищцата е получила счупване на дясната бедрена шийка, което е преценено като невъзможно за оперативно лечение със запазване на собствена става, поради което е предприето първично ендопротезиране (подмяна на собствена става с изкуствена).

Характерът на увредата е травматичен, а медико-биологичната характеристика е трайно (за повече от 30 дни) затрудняване на двете функции (двигателна и опорна) на съответния долен крайник. След извършване на ендопротезирането тази характеристика преминава в постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота, поради непълния обем на възможни движения.

Според вещото лице, травмата е причинила болки и страдания на пострадалата, които в първия момент са били с висока интензивност и постепенно затихване към края на един нормален възстановителен период от около 3 месеца. Доколкото функцията на ставата не може да беда възстановена в пълен обем считам, че пострадалата би изпитвала страдания до край на живота си от необходимостта да се пази от определени движения.

Поставен е имплант, чиято стойност частично се поема от НЗОК. Останалата част до пълната стойност на имплантирания продукт се поема от здравно осигурения пациент, като доплащането на протезата е необходимо и оправдано като разход. Други финансови документи по делото няма.

Свидетелката С.Г.Н.(племенница на ищцата) сочи, че ищцата е останала на легло около три - четири месеца и тя е полагала грижи за нея, като след това е започнала да се придвижва с бастун, като продължава да изпитва болки.

Съдът взе предвид травматични увреждания на ищеца (счупване на дясната бедрена шийка), периода на възстановяване – 3 месеца, възрастта на пострадалия - 72 г., както и социално - икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер 30 000 лв. До пълния предявен размер над горницата от 30 000 лв. до 90 000 лв., искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.

Относно иска за имуществени вреди

Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение от процесното ПТП, а именно заплетената сума за имплант по фактура № 439 от 29.05.2015 г. от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, в размер на сумата от 1470 лв., представляваща нереимбусирана от НЗОК стойност на имплант в общ размер на 3 030 лв. Следователно претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от процесното пътнотранспортно произшествие, следва да бъде изцяло уважена, в пълния предявения размер от 1 470 лв.

Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Касателно възражението за съпричиняване, съдът приема, че същото е неоснователно, защото няма данни пострадалата да е допринесла за произшествието, тъй същата е пресичала на кръстовище,  следователно водачът на лекия автомобил е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Относно разноските

При този изход на спора на процесуалния представител на ищеца – адв. Я.Д.Д. се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, в размер на      1 126.41 лв., съобразно уважената част.

В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски за експертизи в размер на 65.60 лв., както и юрисконсултстко възнаграждение в размер на 150 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1 258.80 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 86.01 лв., разноски за експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на Ж.К.П. с ЕГН **********,***, чрез адв. Я.Д. ***, сумата от 30 000 лв. (тридесет  хиляди лева), ведно със законната лихва от датата на деликта - 23.09.2015 г. до окончателното й изплащане, представляваща  застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - травматични увреждания, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 23.09.2015 г., около 13,40 ч., в гр. София, на кръстовището на ул. „Кюстендил“  и бул. „Гоце Делчев“, по вина на шофьора М.П.Ц., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление лек автомобил лек автомобил „Крайслер", модел „Стратус" с per № *******, към посочената дата е застрахована при ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв, както и  да заплати на ищцата сумата от 1 470 лв., представляващи имуществени вреди, разходи за лечение  във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адв. Я.Д. ***,   на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 1 126.41 лв. – адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника съразмерно на уважената част от исковете, при предоставена безплатна адвокатска помощ.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 258.80 лв., представляваща държавна такса по делото и сумата от 86.01 лв., разноски за експертизи, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Ж.К.П. с ЕГН **********,***, чрез адв. Я.Д. ***, да заплати на „З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 във, вр. ал. 8 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете, сумата от 65.60 лв. разноски за експертизи и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                  

   СЪДИЯ: