Решение по дело №558/2019 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 39
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20193320100558
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

  39

 

Гр. Кубрат, 11.03.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на единадесети февруари, две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                                Председател: Албена Великова

 

при  секретаря В.Д.като разгледа докладваното от съдията гражданско дело558 по описа на РСКт за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД. 

Ищецът „П.и.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.В.Н.и С.А.П., в качеството на изп. директори чрез пълномощник Л.К.С.– управител на „ПИБ“ АД клон Разград с процесуален представител Д.И.Д. – юрисконсулт твърди, че в изпълнение на Договор 205LD-R-000021/19.03.2011 г., сключен между ищцовото дружество и И.Т.И. и З.К.И., и двамата в качеството на кредитополучатели, банката е предоставила на кредитоискателите кредит в размер на 2250 евро. Кредитополучателите се задължили да погасят кредита чрез заплащане на 60 месечни вноски съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1, неразделна част от договора, с краен падеж 10.03.2018 г. Поради това, че и след изтичане на крайния срок на договора кредитополучателите не са изпълнили задължението си да погасят кредита, ищецът е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжниците, образувано в ч. гр. д. № 438/2018 г. по описа на РС–Кубрат. По цитираното дело съдът е постановил разпореждане и издал заповед за незабавно изпълнение за сумите: главница от 2 083.88 евро, ведно с законната лихва считано от датата на завеждане на заявлението – 20.07.2018 г. до изплащането на дълга; 907.88 евро – изискуема договорна лихва за периода 10.03.2013 г. до 10.03.2018 г.; 1565.09 евро - изискуема наказателна лихва, начислена за периода 10.02.2012 г. до 19.07.2018 г. вкл. и за разноски по производството в размер на внесената държ.такса от 178.25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Поради това, че издадената заповед за незабавно изпълнение е била връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда за постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И.Т.И., че съществува изискуемо вземане на „П.и.б.“ АД в размер на сумите: главница от 2 083.88 евро, ведно с законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 20.07.2018 г. до изплащането на дълга; 907.88 евро – изискуема договорна лихва за периода 10.03.2013 г. до 10.03.2018 г.; 1565.09 евро – изискуема наказателна лихва, начислена за периода 10.02.2012 г. до 19.07.2018 г. вкл. Претендира и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

 Ответникът И.Т.И., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в ***чрез особения си представител адв. Р.П.от АК–Разград депозира становище, с което заявява, че така подадената искова молба е недопустима, поради това, че като ответник е конституиран само единия от двамата кредитополучатели. Отделно от това оспорва исковете по основание и размер, като прави възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания за главница, договорна и наказателна лихва.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Между кредитора „П.И.Б.“ АД и кредитополучателите  И.Т.И. и З.К.И. е бил сключен Договор № 205LD-R-000021/19.03.2011 г. за банков кредит. На основание така сключения договор, банката е предоставила на кредитоискателите банков кредит в размер на 2 250 евро с краен срок за погасяване на кредита  10.03.2018 г. Съгласно уговореното  кредитополучателите се задължили да погасяват ползвания кредит съгласно погасителен план - Приложение №1, неразделна част от договора, приложен по делото. Въпреки поетите задължения, кредитополучателите не извършили плащане в уговорените срокове и размер. Изпълнение не е последвало и след настъпване на крайния срок на договора ­– 10.03.2018 г.

Поради това, че кредитополучателите не погасили задълженията си по договора за банков кредит, ищецът представяйки извлечение от счетоводните си книги, установяващо вземането на банката по цитирания договор е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Към датата на подаване на заявлението в съда – 20.07.2018 г., кредитът е с настъпил на 10.03.2018 г. падеж, т. е. вземането е било изискуемо. По образуваното ЧГД № 438/2018 г. по описа на РС–Кубрат съдът е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение № 239/23.07.2018 г. и на изпълнителен лист. Поради това,че така издадената заповед е била връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е указал на кредитора възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което ищецът е сторил, подавайки настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Приетият като писмено доказателство Договор № 205LD-R-000021/19.03.2011 г. за банков кредит, съставляващ частен диспозитивен документ, подписан от страните, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.

От заключението на изготвената ССчЕ се установява, че размерът на предоставения кредит е 2250 евро, усвоен на 23.03.2011 г. по сметка № *** с титуляр И.Т.И.. Към датата на подаване на заявлението в съда (20.07.2018 г.) кредитополучателят е имал дължими просрочени плащания в размер на главницата от 2083.88 евро, договорна лихва 907.88 евро и наказателна лихва в размер на 1561.44 евро. Кредитополучателят е извършвал лично плащания за погасяване на задълженията по предоставения кредит – 10 вноски в брой на каса в банката, и два парични превода от негова сметка в друга банка. Размерът на главницата за периода от 10.12.2014 г. до 10.03.2018 г. е 1385.05 евро; размерът на договорната лихва за периода от 10.12.2016 г. до 18.03.2018 г. е 79.23 евро и размерът на наказателната лихва за периода от 10.12.2016 г. до 18.03.2018 г. е 158.55 евро. Съдът кредитира заключението на изготвената ССчЕ изцяло като относимо към правния спор, компетентно извършено и неоспорено от страните.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Не е спорно между страните по делото, че са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на 19.03.2011 г. Договор за банков кредит. По силата на същия ищцовото дружество е превело по сметка на ответника сумата по кредита в размер на 2250 евро, която той  ведно с възнаградителна лихва, се е задължил да върне в сроковете и размерите на задължителни месечни вноски по погасителен план. Ответникът е изплатил 10 вноски, не на уговорените падежи в погасителния план, както и извършил два банкови превода, както следва: на 15.03.2013 г. – сума в размер на 204.24 лева и на 27.05.2013 г. – сума в размер на 153.18 лева.

Ищецът не се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Крайният срок на договора е изтекъл на 10.03.2018 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е подадено на 20.07.2018 г. Приложените по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендирания от ищеца размер и срок. В тази насока е и извършеното доказване на иска. Установените от вещото лице суми като размер на главница, договорна лихва и наказателна лихва са изчислени на база поставената му задача за конкретен период, а видно от извлечението от счетоводните книги на банката, нарушенията в плащанията датират от 28.03.2012 г.  

Предвид изложеното съдът намира, че претенциите на ищцовото дружество следва да бъдат уважени в пълен размер.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по настоящото производство, пропорционално на уважената част от исковете, както и сторените такива за заповедното, или в общ размер на 1 306.50 лв., от които внесена държавна такса по заповедното производство – 178.25 лв., юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство – 150 лв., държавна такса по установителното производство – 178.25 лв., възнаграждение за особен представител – 300 лв., възнаграждение за вещо лице – 350 лв. и юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство – 150 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Т.И., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в ***ДЪЛЖИ на   П.и.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.В.Н.и С.А.П., в качеството на изп. директори чрез пълномощник Л.К.С.– управител на „ПИБ“ АД клон Разград с процесуален представител Д.И.Д. – юрисконсулт следните суми, за които е издадена Заповед239/23.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 по ч. гр. д. № 438/2018 г. по описа на РС – Кубрат: 2 083.88 евро (две хиляди осемдесет и три евро, осемдесет и осем евроцента) представляваща главница за неизпълнено задължение по Договор № 205LD-R-000021/19.03.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.07.2018 год. до изплащане на вземането; 907.88 евро (деветстотин и седем евро, осемдесет и осем евроцента)   – изискуема договорна лихва за периода 10.03.2013 г. до 10.03.2018 г.; 1 565.09 евро (хиляда петстотин шестдесет и пет евро, девет евроцента) – изискуема наказателна лихва, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.

ОСЪЖДА И.Т.И., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в ***ДА ЗАПЛАТИ  на П.и.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.В.Н.и С.А.П., в качеството на изп. директори чрез пълномощник Л.К.С.– управител на „ПИБ“ АД клон Разград с процесуален представител Д.И.Д. – юрисконсулт сумата от 1 306.50 лева (хиляда триста и шест лева, петдесет стот.) представляваща направени в настоящето и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съдРазград.

 

                                                            Председател/П/ Ал. Великова