Р Е Ш Е Н И Е № 23
Гр.
Сливен, 24.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на прокурора Христо Куков и секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от Детелина Бозукова КАНД № 213 по
описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по касационна жалба срещу
решение по АНД № 1376 по
описа на Сливенски Районен съд за 2019 година и се движи по реда на глава
дванадесета от АПК.
Производството е образувано по касационна жалба на РДНСК-Сливен
против Решение № 546/06.12.2019 г., постановено по АНД № 1376/2019 г. по описа
на СлРС. С решението е отменено като
незаконосъобразно НП № СЛ-6 от 11.09.2019 г., издадено от Началника на
Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Сливен, с което
на Л.И.Й., в к. й на дл. л. – гл. арх. на Община
Сливен е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000
лева на основание чл. 232 ал.1 т.2 предл.
първо от ЗУТ за нарушение на чл.145
ал.2 вр. с 1 т.1 от ЗУТ.
В жалбата се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е
незаконосъобразно. Касационият жалбоподател счита, че
не са допуснати процесуални нарушения и правилно в НП са посочени нарушените
законови разпоредби, кореспондиращи с фактическите констатации относно
изпълнителното деяние. Правилно била определена и санкционната разпоредба. Моли съда да
отмени решението на Районен съд – Сливен и потвърди НП. В с.з. РДНСК Сливен не
изпраща представител. В писмено становище от пълномощник поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – арх. Л.Й. се явява лично и изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, намира
жалбата за неоснователна. Предлага на съда да остави в сила решението на СлРС.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.
211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С обжалваното Решение СлРС е
отменил НП № СЛ-6 от 11.09.2019 г., издадено от Началника на РДНСК- Сливен с
което на Л.И.Й., в к. й на дл. л. – гл. арх. на
Община Сливен е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 1000 лева на основание чл. 232 ал.1 т.2 предл.
първо от ЗУТ за нарушение на чл.145
ал.2 вр. с 1 т.1 от ЗУТ, като незаконосъобразно. Решаващият
съд е приел, че АНО, след като е установил конкретното нарушение, изразяващо се
в незаконосъобразно съгласуване на технически инвестиционен проект за строеж,
свързан с производствена дейност, в нарушение на предвижданията на ПУП за
имота, го е квалифицирал под две различни правни норми – тази по чл.145 ал.2 вр. с ал.1 от ЗУТ и тази по чл.232 ал.1 т.2 предл. първо от ЗУТ, с което е допуснал нарушение на
императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Приел, че при
издаване на НП липсва единство между административното нарушение,
обстоятелствата при които е извършено и законовите разпоредби, които са приети
от АНО за нарушени.
Решението на РС
Сливен е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата обстановка, като е формирал и съответни на
доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред
първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че ответникът
по касационната жалба, в к. на дл. л. – Гл. арх. на
Община Сливен незаконосъобразно е съгласувал технически инвестиционен проект за
строеж, свързан с производствена дейност, в нарушение на предвижданията на ПУП
за имота, отреден съответно „За търговска складова дейност – зреене и
разфасоване на маслини“. Горното деяние несъмнено представлява нарушение на
чл.145 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от ЗУТ, съгласно които
съгласуването на инвестиционните и техническите
проекти от гл. арх. на общината се състои в проверка на съответствието им с
предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за
разполагане на застрояването и устройствените показатели. Правилни и
съответни на относимата нормативна уредба са изводите
на РС Сливен, че АНО квалифицирайки нарушението под две различни правни норми –
тази по чл.145 ал.2 вр. с ал.1 от ЗУТ и тази по
чл.232 ал.1 т.2 предл. първо от ЗУТ, е допуснал
нарушение на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Очевидно
е, че нормата на чл.232 ал.1 т.2 предл. първо от ЗУТ,
съгласно която се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което съгласува, одобри или
издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството,
както и на действащите устройствени планове, е санкционна норма и като е
посочил, в обжалваното НП, че същата е нарушена правна норма, АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на наказаното
лице. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Наказателното постановление, трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, като се посочи ясно и точно законовата
разпоредба която е нарушена. Същото се отнася и за АУАН, с оглед разпоредбите
на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Това посочване трябва да е конкретно и
небудещо съмнение. Законовата разпоредба която е нарушена, описанието на
нарушението, дата, на която е извършено нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна
логика, нито от други документи по административнонаказателната
преписка в поддържания от касатора аспект. Това би
имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна
степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. Ето защо
изложените от касационния жалбоподател доводи са неоснователни. На основание
чл.221, ал.2, изр. последно от АПК настоящата инстанция се присъединява към
мотивите на районния съд, които са правилни и не намира за нужно да ги
преповтаря.
Предвид описаното настоящият състав намира, че касационната
жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид горното, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 546/06.12.2019 г., постановено по
АНД № 1376/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: