Р Е Ш
Е Н И Е
№
39
Гр. Кубрат,
11.03.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на единадесети февруари, две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря В.Д.като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 558 по описа на
РСКт за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
„П.и.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Н.В.Н.и С.А.П., в качеството на изп. директори чрез пълномощник Л.К.С.–
управител на „ПИБ“ АД клон Разград с процесуален представител Д.И.Д. –
юрисконсулт твърди, че в изпълнение на Договор 205LD-R-000021/19.03.2011 г.,
сключен между ищцовото дружество и И.Т.И. и З.К.И., и
двамата в качеството на кредитополучатели, банката е предоставила на
кредитоискателите кредит в размер на 2250 евро. Кредитополучателите се
задължили да погасят кредита чрез заплащане на 60 месечни вноски съгласно
погасителен план, представляващ Приложение № 1, неразделна част от договора, с
краен падеж 10.03.2018 г. Поради това, че и след изтичане на крайния срок на
договора кредитополучателите не са изпълнили задължението си да погасят
кредита, ищецът е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжниците, образувано в ч. гр. д. № 438/2018 г. по описа на
РС–Кубрат. По цитираното дело съдът е постановил разпореждане и издал заповед
за незабавно изпълнение за сумите: главница от 2 083.88 евро, ведно с законната
лихва считано от датата на завеждане на заявлението – 20.07.2018 г. до
изплащането на дълга; 907.88 евро – изискуема договорна лихва за периода
10.03.2013 г. до 10.03.2018 г.; 1565.09 евро - изискуема наказателна лихва,
начислена за периода 10.02.2012 г. до 19.07.2018 г. вкл. и за разноски по
производството в размер на внесената държ.такса от 178.25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лева. Поради това, че издадената заповед за
незабавно изпълнение е била връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда, ищцовото дружество предявява настоящата
искова молба, с която моли съда за постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на И.Т.И., че съществува изискуемо вземане на „П.и.б.“
АД в размер на сумите: главница от 2 083.88 евро, ведно с законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението – 20.07.2018 г. до изплащането на
дълга; 907.88 евро – изискуема договорна лихва за периода 10.03.2013 г. до
10.03.2018 г.; 1565.09 евро – изискуема наказателна лихва, начислена за периода
10.02.2012 г. до 19.07.2018 г. вкл. Претендира и направените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
Ответникът И.Т.И., ЕГН ********** с пост.
адрес *** и наст. адрес в ***чрез особения си представител
адв. Р.П.от АК–Разград депозира становище, с което заявява, че така подадената
искова молба е недопустима, поради това, че като ответник е конституиран само
единия от двамата кредитополучатели. Отделно от това оспорва исковете по основание
и размер, като прави възражение за погасяване по давност на част от
претендираните вземания за главница, договорна и наказателна лихва.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа страна:
Между
кредитора „П.И.Б.“ АД и кредитополучателите И.Т.И. и З.К.И. е бил сключен Договор № 205LD-R-000021/19.03.2011
г. за банков кредит. На основание така сключения договор, банката е предоставила
на кредитоискателите банков кредит в размер на 2 250 евро с краен срок за погасяване
на кредита 10.03.2018 г. Съгласно уговореното
кредитополучателите се задължили да
погасяват ползвания кредит съгласно погасителен план - Приложение №1,
неразделна част от договора, приложен по делото. Въпреки поетите задължения, кредитополучателите
не извършили плащане в уговорените срокове и размер. Изпълнение не е последвало
и след настъпване на крайния срок на договора – 10.03.2018 г.
Поради
това, че кредитополучателите не погасили задълженията си по договора за банков
кредит, ищецът представяйки извлечение от счетоводните си книги, установяващо
вземането на банката по цитирания договор е поискал издаването на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Към датата на подаване на заявлението
в съда – 20.07.2018 г., кредитът е с настъпил на 10.03.2018 г. падеж, т. е.
вземането е било изискуемо. По образуваното ЧГД № 438/2018 г. по описа на
РС–Кубрат съдът е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение №
239/23.07.2018 г. и на изпълнителен лист. Поради това,че така издадената заповед
е била връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е указал на
кредитора възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което
ищецът е сторил, подавайки настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Приетият
като писмено доказателство Договор № 205LD-R-000021/19.03.2011 г. за банков
кредит, съставляващ частен диспозитивен документ, подписан от страните, е годно
доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените
договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен
от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз
основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.
От
заключението на изготвената ССчЕ се установява, че размерът на предоставения
кредит е 2250 евро, усвоен на 23.03.2011 г. по сметка № *** с титуляр И.Т.И.. Към датата на подаване на
заявлението в съда (20.07.2018 г.) кредитополучателят е имал дължими просрочени
плащания в размер на главницата от 2083.88 евро, договорна лихва 907.88 евро и
наказателна лихва в размер на 1561.44 евро. Кредитополучателят е извършвал
лично плащания за погасяване на задълженията по предоставения кредит – 10
вноски в брой на каса в банката, и два парични превода от негова сметка в друга
банка. Размерът на главницата за периода от 10.12.2014 г. до 10.03.2018 г. е
1385.05 евро; размерът на договорната лихва за периода от 10.12.2016 г. до
18.03.2018 г. е 79.23 евро и размерът на наказателната лихва за периода от
10.12.2016 г. до 18.03.2018 г. е 158.55 евро. Съдът кредитира заключението на
изготвената ССчЕ изцяло като относимо към правния спор, компетентно извършено и
неоспорено от страните.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото
дружество по издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл.
410 ГПК е предявен в срока по чл.
415 ГПК и след дадено
от съда указание
по реда на
чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Не е спорно
между страните по делото, че
са установили помежду си облигационно
правоотношение, произтичащо
от сключения между тях на
19.03.2011 г. Договор за банков кредит. По силата на
същия ищцовото дружество е превело по сметка на
ответника сумата по кредита в размер
на 2250 евро, която той ведно с възнаградителна лихва, се е задължил
да върне в сроковете и размерите на задължителни месечни вноски по погасителен план. Ответникът е изплатил 10 вноски,
не на уговорените
падежи в погасителния план, както и извършил два банкови превода, както следва:
на 15.03.2013 г. – сума в размер на 204.24 лева и на 27.05.2013 г. – сума в
размер на 153.18 лева.
Ищецът не се е възползвал от
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Крайният срок на договора е
изтекъл на 10.03.2018 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е подадено на
20.07.2018 г. Приложените по делото доказателства установяват по несъмнен
начин, че ответникът не е изпълнил задължението
си по чл.
240 ЗЗД в претендирания от ищеца размер и срок. В
тази насока е и извършеното доказване на иска. Установените от вещото лице суми
като размер на главница, договорна лихва и наказателна лихва са изчислени на
база поставената му задача за конкретен период, а видно от извлечението от
счетоводните книги на банката, нарушенията в плащанията датират от 28.03.2012
г.
Предвид изложеното съдът намира,
че претенциите на ищцовото дружество следва да бъдат уважени в пълен размер.
При този
изход на спора и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат
и направените от ищеца разноски по настоящото производство, пропорционално на уважената част от исковете, както и сторените такива за
заповедното, или в общ размер на 1 306.50 лв., от които внесена държавна такса по заповедното производство – 178.25 лв.,
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство – 150 лв., държавна
такса по установителното производство – 178.25 лв., възнаграждение за особен
представител – 300 лв., възнаграждение за вещо лице – 350 лв. и юрисконсултско
възнаграждение по настоящото производство – 150 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Т.И., ЕГН ********** с пост.
адрес *** и наст. адрес
в ***ДЪЛЖИ на „П.и.б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.В.Н.и С.А.П., в качеството на изп.
директори чрез пълномощник Л.К.С.– управител на „ПИБ“ АД клон Разград с процесуален представител Д.И.Д. –
юрисконсулт следните суми, за които
е издадена Заповед № 239/23.07.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 по ч. гр. д. № 438/2018 г. по описа
на РС – Кубрат: 2 083.88
евро (две хиляди осемдесет и три евро, осемдесет и осем евроцента) – представляваща главница за неизпълнено
задължение по Договор № 205LD-R-000021/19.03.2011
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 20.07.2018 год. до изплащане на
вземането; 907.88 евро (деветстотин
и седем евро, осемдесет и осем евроцента)
– изискуема договорна лихва за периода 10.03.2013 г. до 10.03.2018 г.; 1 565.09 евро (хиляда петстотин
шестдесет и пет евро, девет евроцента) – изискуема наказателна лихва, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Т.И., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст.
адрес в ***ДА ЗАПЛАТИ на „П.и.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.В.Н.и С.А.П., в качеството на изп.
директори чрез пълномощник Л.К.С.– управител на „ПИБ“ АД клон Разград с процесуален представител Д.И.Д. – юрисконсулт сумата от 1 306.50 лева
(хиляда триста и шест лева, петдесет стот.) представляваща направени в настоящето и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд
– Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова