Решение по дело №645/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 573
Дата: 30 декември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Емилия Атанасова Кунчева
Дело: 20204400500645
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 573
гр. Плевен , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова

Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева

Емилия А. Кунчева
Секретар:Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от Емилия А. Кунчева Въззивно гражданско дело
№ 20204400500645 по описа за 2020 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, със седалище гр. София, подадена чрез
пълномощника юрк. С.Д., срещу решение № 360 от 09.03.2020 г. на
Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 5902/2019 г., в частта му, в
която са отхвърлени исковите претенции за сумата в размер на 697,87 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2018 г. до 20.08.2019 г., за сумата
в размер на 503,06 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.04.2018 г. до
07.05.2019 г., както и в частта за присъдените разноски за заповедното и за
исковото производство. Въззивната жалба съдържа оплаквания за допуснати
от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в
липсата на произнасяне по направено от ищеца искане за постановяване на
неприсъствено решение по делото. С жалбата се поддържа довод, че
атакуваното с нея съдебно решение в обжалваната му част е неправилно
поради неспазване на материалния закон и са изложени подробни
1
съображения в подкрепа на същия. Въззивният жалбоподател претендира
отмяната на решението в обжалваната му част и уважаване на исковите
претенции, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в
пълния претендиран размер.
Ответникът по въззивната жалба Н. И. Г. не ангажира становище.

Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира, че
въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна
страна в процеса и при наличието на правен интерес от обжалване на
първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част, с оглед на което
разглеждането й е процесуално допустимо.
По същество жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:
Видно е от данните по делото, че в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК от 08.05.2019 г. по ч.гр.д. № 2710/2019 г. по описа на
Плевенски районен съд, срещу длъжника Н. И. Г., от гр. Плевен, за следното
парично вземане: главница в размер на 4881,23 лв. за периода от 20.03.2018 г.
до 20.08.2019 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост,
считано от дата 20.04.2018 г.; договорна лихва в размер на 697,87 лв. за
периода от 20.03.2018 г. до 20.08.2019 г., при обявена предсрочна
изискуемост, считано от 20.04.2018 г.; обезщетение за забава в размер на
503,06 лв. за периода от 21.04.2018 г. до 07.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението от
07.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените в
заповедното производство разноски. В заповедта за изпълнение е посочено,
че вземането произтича от договор за потребителски кредит № CARU-
15071739 от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и Н. И. Г., както и че същото е било цедирано в полза на заявителя
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно подписано на 13.09.2018 г.
Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 27.07.2017 г.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
2
47, ал. 5 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПТК заповедният съд е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което е сторено.
В указания едномесечен срок заявителят е предявил положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК и при условията на
евентуалност - осъдителен иск за същото вземане досежно главницата и
възнаградителната лихва, както за сумата от 668,86 лв. – обезщетение за
забава за периода от 21.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
вещото лице по допусната съдебно икономическа експертиза се установява по
безспорен начин, че между праводателя на ищеца – „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и ответника Н. И. Г. е сключен договор за потребителски
кредит от 27.07.2017 г., при следните параметри: сума на кредита 6000 лв.,
такса ангажимент – 120 лв., застрахователна премия – 540 лв., 24 бр.
погасителни вноски, като падежът на последната погасителна вноска
съгласно погасителния план е 28.08.2019 г., месечна погасителна вноска в
размер на сумата от 324,95 лв., годишен лихвен процент 17,82%, годишен
процент на разходите 21,69 %, обща стойност на плащанията 7798,80 лв. В
договора е обективиран погасителния план.
Въззивният съд приема, че правоотношението между страните, на което
ищецът основава своето вземане, следва да бъде разгледано на плоскостта на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
С чл. 11, ал. 1 от ЗПК са въведени императивни изисквания относно
съдържанието на договора за потребителски кредит, като в т.11 е предвидено,
че договорът трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
а в т. 12 се съдържа изискване погасителният план да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
Въззивният съд счита, че в настоящия случай визираните по-горе
императивни законови изисквания не са изпълнени.
3
Видно е от съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит, същият не съдържа разбивка на определените в него погасителни
вноски. Същите са посочени като брой и сума, а в отразения в договора
погасителен план се съдържа информация за падежните дати на отделните
погасителни вноски и размера на оставащата главница. От самия погасителен
план не става ясно какви са компонентите на погасителните вноски. В чл. 3 от
договора е посочено, че погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на
кредитора, а в чл. 2 е предвидено, че застрахователната премия се разделя на
броя на погасителните вноски и съставлява част от всяка погасителна вноска.
В договора обаче не се съдържат данни от какви суми е формирана всяка от
погасителните вноски и какво включва същата като главница и лихва. Не
става ясно също така, нито от клаузите на самия договор, нито от
обективирания в него погасителен план, върху какъв размер на главницата се
начислява договорната лихва, която в случая е определена като фиксиран
лихвен процент. Едва в заключението на вещото лице се съдържа разбивка
на всяка една погасителна вноска по нейните компоненти, каквато не е
обективирана в погасителния план по договора.
При това положение се налага извод, че в случая не е налице
погасителен план, като част от необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит, доколкото обективираният в договора такъв не
отговаря на законовите изисквания, а представлява по-скоро информация за
падежите на отделните погасителни вноски, както и самият погасителен план
е озаглавен.
След като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от
ЗПК, то на основание чл. 22 от ЗПК процесният договор за потребителски
кредит се явява недействителен. В този случай и съгласно разпоредбата на чл.
23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетото заключение на вещото лице става ясно, че
кредитополучателят е извършил четири плащания по кредита, като общият
размер на същите е 1949,70 лв. С тази сума са погасени шест вноски с падежи
от 20.09.2017 г. до 20.02.2018 г. Според заключението, към датата на падежа
4
на последната погасителна вноска, т.е. на окончателния падеж по договора,
неплатената главница по кредита е в размер на сумата от 4746,23 лв., до
какъвто размер се явява основателен предявеният установителен иск.
Първоинстанционният съд неправилно е уважил иска до пълния
предявен размер от 4881,23 лв., в която сума е включена и част от
застрахователната премия, но в тази му част решението като необжалвано, е
влязло в законна сила и не подлежи на въззивен контрол.
Тъй като в случая намира приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
заявените претенции за възнаградителна лихва и мораторни лихви се явяват
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид гореизложените съображения, решението е правилно и
подлежи на потвърждаване в обжалваната му част, в която е отхвърлена
исковата претенция по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуането на
вземане в размер на сумата от 697,87 лв., представляваща възнаградителна
лихва за пеирода 20.03.2018 г. – 20.08.2019 г., и в размер на сумата от 503,06
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.04.2018 г. до
07.05.2019 г. По същите съображения неоснователни се явяват и предявените
при условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми,
респективно първоинстанционното решение е правилно в отхвърлителната му
част досежно тези искове.
Районният съд правилно е определил дължимите разноски за
заповедното и за исковото производство, с оглед на което обжалваното
решение е правилно и в частта му за разноскитеи.
Въззивната инстанция намира за изцяло неоснователни оплакванията
във въззивната жалба, че районният съд не е съобразил направеното от страна
на ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение. Това искане е
разгледано в мотивите на първоинстанционното решение, като решаващият
съд е изложил съображения, че в случаяне не са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като не всички от предявените
искове се явяват вероятно основателни, с оглед на изложените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски и при този изход на
5
спора разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 360 от 09.03.2020 г. на Плевенски районен
съд, постановено по гр.д. № 5902/2019 г., в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6