Решение по дело №13361/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3795
Дата: 1 март 2024 г.
Съдия: Силвия Петрова Николова
Дело: 20231110113361
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3795
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:........
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20231110113361 по
описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба с правна квалификация
чл.150, чл. 149 ЗЕ, с която ищецът ...... иска осъждане на ответницата Е. ......... С. да заплати сума в
общ размер на 2382,30 лв., от които 2031,79 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., 292,09 лв. – законна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 09.08.2022г., както и главница за дялово разпределение за периода
07.2019г. – 04.2021г. в размер на 48,51 лв., както и мораторна лихва за забава в размер на 9,91 лв. за
периода от 01..9.2019г. до 09.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата.
В отговора на исковата молба, подадена в законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответникът
изцяло оспорва предявения иск като неоснователен. Навежда твърдения, че не е потребител на
енергия, не се намира в облигационни отношения, като не е собственик или вещен ползвател на
процесния имот. Оспорва претендираната лихва, като посочва, че ответникът изпада в забава след
покана, която ищцовата страна не твърдяла и не доказвала да е отправила. Следователно искът по
чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия
през процесния период, бил неоснователен и следвало да се отхвърли изцяло. По отношение на
дължимостта на главница за дялово разпределение, счита иска за недопустим, тъй като ищецът
предявявал чуждо право, което противоречи на закона, съгл. чл.26 ГПК., а договорите
произвеждали действие само между сключилите ги страни, като дори и общите условия по
договора за доставка на топлинна енергия между страните да е предвидено, че възнаграждението
за услугата дялово разпределение се плаща от длъжника на ищеца, то тази клауза била
непротивопоставима на трето, неучастващо по договора лице, тоест не може валидно да прехвърли
на ищеца вземането на фирмата за дялово разпределение за възнаграждение за така извършеното
дялово разпределение.
Посочва, че в общите условия на ищцовото дружество нямало предвидена уговорка за начисляване
на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. След като тези суми нямат
уговорен падеж, то лихви се начислявали едва след покана от страна на кредитора към длъжника,
съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията, като счита, че
по-късното издаване на фактури не променя момента, от който е започнала да тече давностният
срок.
По делото са представени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които съдът
изцяло кредитира като компетентно извършени и основава на тях своите по-нататъшни
заключения.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
1

Уважаването на предявения иск предполага доказването на възникнало облигационно отношение
между страните, изпълнение на задълженията на ищеца по това правоотношение в обем, съответен
на претендираната цена, както и изискуемост на вземането, изпадане, което е разпределено в
доказателствена тежест на ищеца с доклада по делото, включително непогасяване на процесното
вземане. Последното обстоятелство подлежи на доказване от ответника.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ облигационна връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца, и собственика или
носителя на вещно право на ползване върху топлоснабден имот – ответника. Това предполага
ищецът да докаже, че ответникът по настоящото дело има качеството собственик или ползвател на
самостоятелен обект в сграда, както и че сградата е топлоснабдена.
Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени
от съответния орган общи условия, които подлежат на публикуване в поне един централен и в
един местен всекидневник. Условията влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, като не е
необходимо изричното им приемане.
От представените по делото НА № 67 от 2002г, е видно, че трето , неучастващо по делото лице ......
е собственик на 5/6 ид. Ч. от процесния имот.
Не е ясно на какво основание ищецът твърди, че ответницата Е. ......... С. е собственик на
самостоятелен обект в сграда. Не са представени допълнителни доказателства в тази насока, нито
удостоверения за наследници, нито за граждански брак, не са направени доказателствени искания,
макар и изричните указания на съда , в доклада по делото, приет без възражение от страните, че не
сочи доказателства и не е направил доказателствени искания за доказване на факти и
обстоятелства, разпределени в негова доказателствена тежест , а именно: че ответницата е
собственик на процесния топлоснабден имот.
Предатвения НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 123 от 2009г. не е
доказателство за собственост, по скоро може да бъде прието като индиция, която обаче не е
подкрепена с други доказателства.
Не е ясно и кой е собственик на останалата 1/6 ид. Ч. от процесния имот , за която не са
представени никакви доказателства.
С оглед горното съдът приема, че ищецът не проведе пълно и главно доказване за наличие на
облигационна връзка, че ответницата е собственик или вещен ползвател, съгласно разпредЕ.та
доказателствена тежест, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани и
неоснователни.
С оглед изхода на настоящото производство, разноските следва да бъдат възложени на ответната
страна. Сумата в размер на 500 лв. - следва да се присъдят на адв. ......, с оглед представения
договор за предоставена безплатна правна помощ, на основание чл. 38,ал. 2 Задв. , вр. чл. 7, ал. 2 ,
т. 2 наредба № 1 /2004 ВАС.
Водим от горепосоченото, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ...... с ЕИК ........ за осъждане на Е. ......... С. с ЕГН: ********** да
заплати на ...... с ЕИК ........ сума в общ размер на 2031,79 лв. – главница, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното плащане,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. –
м.04.2021г., сумата в размер на 292,09 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2020г. до
09.08.2022г., както и главница за дялово разпределение за периода 07.2019г. – 04.2021г. в
размер на 48,51 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска до
окончателното плащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 9,91 лв. за периода
от 01..9.2019г. до 09.08.2022г. за топлоснабден имот с адрес: .........
ОСЪЖДА ...... с ЕИК ........ да заплати на адв. ......... ...... ......, с ЕГН: ********** сумата в
2
размер на 500 лв. за оказана безплатна правна помощ на ответницата Е. ......... С. с ЕГН:
********** в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
Решението е постановено при участието на ..... - трето лице помагач на страната на ищеца.
Да се връчи препис
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3