Р Е Ш Е Н И Е № 63
гр. Сливен, 02.04.2018 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН в публично заседание на деветнадесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Ваня Костова и с
участието на прокурора …. като разгледа
докладваното от съдия Динчева административно
дело № 20 по описа за 2018 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е административно и намира
правното си основание в чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба подадена от Х.С.Д. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0804-001068/11.11.2017
год. издадена от ВПД Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Сливен, с
която на Х.С.Д. е наложена ПАМ по чл.171, т.2А от ЗДвП „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца, а именно за 180 дни” относно лек
автомобил Опел Астра с рег.№ …………, тъй като е допуснала управлението на
автомобила от М. П. Д., който не притежава съответното свидетелство за
управление на МПС.
В жалбата се твърди, че заповедта е материално и процесуално
незаконосъобразна, не съдържала правно основание за издаването и, а посочените
фактически основания били непълни, неясни и немотивирани. Счита, че изтеклият
срок на СУМПС не означавало, че водачът не притежава такова и че е
неправоспособен. Посочената норма в заповедта се отнасяла до лица, които никога
не са притежавали СУМПС. Прави искане
съдът да отмени процесната заповед.
В с.з. оспорващата не се явява. В постъпило
писмено становище се твърди, че лицето, което е управлявало МПС има издадено
СУМПС, но същото е с изтекъл срок на валидност.
В с.з. административният орган не се явява и не
изразява становище. От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 10.11.2017 год. 23:50 часа М. П. Д. управлявал
лек автомобил Опел Астра с рег.№ …………… в гр.Сливен, ул.“Сергей Румянцев“. Била
извършена проверка на водача от Н. С. м.а. в ОДМВР Сливен. При извършената
проверка било установено, че СУМПС на водача е с изтекъл срок на валидност. За
констатираното нарушение на М. П. Д. е съставен АУАН № 072425/10.11.2017 год.
като актосъставителят приел, че е нарушен чл.150 от ЗДвП. Актът е връчен на 11.11.2017
год. на нарушителя.
Въз основа на съставения АУАН впд Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Сливен със Заповед за прилагане на принудителна
административна марка № 17-0804-001068 от 11.11.2017 год. на основание чл. 171,
т.2А от ЗДвП, наложил по отношение на Х.С.Д. принудителна административна мярка
„Прекратяване на регистрация на ППС за срок от шест месеца” относно лек
автомобил Опел Астра с рег.№ ………… като приел, че Х.С.Д. като с. на МПС Опел
Астра с рег.№ …………. на 10.11.2017 год. 23:50 часа в гр.Сливен допуснала
управлението на лекия автомобил от М. П. Д., който не притежава съответно
СУМПС. Тази заповед е връчена на Х.С.Д. на 18.01.2018 год.
По делото е представена справка за нарушител по
отношение на М. П. Д.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата
е установена въз основа на представените по делото писмени и гласни
доказателства.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, от лице с правен интерес
като непосредствен адресат на акта и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Принудителните административни мерки по чл. 171,
т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което
те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за
административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на
ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал.1 АПК като при липса на предвидено друго в специалния
закон ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се
прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от
водача на МПС административно нарушение предвидено в хипотезата на същата,
което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда
на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат
обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице
изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на
основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата
на чл. 171, т.2а от ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения
административен акт.
Съдът намира, че заповедта е издадена в
съответствие и с материалния закон и неговата цел. С оспорената заповед
административният орган е приложил правилно относимите материалноправни
разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки
законосъобразен административен акт. Съгласно
чл. 171, т.2а от ЗДвП (в редакцията ДВ брой 77/2017 год. в сила от
26.09.2017 год.) принудителната административна мярка „прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство
за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление
– за срок от 6 месеца до една година. Следователно, за да бъде законосъобразно
приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: собственик на МПС, който е предоставил
управлението му на лице,
непритежаващо съответното СУМПС.
