Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 240
гр. Сливен, 08. 11. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тридесет и първи
октомври, две хиляди
и деветнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 321 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона
за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба от М.С.М. с постоянен адрес:***,
подадена против Заповед № 1607 от 19.07.2019 г., издадена от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие” – София, с която на служителя М.С.М. е наложено д. н.
„у.“ и е п. служебното ѝ правоотношение.
В жалбата си оспорващата твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на
административно-производствените правила и противоречие с материалноправните
разпоредби. Излага съображения, че: не е извършила н. на служебните си
задължения; от съдържанието на оспорената заповед не може да се установи дали
са спазени сроковете за налагане на д. н.; оспорената заповед е немотивирана;
не са посочени конкретни действия или поведение на оспорващата, които да са
довели до н. на норми за етично поведение; единствено фактът на повдигнато, но
все още недоказано о. срещу оспорващата, е обусловил заключението на
дисциплинарно наказващия орган, че е налице осъществено от нея п. поведение,
несъвместимо с етичните правила за поведение на държавния служител. Моли
оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. В представени писмени бележки излага съображения в
подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че: с привличането ѝ като о.
за п. по служба оспорващата е н. основни принципи в ЗДСл и в Етичния кодекс на държавния
служител, и по този начин органът по назначаване е бил компрометиран;
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процедурата
и материалноправните предпоставки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар. В представени писмени бележки излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената
заповед.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващата М.С.М. е държавен служител в Държавен фонд
„Земеделие” /ДФЗ/ от 07.02.2014 г. Към датата на издаване на оспорената заповед
е на длъжност н. на С. „И. в з.с.“, Отдел „Договориране по частни мерки“,
Дирекция „Договориране по ПМРСР“ към ДФЗ.
С Писмо на Специализираната прокуратура – Вх. №
07-0400/1396#32 от 17.07.2019 г. по описа на ДФЗ, Изпълнителният директор на
ДФЗ е уведомен, че по досъдебно производство /ДП/ № 161 / 2018 г. по описа на
СО – СП, пр. пр. № 1617 / 2018 г. по описа на Специализираната прокуратура, М.С.М.
е п. в качеството на о. за престъпление по чл. 282, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Със Заповед № 03-РД/2532#12 от 18.07.2019 г., издадена на
основание чл. 6, ал. 2 от ЗДСл, Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на П.
Д.– Д. на Дирекция „Административно-стопанско
обслужване“ в к. му на з. на Главния секретар на ДФЗ, законовото си правомощие
по налагане на д. н. и законовите си задължения по чл. 93, ал. 1 и чл. 96, ал.
1 от ЗДСл.
Със Заповед № 03-РД/2532#17 от 18.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ е
възложено на Председателя на Дисциплинарния съвет /ДС/ на ДФЗ да образува
дисциплинарно дело /ДД/ № 3 от 18.07.2019 г. срещу оспорващата, да свика на
заседание членовете на ДС на 18.07.2019 г. от 16,00 ч., да събере необходимите
данни по образуваното ДД и изясни всички факти и обстоятелства относно наличие
на основание за търсене на д. о. В мотивите на заповедта е посочено, че в Писмо
на Специализираната прокуратура на Република България, адресирано до
Изпълнителния директор на ДФЗ с Вх. № 07-0400/1396#32 от 17.07.2019 г., се
съдържат достатъчно данни, от които се прави извод, че оспорващата е н.
разпоредбите на ЗДСл и на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация.
С Решение на ДС на ДФЗ от заседание, проведено на
18.07.2019 г., е образувано ДД № 3 от 2019 г. срещу служителя М.М., по повод Писмо на Специализираната прокуратура на
Република България, адресирано до Изпълнителния директор на ДФЗ с Вх. № 07-0400/1396#32
от 17.07.2019 г.
Със Заповед № 03-РД/2852 от 19.07.2019 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ е даден срок до 12,30 ч. на 19.07.2019 г. на служителя
М. да представи на дисциплинарно наказващия орган /ДНО/ подробни писмени
обяснения за н. на ЗДСл и правилата на Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, като отговори на въпроса защо с поведението си е н.
чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация,
поради което е п. в качеството на о. по ДП № 161 / 2018 г. по описа на СО-СП,
пр.пр. № 1617 / 2018 г. по описа на Специализираната
прокуратура, както и е дадена възможност на служителя да бъдат изслушани
устните ѝ обяснения по случая на 19.07.2019 г. от 12,55 ч. Заповедта е
връчена на оспорващата на 19.07.2019 г.
В образуваното
дисциплинарно производство са дадени писмени обяснения от оспорващата – Вх. №
02-6500/4798 от 19.07.2019 г. по описа на ДФЗ, в които оспорващата е заявила,
че при извършване на служебните си задължения по никакъв начин не е н. престижа
на държавната служба и съвестно е изпълнявала задълженията си.
На 19.07.2019 г. от 12,55 ч. в сградата на ДФЗ е
проведено изслушване на М.М., удостоверено в
съставен документ, озаглавен Изслушване на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл –
Вх. № 03-0416/3391 от 19.07.2019 г. по описа на ДФЗ, подписан от П.Д., П.И., Н.Н. и М. М..
