Присъда по дело №11554/2024 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XX НПК
Образувано е по внесен от СРП срещу Р. Г. С. обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК, а именно: че на 06.03.2023 г., около 09:00 ч., в гр.
С., ж.к. „М.“, на паркинг, находящ се зад блок № 555, се заканил с убийство на И. Л. С., която
седяла на шофьорското място на автомобил „Ф.Тигуан“, ДК № ..., паркиран на паркинга, като
крещял „Ще те убия, заслужаваш съдбата на леля ти“ и й нанасял удари с ръце по главата и тялото
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа обвинението. Намира същото за
доказано по несъмнен начин, както и деянието – за съставомерно от обективна и субективна
страна. Оспорва достоверността на защитната теза и подлага на критичен анализ ангажирани от
подсъдимия гласни доказателства. Позовава се на експертно заключение, оборващо тезата на
подсъдимия. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с налагане на наказание „лишаване
от свобода”, към средния размер.
Защитникът не се явява и не изразява становище. По искане на подсъдимия, заседанието е
проведено, в отсъствие на защитник.
Подс. С. оспорва повдигнатото обвинение. Намира същото за недоказано. Навежда доводи
за набедяване, във връзка с неуредени имуществени претенции. Позовава се на противоречия в
гласните доказателства, касателно датата. Подчертава липсата на очевидци. Навежда доводи за
незаконно изготвен фотоматериал. В последната си дума, моли за бъде оправдан.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. Р. Г. С., роден на ... г., с българско гражданство, с висше образование, работи,
неосъждан, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ..., вх. , ет. , стая ..., ЕГН **********.
От средата на 2006 г. до средата на 2018 г. св. И. Л. С. и подс. С. живели на семейни начала -
обитавали жилище, собственост на обвиняемия, находящо се в гр.С., ж.к. М., бл. ..., заедно с
дъщерята на С. - М. Г..
В хода на съвместното съжителство на св. С. и подс. С. им се родило общо дете - Г.С..
Отношенията между С. и подсъдимия се влошили, след раждането на детето им, като той
проявявал и вербална (псувал, обиждал и се заканвал на С.) и физическа (нанасял й удари) агресия,
спрямо И. С..
Назад във времето, в рода на С. имало житейска трагедия, тъй като леля й била застреляна
от мъж, който бил приятел на дъщеря й. Това обстоятелство било известно на подсъдимия, който
неведнъж предупреждавал С., че ще я последва съдбата на леля й. Заради нанесени й побои от С.,
докато живеели на семейни начала, С. била освидетелствана от съдебни лекари. По повод
физическата агресия, упражнявана спрямо нея в периода на съвместно съжителство, С.
уведомявала компетентните органи, но впоследствие отказвала съдействието им.
В началото на 2023 г. св. С. живеела в жилище, находящо се в гр.С., ж.к. „М., бл..... През
този период тя ползвала МПС „Ф.Г.“, ДК №..., което паркирала на паркинг, находящ се зад бл. 555 в
същия квартал.
На 05.03.2023 г., привечер, И. С. се прибрала в дома си, като преди това паркирала
автомобила си на обичайното място на паркинга.
На 06.03.2023 г., около 09:00 ч., тя излязла от дома си и се отправила към паркинга.
Стигайки до автомобила си, го отключила, качила се в него и седнала на шофьорското място, когато
видяла подс. С. да тича към нея. Изненадана от видяното, тя не успяла да реагира достатъчно бързо
и да заключи вратата на автомобила. В резултат на това, подсъдимият отворил шофьорската врата
и започнал да й нанася удари с ръце по тялото и главата, като й се заканвал с убийство, крещейки
„Ще те убия, заслужаваш съдбата на леля ти“. И. С. викала за помощ, но на паркинга нямало други
1