По делото липсват данни да е опровергана
доказателствената сила на АУАН № 072425/10.11.2017 год., а именно установеното,
че към момента на проверката лицето, което е управлявало МПС с. на Х.С.Д. няма
валидно СУМПС. Видно от представената по искане на оспорващата справка за нарушител
по отношение на в. М. П. Д. на същият е издадено СУМПС № ********* валидно от
17.11.2000 год. до 30.10.2010 год. На 31.01.2014 год. на Д. са възстановени
служебно 6 контролни точки. На 17.01.2018 год. лицето е подало искане за
издаване на ново СУМПС като към същото е приложена карта за медицински преглед
№ 35 от ********** от 15.01.2018 год. На 18.01.2018 год. е издадено СУМПС №
********* валидно до 18.01.2023 год. Следователно към датата на извършване на
нарушението по чл.150 от ЗДвП М. П. Д. не е притежавал валидно СУМПС, тъй като
старото СУМПС е било с изтекъл срок на валидност, а лицето се е снабдило с ново
СУМПС на 18.01.2018 год.
Както бе посочено по-горе събраните доказателства
по административната преписка съгласно чл. 171, ал.1, изр. първо от АПК имат
доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл. 17, ал.2 от ГПК, във
вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във
вр. с чл. 179 от ГПК намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.
189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа
описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено,
посочена е нарушената законова разпоредба - чл.150 от ЗДвП, съдържат се
необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби
на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му водачът не е имал
възражения по съставянето му, не е депозирал и допълнително писмени такива в
законоустановения тридневен срок. Не подлежи на преценка от съда по настоящия
спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно
нарушение по арг. от чл. 17, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 179, ал.1 от ГПК, а
следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото
следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради
което е и валидно доказателство обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП по отношение на установеното от фактическа
страна в мотивите му..
Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач освен когато превозното средство е учебно. По
административната преписка и по делото безспорно е установено, че към момента
на издаване на оспорената ПАМ, в. на МПС Опел Астра с рег.№ …………. М. П. Д. – с.
на Х.С.Д. не е притежавал свидетелство за управление на МПС, тъй като същото е
с изтекъл срок на валидност на 30.10.2010 год.
Оспорената заповед е издадена против Х.С.Д., която
безспорно е с. на процесното МПС, видно от твърдението в жалбата. Съдът няма
основания да се съмнява в това още повече, че по делото няма твърдения в
обратния смисъл, нито са представени съответните доказателства за обратното.
Т.е. процесната заповед правилно е издадена на собственика на МПС. Лицето
управлявало автомобила по време на проверката е с изтекъл срок на валидност на
СУМПС, т.е. към 10.11.2017 год. същото „не притежава съответното свидетелство
за управление“.
Основното възражение на оспорващата в жалбата е,
че изтеклият срок на валидност на СУМПС не е равносилно на непритежаване на
съответното свидетелство за управление на МПС. Същата счита, че разпоредбата на
чл.171, т.2а от ЗДвП следва да се прилага само за водачи, които нямат никакво
СУМПС, а не такива, на които срокът е изтекъл.
Съдът намира възражението за неоснователно. По своята правна същност правоспособността да се
управлява моторно превозно средство представлява признато от държавата право да
се извършва дейността по управление на
моторно превозно средство. Признаването на това право държавата е поставила в
зависимост от две групи изисквания: 1. съвкупност от знания, умения и
поведение, които позволяват управление на
моторното превозно средство и 2. физическа и психическа годност за управление на моторно превозно средство. Двете изисквания трябва
да са налице кумулативно, както към момента
на първоначалното признаване на правоспособността, така и по време на нейното
упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води до липса на
правоспособност. За установяване наличието на двете изисквания законодателят е
създал специален ред - изпит пред оторизиран от държавата правен субект за
проверка на знанията, уменията и поведението, и медицински преглед от
компетентно медицинско лице. Проверката на знанията, уменията и поведението на
лицето чрез полагане на съответния изпит, се извършва при първоначалното
признаване на правоспособността. Законодателят е приел, че придобитите знания,
умения и поведение не се нуждаят от последваща проверка, освен в случаите,
когато водачът е извършвал управлението на МПС в нарушение на установените
правила, довели до загубване на правоспособността си. За разлика от установените
при първоначалното признаване на правоспособността знания, умения и поведение,
установената при първоначалното признаване на правоспособността физическа
годност има срок на валидност, т.е не е
налице законова презумпция за постоянна физическа годност на водача. Съгласно
чл. 15, ал.2 от Наредба І-157 от 01.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, при подмяната на СУМПС, включително при изтичане на срока
за валидност, водачът представя карта за оценка на физическата годност - т.е физическата годност следва да бъде
проверена и само ако е налице доказано съответствие на установените медицински
изисквания, лицето придобива право да управлява моторно превозно средство за
следващия период.
В контекста на действащата нормативна
регламентация може да се направи извод, че правото на управление на моторно превозно средство е срочно право.
Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ -
свидетелството за управление на моторно превозно
средство. След изтичането на срока, за който държавата е признала на
съответното лице правото да управлява моторно превозно средство и съответно, за който срок свидетелството за управление на моторно превозно средство удостоверява по
официален начин съществуването на правото, следва да се счита, че правото на управление на моторно превозно средство не съществува. По
аргумент от разпоредбата на §1, т.2,
б."ж" от ЗБЛД,
свидетелството за управление на МПС "с изтекъл
срок на валидност", е нередовен български личен документ. Следователно
СУМПС като официален документ, който удостоверява, че правото на управление съществува за определен срок, с изтичането на този
срок удостоверява единствено, че правото е съществувало в рамките на посочения
период, като по аргумент на противното документът надлежно удостоверява и че
след посочения в него срок правото на управление
на моторно превозно средство не съществува.
Следователно прилагането на принудителната
административна мярка по чл. 171, т.2а, предл. последно от ЗДвП, не се свързва само с хипотезата на неправоспособност
на водача на МПС. Материалноправно основание за прилагането на ограничението би
било налице, както когато водачът изобщо /изначално/ не притежава СУМПС; когато
СУМПС му е отнето при лишаване от правоуправление по съдебен или по
административен ред; когато СУМПС е иззето поради загуба на правоспособността;
когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория, към която
спада управляваното от него МПС, така и в случаите на управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, т.е след удостоверения в
СУМПС срок на право на управление.
Предвид така установените по делото факти
съдът намира, че са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с
който правната норма на чл. 171, т.2а от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ "прекратяване
на регистрацията на ППС". Административният орган обосновано е приел, че
МПС е управлявано от лице, чието свидетелство за управление на
моторно превозно средство е с изтекъл срок на валидност, а това има правните
последици на управление на моторно превозно
средство без водачът да притежава съответното свидетелство за правоуправление,
което съставлява законово регламентирано материалноправно основание за налагане
на ограничителната мярка на собственика. В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния
закон, като прилагането на обжалваната ПАМ, освен че е фактически обосновано и
доказано, се основава и на необходимост от налагане на ограничението за
постигане на предвидената в закона цел. Правилно и съответно на закона ПАМ
"Прекратяване регистрацията на ППС" е наложена в предвидения минимален срок от 6 месеца.
С оглед изложеното съдът приема,че не са налице основанията по чл. 146 от АПК
за отмяна или изменение на оспорената заповед, а подадената жалба се явява
неоснователна.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК
Административен съд Сливен VII състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.Д. срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0804-001068 от 11.11.2017 год. издадена
от впд Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, с която на Х.С.Д. е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП
"прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца, а именно 180 дни
относно лек автомобил Опел Астра с рег.№ …………, тъй като е допуснала
управлението на автомобила от М. П. Д., който не притежава съответното СУМПС
като НЕОСНОВАТЕЛНА
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