Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 01.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети
юни
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 16291 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.К.Д. срещу З. „О.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че вследствие на
ПТП, настъпило на 21.04.2016 г. около 10,30 часа в гр.София, кв.Горна Баня на
ул. „Обзор“, в района на спирка МГТ № 0829-кв.Горна Баня, между автобус
„Мерцедес 0405Н“ с рег. № *******, собственост на „Е.“ ООД и пешеходеца Д. Р.П.-дядо
на ишеца, е настъпила смъртта на пешеходеца на
12.06.2016 г., след продължителен престой в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Подържа се,
че в района на спирката автобусът извършвал маневра на заден ход, при което
ударил намиращия се там пешеходец. Твърди се, че смъртта на пострадалия е в
причинно следствена връзка с ПТП и е резултат от множеството травми, между
които мозъчно-черепна травма и контузия на бял дроб. Поддържа се, че по случая
е образувано наказателно производство, което не е приключило. Поддържа се, че
ищецът като единствен наследник на починалия няма да преодолее загубата му, ще
изпитва дълго време притеснения, страх и негативни емоции от спомена за
случилото се, гледката на прегазения му роднина, безпомощното му състояние в
болницата. След ПТП ищецът чувства душевен дискомфорт,
депресивното влияние на преживяното и се наблюдава затвореност в поведението и
контакта му с останалите хора, промяна и в характера.
Твърди се, че към датата на
събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/23/115001426663/26.05.2015 г.,
валидна до 25.05.2016 г.
Твърди се, че ищецът е провел
процедурата по чл.380 КЗ, но ответното дружество не изплатило обезщетение, а
указва на ищците да приложат документи.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на дядо му Д. Р.П., настъпила
в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 21.04.2016 г. в гр.София, виновно причинено от водача на
автобус „Мерцедес 0405Н“ с рег. № *******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „О.”
АД с полица № BG/23/115001426663/26.05.2015 г., валидна до 25.05.2016 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на деликта 21.04.2016
г. до окончателното издължаване, да заплати и сумата от 2010 лв.-обезщетение за
имуществени вреди, вследствие същото застрахователно събитие, представляващи
разходи за погребение и ксерокопие на медицински документи, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на деликта
21.04.2016 г. до окончателното издължаване.
Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника. Оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Оспорва активната материална легитимация на ищеца. Твърди липсата на
пряка причинна връзка между процесното ПТП и смъртта
на пострадалия Д. П.. Оспорва механизма на ПТП с твърдението, че описаният в
исковата молба не отговаря на действително реализиралият се. Оспорва вината на К.П..
Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна пешеходеца Д. П., с твърдението, че същият се е движил на
непозволено място, имал е възможност да възприеме движещия се автобус, можел е
да го изчака, но въпреки това е продължил да се движи. Оспорва иска по размер
като предявен в изключително завишени размери, прекомерни, в противоречие с принципа
за справедливост. Оспорва иска за лихви по аргумент за неоснователност на
главния иск.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба, с която поддържа всичките си искания,
оспорва всички възражения на ответника, включително това за принос от страна на
пострадалия. Представя копие от влязла в сила присъда.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си възражения и доказателствени искания. Претендира разноски, включително и
за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание ищецът поддържат исковете чрез своя процесуален представител и моли
съда да постанови решение, съобразно събраните по делото доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли
иска като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност да определи
справедлив размер, при който да съобрази приноса на пострадалия, както и че е
бил настанен в старчески дом. Претендира разноски по списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните не е спорно, че към
датата на произшествието 21.04.2016 г. автобус „Мерцедес 0405Н“ с ДК № *******,
е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с
полица № BG/23/115001426663/26.05.2015 г., валидна до 25.05.2016 г.
С влязла в сила на 12.11.2018 г. Присъда
№ 242/17.10.2017 г. по н.о.х.д. № 3277/2017 г. по описа на СГС, НО, 13 състав, К.Х.П.
е признат за виновен в това, че на 21.04.2016 г., около 10,30 часа в гр.София,
кв. Горна баня на ул. „Обзор“, в района на спирка МГТ № 0829 „Горна баня“, при управление
на автобус „Мерцедес 0405Н“ с ДК № *******, при извършване на маневра движение
на заден ход, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.40, ал.2 ЗДвП, като
не осигурил лице, което да му сигнализира за опасности и по непредпазливост
причинил на пешеходеца Д. Р.П. телесни повреди, изразяващи се в: тежко
черепно-мозъчна травма, фрактура на базата (основата) на черепа, линейна фрактура на
лява темпорална кост и на окципиталната кост вдясно,
множество хеморагични контузионни
огнища в двете голямомозъчни хемисфери, травматични субарахноидална хеморагия, пневмоцефалия, довели в съвкупност до смъртта на Д. Р.П.,
настъпила на 12.06.2016 г., като между получените травматични увреждания и
настъпилата смърт на Д. П. е налице непрекъсната причинно-следствена връзка.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали
деецът е виновен.