хора, освен тях двамата.
Не след дълго, подсъдимият преустановил физическата и вербалната агресия, а С. видяла
силует на мъж, който преминал наблизо. Използвала момента и успяла да потегли с автомобила си,
като подсъдимият, удряйки по него с ръка и използвайки камък, успял да му нанесе щети.
Докато се оттегляла от паркинга с автомобила си, С. успяла да заснеме С., правейки две
снимки с мобилния си телефон „Айфон XR“, а след това подала сигнал на тел. 112. Позвънила и на
дъщеря си – св. М. Г., и на братовчедка си – св. С. Д., като им разказала за действията на бившия си
приятел.
Известно време след инкриминираната дата, подсъдимият позвънил на св. Г. и в хода на
разговора й заявил, че действията му на 06.03.2023 г. са най - малкото, което щял да направи,
признал, че е нанесъл удари на С. и в прав текст й казал, че щял да убие майка й.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обяснения на подс.
С. (л. 57-гръб); показанията на свидетелите И. С. (л. 58 и прочетени частично от л. 44 ДП), С. Д. (л.
69-гръб прочетени в цялост от л. 49 ДП и л. 59 ДП), М. А. (л. 75 и прочетени частично от л. 56
ДП), В. С. (л. 75-гръб) и М. Г. (л. 79-гръб и прочетени в цялост от л. 47 ДП и л. 60 ДП); жалба (л.
30 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 84 ДП; л. 114 ДП); СМУ (л. 85 ДП; л. 118 ДП); ЗЗДН
(л. 86 ДП); уведомление за щета (л. 115 ДП); справка от застраховател и опис на щета (л. 120 ДП);
справка от МВР, Дирекция „112“ (л. 189 ДП); заключения на СМЕ (л. 62 ДП), СППЕ (л. 71 ДП) и
СТЕ (л. 94 ДП); ВД – мобилен телефон; ВДС – дискове (л. 111 ДП; л. 193 ДП); снимки; справка от
СРС с приложения (л. 50); справка за съдимост (л. 19), за неприключили наказателни производства
(л. 137 ДП) и характеристична справка (л. 208 ДП).
Характерно за определена категория престъпни деяния е, че стандартно се извършват в
относително дискретна среда. В този смисъл, не буди недоумение обстоятелството, че водеща роля
за изясняване на хронологията и спецификите на събитията имат показанията на разпитания
свидетел С.. Прави впечатление, че същата не се е възползвала от възможността да поиска участие
и в допълнително процесуално качество, т.е. трудно защитима е теза за заинтересованост или дори
тенденциозност в казаното от нея.
С така направените уточнения, показанията пред съда на посочения свидетел, отнесени към
двата разпита от досъдебна фаза, не бележат нестъответствия или надграждане, които да събудят
съмнения в свидетелска годност или недобросъвестност. Нещо повече – същите намират опора в
контролен коректив – данни, съобщени на свидетелите Г. и Д., както и на дежурен диспечер на
спешен телефон 112.
Показанията на св. С. се подкрепят и от наличната по преписката медицинска
документация и преписка по щета, в които са отразени телесни увреждания и материални щети,
отнесени по време и начин към съобщената от С. конкретика.
Спорен момент по делото касае не само изричането на процесните закани (св. Г. декларира
знание у подсъдимия за особеностите в кончината на лелята на С.) и удари, но и времето на
събитията и авторството. По отношение на тези обстоятелства, оформят се две групи първични
доказателства: от една страна са показанията на св. С., съдържанието на доброволно предаденото
ВД и заключението на СТЕ, а от друга – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите
А. и С.. Съдът дава подчертан доказателствен превес на първата група, на няколко отделни
основания. На първо място, прави силно впечатление, че в своите обяснения подсъдимият
декларира ясен и последователен спомен за дата 06.03.2023 г., но никакъв – за следващия ден („…
няма как да помня“). Безспорно, негово право е да съобщава само изгодни за себе си и
процесуалното си положение обстоятелства. В тази връзка, в подкрепа на заявеното от него са
ангажирани и допълнителни гласни доказателства, нивото на убедителност не които не е по-високо
от вече коментираното, с оглед удивителната конкретика на спомените им за обстоятелства,
ползващи защитната теза и пълно отсъствие за спомени не само за съседни дати, но и самия ден на
твърдяната им среща с подсъдимия. На следващо място, тезата на защитата намира сериозна
преграда и в заключението на изготвената СТЕ на доброволно предаденото ВДС – мобилен
2

телефон, допълнено и конкретизирано и в съдебно заседание от вещото лице, в насока – че
метаданните на снимковия материал не са били обект на манипулация, нито касателно
геолокацията, нито на времето на заснемане на лицето (което, в своите обяснения, подс. С.
потвърждава, че е), в който смисъл и незащитима е теза, че на цитираните дата и час подсъдимият
се е намирал в съвсем друга част на столичния град, а не – на местопрестъплението. Тук е мястото
да се отбележи, по повод възражението в хода по същество, че съгласието на подсъдимия за
изготвяне на снимковия материал е непротивопоставимо на целите на наказателното производство,
отличаващо се с ясно очертан предмет и основен принцип на което гласи, че нито едно
доказателство не се ползва с отнапред определена доказателствена стойност.
Данни за съдебното минало на подс. С. и характеристични данни за него съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост, за неприключили наказателни производства и
характеристична справка.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. С. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
След проведен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият застъпва позиция,
че се доказват както авторството, така и хронологията на описаните в обвинителния акт събития.
Отправените вербални заплахи са свързани с живота и телесния интегритет на св. С. (вкл. и по
силата на препратка към съдбата на леля й, за която подсъдимият е имал съответно знание) и са
скрепени и с интензивна физическа агресия (нанасяне на удар и по тялото и собствеността на
пострадалата), които действия, поотделно и в своята съвкупност, са годни да възбудят основателен
страх у лице с нормална степен на психическо, емоционално и социално развитие (в каквато насока
е и психологическото изследване по делото).
В принципен план, защитата би имала известни основания да обсъжда заключението на
експертизата, допълнено в съдебно заседание, касателно наличието и нивото на страх у
пострадалата С., в резултат на инкриминирания случай, а именно – „ситуативен“, както и „дали
този страх е основателен, е предмет на юридическа преценка“. Тези изводи биха имали особено
значение, в контекста на обсъждане на евентуално предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск (какъвто пострадалата не е пожелала да предяви), но не са годни да се отразят
съществено на съставомерността на деянието, доколкото за нея законодателят е предвидил
деянието да е годно да възбуди основателен страх у пострадалия (т. е. касае се за формално, а не –
за резултатно престъпление - виж редакцията на чл. 144, ал. 1 НК), а за съставомерността по ал. 3, т.
ч е достатъчно заканата да е с убийство, без да е предвиден определен праг на страх, под който
действията на извършителя да се дисквалифицират като престъпни.
Налице е и изискуемата се по закон форма на вината – пряк умисъл. От самата специфика на
изпълнителното деяние се установява, че подс. С. е бил с ясното съзнание за факта, че заплахите му
са от категорията – потенциално да накарат св. С. да се почувства застрашена за сигурността и
живота си (още повече, че се касае не до изолирана реплика, инцидентно отправена в емоционален
момент, а до верига от закани, предшествани от обилна вербална и физическа агресия, в годините
назад). Независимо от това, обаче, той не просто ги е адресирал нееднократно към св. С., а ги е
съпроводил с удари по тялото и собствеността й, поради което и този комплекс от действия бележи
упорство и целенасоченост, изключващи всички други опции, освен прекия умисъл.
С изложените по-горе аргументи, настоящият съдебен състав намира, че С. е реализирал
деянието, за което му е било повдигнато обвинение, както и че същото е съставомерно както от
обективна, така и от субективна страна.

По вида и размера на наказанието
За престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание
3

„лишаване от свобода”, за срок до шест години.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК, съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата
част на НК и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
При преценката по чл. 54, ал. 1 НК съдът констатира лек превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства: добри характеристични данни (липса на предходни осъждания и
неприключили наказателни производства, трудова ангажираност), относително ограничени телесни
и имуществени увреди относително кратка продължителност на конфликта противостоят не
съчетанието от вербална и физическа агресия. С тези аргументи, настоящият съдебен състав
намира, че наказание „лишаване от свобода”, за срок над минималния, но и под средния, а именно
– една година и шест месеца, е годно да постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК. Същевременно, с оглед
статуса на подсъдимия на неосъждан и липсата на други неприключили наказателни производства,
според настоящия съдебен състав ефективно изтърпяване на наложеното наказание не е
наложително, а би могло да бъде отложено за изпитателен срок, към средния, който би имал
надлежен възпиращ ефект, под угрозата от привеждане в изпълнение на наложената санкция
(възпирането придобива особена важност и предвид данните за предходни посегателства).

По веществените доказателства и ВДС
Вещественото доказателство – мобилен телефон, има ключов за производството характер и
връщането му на св. С., преди наличието на влязъл в сила съдебен акт по същество, би било силно
преждевременно.
Наличните по делото дискове са изготвени, за целите на процеса, поради което и след ва да
останат по делото, за срока на съхранението му.

По разноските
Предвид изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, направените деловодни разноски от досъдебната и съдебната
фаза следва да бъдат възложени, в тежест на С..

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	12 юни 2025 г.
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20241110211554
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 август 2024 г.

Присъда по дело №11554/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите