РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Русе, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Милен П. Петров
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело №
20224500500026 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 17 ЗЗДН, в вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
СТ. Д. Г. обжалва Решение № 969 от 18.11.2021г., постановено по гр.д.
№ 4546/21г. по описа на РРС, с което се отхвърля като неоснователна молбата
на жалбоподателя за издаване на заповед за защита от домашно насилие,
извършено в гр. Русе, от ИР. СТ. Д..
Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение,
поради неточен анализ на доказателствата и противоречие с материалния
закон. Иска се от въззивния съд да отмени постановеното от
първоинстанционния съд решение и да постанови издаване на заповед за
защита от домашно насилие.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ИР. СТ. Д., в който се
излагат съображения за неоснователност на жалбата. Иска се от въззивния
съд да потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно. Претендира се адвокатско възнаграждение.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
С Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН СТ. Д. Г. декларира, че на
29.07.2021г. ИР. СТ. Д., негова дъщеря, е осъществила акт на домашно
1
насилие против него, като му е вдигнала скандал в деня, след като е бил
изписан от болница, където му е била направена черепно-мозъчна операция.
С Нотариален акт № 96, том XXIII по д.№ 6292/92г. от 27.07.1993г. Б.
Г.а и С.Г. прехвърлят на дъщерите си П. Д. и И.Д. равни права от недвижим
имот: Апартамент № **на **етаж, вх. *, в ж.к. „*************, с площ от
88,49 кв.м. срещу задължение за издръжка и гледане, като праводателите си
запазват пожизнено вещното право на ползване върху имота.
От Епикриза от Отделение по неврохирургия на УМБАЛ „Канев“ АД се
установява, че С.Г. на 17.07.2021г. е бил опериран вследствие на черепно-
мозъчна травма, като е бил изписан на 28.07.2021г. с препоръки за спазване на
хигенно-охранителен режим и медикаментозно лечение. От служебна
бележка издадена от УМБАЛ „Канев“ се констатира, че П. Д. е придружавала
С.Г. по време на престоя му в отделението.
С отправено чрез ЧСИ Васил Николов, рег.№ 914, Уведомление от
13.08.2021г. И.Д. уведомява С.Д., че по собствена воля се е лишил от
дължимата по договора между страните издръжка и гледане. Със същото иска
от П. Д. обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 от процесния имот
след датата 29.07.2021г. в размер на 350лв. месечно.
По делото е представена искова молба от 27.08.2021г., заведена от С.Г.
срещу И.Д., за разваляне, по отношение на нейната 1/2, на договор за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 96, том XXIII по д.№
6292/92г. от 27.07.1993г.
При разпита си св. К.К., служител на МВР, извикан на мястото по
сигнал от 29.07.2021г., казва, че И.Д. и П. Д. са чакали полицейските
служители пред жилището, след което заедно с тях са се качили в
апартамента. Установили са, че в апартамента лежи болен на легло молителя
С.Г.. Той и П. Д., която предимно е говорела на висок тон, са спорели дали
И.Д. има право да присъства в жилището. Тъй като органите са констатирали,
че И.Д. е регистрирана на адреса и не може да бъде изведена принудително,
страните са били насочени към съдебно уреждане на спора, като пред
полицията не е имало оплаквания за осъществено домашно насилие.
При разпита си св. О.Б., служител на МВР, извикан на мястото по
сигнал от 29.07.2021г., потвърждава, че спора е бил относно това, кой има
право да влиза в апартамент, находящ се гр. Русе, ул. „Л.“ № 2, ж.к. „Л.“ ,
***. Сочи, че той лично не е виждал молителя С.Г., който е бил в другата
стая, защото останал да говори с И.Д.. Твърди, че пред него не е имало
скандал, а само размяна на реплики в рамките на нормалното. Казва, че той и
св. К. са насочили страните към съдебно разрешаване на спора, като пред тях
не е имало оплакване за осъществено домашно насилие.
При разпита си св. П. Д., сестра на ответницата и дъщеря на молителя,
казва, че на въпросната дата е присъствала в жилището на баща си. И.Д. е
влязла в апартамента на С.Г. и е започнала да се разправя с него на висок
глас, като единствено е понижила тона си докато е правела запис на разговора
2
с цел да злепостави сестра си. Искала е обяснения от баща си, като е
поддържала, че не е болен и е отказала да напусне въпреки многократните
молби от негова страна и от страна на П.. Ответницата отказвала под предлог,
че жилището е и нейна собственост. След известно време свидетелката се
обадила на съпруга си И.И. и го извикала да дойде, а той на свой ред подал
сигнал по телефон 112.
При разпита си св. И.И., разказва как на 29.07.2021г. към 9.30 ч. е бил
повикан от работа да отиде във въпросното жилище от съпругата си П. Д.,
като пристигнал на мястото около 10.00 ч. Описва, че молителя С.Г. е бил на
легло. Твърди, че ответницата И.Д. е спорела относно собствеността и
правото да се намира в имота, което се случвало вече не за първи път.
Обяснява, че е повикал полиция, като показанията му в останалата им част се
припокриват с казаното от полицейските служители. Сочи, че не е бил
свидетел на караница или покани от страна на П. Д. или С.Д. към ответницата
да напусне жилището.
Свидетеля Й.Ч., постоянно съжителстващ с И.Д., описва случката, която
е възприел от запис, направен с телефона на ответницата. Обяснява, че от
него е видно, че И. не е била агресивна и не се е карала с никого, а
добронамерено е искала да разбере за състоянието на баща си. Твърди, че П.
Д. се е отнесла грубо към И. и я е бутнала. Казва, че спора е възникнал във
връзка с недопускането на И. от страна на П. в жилището, което тя смята за
собствено.
Свидетелката Е.Н., приятелка и съседка на И.Д., работеща като
невролог, говори за направени на С.Г. изследвания и последвалата
необходимост от черепно-мозъчна операция. Разяснява, че на прегледа е бил
съпроводен от П. Д. и за отношението към заболяването му, както и за
разговори по телефона с И.Д. във връзка със здравословното състояние на
молителя.
От Удостоверение рег.№ 188200-1566 от 23.03.2022г., издадено от ОД
на МВР- Русе, се установява, че на 29.07.2021г., след сигнал на телефон 112 в
11,20 ч. за скандал, служителите К.К. и О.Б. са посетили адрес: гр. Русе, ул.
„Л.“ № 2, ж.к. „Л.“, ***, ет. 3, като са напуснали същия в 11,50 ч.
От Удостоверение вх.№ 2-64 от 21.02.2022г., издадено от Община Русе,
след справка в НБД „Население“ се установява, че И.Д. е с постоянен адрес:
гр. Русе, ул. „Л.“ № **********и настоящ адрес: с. Ч******************.
От лична карта на С.Г. се установява, че постоянният му адрес е в гр.
Русе, ул. „**********
Съдът взе предвид и приобщения по делото чрез оглед в съдебно
заседание от 18.10.2021г. видеозапис с надпис „2 броя видеоклипове
29.07.2021г.“, както и заключението на видео-техническата експертиза.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, същият правилно е приел, че не е бил осъществен акт на домашно
насилие от страна на И.Д. срещу молителя С.Г..
3
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
никое от действията на И.Д. не представлява домашно насилие по смисъла на
чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Твърденията на молителя са за
наличието на психическо и емоционално насилие, причинено чрез вдигане на
скандал от страна на И.Д. на С.Г., в денят, след като е бил изписан от
болницата. Тези твърдения на молителя са останали недоказани.
Съдът, на първо място, кредитира изцяло показанията на св. К.К. и О.Б.,
които са безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото, като
полицейски служители присъствали на мястото. Според св. К. спорещите са
били И.Д. и П. Д., която според същия „по-скоро“ е говорела на висок тон.
Същото се потвърждава от показанията на св. Б., според който скандал не е
имало пред него, а размяна на реплики и то в рамките на нормалното. От
показанията му също така става ясно, че, тъй като той не е видял при
посещението си С.Г., репликите, които е чул, не са били разменени между
молителя и И.Д.. Важно е да се посочи още, че не е бил отправен сигнал към
органите на МВР за осъществено домашно насилие.
Посочените от въззивника противоречия вътре в и между показанията
на двамата свидетели не са от съществено значение за даване вяра на
казаното от тях, въпреки това ще бъдат обсъдени, както следва:
Първото противоречие касае обстоятелството, кой е посрещнал пред
входа двамата полицейски служители. Св. К. смята, че пред входа на блока са
чакали И.Д. и П. Д., докато св. Б. казва, че долу ги е чакала само ответницата -
И.Д.. Неотносим към акта на домашно насилие е отговора на въпроса, кой е
чакал пред входа на въпросната дата служителите на МВР. Такова
разминаване между показанията им говори единствено за липса на спомен на
един от двамата служители за конкретен детайл. Следва да се изтъкне, че
посещаването на произшествия по сигнали е рутинна работа на полицейските
органи. Нормално е при изминал известен период от време, през който
служителите са осъществявали подобна по характера си дейност, да забравят
подробностите около случая.
Няма противоречия в показанията им относно това, кой е разговарял
със С.Д. и какво той е казал на органите на МВР. Става ясно, че св. К.
единствено е разговарял с молителя - С.Д., който му е обяснил, че И.Д. няма
право да се намира в посетеното от тях жилище. В показанията си св. Б. казва:
„Баща им беше в другата стая. Аз лично не съм го виждал, защото останах да
разговарям с ответницата и съпруга на сестра , а колегата /К./ отиде да
изслуша възрастния човек и сестрата“.
Вътрешно противоречие наистина има в показанията на св. Б., който
4
веднъж казва, че не е имало скандал пред него, след което посочва, че са
потушили „скандала“. При тълкуване в контекста на казаното от него,
независимо дали може да се определи като скандал или не, е видно, че става
въпрос за пререкание между И.Д. и И.И., които е изслушвал. Невъзможно е
свидетелят да е възприел скандал между И.Д. и С.Г., тъй като той в този
момент се е намирал в съседната стая и е разговарял със св. К..
Отново ирелевантно за осъществяване акта на насилие е, как е бил
установен постоянния и настоящия адрес на ответницата И.Д. от
полицейските служители.
На следващо място, съдът кредитира възприетото от видеозапис с
надпис „2 броя видеоклипове 29.07.2021г.“, на който се чува и вижда спор
предимно между И.Д. и П. Д.. В същия, обаче, не се наблюдава значително
повишаване на тон от страна на И.Д., както и отправяне на обиди или заплахи
срещу С.Г.. Действително, той се включва в разговора, но ситуацията не
прераства в скандал, както се твърди в молбата за защита и декларацията към
нея. Съдът кредитира също показанията на св. Й.Ч., който е гледал записа и е
изслушал обясненията на И.Д. за случилото се. Той твърди, че на записа не се
вижда скандал, а как И.Д. „добронамерено“ пита за състоянието на баща си.
При анализа на показанията му съда взема предвид, че като съпруг на
ответницата е изначално заинтересован от изхода на делото и въпреки това им
дава вяра.
Веществените доказателства, какъвто е видеозаписа, се приобщават по
делото с извършване на оглед на осн. чл. 204 ГПК чрез неговото
изслушване/възпроизвеждане в съдебна зала. Ако насрещната страна оспорва
достоверността и датата на записа или самоличността на записаните лица, има
право да изиска изготвяне на видео-техническа и идентификационна
експертиза. Липсата на експертиза, обаче, не води до изключване от
доказателствената съвкупност на приетия по надлежния ред като веществено
доказателство видеозапис. Още повече, от самия запис, неговия образ и звук,
може да се направи извод за участниците в разговора и датата, на която е
записан.
Съдът не кредитира показанията на св. П. Д. отчасти, доколкото
противоречат на останалия по делото доказателствен материал, а също и
защото са хаотични и вътрешно противоречиви. Още повече за
недостоверността им говори това, че свидетелката е използвала бележки, от
които в началото на разпита си е започнала да чете, а не е възпроизвела
добросъвестно възприятията си. Въпреки това от показанията може да се
изведе факта, че същински скандал е възникнал не между молителя и
ответницата, а между нея и И.Д.. Свидетелката твърди, че тя е била блъсната
от И.Д., тя е била обиждана и унижавана от нея и тя е била тази, която се е
опитала да изведе ответницата от апартамента. Следва да се посочи, че
показанията противоречат пряко на казаното от полицейските служители и
що се касае до действията на И.Д., извършени пред тях. Свидетелката твърди,
5
че е била обиждана и унижавана, докато полицейските служители казват, че е
имало спор, но в границите на нормалното, т.е. не се е стигнало до размяна на
неприлични реплики.
Съдът не кредитира изцяло и показанията на св. И.И., който е
заинтересован от изхода на делото, като съпруг на П. Д. и зет на молителя.
Неговите показания преразказват наученото от съпругата му П. Д. за
предхождащ пристигането му скандал, на който не е присъствал. Съдът не
дава вяра на същите, доколкото преповтарят показания, които не биват
кредитирани. Той отново говори за спор, в който участници не са С.Г. и
ответницата, а самият той и И.Д..
Видеозапис на диск с надпис „запис П. 29.7.21г.“ не следва да бъде
обсъждан от съда, тъй като не е бил приет по надлежния ред, нито чрез
извеждане на текста му на хартиен носител при изготвяне на експертиза, нито
чрез изслушването му в съдебна зала. Също така, дори да беше приет, от него
не може да се установи с необходимото ниво на сигурност дата, на която е
бил записан и самоличността на лица, между които се води разговора, каквото
е и становището на вещото лице, изготвило видео-техническата експертиза.
След така осъществения анализ на доказателствата съдът намира, че
никое от приетите за установени действия на И.Д. не представляват
психическо и/или емоционално насилие върху С.Г.. Видно е, че скандал, в
речниковото значение на думата - шумна и неприлична караница, не е имало
между молителя и ответницата. Възможно е да се приеме единствено, че
скандал е имало между И.Д. и П. Д. или между И.Д. и св. И.И., съпруг на П.
Д.. Акта на домашно насилие, обаче, за да бъде санкциониран от съда, следва
да бъде насочен към лицето, подало молбата за защита, а не към трети лица,
било то и членове на домакинството му.
С оглед горното, въззивният съд намира, че районният съд е стигнал до
същите правни и фактически изводи, поради което решението му следва да
бъде потвърдено.
По разноските във въззивната инстанция:
На основание чл. 38, ал.1, т. 3, пр. 3 на И.Д. е предоставена безплатна
правна помощ от адв. С.И. К., АК-Русе. С оглед изхода на делото и на осн. чл.
38 ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 22 от Наредба № 1 МРАВ за
процесуално представителство в производства по Закона за домашното
насилие се дължи възнаграждение в минимален размер от 400 лв.
Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 16 от Тарифата
молителят дължи държавна такса в размер от 12,50лв., платима по сметка на
съда: IBAN: ***********************
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 969 от 18.11.2021г., постановено по гр.д.
№ 4546/21г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА СТ. Д. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр. Русе, ул. „Л.“ №
********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.И. К., АК-Русе, ЕГН: **********, сумата
от 400лв. на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА СТ. Д. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр. Русе, ул. „Л.“ №
********, ДА ЗАПЛАТИ на Русенски окръжен съд, с адрес: гр. Русе. ул.
Александровска № 57 сумата от 12,50лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7