Р Е Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 06.04.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на седми март две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря В. Русева,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 274 по описа за 2022
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона
за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
/ЗУСЕФСУ/.
Образувано е въз основа на жалба на М.Е.Ш.,
с ЕГН **********,***, депозирана чрез адвокат С.Т.от Адвокатска колегия – гр.Шумен,
против Решение № 27/121/06025/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с
изх. № 01-6500/1818#22 от
12.08.2022г. по описа на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), издадено от
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на М.Е.Ш. е
определена финансова корекция в размер на 9828 лева за неизпълнение на
заложените в бизнес плана приходи по договор за подпомагане № 27/121/06025 от
15.08.2014г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПСР
2007-2013г., с предмет „Закупуване на трактор, пръскачка и култиватор“, по
който на 05.12.2014г. е изплатена субсидия в размер на 65520 лева.
В жалбата се излагат аргументи за
незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в
противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. Твърди се, че жалбоподателката е извършила изцяло одобрената
инвестиция, като е закупила в срок селскостопанската техника. Реализирала е и
приходи за всяка една от годините, като част от добитата продукция е била
налична в стопанството на М.Ш., но не е била продадена поради липса на
адекватни пазар и цени. Отделно от това, жалбоподателката счита, че са били
налице форсмажорни обстоятелства, поради които за всяка една от годините не е
било възможно да се реализира в пълен обем прихода, заложен като показател в
бизнес плана. В допълнение към това се поддържа и разбирането, че задължението
за спазване на одобрения бизнес план се отнася единствено до конкретни заложени
параметри на проекта, но не и спрямо прогнози, влияещи се от икономически
фактори, като никъде в сключения договор не фигурира задължение за достигане на
определени нива на приходи през всяка една от финансовите години. По изложените
съображения се отправя претенция за отмяна на процесното решение и за
присъждане сторените разноски. В съдебно заседание М.Ш. се представлява от
адвокат С.Т., която поддържа изложените отменителни основания.
Ответникът, изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в съдебно заседание се представлява от главен
юрисконсулт М.А., който оспорва предявената жалба. Представя и писмени бележки,
в които излага аргументи за законосъобразност на постановеното решение.
Поддържа становището, че лицето е нарушило изискването на т.4.18 от Договор за
подпомагане № 27/121/06025 от 15.08.2014г. по мярка 121 „Модернизиране на
земеделските стопанства“ от ПРСР 200702013г., като задължението на ползвателя
да изпълни инвестицията съобразно одобрения бизнес план не се изчерпва само и
единствено със задължението на лицето физически да закупи финансирания по
мярката материален актив, но обхваща и параметрите от производствената
програма, представляваща Таблица № 12 от бизнес плана, доколкото тези параметри
служат за оценка на икономическата жизнеспособност на бизнес плана, при което
ползвателят е следвало да реализира заложените от самия него приходи съобразно
предвижданията на плана, което не е било сторено. В тази връзка сочи също, че ДФ
„Земеделие“ е взел под внимание и копия на стокови разписки от 21.09.2016г. на
стойност 2500,00 лева и от 16.08.2018г. на стойност 3300,00 лева, с оглед на
което е направено и окончателното преизчисление на реализираните приходи от
продажбата на орехи, резене, пшеница, слънчоглед и люцерна за финансовите
2015г., 2016г. и 2018г., при което ползвателят е реализирал приходи в размер на
37,80% от заложените в Таблица № 1 от бизнес плана, което е предопределило и
налагането на съответната финансова корекция.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и се установява
от приложените доказателства, че между Държавен фонд „Земеделие“ и жалбоподателката
е сключен Договор за подпомагане № 27/121/06025 от 15.08.2014г. по мярка 121
„Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР 200702013г., с предмет
„Закупуване на трактор, пръскачка и култиватор“, по който на 05.12.2014г. е
била изплатена субсидия в размер на 65520 лева. Одобрените в договора за
финансиране разходи по проекта са свързани със закупуване и въвеждане в
експлоатация на Трактор „Lamborghini“, модел R3 105, с мощност 102 к.с.;
Пръскачка Projet, модел „Royal“ BDM 2700 и Култиватор за слята обработка модел
„Белла“ – 4м.
Във връзка с извършена проверка на място
след плащане в периода 03.12.2018г.–12.12.2018г. по проект № 27/121/06025 и
извършени допълнителни проверки е установено, че в производствената програма на
одобрения бизнес план е заложено да бъдат реализирани приходи от продажба на
орехи, резене, пшеница, слънчоглед и люцерна. От предоставените на място
документи се установило, че за четири пълни финансови години 2015, 2016, 2017 и
2018 са реализирани приходи, както следва:
- за 2015г. при заложени 25034,22 лева
са реализирани 912,00 лева – 3,6% от приходите, заложени в бизнес плана;
- за 2016г. от заложените 39956,35 лева
са реализирани 13982,10 лева – 34,8% от определените в бизнес плана;
- за 2017г. са заложени 48217,75 лева,
като са реализирани 1512,00 лева – 3,1% от приходите по бизнес плана;
- за 2018г. са заложени 51467,14 лева,
от които са реализирани 1900,80 лева – 3,7% от приходите по бизнес плана.
Въз основа на установените данни е
прието, че за четирите пълни финансови години ползвателят е реализирал приходи
в размер на 10,8% от заложените в Таблица 1 от одобрения бизнес план.
Във връзка с писмо вх. № 01-6500/1818 от
02.05.2019г. и представени към него доказателства /констативни протоколи,
издадени от Общинска служба по земеделие – Хитрино, с които се доказва, че за
2017г. по независими от бенефициента причини отглежданите култури са пропаднали
между 80% и 100%/, от страна на ДФ „Земеделие“ е прието, че за цялата 2017г. са
налице форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на Наредба № 8
от 03.04.2008г., във вр. с чл. 55 от същата наредба. Съобразявайки приложените
към писмото допълнителни документи, установяващи наличието на реализирани
приходи от продажбата на орехи, резене, пшеница, слънчоглед и люцерна за 2015г.,
2016г. и 2018г., ДФ „Земеделие“ е заключил, че:
- за 2015г. от заложените 25034,22 лева
са реализирани 9007,00 лева – 35,98% от заложените в бизнес плана приходи;
- за 2016г. от заложените 39956,35 лева
са реализирани 13892,10 лева – 34,8% от приходите по бизнес плана;
- и за 2018г. от заложените 51467,14 лева са реализирани 15440,00 лева – представляващи 30,00% от приходите, заложени по бизнес плана.
След преизчислението за трите пълни
финансови години – 2015 г., 2016 г. и 2018г. е прието, че ползвателят е
реализирал приходи в размер на 32.98% от заложените по одобрения бизнес план такива.
С оглед представените допълнителни
счетоводни документи от жалбоподателката с възражението, органът е направил
преизчисление на реализираните приходи от продажба на орехи, резене, пшеница,
слънчоглед и люцерна за финансовите 2015г., 2016г. и 2018г., поради което е
прието, че реализираните приходи от ползвателя, извън приетите форсмажорни
обстоятелства за 2017г. са:
- за 2015г. – от заложените 25034,22 лв.
са реализирани 9007,00 лв. или 35.98 % от приходите, заложени в бизнес плана;
- за 2016 г. – от заложените 39956,35
лв. са реализирани 13892,10 лв. или 34, 8% от приходите, заложени в бизнес
плана;
- и за 2018г. – от заложените 51467,17
лв. са реализирани 15440,00 лв. или 30 % от приходите, заложени в бизнес плана.
В резултат на това е прието, че средно
за трите финансови години реализираните приходи от ползвателя възлизат на 32,98%
от заложените в бизнес плана.
Въз основа на направените фактически
установявания е заключено, че това представлява неизпълнение на т.4.18 от
Договора, по силата на която „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената
инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения бизнес план и
Таблицата за одобрените инвестиционни разходи“, както и неизпълнение на чл. 16,
ал. 5 от Наредба №8 от 03.04.2008г. Поради това и на основание чл. 51, ал. 2 от
Наредба №8 от 03.04.2008г. и т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“
от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 - 2013г. - обнародвани в ДВ бр.69/30.08.2019г., а
именно - когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени
средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и
над 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени
средноаритметично за същия период и времетраенето на неизпълнението е три
финансови години, е прието, че от предоставената финансова помощ по договора следва
да бъде наложена санкция в размер на 15%, поради което на ползвателя бил
издаден АУПДВ № 27/121/06025/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/1818#4 от 07.09.2021г.
Актът бил оспорен от М.Ш. пред
Административен съд – гр.Шумен, който с Решение № 8/04.02.2022г., постановено
по адм. дело № 365/2021г. по описа на ШАдмС, го отменил, като незаконосъобразен.
За да постанови този правен резултат, съдебният състав е посочил, че е налице
нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото неправилно спрямо М.Ш. е
издаден акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК,
вместо решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ
(понастоящем ЗУСЕФСУ). Съдебното решение е влязло в законна сила на
03.03.2022г.
След влизането в сила на Решение №8/04.02.2022г.,
постановено по адм. дело № 365/2021г. по описа на Административен съд – гр.Шумен
и на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, ДФ „Земеделие“ открил производство по
издаване на решение за финансова корекция, като с писмо с изх. № 01-6500/1818#17 от 20.04.2022г. била предоставена възможност на
ползвателя М.Ш. да представи в 14-дневен срок от получаването му писмени
възражения по основателността и размера на наложената финансова корекция. Писмото
било връчено на 26.04.2022г.
В указания срок, с писмо с вх. №
01-6500/1818#18 от 12.05.2022г. постъпило възражение от М.Ш., към
което не били предоставени конкретни доказателства, което ДФ „Земеделие“ счел
за неоснователно, като в резултат на това изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие“ издал Решение № 27/121/06025/3/01/04/03 за налагане на
финансова корекция с изх. № 01-6500/1818#22 от 12.08.2022г. по описа на ДФЗ, с
което на М.Е.Ш. е определена финансова корекция в размер на 9828 лева за
неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи по договор за подпомагане №
27/121/06025 от 15.08.2014г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“ от ПСР 2007-2013г., с предмет „Закупуване на трактор, пръскачка и
култиватор“, по който на 05.12.2014г. е изплатена субсидия в размер на 65520
лева.
Решението било съобщено на
жалбоподателката на 29.08.2022г., която на 12.09.2022г. го оспорила пред
Административен съд – гр.Шумен, по повод на което е образувано и настоящото административно
дело № 274/2022г. по описа на съда.
В хода на настоящото съдебно
производство съдът установи, че между страните няма спор по верността на
констатациите за заложените в бизнес плана размер на приходите от реализацията
на продукцията – орехи, резене, пшеница, слънчоглед и люцерна, които
жалбоподателката е предвидила да продаде през 2015, 2016 и 2018г. За 2017г. са
налице форсмажорни обстоятелства, породени от независещи от бенефициента
причини – пропадане на отглежданите култури между 80%-100%, по смисъла на пар.1,
т.44 от ДР на Наредба №8 от 03.04.2008г. По искане на страните е допусната,
назначена и изпълнена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която е
прието без оспорване. От него се установява, че заложените приходи по години в
бизнес плана от продукцията, подлежаща на продажба, са, както следва: за 2015г.
– 25034,22 лева; за 2016г. - 39956,35 лева и за 2018г. – 51467,14 лева.
Установява се също, че процентното изпълнение по тези показатели към датата на
проверката, определено от вещото лице след съобразяване и на допълнително
представените от ползвателя доказателства от 02.05.2019г., е: за 2015г. при
заложени приходи от 25034,22 лева в бизнес плана, действително реализирани
според ГДД и други счетоводни документи – 9007,00 лева или процентно изпълнение
от 35,98%; за 2016г. при заложени 39956,35 лева в плана, действително
реализирани според наличните документи са приходи в размер на 16392,10 лева –
41,03% и за 2018г. при заложени приходи от 51467,14 лева, ползвателят е
реализирал продажби в размер на 18740,80 лева – 36,41%, при което средно
процентното изпълнение за периода е 37,80%.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата, като подадена в
законоустановения срок и от лице с правен интерес, е процесуално допустима.
Административният акт е съобщен на 29.08.2022г., а жалбата срещу него е
подадена до съда на 12.09.2022г. в рамките на установения 14-дневен срок, видно
от приложеното по делото известие от куриерска компания „In Time“ /лист 10/. Разгледана по същество, същата
е неоснователна.
Атакуваното решение е издадено от
материално компетентен административен орган. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ,
финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Според чл. 11а, ал.1, т.
10 от ЗПЗП (в актуалната за казуса редакция преди изменението и допълнението,
прието с ДВ бр.102/2022г., влязло в сила на 01.01.2023г.), Разплащателната
агенция администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020г. От своя страна, съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като по
силата на алинея 5 на чл. 20а от ЗПЗП (ред. преди изм. с ДВ бр.102/2022г., в
сила от 01.01.2023г.) изпълнителният директор издава решения за налагане на
финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление. Именно
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издателят на процесния
административен акт.