С оглед на горното съдът приема,
че деянието, авторството и виновното поведение на водача К.Х.П. и настъпилите в
причинно-следствена връзка от това поведение телесни повреди, впоследствие
смърт на Д. Р.П. на 12.06.2016 г., са установени в настоящия процес с посочената
по-горе присъда на наказателния съд.
От представеното по делото
удостоверение за наследници с изх. № РОК16-УГ01-3584/1 от 20.06.2016 г. на СО,
район Овча купел, се установява че ищецът е внук и единствен наследник по закон
на починалия Д. Р.П..
От представените писмени
доказателства: фактура № 479/16.06.2016 г., фискален бон към нея, се
установява, че за организацията на погребението на своя дядо, ищецът е направил
разходи в общ размер на сумата от 1040 лв., а за изготвяне на ксерокопия на
медицински документи е заплатил сумата от 66 лв., съобразно представените
фактура № **********/28.06.2016 г. и фискален бон от същата дата, удостоверяващ
заплащането на сумата.
От приетата по делото СМЕ се
установява, че причината за смъртта на Д. Р.П. е тежката черепно-мозъчна травма
и настъпилите от нея усложнения, вследствие на получените травматични
увреждания при процесното ПТП. Вещото лице
установява, че причината за смъртта на П. е несъмнено травматична и че при
съществуващите заболявания на същия без травма не би настъпил конкретния
смъртен изход.
От приетата по делото
съдебно-психологична експертиза се установява, че ищецът е израснал в
неблагоприятна семейна среда-на ранна, незряла и несамостоятелна възраст
загубил родителите си-баща си на осем години, майка си на 10 години. Отгледан
от баба и дядо по бащина линия. Установява се, че преживяната смърт на дядото
на ищеца, е представлявала сериозен психо-травмиращ и
стресиращ фактор за ищеца. За него дядо му е бил единственият жив роднина, след
сравнително ранната загуба на родителите си, а по-късно и на баба си. Ищецът е
живял с дядо си, който го е отгледал, възпитал и образовал и с него са имали
изключително близка връзка. Ищецът е кръстен на дядо си, носел е неговото име,
което ги е правело особено емоционално свързани. Двамата освен, че живеели
заедно, са споделяли и общи интереси и хобита и са прекарвали значителна част
от свободното си време заедно. Загубата на дядо си ищецът е преживял като
ограничаващ фактор по отношение на значим за него член от семейството,
единствен останал жив роднина-дядо, с който е бил в тесен, ежедневен контакт и
е изградил близки емоционални връзки. Вследствие смъртта на дядото му, при
ищеца са възникнали негативни емоционални преживявания, както и напрежение,
тревожност, подтиснато настроение, мъка и тъга. Към момента на проведеното от
експерта изследване, са налице остатъчни психологически преживявания като
чувства на липса и ненавременна загуба. Очакването е тези преживявания
постепенно да претърпят обратен ход и във времето да се дезактуализират
до степен, че да се интегрират по адаптивен начин в психичния живот на ищеца.
От заключението на комплексната
СМЕ и САТЕ се установява, че съобразно разположението на пешеходеца по време на
удара, той е имал възможност да види движещият се назад автобус и да го
пропусне. Установява се, че към момента на удара, пешеходецът се е намирал в очертанията
на габарита на автобуса и е бил невидим за водача. Процесното
ПТП би било предотвратено от страна на водача на автобуса, ако при извършване
на маневра „движение на заден ход“ на границата на ул. Обзор е осигурил
безопасното си придвижване назад с помощта на друг човек.
Пред настоящата инстанция са
събрани показанията на свидетеля Дияна Веселинова Г., която живее на семейни
начала с ищеца от около шест години. От съвместното си съжителство имат две
деца. Свидетелката установява, че 21.04. е рождената дата на дядото на ищеца и
точно на тази дата през 2016 г., го блъснал автобус № 260 в Горна баня. Сутринта
дядото се обадил и искал да почерпи за рождения си ден, но след половин-един
час ищецът разбрал за злополуката с дядо му. В „Пирогов“ пострадалият бил два
месеца. Отношенията между ищеца и дядо му, били като такива между баща и син,
защото родителите на ищеца починали, когато е бил на 6 и 8 години и са го
отгледали баба му и дядо му. Ищецът
чувствал дядо си като баща, били много свързани. Въпреки възрастта си,
пострадалият бил много жизнен и даже разчитали, че ще помага при отглеждането
на децата. Свидетелката установява, че Д.
е живял в едно домакинство с баба си и дядо си, а свое семейство има от 2014 г.,
когато починала баба му, която той имал за своя майка. Две години след това
починал и дядо му и тази смърт ищецът преживял много тежко, изпаднал в депресия,
не можел да спи, получил главоболие. През двата месеца, когато дядо му бил
настанен в „Пирогов“, ищецът бил всеки ден в болницата. Получил сърцебиене,
започнал да пие хапчета, имал високо кръвно налягане, но лекарствата сега се
спрени. Ищецът и съпругата му погребали дядото. Д. до такава степен изпаднал в
депресия, че не искал да се вижда с приятели, да излиза, а поначало е много
контактен.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
Между страните не се спори, че на
04.07.2016 г. ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с искане за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от смъртта на дядо му, във връзка с което при ответника е
образувана преписка по щета № 0411-100-0018-2016 г. С писмо изх.№
99-6892/04.10.2016 г. ответникът е отказал да изплати на ищеца застрахователно
обезщетение.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществении и имуществени
вреди, съдът квалифицира
по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими. На
04.07.2016 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество,
като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 04.10.2016 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящите искове са предявени в съда на 23.11.2016 г. и в този
смисъл се явяват процесуално допустими.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се установява
наличието на валидно застрахователно правоотношение към 21.04.2016 г. между
прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Както вече съдът е отбелязал
по-горе, съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда, е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно
и дали деецът е виновен, поради което съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на К.Х.П. и настъпилите в причинно-следствена връзка от
това поведение телесни повреди, впоследствие смърт на Д. Р.П. на 12.06.2016 г.,
са установени в настоящия процес с посочената по-горе присъда на наказателния
съд.
Безспорно с обсъдените по-горе
писмени и гласни доказателства, се установяват елементите на непозволеното
увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно,
както и установена вреда-причинена смърт на дядото на ищеца.
От друга страна и с оглед
заключението на комплексната САТЕ и СМЕ, основателно е възражението за съпричиняване от страна на пострадалия. Безспорно се
установява, че с поведението си същият е допринесъл за настъпване на инцидента,
като продължил движението си, без да пропусне движещият се на заден ход автобус,
въпреки и че съобразно
разположението си по време на удара, той е имал възможност да види движещият се
назад автобус. По този начин и в качеството си на пешеходец, не се съобразил с
посоката на движение на наближаващия на заден ход автобус и допринесъл за
настъпване на произшествието.
При това положение възражението
на ответника за принос от страна на пострадалия се явява основателно.
Съдът като съобрази броя, вида и
тежестта на извършените нарушения от двамата участници, като съобрази и че
отговорността на водача на моторно превозно средство е по-голяма, съответно
по-големи са и изискванията към него, намира че приносът на пострадалия е в
размер на 1/3.
Пряката причинна връзка между
неправомерното поведение на водача и смъртта на дядото на ищеца е установена с
влязлата в сила присъда, както и със заключението на приетата по делото СМЕ.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Ищецът притежава материално правна
легитимация по предявения от него иск, с оглед приетото в Тълкувателно решение
№ 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. С
решението се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Обезщетение следва да се присъди
само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
Настоящият съдебен състав намира,
че ищецът доказа горните обстоятелства. Доказаха се конкретни житейски
обстоятелства, които сочат на силна връзка между ищеца и неговия дядо.
Безспорно се установи, че установената между тях връзка се приравнява на връзка
между син и баща, предвид обстоятелството, че в ранна детска възраст ищецът е
загубил своите родители и е отгледан от своите баба и дядо-починалия Д. Р.П.. От
десетгодишната си възраст, т.е. 1995 г. до 2014 г. (около 19 години)
ищецът е живеел в едно домакинство с отглеждащия го П., след което
изградил свое семейство.
Обстоятелството, че в началото на
2016 г. пострадалият е бил настанен в дома за възрастни хора, не може да
промени извода на съда за наличието на трайно изградена и силна емоционална
връзка между ищеца и неговия дядо. Ищецът носи името на дядо си, имали са общи интереси
и хобита, в резултат на което са прекарвали значителна част от времето си
заедно. Дядото на ищеца е бил и единственият негов жив роднина, който го е
отгледал, възпитал и образовал. През двата месеца на престой в болницата,
ищецът всеки ден е посещавал дядо си, а впоследствие организирал и неговото
погребение. И към момента ищецът не е преживял чувството на мъка и тъга.
Ето защо съдът намира, че горното
сочи на търпени болки и страдания от ищеца по-големи по интензитет от нормално
присъщите за тази родствена връзка, поради което ответникът в качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по
която застраховано лице е делинквентът, следва да
обезщети ищеца за действително претърпени от него неимуществени вреди от
смъртта на дядо му.
Настоящият съдебен състав намира,
че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, причинени от смъртта
на дядото на ищеца, с който той е имал трайна емоционална връзка, при
съобразяване на възрастта на починалия (86г.), както и предвид обществените
отношения, вкл. и застрахователните лимити към момента на ПТП-21.04.2016 г.,
възлиза на 120 000 лева. С оглед приетото съпричиняване
в размер на 1/3 на вредите от починалото лице, искът е основателен за сумата от
80 000 лева.
Предвид горното искът ще следва
да бъде отхвърлен като неоснователен за
разликата над сумата от 120 000 лв. до претендирания
размер от 200 000 лв., а за разликата над сумата от 80000 лв. до сумата от 120
000 лв., следва да бъде отхвърлен на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, предвид приетия
принос.
Искът за имуществени вреди и
съобразно представените писмени доказателства е основателен до размера от 1106
лв. Ищецът не представя доказателства, от които да се установява извършени от
него разноски над тази сума до пълния претендиран
размер от 2010 лв., поради което и за тази разлика искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, а за разликата над сумата от 737,33
лв. до сумата от 1106 лв. следва да бъде отхвърлен на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, предвид приетия принос.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице- която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 04.07.2016 г.
Предвид горното искът за
присъждане на лихва за забава в размер на законната лихва за периода от датата
на деликта 21.04.2016 г. до 03.07.2016 г. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат и на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски на основание чл.83, ал.2
от ГПК, а предвид и влязлата в хода на настоящото производство присъда и на
основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което не ме се присъждат такива.
Видно от приложения договор за
правна помощ от 12.11.2016 г. адвокат Т. Генчев не е осъществявал безплатна
правна помощ на ищеца, поради което не му се дължи адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Между страните е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 5 530 лв., като изрично е посочено,
че същото не е заплатено, поради което съдът приема, че ищецът не е направил
разноски за едни адвокат до приключване на устните състезания по делото, поради
което не му ги присъжда.
С исковата молба също не няма
налице изявление на ищеца за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът
е направил разноски в размер на 700 лв.-депозити за вещи лица, 10 лв.-депозит
свидетел и 10 лв.-такса СУ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
От общата сума 1170 лв. ищецът ще
следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК
разноски в размер на 702,39 лв., съобразно отхвърлената част от исковете /121 272,67
лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 3250 лв.,
както и сумата от 239,80 лв., депозити за вещи лица, заплатени от бюджета на
съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на Д.К.Д.,
ЕГН **********,*** сумата от 80 000 лв.
/осемдесет хиляди лв./ представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на дядо
му Д. Р.П., настъпила в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на
21.04.2016 г. в гр.София, виновно
причинено от водача на автобус „Мерцедес 0405Н“ с рег. № *******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „О.” АД с полица № BG/23/115001426663/26.05.2015 г.,
валидна до 25.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 04.07.2016 г. до окончателното издължаване, да заплати и сумата от 737,33 лв./седемстотин тридесет и седем и 0,33 лв./-обезщетение
за имуществени вреди, вследствие същото застрахователно събитие, представляващи
разходи за погребение и ксерокопие на медицински документи, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.07.2016 г. до окончателното издължаване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск за неимуществени вреди
за разликата над сумата от 120 000 лв. до пълния претендиран
размер от 200 000 лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет
принос в размер на 1/3 отхвърля иска за разликата над сумата от 80 000 лв.
до сумата от 120 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск за имуществени вреди
за разликата над сумата от 1106 лв. до пълния претендиран
размер от 2010 лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос в
размер на 1/3 отхвърля иска за разликата над сумата от 737,33 лв. до сумата от 1106
лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените искове за заплащане на лихва за забава в размер на законна лихва
върху главниците за периода от 21.04.2016 г. до 03.07.2016 г.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „О.” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата
от 702,39 лв. (седемстотин и два и 0,39 лв.) разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху
уважения размер на исковете в размер на 3250 лв. /три хиляди двеста и петдесет
лв./, както и сумата от 239,80 лв. /двеста тридесет и девет и 0,80 лв./,
депозити за вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: