РЕШЕНИЕ
№ 20550
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:...................
при участието на секретаря .....................
като разгледа докладваното от ................... Гражданско дело №
20231110128368 по описа за 2023 година
обективно съединени иск на кредитор за осъждане на длъжника му да изпълни
задължението си по договор за заем заедно с обезщетение за забавата и договорна лихва, с
правно основание съответно чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка
с чл. 79, ал. 1 от същия закон, чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86
от същия Закона, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс:
като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед
за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ
на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Ищецът ......................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.
....................... чрез пълномощника адвокат П. В. В. твърди, че ответницата Б. П. И.
ЕГН**********, живеещ в гр. ..................... във вход ......................., сключила с ......................
договор, по силата но който банката предоставила парична сума в заем. Ответницата не
изпълнила задължението си да върне заетата сума според уговорен погасителен план. Ищецът и
заемодателят сключили договор за цесия, по силата на който банката прехвърлила на ищеца
вземането си срещу ответницата.
Във връзка с горното ищецът предявила заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.
Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца следните суми:
1 960.00 лева главница по договор за заем;
350.00 лева възнаградителна лихва, част от общата сума от 1 158.27 лева;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
1
заповед за изпълнение на 01. VIІІ. 2018 година до окончателното плащане;
направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответницата не представя в срок отговор на исковата молба и не участва в първото
заседание по делото нито лично, нито чрез представител или пълномощник, без да е направила
искане за разглеждането му в нейно отсъствие. Във връзка с горното ищецът иска постановяване на
неприсъствено решение срещу нея с молба, постъпила в съда на 31. V. 2024 година.
2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ответницата сключва с неучастващото в делото лице ...................... договор за заем.
Банката предава на ответницата заетата сума.
Ответницата не изпълнява задължението си да върне заетата сума.
Банката сключва с ищеца договор за цесия, по силата на който му прехвърля вземането си
срещу ответницата.
Ищецът уведомява ответницата за прехвърлянето на вземането в качеството си на
пълномощник на цедента.
3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс:
На 01. VIII. 2018 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. Исканата заповед е
издадена на 03. I. 2019 година по частно гражданско дело №50628 по описа на съда за 2018 година.
Ответницата възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл.
414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 22. III. 2023 година съдът постановява
Разпореждане №......................, с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно
вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело
доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Съобщението е връчено на ищеца на 11. V. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 25.
V. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.
2. По искането за постановяване на неприсъствено решение:
Съдът счита, че основанията за постановяване на неприсъствено решение, посочени в чл.
238 и чл. 239 от Гражданския процесуален кодекс са налице:
ответницата не представя в срок отговор на исковата молба;
ответницата не се явява, нито изпраща представител или пълномощник, в първото заседание
по делото без да е направено искане за разглеждането му в нейно отсъствие;
ищецът иска постановяване на неприсъствено решение с молба, постъпила в съда на 31. V.
2024 година;
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание са указани на страните с разпореждането на съда, постановено на 15. ХII. 2023
година под №158573, което съдът приема за връчено на ответницата по реда на чл. 41, ал. 2
2
от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 47, ал. 1 от същия кодекс с
Разпореждане №65974, постановено на 09. V. 2024 година;
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства:
договор за потребителски кредит, явстващ за възникването на облигационното
правоотношение между ответницата и неучастващото в делото лице ......................;
договор за прехвърляне на вземания, от който се установява, че ищецът е придобил
качеството на кредитор;
писмо, с което цедентът уведомява ответницата за прехвърлянето на вземането.
Във връзка с горното и на основание чл. 239, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс,
съдът намира, че следва да постанови по делото неприсъствено решение без да го мотивира по
същество, а само укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Според списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс, съдържащ се в молбата от 31.
V. 2024 година, ищецът е направил в исковото производство разноски от общо 96.20 лева, от които
46.20 лева за държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се
определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. По силата на
първата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и предвид уважаването на иска, съдът
следва да осъди насрещната страна да му възстанови посочената сума изцяло.
На ищеца се дължат разноски и за заповедното производство съобразно списъка, с който се
претендира единствено заплатената държавна такса в размер от общо 62.37 лева.
Водим от изложеното до тук, на основание чл. 238 и 239 от Гражданския процесуален
кодекс, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ......................... с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ....................... чрез пълномощника
адвокат П. В. В. вземане за следните суми:
1 960.00 лева главница по договор за заем,
350.00 лева възнаградителна лихва, част от общата сума от 1 158.27 лева и
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 01. VIІІ. 2018 година до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 03. I. 2019 година по
частно гражданско дело №50628 по описа на Софийския районен съд за 2018 година против Б. П.
И. ЕГН**********, живеещ в гр. ..................... във вход ......................., съществува.
2. ОСЪЖДА Б. П. И. ЕГН**********, живеещ в гр. ..................... във вход ......................., да
плати на ......................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.
....................... чрез пълномощника адвокат П. В. В. разноски, както следва:
62.37 лева по водене на заповедното производство;
96.20 лева по водене на исковото производство.
3
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
На основание чл. 239, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс решението не подлежи на
обжалване.
На основание чл. 240, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс в едномесечен срок от
връчването на неприсъственото решение ответницата може да поиска от Софийски градски съд
неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно
връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, поради
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките
за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства или поради невъзможност да
се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее.
На основание чл. 240, ал. 2 и ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс ответницата може да
предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат
известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно, в тримесечен срок
от деня, в който е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който е могла да се
снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4