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа
всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и
правни основания за издаването му.
Решението
е издадено при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.
По отношение на приложимия процесуален ред
за възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ по Мярка 121 „Модернизиране
на земеделски стопанства“ по ПРСР 2007-2013 е налице произнасяне с влязло в
сила решение на Административен съд – гр.Шумен - Решение № 8/04.02.2022г.,
постановено по адм. дело № 365/2021г. по описа на Административен съд – гр.Шумен,
в мотивите на което изрично е посочено, че редът за установяване на подлежащите
на възстановяване суми от предоставената безвъзмездна финансова помощ в
конкретния случай е чрез определяне на финансова корекция, тъй като
установеното неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели попада в
хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, т. е. съставлява нередност, за
която може да бъде определена финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ. В тази връзка
правилно административният орган е посочил, че съобразявайки решението на съда
е пристъпил към производство по издаване на решение по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
Спазени са изискванията и на чл. 73, ал.
2 от ЗУСЕФСУ, като преди издаване на решението за определяне на финансовата
корекция ползвателят е уведомен с писмо, в което подробно е описано
констатираното нарушение и му е даден 14 – дневен срок да изрази становище и да
представи доказателства. Установява се, че с писмо с изх. № 01-6500/1818#17 от 20.04.2022г. на М.Ш. е предоставен 14-дневен
срок за депозиране на възражения по основателността на подлежащата на налагане
финансова корекция. Такива са били депозирани с писмо с вх. № 01-6500/1818#18 от 12.05.2022г., като същите са били счетени за
неоснователни.
Административният орган е издал Решение № 27/121/06025/3/01/04/03
за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/1818#22 на 12.08.2022г.,
т.е. извън регламентирания в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, срок. В константната
съдебна практика на ВАС обаче /Решение № 8847 от 6.07.2020г. на ВАС по адм. д.
№ 6051/2019г., IV о., Решение № 16065 от 26.11.2019г. на ВАС по адм. д. №
2811/2019г., VII о., Решение № 3014 от 13.03.2017г. на ВАС по адм. д. №
8861/2016г., VII о. и др./ безпротиворечиво се приема, че едномесечният срок по
чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е инструктивен, а не преклузивен, поради което
изтичането му не преклудира правомощията на органа да издаде акт за определяне
на финансова корекция по основание и размер. Следователно посоченото нарушение
следва да бъде определено като несъществено и по арг. от чл. 146, т. 3 от АПК,
то не съставлява основание за отмяна на оспорения акт.
В жалбата се поддържа разбирането, че с
оспореното решение органът, в нарушение на съдопроизводствените правила, сочи
фактическите основания, послужили и за издаването на отменения АУПДВ. Подобно
твърдение не може да бъде споделено и според настоящия съдебен състав органът, започвайки
производството по издаване на оспореното решение, за налагане на финансова
корекция не е следвало да извърши отново всички действия по установяване на
релевантните за случая факти и обстоятелства, като извърши отново проверка в
предприятието на земеделския стопанин по отношение на реализираните приходи от
продажби. Релевантните факти са били надлежно установени чрез извършената
проверка на място в периода 03.12.2018г. – 12.12.2018г., като именно
резултатите от тази проверка са основание за предприемане на действия за
определяне на дължимата за възстановяване от жалбоподателя сума от получената
безвъзмездна финансова помощ. Това първоначално е станало чрез издаване на
АУПДВ, а впоследствие след решението на ШАдмС за отмяна на АУПДВ – по указания
от съда ред – чрез решение за финансова корекция по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Производството
по определяне на финансова корекция винаги се основава на установени преди това
факти и обстоятелства, доказателства, които са събрани по надлежния ред, като в
производството по издаване на решение за финансова корекция бенефициентът се
запознава с тези установени факти и изразява своето становище по тях, като, ако
е необходимо, се събират и допълнителни доказателства, и се установяват
допълнително релевантни за случая факти. В настоящия казус административният
орган е преценил, че във връзка с подаденото от М.Ш. възражение не се налага
установяване на други обстоятелства, което да имат отношение към предпоставките
за определяне на финансовата корекция.
Видно от представеното от лицето
възражение с вх.
№ 01-6500/1818#18 от 12.05.2022г., не са били посочени допълнителни
доказателства, като от страна на М.Ш. основно са изложени оплаквания, че тя на
практика следва да участва за втори път в едно и също производство, а с оглед
отмяната на първоначално издадения АУПДВ за органа не е съществувала възможност
да аргументира постановеното решение на база на същите констатации. Подобно
възражение за нарушение на чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, според който за една и
съща нередност може да бъде приложена само веднъж финансова корекция, не може
да бъде споделено. В случая за установената от административния орган нередност
не е налице предходно наложена корекция, за да се приеме, че с оспорваното
решение такава е наложена повторно. Издаденият преди това АУПДВ от една страна
не определя финансова корекция, а освен това е и отменен, т. е. липсва каквато
и да било санкция за жалбоподателката във връзка с установените обстоятелства.
С оглед горното съдът намира, че при
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да обосноват отмяната на акта само на това основание.
Оспореният акт е издаден и при точно
приложение на материалния закон. Административният орган е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на
закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 от
3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 - 2013г., в случай, че ползвателят на
помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта. А в чл. 51, ал. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008г. е
предвидено, че в случаите по ал. 1 РА определя размера на намалението на
помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението;
степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за
дейността като цяло, а продължителността на неизпълнението зависи от времето,
през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин.
Според чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8 от
3.04.2008г., кандидатите представят бизнес план по образец съгласно приложение
№ 5 с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не
по-малък от 5 години. Нормативно
е разписано изискването бизнес планът да се представя на хартиен и електронен
носител, и да показва значително подобряване на цялостната дейност на
земеделското стопанство на кандидата или на земеделските стопанства на
членовете на организациите на производители чрез постигане на една или повече
цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3 от с.н. В алинея 5 е предвидено, че бизнес
планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството. По
смисъла на § 1, т. 17 от ДР на Наредба № 8 от 3.04.2008г., „Икономическа
жизнеспособност“ е генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на земеделското стопанство за периода на бизнес плана.
Със сключването на Договор за
подпомагане № 27/121/06025 от 15.08.2014г. по мярка 121 „Модернизиране на
земеделските стопанства“ от ПРСР 2007-2013г., предмет на който е „Закупуване на
трактор, пръскачка и култиватор“, по който на 05.12.2014г. е била изплатена
субсидия в размер на 65520 лева, оспорващата се е задължила да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и
Таблица за инвестиционни разходи /т.4.18. от договора/, както и да изпълнява
одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора /т.4.33. от
договора/.
При неизпълнение на тези задължения в
т.8.1. от договора изрично е предвидено, че фондът може да поиска връщане на
всички изплатени суми по договора, заедно със законната лихва върху тях и/или
да прекрати сключения договор с ползвателя при спазване изискванията на чл. 51
и чл. 52 от Наредба № 8 от 3.04.2008г.
В точка 9.1, б. „г“ от раздел IХ „Други
условия“ на договора е посочено, че под „одобрен проект“ в него се има предвид
подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от
фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 8
от 3.04.2008г. документи /включително и представения и одобрен бизнес план/,
както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях
разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 121. В § 1, т.
12 от ДР на Наредба № 8 от 3.04.2008г. е разписано, че „проект“ представлява
заявлението за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Налага се извода, че дефинираното
в договора на жалбоподателката понятие „одобрен проект“ е в съответствие с тези
подзаконови норми.
След
като е подписало договора с ДФЗ с тези клаузи за изпълнение на представените от
него при кандидатстването за помощта проект, бизнес план и др., лицето се е
ангажирало във връзка с получаването на безвъзмездна финансова помощ не само да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в
срока по договора дейността, във връзка с която получава средствата и то така,
че да постигне показателите за ръст на стопанството, на продукцията и на
приходите от нея, които е предвидило в бизнес плана си. Правилно в оспореното
решение е прието, че е налице неизпълнение на поетото от бенефициента
задължение за изпълнение на одобрения проект, тъй като изпълнението се състои в
спазване на предвиденото в документите и книжата към заявлението за
кандидатстване, което включва изброените в договора таблица за одобрените
инвестиционни разходи, бизнес план и т. н. Жалбоподателката М.Ш. при
кандидатстването си за подпомагане е представила с проекта си бизнес план, в
който самата е предвидила стойностите на реализираните продажби на продукцията
от орехи, резене, пшеница, слънчоглед и люцерна за 2015, 2016 и 2018г., с което
е заявила и доказала жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията,
свързана с нея, за подпомагане на която ѝ е отпусната безвъзмездната
финансова помощ. Именно въз основа на заложените от нея в бизнес плана към
проекта показатели, сред които са предвижданите финансови приходи от продажба
на продукцията през следващите 5 години, е одобрен проекта за подпомагане със
сумата от 65520 лева. С оглед заложените показатели в бизнес плана, който е
неразделна част от одобрения проект, отпускането на безвъзмездната финансова
помощ е направено с оглед предвижданията през всяка следваща година за изпълнен
обем от продажби от готовата продукция. От констатираното при проверката
относно продадена продукция от лицето през 2015, 2016 и 2018 година, а и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е
видно, че жалбоподателката не е изпълнила нормите за реализирана продажба на орехи,
резене, пшеница, слънчоглед и люцерна за проверявания период, като това се дължи
на продажбата на по-малки количества продукция от предвидените през процесните
години. Следователно и доколкото заложените от ползвателя приходи в бизнес
плана не са реализирани, то безспорно е нарушена т.4.18 от договора, както и
чл. 16, ал. 2 от Наредба №8 от 3.04.2008г.
По същество оспорващата не отрича
констатираното в административното производство неизпълнение на заложените
приходи за финансовите години, но в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител твърди, че неизпълнението на заложените параметри се отдава на
наличие на форсмажорни обстоятелства и за другите години, освен за признатата 2017г.
от органа за период, в който са налице форсмажорни обстоятелства, породени от
независещи от бенефициента причини – пропадане на отглежданите култури между
80%-100%, по смисъла на пар. 1, т. 44 от ДР на Наредба № 8 от 3.04.2008г., но
поради спецификата на процедурата по установяване на тези събития,
жалбоподателката не е успяла адекватно да докаже наличието на тези
обстоятелства. Това твърдение съдът намира за изцяло неоснователно и
недоказано. В
чл. 55, ал. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008г. е предвидено, че ползвателят на
помощта или упълномощено от него лице е длъжно писмено да уведоми РА за
възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства
във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да
го направи. Задължение в изложения смисъл е поето от земеделския производител и
със сключването на договора. Съгласно т. 4.22. от договора, ползвателят е
длъжен писмено да уведоми фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от
значение за изпълнението на договора. В конкретния случай липсват твърдения, а
и данни за такова уведомяване от страна на оспорващата, поради което същата не
може да се позове на такива обстоятелства и да бъде освободена от отговорност,
на основание чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008г.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира, че административният орган правилно е подвел
неизпълнението на показателите за приходи от продажба на продукцията,
предвидени в одобрения бизнес план, под хипотезата на нормата на чл. 70, ал. 1,
т. 7 от ЗУСЕФСУ. Съдебната практика е константна по въпроса, че неизпълнението
на заложени в бизнес плана показатели следва да се счита за неизпълнение на
одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и представлява
нередност, която е основание за определяне на финансова корекция. Съгласно чл.
72, ал. 1 от закона, разпоредба, на която ответникът изрично се е позовал при
постановяване на оспорваното решение, при определяне размера на финансовите
корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и
финансовото му отражение върху средствата от ЕФСУ.
Така разписаните нормативни изисквания
на ЗУСЕФСУ и Наредба № 8 от 3.04.2008г. са съобразени при издаването на акта,
като размерът на финансовата корекция е определен като процент от получената
помощ от жалбоподателката. Процентът е определен въз основа на Правилата за
възстановяване на БФП, издадени от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. В
приложението към тези правила в табличен вид са определени видовете нарушения и
размерът на подлежащата на възстановяване БФП съобразно тежестта на нарушението,
степента му, системността на извършването му и продължителността му. В
оспореното решение съобразно конкретиката на случая е приложена т. 30 от
Правилата за възстановяване на БФП. Тази точка касае нарушение, описано като: „Ползвателят
не изпълнява одобрения проект/не са постигнати нивата на финансовите
показатели, предвидени в бизнес плана/“. Според тежестта на нарушението то е
разделено на две хипотези, като първата обхваща случаите, когато реализираните
приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички
проверявани пълни финансови години са под 50% и над 20% от предвидените приходи
по одобрения бизнес план, изчислени средно аритметично за същия период. В този
случай нарушението се квалифицира със сравнително ниска тежест, тъй като
отклонението от заложените в бизнес плана финансови показатели не е
изключително голямо и целите на предоставеното подпомагане могат да бъдат
постигнати. Според приложението, степента на това нарушение не засяга
подпомаганата дейност в цялост. В зависимост от продължителността на
нарушението са дефинирани три степени – при времетраене на нарушението от една
година на възстановяване подлежат 5% от предоставената финансова помощ по
договора, при времетраене от две години – 10% от предоставената помощ и при
времетраене над две години – 15% от помощта по договора.
В конкретния случай административният
орган е определил финансова корекция в размер на 15% от предоставената на
жалбоподателя БФП, като е изчислил неизпълнението на финансовите показатели на
бизнес плана средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, а
именно за три години – 2015г., 2016г. и 2018г. Установеното неизпълнение
възлиза на 30%, т. е. касае се за изпълнение под 50% и над 20% от предвидените
приходи по одобрения бизнес план. При преценка на продължителността на
това нарушение административният орган правилно е отчел, че нарушението е
налице за три от проверяваните години. С оглед на това, относимият за случая
процент по т. 30 от Правилата за възстановяване на БФП е 15%, както правилно е
прието в оспорваното решение и в какъвто смисъл е и заключението на експерта,
че размерът на изчислената корекция възлиза на 9828,00 лева.
Направеният извод не се променя от
факта, че ССчЕ е изчислила различни проценти на неизпълнение на заложените
приходи в бизнес плана от изчислените в обжалваното решение за 2016г. и 2018г.
Според ССчЕ, неизпълнението за 2016г. е в размер на 41,03% (спрямо 35,98%,
установени от административния орган), а за 2018г. -36,41% (спрямо 30%),
респективно средно аритметичното неизпълнение за целия период е в рамките на
37,80% (спрямо 32,98%, според решението). Установените различия в изчисленията
не променят факта, че за трите обсъждани години оспорващата е допуснала
неизпълнение на бизнес плана в размер между 20% и 50%, в който случай санкцията
се определя в един и същ размер – 15% от помощта по договора.
Без значение за направения извод е и
установеното от ССчЕ обстоятелство, че при преценка на финансовите показатели
следва да се вземе предвид и реализираната продукция от резене, люцерна, орехи
и слънчоглед, която е била налична по счетоводни данни, но не е била продадена
към края на финансовата година. В бизнес плана, изготвен от жалбоподателката,
изрично са посочени приходи от дейността и в частност приходи от продажби на
продукция, а не само произведена такава като количество. Следователно и
доколкото заложените от ползвателя приходи в бизнес плана не са реализирани, то
безспорно са нарушени както т.4.18 от договора, така и и чл.16, ал.2 от Наредба
№8 от 03.04.2008 г. При това положение е налице основанието за връщане на
изплатените средства по чл.51, ал.1 от с.н. поради неизпълнение от ползвателя
на нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, както
е приел и органът. Размерът на средствата, които следва да бъдат възстановени,
е определен при съблюдаване правилото на чл.51, ал.2 от Наредба №8 от
03.04.2008 г. и в съответствие с т.30 от Приложението към раздел I "Общи
положения" от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмедна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., при отчитане на вида, степента и
продължителността на неизпълнението по проекта.
В обобщение на всичко изложено до тук
съдът намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в
предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на
закона. Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващата следва да
бъде осъдена да заплати на административния орган, защитаван в процеса от
юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ. На ответника следва да се присъди и сумата от 200 лева внесен
депозит за вещо лице.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – град Шумен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Е.Ш., ЕГН **********,
с адрес ***, депозирана против Решение № 27/121/06025/3/01/04/03 за налагане на
финансова корекция с изх. № 01-6500/1818#22 от 12.08.2022г. по описа на Държавен
фонд „Земеделие“, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с което на М.Е.Ш. е определена финансова корекция в размер на 9828
лева за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи по договор за
подпомагане № 27/121/06025 от 15.08.2014г. по мярка 121 „Модернизиране на
земеделските стопанства“ от ПРСР 2007-2013г., с предмет „Закупуване на трактор,
пръскачка и култиватор“, по който на 05.12.2014г. е изплатена субсидия в размер
на 65520 лева.
ОСЪЖДА М.Е.Ш., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София сумата от 300
/триста/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: