Решение по дело №7318/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262975
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия: Анелия Здравкова Маркова
Дело: 20201100507318
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 12.05.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІІ-В въззивен състав

в публичното заседание на двадесет и първи април

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                Мл.с-я   МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря Йорданка Петрова

и прокурора                                                                сложи за разглеждане    

докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 7318 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на „Ч.Е.Б.“ ЕАД , ответник пред СРС, срещу решение № 76039/ 24.04.2020 г. по гр. д. № 39261/ 2018 г. на СРС, 3 гр. отделение, 82 състав, с което решение е уважен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу въззивника - ответник пред СРС и в негова тежест са възложени разноските по делото.

Излагат се доводи за допуснати нарушения на материалния закон и съдебната практика на ВАС и ВКС. Въззивникът твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Счита, че изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. По делото се установило по безспорен начин външната намеса върху СТИ. Налице било правно основание за извършена корекция на сметка като се позовава на чл.92, т.4 ЗЕ и чл.98а, ал.2,т.6 и чл.104 а, ал.2,т.5 ЗЕ. Сочи, че съгласно съдебната практика на ВКС в случая се касаело до обективна отговорност поради което отрицателният установителен иск следвало да бъде отхвърлен, а не уважен. Незаконосъобразни били мотивите на СРС, че нормата на чл.47, която била отменена през 2017 г. не се прилага към датата на проверката- 19.02.2018 г. Решението на ВАС, с което били отменени чл.48-чл.51 ПИКЕЕ влизало в сила на 23.11.2018 г.

Иска се от съда да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което искът по чл.124,ал.1 ГПК да се отхвърли като неоснователен.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба, ищец пред СРС – „А.Д.Т.“ ЕООД е депозирал отговор по въззивната жалба, в който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на така постановеното съдебно решение. Сочи, че СРС не бил допуснал твърдените във въззивната жалба нарушения на материалния закон и процесуален закон. Правилно СРС бил приел, че след отмяната на чл.47 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.д.№ 2385 по описа за 2016 г. на ВАС, 5-членен състав, обн.ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., не е налице законова възможност за корекция по реда на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ. След тази отмяна действащата част на ПИКЕЕ не съответствала на изискванията на чл.83 ЗЕ. Сочи, че съгласно чл.83, ал.1,т.6 и ал.2 ЗЕ корекционните процедури следвало да са предвидени в ПИКЕЕ, а не в ОУ на дружествата /ищец и трето лице помагач/. Счита, че института на неоснователното обогатяване е неприложим в случая. Наред с това нормата на чл.47 ПИКЕЕ противоречала на чл.82 ЗЗД. Въззивникът не бил изпълнил задължението си по чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ, защото не бил предвиден ред за уведомяване на клиента, в този смисъл било приетото в решение № 111/17.07.2015 г. по т.д.№ 1650 по описа за 2014 г. на ВКС, Първо ТО, решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ВКС, Второ ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на ВКС, Първо ТО. Уговорката в чл.17, ал.2 от ОУ не изпълнявала законовото изискване на чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ, в този смисъл била и съдената практика. Претендират се разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника – „Ч.Р.Б.“ АД не взема становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 05.05.2020 г., а въззивната жалба е подадена на 15. 05. 2020 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

С решението, което се обжалва е уважен срещу ответника, въззивник, предявеният по реда на чл.124 ГПК, отрицателен установителен иск.

Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Въззивният съд приема, че решението е постановено в допустим процес и е валидно.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото не се спори, че страните са обвързани от облигационно отношение за доставка и потребление на ел.енергия възникнало по силата на ОУ. Спорно било налице ли са предпоставките за извършване на корекция на сметката. Според първоинстанционния съд отговорът на този въпрос е положителен като съдът се е позовал на решение № 118 от 18.09.2017 г. по т.д.№ 961 по описа за 2016 г. на ВКС, Второ ТО, както и на изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ, обн.ДВ, бр.98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. В тази корекционна процедура не било предпоставено изискване за доказване на виновно поведение на потребителя като съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС /цитираното по-горе съдебно решение/.В случая периодът за който била извършена корекцията бил 22.12.2017 г.- 19.02.2018 г., т.е. след измененията на чл.98 а от ЗЕ и след приемане на ПИКЕЕ. С решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.д.№ 2385 по описа за 2016 г. на ВАС, 5-членен състав, обн.ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., ПИКЕЕ били отменени с изключение на чл.48-чл.51. Тази отмяна имала действие занапред, от влизане в сила на това решение по арг. от чл.195, ал.1 АПК. С решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм.д.№ 3879 по описа за 2017 г. на ВАС, обн.ДВ, бр.97/2018 г. били отменени и чл.48-чл.51 от ПИКЕЕ. Това решение било потвърдено с решение № 13691 от 08.11.2018 г. по адм.д.№ 4785/2018 г. на ВАС, 5-членен състав, което било окончателно. Следователно към момента на проверката ПИКЕЕ не били действащо право с изключение на чл.48-чл.51. В тази хипотеза според СРС ответното дружество не можело да коригира сметката на клиента, тъй като не бил изпълнил задължението си по чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ, която норма препращала към правила, вече отменени. При твърдяната от ответника промяна схема на свързване, разпоредбата на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ предвиждала, че корекция може да се извърши, но само въз основа на констативен протокол за установяване на намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията на чл.47 ПИКЕЕ. Разпоредбата към която се извършвало препращането, била отменена с решението на ВАС от 06.02.2017 г. Това означавало, че макар да съществува нормативна възможност корекция да се извърши, не съществувал нормативен ред по който това да стане. Нормата на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ била препращаща поради което нямала самостоятелно правно действие. В този случай приложима била съдебната практика на ВКС до приемането на ПИКЕЕ -2013 г. , която сочела, че корекция е допустима, но при доказана вина на потребителя. Според СРС отменената норма на чл.47 ПИКЕЕ не можела да бъде заместена от разпоредби на ОУ, тъй като чл.83, ал.2,изр.2 ЗЕ не предвиждала такава възможност. Възможността чрез ОУ да бъде договорена обективна отговорност на потребителя била отречена от ВКС с решение № 38/15.05.2014 г. по т.д.№ 5/2013 т., Първо ТО. Затова предявеният иск бил основателен и като такъв е уважен.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция излага следните мотиви:

Не се спори по делото, а и от представените доказателства се установява, че ищеца и ответника са обвързани от договорно правоотношение за доставка на ел.енергия за стопански нужди по силата на договор от 22.12.2017 г. Самият договор е представен с отговора по исковата молба /л.71 и следв./. Представено е и споразумения към същия договор.

Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 72578 от 22.03.2019 г. СРС е указал на ответника, че носи тежестта на доказване и на следните обстоятелства: наличие на право на корекция на сметката на потребителя за исковия период; законосъобразно извършване на корекционната процедура- съставяне на констативен протокол за извършената проверка, верността на констатациите от проверката, законността на начина, по който е извършено остойностяването съгласно направените констатации от тази проверка.

Видно от констативния протокол № 3710721 от 22.12.2017 г. /л.73 по делото пред СРС/ монтирано е СТИ с фабричен № 17401131183 и година на производство и година на проверка – 2017 г. , на фасадата на ТП „Общежитие“.

На 19.02.2018 г. е бил съставен констативен протокол /л.74/ относно точността на измерване на потребеното количество ел.енергия от СТИ, за което се твърди, че е било монтирано в имота на ищеца. Видно от самия протокол отбелязано е, че СТИ измерва потребената ел.енергия с грешка минус 0,24 %. Констатирано е липса на пломбата на щита на ел.таблото, нарушаване на пломбата на капачката на клемния блок и фирмените пломби. От отразеното в този КП е видно, че провереното СТИ е демонтирано и е монтирано ново.

Видно от КП от 28.05.2018 г. на БИМ отчетената грешка е значително под допустимата, виж л. 81 по делото пред СРС.

Наред с това начисленото служебно количество ел.енергия е с начало на периода 22.12.2017 г., т.е. датата на монтиране на СТИ от страна на ответното дружество въз основа на сключения един ден по-рано договор за доставка на ел.енергия, т.е. това означава, че СТИ от датата на монтирането си „мери грешно“ поради променена схема.

Смяната на СТИ освен в горецитирания протокол от 22.12.2017 г. е посочена и в предложението за корекция, виж л.35 по делото пред СРС /“смяна СТИ в периода „да“-22.12.2017 г.“/.

Че периодът на корекцията касае задълженията от 22.12.2017 г.- 19.02.2018 г. е посочено и в приложение № 1 към фактура № ********** /31.05.2018 г., л.88 по делото пред СРС.

При това положение неправилно вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е изследвал период м.11.2017 г.- м.02.2017 г.

Същевременно, обаче, и вещото лице е посочило, че според доказателствата, представени от ответника, СТИ измерва с грешка от 0,24 %. А при разпита си свидетелят Димитров е посочил, че разликата от 0,24 % е в класа на точност, виж отразеното в съдебния протокол на л.205 по делото пред СРС.

По арг. от чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа. Изискванията на Закона за измерванията /ЗИ/ са задължение на оператора, а не на клиента. Задължение на оператора е да използва само СТИ от одобрен тип, да провежда всички необходими по закон първоначални и последващи проверки на СТИ, съгласно чл.26 от ЗИ.

При това положение, само на тези констатации, така предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.

Независимо от това по арг от чл.269 ГПК въззивната инстанция следва да разгледа доводите във въззивната жалба, а именно:

Настоящата инстанция счита, че съгласно чл.98 а, ал.2, т.6 ЗЕ ОУ следва да съдържат ред за уведомяване на клиента. Изпълнението на това изискване не се изпълнява с уредбата на чл.17, ал.2 от ОУ. Последната урежда само „адреси за уведомяване“, но не и реда по който следва да бъде сторено това.

Действително, съгласно съдебната практика на ВКС, така например: решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 на II ТО, крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, приети със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./.

Действително, съдебната практика на ВКС допуска възможност за извършване на едностранна корекция на сметка при наличие на обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената ел.енергия. Такива са случаите при които липсва СТИ; при които се установи при извършена проверка, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата- чл.48, ал.1; при които при проверка се установи промяна на схемата за свързване – чл.48, ал.2; повреда или неточна работа на тарифния превключвател – чл.49. Именно в такива хипотези ВКС приема, че не следва да се доказва виновно поведение на потребителя.

В конкретния случай с оглед изложеното по-горе, съдът намира че не са били налице предпоставките за извършване на корекция с възлагане в тежест на клиента на служебно начислено количество ел.енергия.

Следва да отбележим, че по искане на ищеца от страна на ответника по реда на чл.190 ГПК са представени фактури за начислено количество ел.енергия въз основа на същото СТИ /последното не е оспорено от ответника/. Това опровергава освен тезата на ответника /въззивник/, че СТИ „мери грешно“ така и изложеното от вещото лице, че подобни СТИ се бракуват и предават на вторични суровини /виж отразеното на л.220 в заключението му/.

          Разпитаният на страната на ответника свидетел В.признава, че той не е компетентен по въпросите дали е налице промяна в схемата на СТИ, респ. имали намеса и дали това се отразява на точното измерване на количеството потребена ел.енергия, виж отразеното на л.206 в съдебния протокол. Той просто подписва там където му се укаже от служителите на третото лице помагач на страната на ответника- „От мен се искаше да подпиша този протокол“.

          При това положение изводите на СРС за основателност на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК са правилни.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Пред въззивната инстанция:

При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.

Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени в размер на 403 лв.

По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:

Същото е основателно:

При съобразяване с материалния интерес минималния размер на адв.възнаграждение по НМРАВ възлиза на 310,20 лв.

При това положение при липсата на каквато е да е сложност на спора пред въззивната инстанция, в полза на въззиваемия ще бъде присъдено адв.възнаграждение в размер на 311 лв.

 

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 76039/ 24.04.2020 г. по гр. д. № 39261/ 2018 г. на СРС, 3 гр. отделение, 82 състав, изцяло.

 

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „А.Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***- адв.Т.Д., сумата в размер на 311 лв.- адв.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – „Ч.Р.Б.“ АД.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                          2.