На 19.07.2019 г. в 13,00 ч. е проведено заседание на
ДС на ДФЗ по ДД № 3/2019 г., на което е прието решение, че е налице основание
за търсене на д. о. от служителя по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл във връзка с
чл. 28 от ЗДСл и чл. 2, ал. 5, чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите
в държавната администрация, и е предложено на М. да се наложи д. н. „у.“. За
проведеното заседание и приетото решение е съставен протокол, подписан от
всички членове, взели участие в заседанието.
Решението на ДС е представено на ДНО с Доклад Вх. №
03-0416/3397 от 19.07.2019 г. по описа на ДФЗ.
ДНО – Изпълнителният директор на ДФЗ, след като се е
запознал с Писмо на Специализираната прокуратура на Република България, адресирано
до Изпълнителния директор на ДФЗ с Вх. № 07-0400/1396#32 от 17.07.2019 г., със
становището на ДС и с писмените обяснения на М., и е приел, че М. е извършила д. н., е
издал оспорената в настоящото производство Заповед № 1607 от 19.07.2019 г. С
нея, на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл във връзка с чл.
2, ал. 5 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, и чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДС, на оспорващата М. е наложено д. н. „у.“
и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, е п. служебното ѝ
правоотношение, считано от 19.07.2019 г. За да наложи д. н. „у.”, ДНО е приел,
че: н. са извършени на 17.07.2019 г. в гр. София, на която дата М. е п. в
качеството на о., видно от Писмо на Специализираната прокуратура до
Изпълнителния директор на ДФЗ с Вх. № 07-0400/1396#32 от 17.07.2019 г.; със
своите действия служителят е проявила поведение, с което у. престижа на
държавната служба, станали достояние на обществеността и средствата за масово
осведомяване; нарушени са разпоредбите на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1
от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
Въз основа на
установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на
оспорващата на 19.07.2019 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 01.08.2019
г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен
срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл.
Спазена е установената форма – заповедта е писмена, посочени
са фактически и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа
изискуемите от разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл реквизити.
При издаването на оспорения акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата
по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава пета, Раздел II от ЗДСл. Дисциплинарното производство е образувано с решение
на ДС на ДФЗ, издадено по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДСл. Преди налагане на д. н.,
на служителя е даден срок за писмени обяснения. Преди налагане на д. н., М. е
изслушана от служителя, на когото органът по назначаване е възложил
правомощията си по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, съобразно регламентираната в чл. 6, ал. 2 от
ЗДСл възможност. Д. н. е наложено на оспорващата в срока по чл. 94, ал. 1 от
ЗДСл.
Оспореният административен акт е издаден при наличие
на компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но е постановен в противоречие с
материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност и е
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните
съображения:
На оспорващата е наложено д. н. у. за нарушение на чл.
28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, при изпълнение на
служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен
да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да
съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
В чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация е предвидено, че при изпълнение на служебните си задължения и в
обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на
държавната служба.
С оглед приетото от ДНО, че М. е н. горепосочените
разпоредби от ЗДСл и Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, съдът, след анализ на събраните по делото относими към спора
документи, счита, че не е установено н. от страна на М. на вменените ѝ с
разпоредбите на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение
на служителите в държавната администрация задължения. Тези разпоредби
задължават държавния служител да има поведение, с което да не уронва престижа
на държавната служба. В оспорената заповед е прието, че М. е у. престижа на
държавната служба, поради това че с писмо от Специализираната прокуратура ДНО е
уведомен, че М. е п. в качеството на о. за п. по НК. П. на служителя в
качеството на о. е счетено от ДНО като д. н. Не са изложени в заповедта други
факти или обстоятелства, от които да се направи извод за конкретни действия на М., с които последната
да е у. престижа на държавната служба. Липсва посочване на такива други факти
или обстоятелства и в документите по дисциплинарното дело. Въпреки прогласената
в законодателството ни презумпция за невиновност, ДНО е приел, че М. е
извършила д. н., само и единствено затова че е п. като о., без дори по
дисциплинарното дело да са били налице каквито и да било данни за конкретните
действия, заради които М. е п. като о.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че по делото не
е установено извършено от М. н. на служебната дисциплина, изразяващо се в у.
престижа на държавната служба, поради което при произнасянето си наказващият
орган е приложил неправилно материалния закон.
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Независимо от изхода на спора, претенцията на
оспорващата за присъждане на направени по делото разноски е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. По делото липсват доказателства за
действително извършени от оспорващата разноски по производството. Не е
представен договор за правна помощ, сключен между оспорващата и процесуалния
ѝ представител, с който да са договорени вида и начина на оказване на
правна помощ, размера на адвокатското възнаграждение, както и начина на
плащането му. Приложеното пълномощно удостоверява представителната власт на адв. К., но не може да замести липсващия договор за правна
защита и съдействие. Този договор не може да бъде заместен и от списъка на
разноските, представен от адв. К.. В списъка на
разноските е посочен размер на претендирани разноски за адвокатски хонорар, но
този документ няма характер на договор и не може да удостовери липсващите
клаузи на договора.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 1607 от 19.07.2019 г., издадена от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, с която на държавния служител М.С.М., н.на сектор „И. в з.с.“,
отдел „Договориране по частни мерки“, дирекция „Договориране по ПМРСР“ при
Държавен фонд „Земеделие“, е наложено д. н. „у.“ и е п. служебното ѝ
правоотношение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.С.М.
за присъждане на разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: